Киноклуб 3

  • 30 270
  • 465
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 1

За "емпатия" четох някъде наскоро - особеност, при която човек е лишен от способността да обича и съчувства. Осъзнава какво върши, предполагам знае, че е нередно, но не разбира защо не трябва да го прави, не може да се постави на мястото на другия, да види неговата болка.


имаш друго вместо емпатия, може би?
емпатията е способност на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. /изв. речник/.

ъъъ, беше обяснено с пълната противоположност - липсата на такава способност.  Embarassed
Или терминът е бил даден грешно в текста, или аз разсеяно съм чела...  Embarassed

Много ми хареса забележката на Соня - Ева не успя да научи сина си да прави разлика между добро и зло. Всъщност, като си помисля - и дъщеря и не правеше. Защото иначе най-малкото щеше да се разстрои от отношението на батко си. Интересно, дали пък двете деца не бяха една разделена същност в крайна сметка - добротата за момиченцето, злото в Кевин...
Много ме впечатли една сцена в началото - Ева държи бебето Кевин, което се къса от плач с опънати ръце пред лицето си, опитва се старателно да го "подондурка", за да го успокои, да го накара да спре да плаче. И през ум не и минава да го прегърне, да го гушне - както правеше бащата. Не мога да си обясня нейната ненавист към това дете - още отпреди раждането му.
и на закуската след инцидента със сестричката - следеше разговора с жив интерес - какво имат да кажат мама и татко (разговора и там печеше помежду им, като игра на тенис, а Кевин сякаш беше просто зрител). Интерес и нула емоции. Кевин беше надраснал много годините си като интелект, но като емоционалност ти беше изрод.
А вечните чаши вино на Ева - тя не беше алкохоличка, ама редовно си пийваше по малко, че и хапчета непрекъснато се подмятаха из масите сред останки от храна...

# 181
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Изгледах го, потресох се, изчаках един ден да ми улегнат впечатленията и вече смея да се изкажа Mr. Green.
Първо, да си призная, че започнах филма солидно подкована от дискусията ви, и в началото тръгнах да търся "лошата майка Ева, която не си дарява детето с любов", и я намерих, до голяма степен. Беше така до момента, в който му четеше "Робин Худ", и той за пръв път се гушна в нея като нормално и обичливо дете. Тогава цялото и лице така светна, беше толкова щастлива, че всичките ми настройки и нагласи отпаднаха. Същото беше и когато порасналият вече Кевин се съгласи на "ден с мама", или когато го видя срещу плаката на книгата и. А как тичаше към училището в деня на срелбата, а как го следеше тайно с поглед по цял ден... Ева обичаше детето си, дълбоко и безрезервно, но то никога, никога не и даде възможност да изрази тази си обич. На края на филма, онази сцена, в която тя подреждаше и оправяше празната детска стая, ме разплака. Това беше неговата стая, а не тази на сестричката му, която той уби като животно. Ева в празния си живот-сън се грижеше за него, чакаше него. Въпреки че той разруши целия и свят...
Тилда Суинтън е актриса с много особена визия и излъчване, която лесно може да ти стане противна, и която не се забравя никога. Някъде в този форум бях чела, че и друга актриса би се справила с ролята на Ева, не съм съгласна. Това е нейната роля, няма друга за нея.
Относно Кевин- ужасен, зъл и противен, от малко детенце още. Нямам деца и не знам какво е майчината обич, но аз такова чудовище не бих могла да се насиля да обичам, ако ще да е мое и да съм го желала с цялото си сърце. Той просто беше отблъскващ. Големи адмирации и за детенцето, и за младежа, които го изиграха, наистина ме караха да изпитвам тръпки на погнуса. Особено младежът, с тази вулгарна красота и перверзна усмивчица, идеалният психопат. Предвиждам му забележителна кариера.

Толкова от мен, ще допълвам, ако се сетя за нещо Simple Smile.

# 182
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Аз май убих дискусията Embarassed Rolling Eyes
Ще минаваме ли на Гослинг и Клуни Mr. Green?

# 183
  • Мнения: 502
Аз май убих дискусията Embarassed Rolling Eyes
Ще минаваме ли на Гослинг и Клуни Mr. Green?

  Да минаваме.  Simple Smile Който пита, той е пръв.  Hug
  Аз довечера ще пиша. Нелош филм, макар да не ме грабна много.

# 184
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
И аз ще се изкажа довечера, че уж преди по-малко от седмица го гледах, но след "Кевин" всичко останало ми е в мъгла Rolling Eyes

# 185
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 623
Не си бе, Джо, ама тоя Кевин е такъв ужасен филм, че просто аз лично нямам сили да го коментирам повече Sad

Иначе за Идите - много много ми хареса, след "Пропукване", това е втория филм на Райън, който харесвам Embarassed и не ме дразни Mr. Green

# 186
  • Мнения: 2 293
За Кевин исках да добавя. Въпреки цялото това 'търкане' между Ева и Кевин, сякаш всичко беше за определените моменти, към ситуациата, когато един друг си 'натискаха бутоните' и се тестваха. Като цяло се обичаха. Спомням си сцената в затвора. В очите му се четеше съжаление. Пролича си по отговора на въпроса ѝ "–Защо?". Той не изсипа някаква злоба в клишета от рода на Защото никога не показа любовта си към мен, бла-бла... а само каза Мислех си че знам, но вече не знам и аз защо....
  Както и силната и много искрена прегръдка от Ева. Сякаш му казваше Ще намерим начин да се изразим правилно....
  Абе много дълбок филм. Запомнящ се. Заснет чудесно и всичко. Жалко че в академията не са достатъчно смели, за да го 'забележат'.

За Метрополис също забравих да отбележа името на жената Хел (Hel беше изписано, но всетаки звучащо като  Hell  Wink )


А сега за идите. Ненавиждам политика.
Филмът е хубав. Джордж Клуни режисира все болни теми. Много стегнато показа надпреварата на хрътките.
 От Стиви ще излезе чудесен президент един ден Simple Smile))
 Хареса ми как показаха хъса на екипа около президента.
Айда направи хубав коментар в началото" Има ли значение, всичко ще си е пак по старому. Само дето ти ще работиш в Белия дом (неточен цитат)  Laughing
 Много издържан типаж беше Пол. Любимият ми. За съжаление. тези които ценят лоялността в политиката, биват отсранявани. Кои по-бързо, кои след над 20 години в лайната.
  Накрая в надписите видях и името на Леонардо Ди Каприо след продуцентите.

# 187
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 623
Тине, обичаха се, но понеже и двамата бяха силни характери, опитваха се да вземат надмощие един над друг и от това загубиха и двамата. Някак като че ли посланието беше да не се опитваме да ги пречупваме, да не се опитваме да ги вкарваме в нашата призма децата, но и да не им даваме прекалено много свобода...

За "Идите" - Пол сам допусна да го отстранят по този начин. Имаш екип, трябва все пак да си наясно с екипа си и да прецениш какво и как. А и ако си толкова години в политиката, не трябва ли да знаеш как действа противника? Да очакваш удар под пояса? Не знам, ситуацията беше такава, че ако си наистина в лайната би трябвало да очакваш да ти напипат слабите места, да те ударят там...
Мислех си, как света на политиката колкото и чист да ни изглежда, винаги има някой, който върви отзад и замита цялата помия... И лицето на Райън, в момента, в който успяха, като че ли показваше тотално примирение и загуба на останалата му почтенност...

# 188
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Мислите ли, че Кевин обичаше Ева? Аз- не Embarassed

# 189
  • Мнения: 2 293
На Пол му беше все тая.
Аз само отбелязах, че лоялните са малко и реално остават неоценени. Защото политика и лоялност е оксиморон (за мен), въпреки че привидно се мъчат да го докарат така.  Sick

Обичаше я, много дори.

# 190
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 623
И според мен я обичаше, просто не е имал модел, начин на изразяване на тази обич и поради тая причина не става ясно, но да, обичаше я и страдаше от това, че и тя не може да покаже чувствата си. Сцената с четенето на Робин Худ мисля беше показателна - той я искаше само за себе си, в един момент тя беше само негова, само него обичаше, внимателна беше, прегръщаше го, а той й отвръщаше.


Тинич, след толкова време в политиката нормално да му е все тая. Въпроса е, че ако си вършиш работата както трябва, то би трябвало да внимаваш. Ако не си се отказал тотално от играта, то гледаш най-малкото да се задържиш на седлото.
Вие поне сте по-наясно, аз не съм чела, но ето как се преразпределят квоти, как се нагласят депутати, губернатори... Игра на шах, в много много сложен вариант. А в политиката лоялност няма, има общи интереси. Поне според мен Peace

# 191
  • Мнения: 502
   Да поговирм за Кевин отново... Simple Smile

  Дали майка и син се обичаха ? Дори така поставеният въпрос говори колко сбъркано беше всичко в отношенията им. Да, може би се обичаха, любовта понякога приема доста необичайни, няма да е пресилено да кажем в техния случай- извратени форми. Факт е, че те не можеха един без друг. Тя беше обсебена от него, той - от нея. Струва ми се обаче, че показаха най-вече чувствата на Ева, за Кевин се налага да гадаем. Например когато малкият Кевин беше болен - тя го целуна, беше нежна с него. Не показаха обаче аналогична ситуация, за да видим той как би се държал с майка си. Кевин си остана загадка, както за Ева, така и за нас, зрителите. За да можем винаги да намираме повод да поговрим за него.... Simple Smile

   Сцената в която тя тършуваше из стаята му...и намери злополучния диск. Той е знаел, че тя ще търси в стаята му. Мислел е за нея, както и тя за него. Те просто си погаждаха номера един на друг.

  През очите на Ева видяхме събитията. Любопитно би било да ги видим и през погледа на Кевин.
  Докато беше дете аз през цялото време съчувствах на него, не изпитвах симпатии към Ева. После нещата станаха неуправляеми, но все си мисля, че имаше шанс да се избегне най-лошото. Просто Ева не се отърси от депресията си - виното, самосъжалението, егоцентризма...

Последна редакция: ср, 01 фев 2012, 18:30 от Соня.

# 192
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Аз пък така и не можах да изпитам капка симпатия към него, с този страшен поглед ме смразяваше направо Embarassed.

# 193
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 623
Не знам, за мен нещата са двупосочни. в крайна сметка той и тя бяха две половинки на едно цяло. Реагираха си по еднакъв начин, все едно виждаш образ на ин-ян и този образ се превърта до някакво положение и после пак в началната позиция.
Това с диска си беше напълно нормална реакция на тийн - един вид - не е хубаво да ми ровиш в стаята, за това има наказание...
Филмът нямаше за цел да ни покаже неговата гледна точка, той беше умишлено направен през погледа на майката, един вид да натрапи идеята, че липсата на любов прави децата убийци...
А Ева беше депресирана и се самосъжаляваше след като загуби всичко. Преди това просто преживяваше по някакъв начин. За мен преломния момент беше сцената в стаята с картите. Все едно Кевин преряза като с нож връзката й със света, затвори я в собствения си затвор и я задушаваше. Не й остави място да се отдели, да има къде да бяга сама със себе си.

# 194
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 623
Кво стана? Утрепахме ли дискусията ъгейн Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт