Споделете/167

  • 34 506
  • 741
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 611
  Calathea, слънчогледче, радвам се да те "видя" отново  Hug
И в най-тежката ситуация има нещо, което ни кара да продължим. Има нещо, което да ни усмихне и дари надежда.

# 286
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 746
Лютеница по план график ще правим утре, но Златния ще се изявява като главен майстор. Аз съм за фон и красота.
Иначе чинно си чакам зелената карта, макар че се познавам добре и знам, че ще рева непрекъснато от носталгия и мъка по родното.

# 287
  • Варна
  • Мнения: 1 813
Я, Калатея!
Като четох Вълка и се сетих за онази стара популярна задачка - за вълка, козата и зелето. И лодкаря, дето трябвало да ги пренесе от единия на другия бряг.  Laughing
Не знам за вас, но за мен и Вълка и Куркума трябва да издадат книги.

Не ми се иска да го споделям, но - голяма беда на хоризонта.  Confused Дано не се случи, инак лошо. Това го пиша, защото всеки път като напиша тук за някакъв проблем, нещата вземат, та се оправят. Надявам се и сега така.

# 288
  • Майничка
  • Мнения: 14 315
Калатея, добре завърнала се! Hug

Саня, дано вятър я разкара от хоризонта! fingerscrossed fingerscrossed

# 289
# 290
  • всеки тежи на мястото си, та и аз ...
  • Мнения: 728
Къш на бедите, само добри вести да те налазват, Саня!

Аз да споделя моята радост, че колата ми е готова от тенекеджийно-бояджиен ремонт след като един ме удари преди 2-3 седмици. Не вярвах да си получа колата днес, затова изненадата ми беше пълна. А аз без кола съм като спънат кон.  bite

# 291
  • Майничка
  • Мнения: 14 315
Чета последния пост и нещо ми се размазаха редовете, та прочетох "...след като един кон ме удари преди 2-3 седмици." Joy
Не че е невъзможно, де, преди години в сервиза бяха докарали една баничарка на кабелджии, в която кон беше влязъл през предното стъкло. Засекли се на кръстовище в Асеновград с циганска каруца, двете страни бързали и конят спрял върху предния капак, та чак вътре в купето. Водачът на баничарката имал твърде близка среща от третия вид, а водачът на каруцата просто духнал с трета космическа, зарязвайки и превозно средство, и "двигател". Laughing

Последна редакция: пт, 21 окт 2011, 17:34 от gargamela

# 292
  • sofia
  • Мнения: 1 606
Точно щях да кажа, че нещо тъжно ми звучи Споделете-то и прочетох Гаргамела. Дали не се сринах под бюрото от кикот, ъъм  Joy така истински си я представих картинката.....
Подкрепям мнението, че от всеки човек емигрант не става или може и да става, ама не си заслужава, знам ли и аз. Ако бях на 20 , двайсет и , но с този си акъл, нямаше да стоя и седмица повече в България. Сега...не съм сигурна, че бих се справила чисто емоционално....

Формички за курабии имам и аз икейски - и коледни (влачих ги от Гърция в един лют пек и още си спомням тихият ужас в очите на мъжа ми , хахах), и не коледни, пусто не ми се занимава ама никак с приготвянето на таквиз неща нещо....

Последна редакция: пт, 21 окт 2011, 17:28 от bomboto

# 293
  • Мнения: 4 299
Мен пък ме втресе като си го представих. Много ме е страх от големи животни, случи ли ми се на мен пишете ме умряла от инфаркт на 31.
Което ми напомня, че ако не се блъсна в каруца другата седмица ще има мини ЧРД дамско парти Flutter, живот и здраве, а след две седмици и по голямо за по голямата половина от семейството. Решила съм да направя всичко и да не купувам/поръчвам нищо, съответно от сума време кликам по сайтове и събирам идеи за малки курабии, мъфини, бисквити и хапки. Имам чувство, че дебелея само от гледане.

# 294
  • Мнения: 2 212
По този повод с емиграцията, особено с емоционалната и страна, ако разрешите ще ви споделя моето любимо стихотворение по темата, на Камелия Кондова. И повече няма да досаждам по темата, ама пуст напън да споделя...

Патриотично

"Това ми е последната България."
                             Гриша Трифонов


На мене ми е първата. Отскоро
не виждам как живота ще премина,
като погребвам близките си хора.
Смъртта им става повод за родина.

Започвам да обичам с късна дата.
Започвам с късна дата да прощавам.
Там, в Харманли, посях един приятел,
но в Добруджа за всичко закъснявах...

На мене ми е първата. Не зная
как се постъпва с първата родина.
Една любов, започната от края,
преди да я погалиш, ще погине.

Не зная как " са блеснали житата",
сърцата на приятелите светят –
едни отсам, а другите –оттатък.
Но непременно на разпети петък.

Това ли ми е първата Голгота?
Ако не съм скроена да възкръсвам,
защо да й дарявам два живота,
като дори за първия е късно?

# 295
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 689
Споделям Лондон. Отивам за автограф от Лампард,а довечера- на среща с мъж.

# 296
  • Мнения: 4 572
Има един таксист без накачулени антени на радиостанции, на свободен захват
Появява се само на централната пиаца
Колата му не е точно жълта, а с цвят на пясък, цветът е като че ли пясъчнобежов Гоби номер 102
Той не привлича вниманието на клиентите, а си седи чинно в колата
Косата му е дълга, права, само накрая по раменете и гърба се стеле на къдрици
Брадата му е на 5 - 6 дни, а мустачките му - естествено мускетарски
Косата и брадата му са с цвят на зряло жито, което е крайно време да бъде пожънато
Колата му визуално е оформена като бегачка и резачка, със спойлери отпред, отзад и отвсякъде, а и на глас го докарва, като отнеме газта, пропуква
Иначе се носи ниско над земята, и я кара плавно
И си викам - тоя остава да подрънква на китара, и е тъкмо за принцеса Ео
Ма не би - като слезе, нарочно отидох при него - ми той няма 170 см, аз съм 181 и доста над него
А като се притесни в разговор - започва да върти масивна брачна халка Shocked
Язък за момчето, язък за Ео

# 297
  • Мнения: 611
    Като не става за Ео, поне напиши къс разказ с него Simple Smile Хареса ми някак главния герой, предизвиква симпатия, а и...фантазия Simple Smile За жена му у дома, маниачка на тема кухненска техника,  за властната тъща, строяваща го по всички параграфи и единствената утеха-щерка му.
Нямам какво да споделя, ама Вълчо ме предизвика да драсна Wink

# 298
  • Мнения: 7 090
Eй, Вълчо, как мислиш за мен, радваш ме!  Grinning

# 299
  • София
  • Мнения: 177
Нали ги знаете тези дни, когато ставате рано, отмятате една по една задачите, всичко върви гладко, работата ви спори, успявате да свършите всичко запланувано, че и отгоре, дори ви остава време да приведете дома си в приятен за душата вид, и накрая сте толкова удовлетворени от себе си, че ви идва да полетите.
Ето такъв ден на мен никога не може да ми се случи.

Общи условия

Активация на акаунт