Значи, надявам се, кърмата не спира сама толкова лесно, искам и аз да я задържа месеци наред при сукане за дохранване, успокоение - но вече не стига изцяло за наяждане (на 7 месеца сме).
Гърдите ми омекнаха, от 2-3 месеца не са били напращели, и на моменти след сукане - спира да пуска, от което се бях притеснила но след изв.време виждам, че пак има струйка.
Имам още 2 въпроса.
Ако по някаква причина майката и бебето са разделени 2-3 дни, не повече, има ли опасност бебето да се отбие само, да откаже да суче ?
MTV беше писала, че не е сигурна като суче бебето (вече по-голямко и само за приспиване) дали има трансфер на мляко, защото не преглъща - в този случай счита ли се, че изобщо суче ? Ако бебето търси да лапа зърното да заспива, но няма мляко, предполагам се е отбило вече ?
Имах с каката един такъв случай на годинка и месец. Бяхме на почивка. Тя не харесваше готовите пюрета и ги отказваше, нашата храна бе неподходяща за нея, нямах възможност да и приготвям пюрета. 3-4 дни ме търсеше много често да суче, бях изпаднала в криза, ами сега, дай да се връщаме, че не и стига млякото, а друго тя самата отказва, но след тези дни количеството на кърмата толкова се увеличи, че и стигаше да се нахрани САМО на кърма. Започнеш ли захранването количеството мляко си намалява, защото и нуждите на бебето не са толкова големи, но при екстремен случай в който отново трябва да се върнат старите количества за няколко дни с често кърмене това ще стане. Естествения процес на инволюция /спиране/ на кърмата продължава няколко месеца. Мисля си, че той се задейства известно време след като детето премине изцяло на обща храна, т.е. без хранене само на мляко. И когато става по естествен начин, млякото постепенно намаля, като в самата му консистенция е различна, с повече антитела, които да му помогнат да се предпази от инфекции известно време след като млякото свърши.
А и децата след годинката самички продължават да си търсят. Голямата чакаше да се приберем от яслата и щом затворя вратата от вътре скачаше на деколтето ми, малката също - след прегръдката, че мама си е дошла ми надигаше блузата преди още да съм си събула обувките. Не че са били гладни, просто искаха.
Те си и искаха дори и когато бях абсолютно убедена, че няма вече и капка.
Отбиването е двустранен процес - и майката и детето трябва да са готови - най-вече психически. Иначе ако ги оставиш бебетата спокойно могат да си сучат и дори да няма мляко. Личните ми наблюдения сочат че след годинката децата вече свързват кърменето освен с храна, повече като акт на близост, на успокоение. И дори те предпочитат да го правят насаме с мама /без свидетели/, само с мама, гушнат в нея, на топличко си спокоен и придобиваш увереност в себе си, а най-познатото ти нещо е да си посучеш. Млякото може да е малко, ама те не сучат само за нахранване, така че защо да не удължат удоволствието и със самото продължение на сукането удължават лактацията.