Киноклуб 3

Не бих могла да го гледам пак, или поне не толкова скоро. Може би след години...

   Привет, друзья !  

 Извинявам се за закъснението, ще гледам да наваксам до ден-два. Искам само да ви пропомня, че и двата филма на Сокуров, дето следват по програма, ще трябва да отпаднат. Свалих ги от афиша.  
 Така че, след "Жертвоприношение", продължаваме с новия филм на Звягинцев- "Елена".  

  Жертвоприношение /Offret (1986) Текуща дискусия

Elena (2011)/ Елена Следваща дискусия

Los olvidados (1950)/ Забравените

El (1953)/ Той

French Cancan (1954)

 Elena et les hommes (1956)/ Елена и мъжете

Det sjunde inseglet / Седмият печат (1957)

Smultronstället (1957)/ Поляната с дивите ягоди

Le beau Serge (1958)/ Хубавия Серж  

Ascenseur pour l'echafaud / Асансьор за ешафода (1958)

Les amants (1958)/ Любовниците

El ángel exterminador (1962) / Ангелът унищожител

Fahrenheit 451 (1966)  /451° по Фаренхайт

2001: A Space Odyssey (1968) / 2001: Космическа одисея

The Day the Earth Stood Still (1951)/  Денят, в който Земята спря да се върти

Blade Runner (1982)

The Matrix (1999) / Матрицата

La Grande illusion / Великата илюзия (1937)

Mouchette (1967)/ Мушет

Belle de jour (1967)/ Дневна красавица

Vivre sa vie: Film en douze tableaux (1962)/ Да живееш живота си

 Le Genou De Claire / Коляното на Клер (1970)

Lacombe Lucien (1974)/  Люсиен Лакомб

Неоконченная пьеса для механического пианино (1978)

Atlantic City (1980)

A Woman Under the Influence (1974)/ Жена под влияние

A Dangerous Method (2011)/ Опасен метод

Phungsan Dog / Poongsan / Пунгсан (2011)  

Ask Tesadüfleri Sever (2011)/ Любов. Просто съвпадение.  

Bal (2010)/ Мед  

Gegen die Wand (2004)/ Срещу стената

Фауст (2011)

Carnage (2011)/ Касапница

Extremely Loud and Incredibly Close (2011)/ Ужасно силно, адски близо

Wilde Salome (2011)/ Саломе




    Да вметна за "Соларис", че не можах да се включа навреме. Тина, картините на Брьогел, да, Ларс ги снима в "Меланхолия". Най-вече тази - "Ловци в снега."
    Тарковски е труден автор. Гледаш като хипнотизиран, и всеки път нещо ново откриваш. Филмите му са  много красиви, детайлите при него са изпипани до съвършенство. Харесвам неговата самовглъбеност, той снима сякаш най-вече за себе си. Задава си въпроси, които го измъчват и си отговаря. Много тъжен човек, откъде ли идва тази тъга...

Честит празник !

  Да съживим темата.  

   Жертвоприношение /Offret (1986)



      Преди няколко дни, точно в деня на церемонията по връчване на наградите "Оскар", е починал Ерланд Йозефсон.
     Само да вметна, той никога не е получавал "Оскар". Както и самият Бергман, впрочем. Свен Нюквист е удостоен с тази чест, за операторската си работа във "Викове и шепот". Много взискателна Американската филмова академия, девет пъти номинира Бергман, но така и не го награждава.  

  

  Един от най-таланливите съвременни актьори, емблематична фигура във  филмите на Бергман и Тарковски. Интелигентен, мъдър, самобитен, многобройните му превъплъщения в киното и театъра ще останат неповторими, незабравими. Тук е публикувано   интервю с него, говори за Тарковски и съвместната им работа при заснемането на "Носталгия" и "Жертвоприношение".
  
  Целият текст е много хубав, разказва с топлота за Андрей Тарковски. Ще цитирам само тези два пасажа :

  "Тарковский, как и Бергман, - глубоко преданный искусству человек. Для таких художников нет неважных эпизодов, деталей. Поэтому показывать фильмы Тарковского по телевидению мне кажется почти преступлением, они сделаны для большого экрана, в них очень мало крупных планов. Если у Бергмана надо играть в обычной актерской традиции - как можно больше сказать о персонаже, его качествах, его сути, а публика, когда смотрит фильм, должна получить максимум информации, то для Тарковского самое главное, чтобы в герое сохранялась какая-то тайна. "Человек полон тайн", - говорил он. В этом и сложность для актера, чтобы у зрителя осталось какое-то недопонимание мыслей и чувств его персонажа. Тарковский следил за тем, чтобы исполнитель не раскрывался полностью. Я еще не видел в своей жизни режиссера, который требовал бы такой активности от зрителя.

  В нашей среде как-то робко воспринимают сущностные слова, такие, как "любовь", "смерть", - мы боимся быть тривиальными. И удивительной была встреча с человеком, который об этих вещах говорил так просто, так открыто. Этим Андрей отличался от всех нас. Вот что было для нас новым, а может быть, давно забытым...
Андрей пессимистически относился к возможности полного взаимопонимания, истинного общения. Говорил: "Вы никогда не поймете русских, если с детства не читали Пушкина". Своими оптимистическими посланиями-фильмами он опроверг собственный постулат. И это было для меня приятным парадоксом..."

   В "Жертвопрношение" точно тази липса на съпричастност и разбиране между хората е една от основните теми. Става дума за едно семейство, което привидно живее щастливо, но всъщност всички в него са дълбоко нещастни.
  Аделаида :

 " Защо винаги правим точно обратното на това, което искаме ? Винаги ! Аз обичах един човек, а се омъжих за друг. Защо ? Сега, струва ми се, вече зная. Ние не искаме да сме зависими от някой друг. Когато двама души се обичат, тяхната любов е различна. Единият от тях е по-силен, другият - по-слаб. По-слабият е винаги този, който обича безумно, безусловно. Чувствам се, сякаш сега съм се пробудила от някакъв сън...като че ли от някакъв друг живот. По някаква причина аз винаги съм се съпротивлявала. Винаги съм се борила с нещо си. Защитавах самата себе си, сякаш в мен...имаше някой,  който ми повтаряше : Не се поддавай на нищо, не се обвързвай с нищо...или ще умреш ! Но, Боже, колко заблудени сме всъщност..."
 На което Виктор отговаря : " Това е хубаво. Хубаво е, че най-после си го разбрала."

 Горкият Виктор, той също е неразделна част от това семейство, понасяйки своята болка :

 " Не знам защо избрах точно Австралия. Но това не е важно. Изморен съм, това е всичко. Точно от вас се уморих най-много. Изморих се да бъда ваша бавачка. Ваша бавачка и гувернантка. Изморих се вечно да ви бърша носовете. Всички искаме нещо ! Аз, например, искам да замина за Австралия."

  Александър :

 " Човек винаги се е отбранявал. От другите хора, от природата. Той постоянно насилвал природата. В резултат на което възникнала цивилизация, основана на сила, власт, страх и зависимост. Целият ни, така наречен "технически прогрес", ни осигури само комфорт, жизнен стандарт. А също така инструменти на насилие за запазване на властта. Ние сме като диваци ! Използваме микроскопа като тояга. Впрочем, не. Диваците са много по-възвишени от нас ! Щом само направим някое научно откритие, веднага го приспособяваме в служба на злото. А що се касае до жизнения стандарт, то един мъдър човек е казал, че е грях да желаеш това, което не се явява като необходимост. Ако това е така, то цялата наша цивилизация, от самото и начало до края, се гради върху греха. И сме постигнали една ужасяваща дисхармония, дисбаланс бих казал, между  нашето материално и духовно развитие. Нашата култура е погрешна. По-точно нашата цивилизация из основи е погрешна, момчето ми ! Ти сигурно мислиш, че трябва първо да се разучи проблема, а след това всички заедно да търсим решение. Сигурно бихме могли, ако не беше толкова късно. Прекалено късно. Господи, как се уморих от всичките тези брътвежи ! "Думи, думи, думи!" Чак сега разбирам какво е имал предвид Хамлет. На него му е било дошло до гуша от празнодумци. И на мен също ! И какво съм седнал да разнищвам ? Ако можеше някой да спре празнодумието и вместо това да прави нещо ! Или поне да опита. ...Момче ! Момчето ми ! ..."

  В този монолог Тарковски си е излял душата. Това е той самият. Както казва Ерланд Йозефсон в горното интервю, актьорите, режсьорите, а и повечето хора се стесняват да говорят за тези неща, за да на звучат тривиално..."Много малко хора успяват да го правят, като го прави Андрей."
  Тина спомена, че филмът напомня донякъде творбите на Бергман. Така е. Не само заради мястото на снимките и снимачния екип. Това, по което най-много си прилчат лентите на двамата режисьори, според мен, са брилянтните диалози. На пръсти се броят режисьорите, които могат да постигнат такава хармония между визия и диалози. Няма нито една излишна дума, както е премерен и всеки визуален детайл. Тарковски е доста "по-мълчалив" от Бергман, казва го по-горе и  Йозефсон. При него има една недоизказаност, няма я тази категоричност при обрисуването на персонажите, авторската "присъда" е някак по-мека, по-снизходителна, не е така безкомпромисен в оценките си към хората. Но пак да се върна на дилозите в лентите му,  винаги ме "отнасят", толкова са задълбочени, самовглъбени, искрени.      За съжаление, в съвременните филми никъде не могат да се чуят такива диалози. Или поне аз не се сещам. Ще взема само един пример - прехваленият филм "Дървото на живота" на Малик. "Златна палма", куп други награди. Реплики почти няма, а там, където героите все пак отронват по някоя дума, тя звучи дори комично, на фона на огромната режисьорска претенция. Може да искаш да кажеш много неща, може да се опитваш да го правиш, но когато всичко са само безпомощни напъни, това не е изкуство, а си остава творчески напън. Разбира се, има неми филми, без диалог, които казват повече от всяка говорилня. Но това е отделна тема, отклоних се.  
  Като съм започнала за диалозите обаче, не мога да не спомена любимия  ми- този за занемарената градина. Брилянтен.
 Притчата за дървото, с която започва и завършва филмът. В спомените си, някои от хората, с които е работил, казват, че тази японска притча е била ключова за Тарковски. За ритуалите в живота на хората, за постоянството и дисциплината, за търпението и всеотдайността... Мога още да пиша. Красив филм ! А как е заснет, Свен Нюквист наистина е гений. Има много сцени с огледала, камерата следи отражението в огледалото...






  Един процедурен въпрос. След "Елена", да преминем направо на El (1953)/ Той.

  Los olvidados (1950)/ Забравените не може да се изтегли, няма сийд, няма подходящо копие за изпращане....Оставяме го за по-нататък. Ако искате, може да включим друг филм на Бунюел на негово място, или просто да продължаваме по списъка ?
 
    "Елена" на Звягинцев го гледах. Ако сте готови, тези дни можем и него да  коментираме.

Линкове за теглене :

Елена (2011)
http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=288560&hit=1

El (1953)
http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=128385&hit=1

French Cancan (1954)
http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=52298


Elena et les hommes (1956) - Ингрид Бергман и Жан Маре.  
http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=39772

Седмият печат (1957)
http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=147463&hit=1

Wild Strawberries / Поляната с дивите ягоди (1957)
http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=147793&hit=1

Le beau Serge (1958)/ Хубавият Серж
http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=66837

Ascenseur pour l'echafaud / Асансьор за ешафода (1958)
http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=194808&hit=1

Les amants (1958)/ Любовниците
http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=220115&hit=1

  

  Мислех да публикувам точни този цитат след като изгледах филма. Мерси Соня.

Аз се омотах нещо и още не съм гледала Елена, но ще се включа тези дни.
Щом не се намира онзи филм, го махни да, кво толкова.

Записвам се за следващия филм, който и да е той.

 
  Следващият е Elena (2011)/ Елена . Може да го дръпнеш от Замунда. 

 

Мерси

Много ми е трудно да напиша каквото и да е...  

Винаги сам го виждала "съзерцателен" Тарковски - дори когото снима без цвят, почти те хипнотизира кадъра. Повлича ме някак си. Мислила съм си, че днес никой намя да може да изгледа спокойно негов филм,понеже ежедневието ни е твърде забързано, за такива "бавни" филми никой няма време, да не говорим, че не ти излизат от главата дни наред след това.

Много е близък до Бергман тук, наистина - отчуждението, липсата на комуникация между героите, дори, когато общуват, пълната им затвореност в собствените им светове, които нямат истински допирни точки.
Но Бергман не дава надежда, докато при Тарковски не е така - дървото рамкира филма и то дава надеждата, че уроците на Александър са стигнали там, където трябва, че има кой да ги продължи, кой да се бори за надеждата - бавно, методично... Очаквах да се разлистят голите клони накрая - но естествено това не се случи в кадър - Тарковски не ползва клиширани решения, даващи категоричен отговор.

Имаше един японски филм - ни помня нито заглавие, нищо - само как на един остров мъж и жена поливат едно дърво. Ама през целия филм това правеха - поливаха дървото... И като предателство от Господ го приемаш, ако не се разлисти дървото накрая  

ПП. Бих предпочела да го слушам на руски този филм. Езикът определено не ми се връзваше. В епизода с иконите просто ми се искаше да има опция на смяна на езика  

ПП. Тъй като идва "Елена" да кажа само, че Звягинцев много ми напомня Тарковски...

Може да се каже, да.

Изгледах Елена. Толкова добре е представил момента "всяка жаба да си знае гьола", че няма до къде.
  Трудно беше да се отсъди кой крив и кой прав. Всеки имаше различна мотивация. Странно, но тук симпатизирах на 'богатите' сякаш. Може би защото синът на Елена беше ужасен лентяй. Не ставаше дума за положение, в което иска, но не може (физически) да се грижи за семейството си. Отвратителни бяха. И Синът и снахата и внукът. Много 'нашенска' история...

И да, внукът трябваше да отиде в казармата!

В началото, когато проведоха първия разговор за децата, оставаш с впечатление, че Катя е някаква пропаднала наркоманка или каквото там гадно нещо ти идва на акъла. Но после виждаш, че всичко просто е изкривено през погледа на другия.

Апартамента на Владимир беше страхотен. 

Аз пък малко изневиделица ще се включа в дискусията на Елена, но напоследък ви следя внимателно и най-после успях да изгледам по-интересните за мен филми в програмата "Елена" гледах може би преди месец, но целият ден след филма бях разтърсена емоционално, а и до днес ми е съвсем пресен споменът за филма в детайли. И аз бях по-скоро на страната на богатите, по същите причини, за които пише и Тина и тук ми се струва, че режисьорът е показал един много тънък контраст - между ценностите на т.н. нови руснаци (просперитет, справедливост, пресметливост, изобщо насоченост към парите, задържането и правилното им управление), които повечето хора в Русия недолюбват, но те са неизменна част от съвременността на тази страна и традиционно ориентираните руснаци, за които отношенията в семейството са висша ценност. Затова и поведението на Елена, макар и доведено до крайност, е правдоподобно, логично, предвид цялото й отношение (и отношението на една голяма част от руснаците) към семейството, издигането му в своеобразен култ. Друг е въпросът, че тук неминуемо идва въпросът доколко тези "традиционни" руснаци могат да приемат простичката истина, че в съвременността благата получават не всички, а само умните, талантливите, находчивите... Според мен е нужно много време, за да се разбере реалността от хората и да се осмисли моралната страна на съвременния живот и новите ценности.

Филмът ме впечатли много и с операторската работа - невероятен маниер на снимане, беше голямо удоволствие през цялото време. Изпипан до най-малките детайли. Изборът на актьорите също беше безупречен - не мога да си представя по-подходяща актриса от Надежда Маркина в ролята на Елена, Андрей Смирнов също си беше на мястото, изобщо личи си сериозното отношение към филма

Аз в първия момент бях разочарована от филма. Очаквах нещо не толкова "сюжетно", по-вглъбено някак си, като предишните му два филма.
С осмислянето на нещата обаче ми се промени гледната точка.
Никаква позиция не зае режисьора, просто разказа една история като страничен наблюдател, дори не вестникарски репортаж, а хроника - това се е случило, в тази последователност...
Да, и аз бях на страната на "богатите". Имаше много повече смисленост в поведението и на Владимир, и на дъщеря му.
Първоначално ми се струваше, че Владимир е избрал Елена за да му бъде болногледачка и чистачка, но в края на филма вече си мислех, че всъщност може би тя го е "хванала" като изгодна партия в болницата - средство за издръжка на сина и.
Прекрасно заснет филма и както винаги при Звягинцев - много пестелив откъм герои.
За армията - преди няколко години, в пика на Чеченския конфликт, един познат разправяше, че донаборниците им ги пращат по горещите точки. изобщо - пълна месомелачка била тяхната казарма, стоварвали го после в сандъци по летищата като багаж... За това се сетих, като гледах филма и затова може би беше този стремеж да го избавят от "служба" хлапака. Което с още по-голяма сила стоварва вината върху бащата лентяй.
Елена пък нищо не направи да го побутне да търси работа да вземе да си управлява живота сам - време му беше.
Накрая всичко си беше като в жалката квартира, но пренесено в хубавия апартамент на Владимир - пиенето на бира пред телевизора, с купичката ядки на масата и така ден след ден след ден, докато синът се превръща в лумпен и побойник...

Изобщо срива в ценностите и израждането на обществото при тях май е много страшен. ...

Аз пък си мислех точно обратното, че Елена беше доста внимателна с това как му харчи парите. Плати сметката, върна рестото в сейфа. Когато си говореха за кредитните карти стана ясно, че Владимир дори не й търси отчет. Ако е исакла е могла да 'си щипва' по-малко и да събере пари. Или поне някаква сума и да му търси по-малка после под всякакъв предлог. Дори да го излъже, че е поради здравословни проблеми. Той не се срещаше с онези хора, нямаше и да разбере. Но не, Елена си му каза точно как е, за какво е. Заяви, че няма да е добре момчето да отиде в казарма,  защото е много опасно към момента.
 
Но какво показаха после, побоя. Че момчето можеше да си загие там като едното нищо...

Елена си беше типичния безрезервно самоортвержен родител. Мъкнеше торбите, даваше пари на сина си... Как леко намекнаха и разликата в отношението към създаването на покление. Катя с твърдата си философска позиция, че няма смисъл да се пръква нещо от гнило семе. Синът на Елена зарежда там, ама че не може да осигури нищо на тези деца, на кой му пука.... Мама ще ни влачи като ранени партизани... Пак казвам, много 'нашенски' филм, много....

      Интересен филм е   Elena (2011)/ Елена .


  
   Страна в този морален конфликт не мога да заема, не симпатизирам нито на Владимир, нито на "търтеите". Не мога да оправдая и постъпката на Елена, макар да стана ясно, че от тези пари зависи в голяма степен животът на младия Саша.
   Владимир, Катя и Серьожа за мен са еднакво "гнили".
   Това, че Владимир е богат, не го прави по-качествен човек. Не стана ясно как е забогатял, в мътните времена след перестройката, вероятно с пот на челото и пестене от закуски... Героите на Звягинцев в предишните му два филма са хора от подземния свят, според мен и Владимир е такъв.
   Серьожа и семейството му просто няма какво да коментирам - пълна материална и духовна мизерия, безнадеждна история. Работата е там, че не е само той, в този квартал живееха хиляди като него.
   Катя - не е по-различна от Серьожа. Философията за "гнилото" семе и служи само за оправдание на собствената и гнилост. Ламтеше за парите на баща си, "как ще делим къщата".... Актрисата е много красива и добре изигра ролята, хареса ми.
   Елена - най-близка ми е като персонаж, разбирам поведението и мотивите и. Тя ще си понесе наказанието за това, което извърши, рано или късно. Самата Елена добре съзнава това, и е готова да плати цената, каквато и да е тя. Всеотдаен човек, единствено тя не се впечатлява от богатството, парите сами по себе си не са ценност за нея. Точно заради това не е злоупотребявала през всичките тези години. Животът и обаче не е "празен" . Посветила се е на детето си, на внуците. Тя единствена прави нещо смислено . Слугува на мъжа си, в пълния смисъл, издържа семейството на сина си....Но...Прекрачи границата. Убийството вече я превръща в съвсем друг човек. Оттук и безнадеждността в целия филм.
  Майсторски е заснел и този си филм Звягинцев, отново много символи, оригинална музика, добри актьори. Дървото с враните в началото, в прозорците на къщата се отразява изгрева на слънцето. Накрая, отново същото дърво, но вече се свечерява, стъклата са обагрени този път в червенината на залеза. А враните ги няма, но звучи същата музика, предвещаваща, че нещо лошо ще се случи....



  Интересно интервю с Андрей Смирнов.

  От него става ясно от кой тип новобогаташи е Владимир :

  "Все наши нувориши — это либо бывшие комсомольские работники, либо бывшие фсбэшники, либо это ученые, которые вовремя ушли в бизнес. Это могут быть ученые, связанные с ядерной физикой, с работой на оборону, оружейники... Мы решили, что для кэгэбэшника у меня физиономия не та, для комсомольца — тоже, так что мой герой — бывший ученый. Таких людей меньше, чем гэбэшников и комсомольцев, но они есть."
  

  Да, аз едва ли не очаквах бебето да започне да лази, да отиде на терасата и да падне...знам ли...

Ааа, не бях забелязала знамето отвън! Страхотно!

Много точни наблюдения Соня, прекрасно ревю. Колкото повече го мисли филма човек, толкова повече детайли открива.
Харесва ми тази недоизказаност при героите на Звягинцев - все имат нещо не особено лицеприятно в миналото, но режисьора ни оставя сами да решим какво е то.

Елена... според мен беше приела да е домашна помощница на Владимир срещу материална сигурност - не толкова за нея, колкото за семейството не сина и. Финала на филма ме оставя с идеята, че от прислуга на мъжа си се превръща в прислуга на сина си - в новия им дом. А малкото внуче поема пътя на Владимир - поне така аз разчетох пълзенето в леглото, в което той умря.
Мисля си, че "наказание" за Елена в правния смисъл на думата няма да има. Тежестта, която ще понесе, ще е изцяло от съвестта и, собствената и морална присъда.
Катя ми хареса като персонаж - искрена е, на моменти твърде цинична, но се предполага, че живота и я е направил такава. В разговора в болницата стана ясно, че е имала доста бурни тийн-години (за което вероятво е виновен и самият Владимир - не е имал време за нея, давал и е пари, но не и внимание), но момента е отминал, укротила се е. Мисля, че обичаше баща си и наистина страдаше, когато го загуби. И сложи отново циничната маска, прие ролята, която я парви по-малко уязвима.

Има невероятен усет режисьора към цветовете и постройката вътре в на кадъра, може би затова ми напомня Тарковски. И заради бавните, продължителни кадри, символите, детайлите.