Частни детски градини - София (4)

Stelfy, благодаря, почти същото щях да напиша 
Въобще не си въобразявам, че ще минем без грип, като дойде епидемията. И с 5 деца и с 20 деца, не очаквам да ни прескочи.

Иначе предпочитам да са повече, защото така детето се среща с по-голямо разнообразие от характери, типове на поведение, интереси и т.н.
Между 2г и 3г дъщеря ми ходи на една занималня, в която 50% от времето прекара сама с още едно момиче, а в не повече от 10% бяха едновременно всички записани деца, общо 6-7. Понеже другото момиче беше доста по-голямо, моята се превърна в нейно пълно копие. Искаше да играе на същите игри, имитираше репликите, мимиките, жестовете, дори погледа към света, ако щеш. Вече са минали две години, но някои от типичните реплики и реакции ги е запазила и до днес. Просто са се превърнали в част от нея. Тогава забелязах колко силно въздействие има средата върху малкото дете и как то буквално я попива и абсорбира в себе си.
Затова искам да има възможност да общува с повече и по-разнообразни деца, да попада в повече ситуации на взаимодействие между тях, да са различни по възраст.

През лятото, когато бяха сборните групи, всички деца бяха в отпуска, с изключение на две, а при тях бяха дошли малките от яслената група. Единствено тогава дъщеря ми е казвала "Не искам да ходя на градина". Понеже знам, че страшно харесва градината, това много ме учуди, но един ден отидох да я взема по-рано и видях как две от децата на нейната възраст седят и си говорят (с едното меко казано не бяха приятелки, а с другото не се познаваха, понеже беше от друга група), моята седи сама и се чуди какво да прави, а наоколо щъкат десетина бебета на по годинка-две. Еми разбирам защо не искаше да ходи.
При група от 20 деца има гаранция, че поне 10 ще са налични в произволен момент, поне половината ще са от нейния пол и с поне няколко ще е приятелка.
Ако са под 10 в групата, рискът в есенно-зимния да прекарва деня само с 3-4 деца е много голям.

Ето това така и не успях да го преглътна!
Много интересна гледна точка за броя на децата в група, определено не се бях замисляла над това, а звучи логично

Понеже съм имала удоволствието да виждам голямото си дете в група с още средно 25 деца, както в държавна, така и в частна ДГ / в последната бяха 21/, а също и в група от 16-на деца, то за малкото залагам на градина с малък капацитет. Не желая бутикови групи от 3 деца, но не искам и масовки. Това що се  отнася до ДГ. За ясла държа на съвсем малки колективи, максимално напомнящи семейна среда.
Децата, за разлика от повечето възрасти, намират лесно общ език, независимо дали имат възможност да избират от две или двадесет и две потенциални другарчета. За мен е много важна спокойната обстановка, а 20 + деца сякаш не са предпоставка за такава, ако и да са най-хрисимите и кротки. Държа и на вниманието, което се отделя персонално на всяко едно дете. Болестите ни най-малко не ме притесняват. При занижен здравен контрол и две деца да са в помещението пак няма да има здрави.

Малките групи, според мен, са по- подходящи за детски ясли. Аз така и не одобрявам детските ясли като форма, но в някои страни има групово отглеждане на ясленчета в групичка от 3- 4 деца в дома на някоя учителка и това е някакъв приемлив вариант.
За по- големите вече са писали защо е добре да са повече деца. Но е хубаво като са 20 да са поне с две учителки и помощничка. Ако учителките са по- малко настъпват проблеми, които карат родителите да предпочитат малки групи.
За боледуването е по- важна здравната хигиена в детската градина, а не броя на децата.

благодаря ви за отговорите, беше интересно да прочета мненията ви 

Стелфи, сигурно е вярно, че болните деца са по площадките, ама къде да ги изведат все пак, не може под домашен арест, нито пък да махат гащи по улицата като глухи петли  . Моето дете до 2.5г си седя у дома и ежедневно го събирахме с други деца, които ходят на градина, но нито веднъж не се зарази. Като почна градина обаче...

Иначе това, че имунитет се създава от много боледуване съм чела, че напоследък се опровергава и всъщност многото боледуване било по-зле за имунитета от малкото боледуване.

Иначе, може да сте прави за по-големите групи и процента възможност да си намери приятелчета, но понеже аз май съвсем наскоро започнах да забелязвам, че не всички деца мелят брашно еднакво, явно още не съм стигнала до този извод, до който вие сте. 
На този етап за мен перфектната група е от 10 деца, 7-8 обикновено постоянно присъствие. Така поне беше в предната градина на сина ми. В тази са 15, 8-9 са постоянно присъствие.

Искам да подчертая, че това е личното ми мнение във връзка с конкретното ми дете. Преди да видя какво е по характер и аз си мислех, че е добре в по-малка група, но после си промених мнението.
Има деца, които се чувстват по-добре в по-малки групи, но моето не е от тях. Ако в някой ден, седмица и т.н. се падне да го няма нито едно от любимите й деца, другите не могат да заместят липсата и тя се чувства неудовлетворена, не се е наиграла, раздразнена е, че не е получила това, за което е отишла.
Не че се е държала лошо с тях, но вътрешно не се чувства така добре, както когато са там приятелчетата й.

Бройката на учителките се подразбира, че трябва да е голяма. При нас са 3-4 (плюс една помощник възпитателка) за 20 деца. Струва ми се достатъчно.

Най-после си написах впечатленията за разходката около The Castle. Ето и обещаните снимки - то си мина близо месец докато ви ги покажа.
http://danybon-hlapeta.blogspot.com/2011/10/castle.html
Снимките са външни. Правих ги докато бяхме на разходка с децата в парка "Гео Милев".

Наблизо има и Хелен Дорон. И тях заснех, но ще видя кога ще пиша.

За учителките няма ли по закон изискване една на всеки 7 деца?

Не, в някои държавни са по 30- 40 деца с две учителки на 2 смени и една лелка за две групи.

Това за всеки учител по 7 деца е норматив за лагери!

 запис

Много ли ще е еретично да оспамя темата с "малко" лична детскоградинска мелодрама?

Първо да кажа, че хлапето още си е у дома - в петък се сдоби с хрема и кашлица, а вчера вечерта разбрах, че от изследванията му е изолирана чревна бактерия и трябва тепърва да пие антибиотици, после пак да се правят изследвания.... Което от една страна блажено отлага неизбежното тръгване, а от друга ми дава възможност да мисля повече и повече да се страхувам...

А аз напоследък много се шашкам и много се страхувам... Понеже тръгването на детска не е на живот и смърт при нас, започвам да се питам дали взимам правилното решение, дали пък детето ми не е много малко, за да тръгне на градина, ами какво ако се чувства зле от намаления ни контакт, ами как така досега ще сме били по цял ден заедно, а сега ще сме заедно по-малко време, отколкто той ще прекарва в детската.... Още не е тръгнал, а вече ми липсва и все едно го обичам 4 пъти повече, ако изобщо безкрайността може да се умножава На всичкото отгоре напоследък се разбираме дори по-добре от обикновено, което допълнително ме затруднява
Ако бяхме в период с повече ядосване сигурно щеше да е по-лесно, но пък тогава щях да се обвинявам, че си давам детето, за да се "отърва" от него, а не за да му е по-добре...

А моята идея за тръгването на градина е именно той да се чувства по-добре и да е полезно за него - заради разнообразието, контактите с различни, но постоянни хора, от създаването на приятелства, научаването на разни неща (не че у дома не научава в изобилие), до прословутото социализиране...
Макар че след последните коментари за броя на деца в групата започнах да се питам дали ще си намери приятелче, все пак градината е за максимум 20 деца, половината между 1-3 години, а той се хвърля само на големите... И като не броим отсъстващите ... Макар че понастоящем той не играе игра с другите, още е "покрай тях" и това също ме притеснява - какво ще прави по цял ден без персоналния си аниматор в мое лице, какво ако му е скучно?

Но мисля си, че за него няма да е полезно да прекараме цяла зима у дома или на площадка с 2те изведени деца, или по улиците (във всички случаи почти сами), вместо да е сред себеподобни... Отделно дето и без друго времето прекарано само с мен, спрямо времето с други деца е мнооого в полза на първото.... И той напоследък има малко темерутски прояви към външни лица и деца, вероятно именно по този повод.... Седенето у дома само с мама няма да му помогне да го преодолее...

Но просто не знам дали е достатъчно пораснал за градина... От друга страна дори да започне от 3 (теоретичната официална стартова възраст), не мисля, че дори тогава бих го възприемала като достатъчно голям... пак ще ми се струва мъничък и беззащитен.... Освен това на 3 години ще стане другия май, а моето тогавашно разсъждение би било "абе как ще тръгва на градина точно преди лятото, когато ще е супер да сме по цял ден заедно навън, вместо да стои затворен в някаква къща! На градина се тръгва есента!".
Само че есента ще е на 3 и половина, аз ще съм изперкала до тогава, щото 3,5 години у дома с дете си е натоварващо хич да не е... Пък и той вероятно ще е започнал да иска да си играе с други деца (не само с мен, както сега), само дето всички останали ще са на градина по това време и отново няма да е добре нито за него, нито за мен.... А и се съмнявам, че дори на 3 и половина ще мисля че е достатъчно , пак ще ми липсва и ще ми е трудно да го пусна и да се пусна аз, нито има гаранция, че тогава би се адаптирал по-лесно...

Все си мисля, че някак е правилно да започне сега.... но много ме е страх.... от това да съм участвала във всичко, да съм контролирала всеки мъничък детайл от ежедневието му, да съм го учила на всичко, което знам, а изведнъж да нямам контрол и участие в нищо

На всичкото отгоре заради отдалечеността на градината няма да го водя и връщам, а ще ми го докарват и това ме лишава от 1 час дневно общуване с него...

Мислех си, че може би решението е просто да бъде за по-кратко на градина... Само че професията ми е такава, че върна ли се към нея веднъж, хората трябва да знаят, че могат да разчитат на мен и няма да ми е възможно да работя на половин ден. Трябва ми време за концентрация, мислене, рисърчи, работа, по-малко от 6 часа дневно - абсурд!...
Сега е планирано да го взимат 8 - 8 и 15, да е към 8:45 в градината и в 4:30 да си е у дома. Това не е ли много дълго? На него денят му е 14 часа, а така реално през по-голямата част от него ще е с "чужди хора", които практически не познавам и имам бегла идея за човешките им черти и професионалните им качества...
Имам чувството, че в остатъка от деня няма да ни стига времето заедно...
А и документите, които разглеждах онзи ден - все едно подписвам документи за официално изоставяне едва ли не, нищо че не изглеждат така

Много хаотично стана.. ама такива са ми мислите и чуствата - хаотични, противоположни, объркани, неориентирани...

Надявам се да не е тотален спам постигна, щото сигурно и други майки имат същите вълнения, току виж отговорите биха били полезни някому... Макар, че може и отговори на лични, ако на някой му се отговаря.. че съвсем ще се омаже темата.. Но умишлено не исках да пускам нова..

Извинявам се много не само за спама, но и за протяжните писания

П.П. Добре че градината е с плавна адаптация в присъствието на родител, иначе съвсем щеше да ми е трудно да се адаптирам

Като се ожени това момче, направо не ми се мисли. 


Виж, нормални са ти страховете. Без да пробваш 2-3-4 седмици, поне за няколко часа всеки ден, няма как да разбереш кое е вярното решение точно за твоето дете.

Единствено, моментът с транспортирането не ми изглежда удачен. Децата са малки, понякога трябва да реагираш бързо - разболее се, заболи го коремче... Дори резервни гащи да забравиш, пак е разкарване. Градината е хубаво да е наблизо. А и мисълта, че детето ще се кандилка в някакъв бус по 1,5 - 2 ч. на ден някак съвсем не ми харесва. 

Няма да се кандилка в бусове по 2 часа. Ще го взимат от вкъщи с нормална кола с още едно детенце преди него качено и директно ще отиват в детската. Отнема 20 мин. в едната посока общо взето, може би малко повече при по-натоварен трафик..

Stelfy. спокойно! Твоeто човече си е вече съвсем голям мъж. Като си спомня колко много беше проучвала, едва ли си направила лош избор. Убедена съм, че ще се чувства прекрасно детенцето ти в градината.

Аз, подобно на теб, винаги хвърлям много усилия в проучването преди да взема решение. След това блажено се радвам на всичко.

И с двете ми деца (11 г. и 4 г.) случих на страхотни учители, градини, училище (ама то след толкова проучване, възможността за грешка беше сведена почти до нула). Много се занимавам с децата си, но не съм педагог по образование и виждам колко много правят учителите на децата ми за тях. И колко много ги обичат. Винаги ставаме един екип с тях и често се консултирам за нещо за децата - учителите хем ги познават много добре, хем са специалисти и винаги са ми давали прекрасни съвети.

Така че спокойно и успех на големия човек!