Значи март 1977 г., земетресението в Стражица (родом съм от оня край), имам невероятно ясен спомен. Не от самото земетресение, ами как майка ми ми обува един такъв памучен чорапогащник с треперещи ръце, след като ме е събудила. Аз, 6 годишна, изобщо идея си нямам какво се случва и защо трябва всички да излизаме навън посреднощ. И баща ми казва: айде сега, остави го тоя чорапогащник, тръгвайте навън. А майка ми отвръща: ами босо ли да тръгне детето?..... Ама сякаш ми е пред очите тая сцена, треперещите ръце на майка ми и белия чорапогащник.... 
Моята майка пък точно тези пандели не ги обичаше и все ме вързваше с ластички с картинки и фибички, тъй като родителите ми много пътуваха по онова време и притежавах невероятно изобилие от аксесоари за коса. Да, ама не, нали другите деца бяха с пандели и аз бях безкрайно потресена и нещастна,че съм по-различна Та за някакъв училищен празник се принудих да излъжа майка ми,че другарката е казала,че задължително ни иска всички с пандели Горката ми майка явно усети лъжата,но и очевидно разбра колко ми се искат и на мен пандели,та се накупиха,колосаха и т.н. и аз бях курдисана с фльонгите и по-щастлива от всякога
кажи ,как с това оформление,да му се тръгва на човек от тук 
...ами,ще си седя ...поне този месец. и ти пожелавам да стискаш здраво,колкото си планирала 
....хайде,да решавате по-бързо семейните проблеми и да пуснеш още една лентичка Гледай да не вземе да ти хареса прекалено тук и да се заседиш 
...пък,ако решиш,че не можеш без нас-връщай се от отчетни да ни наглеждаш 
....ами,аз,не,че съм с претенции,ама мисля да уважа и мъжките, и женските майки,тогава 
и аз съм от Варна 
))) Препоръчани теми
чудесна тема!
или в превод: пожелавам на всички щедри щъркели, добро настроение и се присламчвам отново към групата.