Публикувана: 16 окт. 2011, 10:59 ч.
Последно мнение: 19 окт. 2011, 07:29 ч.

Зове ли дивото?

5 788
95
1

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 16 окт. 2011, 22:58 ч.

Мнения: 3 963

Ох, Бояна. Всеки го описва както го чувства. А ти не допускаш ли, че тука има малко индивидуалност? При мен едно, при теб - друго. ЗА мен лично да ме кара нещо да си затварям устата (или още по-лошо да изричам неща дето не мисля) е сгъвка в егото.

Написах, че дивещите дами, изживяващи се като тийнове, не са критерий. И едва ли са точното описание на това да те зове дивото.

Всъщност аз и ти казваме едно и също, но някак ти намираш, че е тъкмо обратнопто. Ами... какво да река - грешки в превода.

# 46 16 окт. 2011, 23:03 ч.

София
Мнения: 12 370

Цитат на: St. в нд, 16 окт 2011, 22:58

Всъщност аз и ти казваме едно и също, но някак ти намираш, че е тъкмо обратнопто. Ами... какво да река - грешки в превода.

По повод това е поста ми:

Цитат на: St. в нд, 16 окт 2011, 21:00

Гледах го оттук, гледах го оттаме и реших, че най-разумното ще е да приема всичко това като своеобразно предизвикателство да подчиниш егото и тренираш волята.

Подчиняването на егото ми изглежда ненужно предвид казаното от теб по- рано. А ако смятах, че мнението ти е противоположно на моето нямаше да те заговарям по този начин. Wink

# 47 17 окт. 2011, 01:49 ч.

Мнения: 1 175

Мен пък ме зове дивото в съвсем буквалния смисъл (учудвам се че досега никой не го е споменал). Тегли ме към природа, към полета, чукари и животни. Моята златна клетка са затворените пространства, стаите, офисите, градът. Без тях не мога, но само в тях полудявам. Ако имаше как да се телепортирам на работа и децата на училище в града, без загуба на време в транспорт, бих живяла в малка къщичка в гората, далеч от всичко. Явно летата на село са си казали думата... но дори и сега, в града, в задния двор гледам домати и краставици Mr. Green

# 48 17 окт. 2011, 04:00 ч.

Мнения: 156

споменато е вече - макар и само загатнато всъщност

# 49 17 окт. 2011, 07:59 ч.

Мнения: 230

Цитат на: Бoяна в нд, 16 окт 2011, 22:34

И двете ли не допускане вероятността, че за да се кротне човек може да не е нужно подтискане на егото, а че баш егото може да е узряло, преминало пубертета и кротването да е плод на напълно свободен избор.

...с това съм напълно съгласна,А именно дивото и ответното са свободния избор на Аз-а.Бих прибавила и огромна порция кураж за да преследваш подсъзнателните си желания,онези изтикани от нормите на възрастТа:mrgreen: Mr. Green

Бояна, определено в следващите думи съзирам себе си Whistling

Цитат на: Бoяна в нд, 16 окт 2011, 22:34

виждала съм не един и двама души, които се чалдисват на по 40 или въобще не могат да се спрат и до преклонна възраст се изживяват като тийнейджъри.

....иииии нещо все ме кара ,тика,обърква,подвежда.....и така...Но мисля,че именно тези мои черти ми помогнаха да заздравя духа си и да се върна от пътя на светло*тъмнината(не знам за къде са ме нарочили Mr. Green

)

Последна редакция: пн, 17 окт 2011, 09:06 от Мараа

# 50 17 окт. 2011, 09:05 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

по пълнолуние се усеща най-силно , даммм

# 51 17 окт. 2011, 09:24 ч.

София
Мнения: 12 370

Цитат на: Мараа в пн, 17 окт 2011, 07:59

Бояна, определено в следващите думи съзирам себе си Whistling

Цитат на: Бoяна в нд, 16 окт 2011, 22:34

)

Не съм убедена, че говорим за едно и също и уточнявам. Младежкия дух е нещо различно от неизживяното детство. говоря за това на 40+ да пушеш трева от сутринта и да висиш по цяла нощ по заведения, например. Някак това за мен е не диво, а инфантилно.

Цитат на: Labrador в пн, 17 окт 2011, 09:05

по пълнолуние се усеща най-силно , даммм

# 52 17 окт. 2011, 09:28 ч.

Мнения: 2 510

Цитат на: Saule в нд, 16 окт 2011, 20:31

Мисля, че този прагматизъм и реализъм понякога (често) ни блокират повече, отколкото ни помагат. Ама ако на теб ти помагат - кажи ми как, малко ноу-хау в областта винаги е от полза Simple Smile

Не ми помагат особено много, но все пак се налага да живея в реалността и да я приема, не да се съглася, но приема.
Дивото не винаги е свързано с безстрашието и безотговорността.
Действителността обаче не се променя в атака. Трябва други методи, а и идват следващи на които е време да "дивеят".
Страхът от реалността ми помага, помага или сковава / границата е много малка/.
Просто, анализ на ситуацията и едно какво ще се промени и кои ще са засегнатите.
След мен потоп, "да бъдеш или да не бъдеш" не е вече мой принцип.
Въпросът е как да бъдеш и как след теб нещата да придобият поне подобие на оазис.

# 53 17 окт. 2011, 09:30 ч.

Мнения: 46 562

Не.
Но и май никога не ме е зовяло като се замисля Joy

# 54 17 окт. 2011, 09:52 ч.

Мнения: 2 175

Не. Неусетно ме опитомиха..И понеже вече съм "сигурна" ме пускат да потичам на воля от време на време..))

# 55 17 окт. 2011, 10:13 ч.

Мнения: 21 579

Дивото у мене си трае през повечето време, но изведнъж почва да ме зове особено силно, когато присъствам на откриване на някоя изложба, или на премиера, по време на театрално представление в тишината, или на някое заседание... Изведнъж ми се приисква да кажа някоя щуротия, или да взема да изпищя.. Такива ирационални работи... Навремето подобен порив ме влечеше неудължимо към внезапната спирачка във влака... сега не пътувам с влак, та поне това ми е спестено.

Не е смешно Grinning

Последна редакция: пн, 17 окт 2011, 13:50 от Iris04

# 56 17 окт. 2011, 10:21 ч.

Мнения: 10 547

Зове ме питомното. Така усещам нещата. Все си мисля, че да живееш кротичко, примерно и в реда на всички писани и неписани морални правила и ценности е хубаво нещо. Поне така изглежда отстрани. На вид и глед съм с нищо неразличаваща се от останалите омъжена, млада жена. Но това само на пръв поглед. Очаквах към 30-те да порасна- не би. Все същото си е като на 20, на 25. Сега чакам да стана на 40. И познавайки себе се, гледам да не се впускам особено към дивото, защото съвсем ще му изпусна края. Веднъж го направих, още си събирам плодовете. Не се стремя и усилено към опитомяване, защото съм сигурна, че бързо ще ми писне и тогава ще стане още по-зле. Седя си кротко по средата. И чакам.

# 57 17 окт. 2011, 12:45 ч.

Мнения: 755

Цитат на: buttinsky в нд, 16 окт 2011, 10:59

Чувствате ли се опитомени? Кой или какво всъщност ви опитоми? А зове ли ви още дивото или ви харесва златната ви клетка? Виете ли тайно нощем към луната или само в сънищата си? Вярвате ли, че някой ден пак ще се върнете в дивото или смятате, че опитомяването е било успешно и невъзрватимо?

П.С: Нека го разбира както иска.

Не е спирало да ме зове! Нямам клетка само от време на време се самоконкролирам за пред децата.

# 58 17 окт. 2011, 13:27 ч.

Варна
Мнения: 957

"Дивото" е когато бях отговорна само и единствено пред себе си и моите стремежи, разбирания, принципи, щения. Отдавна не е така. Не би могло да бъде. Но не мога да отрека, че има моменти, в които прекалено много ми се иска да е пак така - само аз и денят. Има и моменти, в които си го позволям, макар и предварително организирано Grinning

. Понякога, обаче, се случва "дивото" да избухне, без да съм му се надявала дори - казвам си мнението, взимам решение, въпреки предвидимите последствията. Това е "дивото" за мен. Какви дискотеки, какви бънджита и марихуани. Освен това, при скок с бънджи, рафтинг (примерно) осигуровката е достатъчно добра.

Iris04, разбирам за какво говориш, и аз ги имам тези пориви Laughing

# 59 17 окт. 2011, 19:40 ч.

Мнения: X

Хората имат различно усещане за дивото. То затова е диво, защото не можеш и в думи да го уловиш. Още ми става смешно като си спомням как една колежка навремето, разказвайки колко спокоен бил баща й, постоянно правеше сравнение между него- спокойния, и те двете с майка си - живичките и дивичките. А на мен дори и тя ми се виждаше доста флегматична. Само можех да гадая какво слонско спокойствие има й Laughing

И мен да ме затворят в някакъв неприветлив офис или квартира, ще вия срещу луната като стой та гледай - иначе другата крайност е съвсем да се зомбирам. От друга страна пък, ако ме пуснеш да паса в планината, доста бързо ще започна да квича, че нямало я тоалетна, я баня, и много бързо ще ми залипсва цивилизацията.
Навремето не можех да си представя как в дискотеката ще върви любимото ми парче и аз няма да се раздивея на дансинга, а сега ако мога да се погледна отстрани сигурно бих умряла от скука, наблюдавайки собственото си отегчение. И започвам да се питам, аз ли започнах да се превръщам в кисела лелка, или има нещо, което ме подтиска вече и на подсъзнателно ниво. Иска ми се, ако мога да го открия и изкореня, този плевел на апатията от себе си. А после, като започна да ровя откривам, че плевелът съм аз.

Препоръчани теми

Русия 2

Войната в Украйна 2

Попаднах на измамен сайт за запознаства

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Причина:

Причина: