Публикувана: 16 окт. 2011, 10:59 ч.
Последно мнение: 19 окт. 2011, 07:29 ч.

Зове ли дивото?

5 784
95
1

# 15 16 окт. 2011, 14:12 ч.

Мнения: 3 909

Не ме зове хич. С друго може да не живея в покой, но с възрастта си да. Казвам възрастта понеже в тази тема ми се струва, че "опитоми" се родее именно с това.

Не искам да скачам с бънджи, не искам вече да ходя на дискотека - ходила съм навремето, сега не ми е интересно. Не искам да кърша яки танци.

Е, понякога ми идват проблясъци, че искам да можех да направя някои неща. Но то е друго - далеч по-укротено. Иска ми се например да можех да свиря на пиано, за да издрънкам собственоръчно последната част от едно престаро парче на ABBA - Chiquitita. Искам все пак да си направя татуировка. И искам да се науча да ходя боса в тревата (в една друга тема някой разправяше, че така чувстваш живота).

Но какво е всичко това - странностите на един опитомен характер. Всяко нещо с времето си. Не обичам когато някой внезапно осъзнае краткотрайността на живота и на 40 и кусур вземе, че подивее като глиган.

# 16 16 окт. 2011, 14:55 ч.

София
Мнения: 2 623

Това, че ми идва да хвана гората, брои ли се ?
Иначе съм си дива от дете Mr. Green

Жалко, че с годините, все по-малко хора ми уйдисват на акъла Thinking

# 17 16 окт. 2011, 15:55 ч.

Мнения: 2 401

Вием кат бесно куче, баш като едно време. След дълго неестествено затишие.
Спрем ли да вием, пишете ме бегАла. (извинявам се на естетките и даскалИците за шопския диалект, ама темата ме провокирА на мах )

# 18 16 окт. 2011, 15:58 ч.

Мнения: 4 892

Не ме зове дивото. Може би ако загубя свободата си ще ме призове. Т.е. чувствам се достатъчно свободна в клетката си. Приятно ми е.

# 19 16 окт. 2011, 16:16 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: St. в нд, 16 окт 2011, 14:12

Не искам да скачам с бънджи, не искам вече да ходя на дискотека - ходила съм навремето, сега не ми е интересно. Не искам да кърша яки танци.

Айде стига с тези дискотеки и бънджита!Това ли са границите на собствената ви свобода?

# 20 16 окт. 2011, 16:34 ч.

Мнения: 2 510

С възрастта се опитомих.Но само от възрастта. Иначе, останаха мераците.
Не се знае! Казват, че като остарее човек се вдетинява.

# 21 16 окт. 2011, 16:46 ч.

София
Мнения: 12 140

Всъщност за семйния живот и ергенуването ли си говорим тук? В началото предположих, че темата е малко по- обща.

# 22 16 окт. 2011, 17:03 ч.

Мнения: 4 841

Искрено се плаша от хора, които твърдят, че дивото им е напълно опитомено newsm43

Защото това е на практика абсолютно невъзможно. И който твърди обратното, или откровено лъже, или така го е подтиснал, че като избухне, по-добре да не си наблизо Simple Smile

_{А то винаги се проявява. Затова най-добрия вариант е човек да намери начини да му дава поле за изява, а не да трупа критични количества.}

# 23 16 окт. 2011, 17:23 ч.

Мнения: 4 892

Цитат на: Бoяна в нд, 16 окт 2011, 16:46

Всъщност за семйния живот и ергенуването ли си говорим тук? В началото предположих, че темата е малко по- обща.

Аз разбрах, че е по-обща, но все пак отговорих по същество за семейния живот.

И в това отношение не се чувствам никак потисната, като искрено се надявам да не съм докарала страхова невроза на Флу-то. Laughing

Иначе що се отнася до характер, може да се каже, че издивявам понякога. Аз по принцип съм импулсивна и непокорна, а характер на човек трудно се опитомява. По-скоро бих го определила като друго.

# 24 16 окт. 2011, 17:56 ч.

Мнения: 0

Зове ме... опитвам се да се правя ,че не "чувам" обикновено... Mr. Green

....и както написа един потребител вече,насъбира се и в един момент newsm50

# 25 16 окт. 2011, 18:08 ч.

Мнения: 2 510

Цитат на: ЛюбоЗавърче в нд, 16 окт 2011, 17:56

написа един потребител вече,насъбира се и в един момент newsm50

Хващаме гората...

# 26 16 окт. 2011, 18:19 ч.

Мнения: X

По принцип нямах предвид веригите на брака. Но ако за някой това е един вид опитомяване, успокояване, улягане, коя съм аз, че да му давам насока на мисълта.
Аз постоянно съм в търсене на вътрешно равновесие, но трудно го постигам. На работа се опитват да ме променят, да ми поставят правила и граници. Дивото в мен се бунтува, тъй като досега при всеки опит за ограничение съм късала синджира. В крайна сметка излиза, че ако сама не се опитомя, животът ще ме опитоми. За жалост това, не ме кара да се чувствам особено щастлива, защото не искам да се превръщам в дресиран слон.
Не знам дали "да те зове дивото" е криза на средната възраст, но смятам, че да те зове в малки дози и редовно е здравословно и препоръчително, ако изобщо искаш да запазиш някаква самоличност.

# 27 16 окт. 2011, 18:26 ч.

Мнения: 2 237

Зове ме, много даже. Особено напоследък. И само да намеря и минимална възможност.......ще му се отдам smile3508

(е в границите на нормата). Но аз съм си дивеч и туй златните клетки не са за мен Naughty

# 28 16 окт. 2011, 18:30 ч.

Мнения: 4 892

buttinsky, според мен може би има доза дресура, но и порастване. Поне аз се припознавам в последния ти пост. Преди време си мислех, че искат да ме дресират, но сега осъзнавам, че за някои неща детската ми душа се е бунтувала. И не беше лошо. Вслушвали са се в мен, дори смятам, че са се променяли хора от поведението ми. За други неща се държах диво, направо детински и по-късно осъзнах. Сега при проява на някаква несправедливост, според моите критерии разбира се, дивото ме призовава и то никак не е дълбоко заспало в мен, напротив, част е от многото ми аз.

# 29 16 окт. 2011, 18:35 ч.

Мнения: X

Цитат на: NinoTino в нд, 16 окт 2011, 18:30

Сега при проява на някаква несправедливост, според моите критерии разбира се, дивото ме призовава и то никак не е дълбоко заспало в мен, напротив, част е от многото ми аз.

Точно нещо такова имам предвид и аз. Ех тая справедливост, много навътре я вземам...

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

ХАМАС нападна Израел

Знаете ли кого видях - 44 тема

Причина:

Причина: