Зове ли дивото?

  • 5 798
  • 95
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 070
Не ме зове, моето диво си го изживях, когато ми,(му), беше времето
На мнение съм, че нещата трябва да се изживяват навреме,
после или е смешно, или е безмислено

# 31
  • София
  • Мнения: 12 612
Сега при проява на някаква несправедливост, според моите критерии разбира се, дивото ме призовава и то никак не е дълбоко заспало в мен, напротив, част е от многото ми аз.

Точно нещо такова имам предвид и аз. Ех тая справедливост, много навътре я вземам...
Е, в такъв случай не ти не се поддаваш на опитомяване, а искаш да опитомиш света, да го накараш да движи по твоите правила. Изтощаващо е.

# 32
  • Мнения: 4 892
Сега при проява на някаква несправедливост, според моите критерии разбира се, дивото ме призовава и то никак не е дълбоко заспало в мен, напротив, част е от многото ми аз.

Точно нещо такова имам предвид и аз. Ех тая справедливост, много навътре я вземам...

И аз, но започвам някак си да съм по-въздържана. Ще дам пример. Имам колежка, която не ми харесва как се държи с друга. Несправедливо е. Мисля, че не само по моите критерии. Преди бих направила скандал и съм правила, за да защитя някого. Сега възпитателно чакам мачканата девойка да се вземе в ръце. Мисля, че и преди и сега съм права. Но докато преди не осъзнавах, че дори и да помогнеш на някого, то и той самият трябва да е готов да приеме помощта, но и сам да се справи след това, то сега го осъзнавам и не скачам веднага. Дори понякога нещата се оправят сами... И други примери има.
Абе има някакво израстване, човек се научава да контролира дивото и да не ги използва безразборно.

# 33
  • Мнения: 4 892
Сега при проява на някаква несправедливост, според моите критерии разбира се, дивото ме призовава и то никак не е дълбоко заспало в мен, напротив, част е от многото ми аз.

Точно нещо такова имам предвид и аз. Ех тая справедливост, много навътре я вземам...
Е, в такъв случай не ти не се поддаваш на опитомяване, а искаш да опитомиш света, да го накараш да движи по твоите правила. Изтощаващо е.

Не бих се изразила точно с опит за опитомяване на света, но това, което искам да опиша и ако buttinsky ме разбере - да, изтощаващо е.  Човек трябва да се щади. Не може да си вечно див, избираш си каузи, които си заслужават.

# 34
  • София
  • Мнения: 12 612
Сега при проява на някаква несправедливост, според моите критерии разбира се, дивото ме призовава и то никак не е дълбоко заспало в мен, напротив, част е от многото ми аз.

Точно нещо такова имам предвид и аз. Ех тая справедливост, много навътре я вземам...
Е, в такъв случай не ти не се поддаваш на опитомяване, а искаш да опитомиш света, да го накараш да движи по твоите правила. Изтощаващо е.

Не бих се изразила точно с опит за опитомяване на света, но това, което искам да опиша и ако buttinsky ме разбере - да, изтощаващо е.  Човек трябва да се щади. Не може да си вечно див, избираш си каузи, които си заслужават.
И цели, които са постижими. Иначе можеш да си дивееш колкото искаш, но в някаква по- забавна и градивна посока. Другите хора никога няма да се вместят в нашия калъп, а и не вярвам, че колкото и да ни се иска е редно да сме мерило за справедливост и прочее.
Малко здравословен егоцентризъм не е навредил никому.

# 35
  • Мнения: 3 989
Айде стига с тези дискотеки и бънджита!Това ли са границите на собствената ви свобода? 

Не граници. Просто точно тези, в моя светоглед диви неща, не бих правила. Не са граница или нещо. Но не бих ги правила. А има хора, волни като вятъра. Искат и опитват от всичко. Днес скачаш с бънджи, утре катериаш планина без екипировка. Вдругиден са на убийствено технопарти. Сигурно има тръпка и в това. А не ме влече да я опитам. Може би съм скучен човек.

Границите на собствената ми свобода се маркират от свободата стиска ли ми или не да говоря каквото си искам. Обстоятелствата те подчиняват. Тогава вече се чувствам опитомена. Ментално. А бънджитата и партитата са опитомяването на буйните младини в чисто физическото им измерение.

# 36
  • Мнения: 3 447
Не ме зове, моето диво си го изживях, когато ми,(му), беше времето
На мнение съм, че нещата трябва да се изживяват навреме,
после или е смешно, или е безмислено
Общо взето, нещата, които на младини са били "диви" или бунтарски, след определена възраст са просто проява на лош вкус. Освен ако не си Диско Сали, но не вярвам някой от нас да е  Simple Smile

# 37
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Не ме зове. Ама изобщо. И това ме плаши ужасно. До относително скоро не просто ме зовеше, а бях самото диво. Обаче почнаха да се случват едни неща и май се посмачках... до пълно размазване. Сега само се ослушвам и се моля да ме призове. Ама мълчи, проклетото.

# 38
  • Мнения: 1 310
Не обичам дивото. Харесвам си домашния уют, чистотата и удобствата. Още по-малко пък харесвам натуралните миризми. Sick Всъщност, единствената натурална миризма, която обожавам е на детето ми. Heart Eyes Наистина ми изглежда просташко викането и дюкането по улиците, пияните хора. Радвам се, че не живея скотски.

# 39
  • Мнения: 3 989
Молите се да ви призове? И какво като не ви призове? Сакаш сте в критическата и се молите за още някой и друг месец истинска женственост.

Защо те плаши, Saule?

# 40
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Молите се да ви призове? И какво като не ви призове? Сакаш сте в критическата и се молите за още някой и друг месец истинска женственост.

Защо те плаши, Saule?

Ние, според мен, говорим за много различни неща. Дивото е универсално, то няма пол, не е непременно свързано със сексуалността и банални приключения тип "от еспума парти в Ибиса летя директно за фестивал на ексремната музика в Осло". Дивото е онова състояние, в което човек се чувства самостоятелен и способен да извърши невъзможното, да хване нищото и да направи от него нещо голямо. Повече от 30 години живях сякаш бях безсмъртна и същевременно всеки ден ми беше последен. Направих неща, за които сега като се обърна, си казвам "Боже, как съм успяла" (или "Боже, как съм оживяла"). После започнаха да се случват неща, които ме уплашиха от живота. И се боя, че дивото си е отишло, защото с него си е отишла и смелостта ми да живея така, както вярвам, че е правилно. Сега внимавам, боя се от резки движения... Да не ме зове дивото не е някакъв вид еволюция, а е уплах от живота. И това не е добре, а женствеността тук няма нищо общо. Тя даже е във възход. Ама какво от това.

И все пак, St., интересно ми стана, че обвързваш "дивото" с пола, с женствеността. Понеже това не е моята асоциация, можеш ли да обясниш повече за твоята, ако искаш?

# 41
  • Мнения: 2 510
Несигурността ме плаши. Когато си по-млад някак не я разбираш, когато си сам също, но когато има и друг, нещата са по-различни.
С течение на времето улегнах, не си промених основно расъжденията, но спонтанната реакция я няма.
Станах по- прагматична и по-голям реалист. Не се харесвам особено така, но така се живее по-лесно за тези години.

# 42
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Несигурността ме плаши. Когато си по-млад някак не я разбираш, когато си сам също, но когато има и друг, нещата са по-различни.
С течение на времето улегнах, не си промених основно расъжденията, но спонтанната реакция я няма.
Станах по- прагматична и по-голям реалист. Не се харесвам особено така, но така се живее по-лесно за тези години.

Имам една любима книга от детските времена, "Приказка за Стоедин". Хич не е за деца тази книга, ама това е отделен въпрос. Та в тая книга има една невидима стена, тези, които знаят, че е там, не могат да я преминат. Незнаещите си минават и продължават като стой, та гледай. Мисля, че този прагматизъм и реализъм понякога (често) ни блокират повече, отколкото ни помагат. Ама ако на теб ти помагат - кажи ми как, малко ноу-хау в областта винаги е от полза  Simple Smile

# 43
  • Мнения: 3 989
И все пак, St., интересно ми стана, че обвързваш "дивото" с пола, с женствеността. Понеже това не е моята асоциация, можеш ли да обясниш повече за твоята, ако искаш?

Зная, че не е твоята. Пошегувах се. Извинявам ти се ако е прозвучало като присмех.
Не го обвързвам с женствеността. Е, че има някои особено характерни издивявания при някои дами, решили, че ще наваксват младостта си с дивеене в баровете е друго.
Добре разбирам, че те не са показател и не за такова диво иде реч в темата. Въпреки, че авторът не поставя ограничение в тълкуването.

Моята асоциация описах по-горе. Дивеенето -  екстремни преживявания. Днес тук, утре там. А в аспект на характер - да казвам всичко, което поискам. В светлината на последното често бивам опитомявана. От обстоятелствата. Приех го. Не е длъжен светът да бъде по моите кройки. Предполагам и други шивачи има.
Гледах го оттук, гледах го оттаме и реших, че най-разумното ще е да приема всичко това като своеобразно предизвикателство да подчиниш егото и тренираш волята. Човек е способен да перифразира в претенциозни слова и най-семплите ситуации на живота. 

# 44
  • София
  • Мнения: 12 612
И двете ли не допускане вероятността, че за да се кротне човек може да не е нужно подтискане на егото, а че баш егото може да е узряло, преминало пубертета и кротването да е плод на напълно свободен избор. Дона го вметна по- горе, но с възрастта някои неща се променят и в това няма нищо лошо, напротив. виждала съм не един и двама души, които се чалдисват на по 40 или въобще не могат да се спрат и до преклонна възраст се изживяват като тийнейджъри. Еми, нелепо е и в един момент дори изглежда тъжно. Дано не ме разберете погрешно. Не става въпрос
човек да седи на люлеещ стол пред камината и да плете. Просто някои промени са плод на естествени процеси. А като имаш деца и на новите отговорности.

Общи условия

Активация на акаунт