Публикувана: 18 окт. 2011, 13:02 ч.
Последно мнение: 17 ноем. 2012, 12:23 ч.

Как и по какъв начин ви предложиха да живеете заедно.

16 193
82
1

# 45 3 ян. 2012, 17:29 ч.

Мнения: 680

Цитат на: viliko в пт, 21 окт 2011, 11:49

Имахме активен полов живот от 8 месеца.
Веднъж беше идвал у нас само.
Аз у тях - повече.
Не си познавахме родителите.
Не ми дойде, на правих си тест, бях бременна.
Казах му, той каза - ами няма да махаш детето, ще си го гледаме.
Та така.

И при нас горе-долу така стана - той не беше идвал у нас, аз ходех при него. Даде ми ключ, запознах се с неговите/те са то друг град/. След това няколко пъти казах на моите родители, че той иска да живея при него, те много не ми вярваха, обаче така стана че той дойде една вечер да ме иска/по-скоро направо да ме вземе/ и така вече повярваха. Вече почти 3 години сме заедно, а детето ни след 10-тина дни ще стане на 1 годинка. Laughing

# 46 3 ян. 2012, 20:37 ч.

Мнения: 24

Ние ходепме от един месец с моя приятел, аз оставах да спя при него поне три вечери седмично, накрая една вечер ревнах, че не мога без него, взех си торбичката-и айде в тях Simple Smile

И така вече две години Flutter

# 47 4 ян. 2012, 00:36 ч.

Мнения: 2 286

Много пъти сме си говорили, че като станем финансово- независими (бяхме в гимназията тогава) ще се изнесем да живеем заедно, за да сме далече от родителите. Тогава не бяхме двойка, а само много добри приятели. Година и половина след като завършихме решихме, че ни е време да се съберем като двойка, че то и без това прекарвахме мноооогоо време заедно. След месец и половина ми каза, че му е писнало ту тук-ту там да преспиваме и да не знаем кой къде живее и че е време да си взема нещата и да отида у тях. След 8м. вече беше настъпил момента да се изнесем на квартира.

# 48 4 ян. 2012, 02:23 ч.

Мнения: 76

В седмицата около 5,6 пъти спях в ергенската му квартира Laughing

Прибирах се колкото да кажа "Хай" на нашите. Забременях и си изнесох багажа при него окончателно. Mr. Green

# 49 4 ян. 2012, 15:55 ч.

Мнения: 1 466

Започнах да преспивам все по-често при него... за целта носех торба пълна с какво ли не - четки, гребени, бельо. Предложи ми, за да не ходя като товарно магаре напред назад, да оставя някои неща да си имам при него иии така се прибирах в моята квартира 1-2 вечери седмично. После дойде бебчето и напуснах квартирата, за да се нанеса окончателно. Simple Smile

))

# 50 11 ян. 2012, 14:29 ч.

Мнения: 888

Здравейте, ще се включа и аз Simple Smile

При мен беше много изненадващо, говорихме си съвсем всекидневни неща на дивана (у тях) и той каза - хайде да заживеем заедно. Обсъдихме го, аз взех, че се съгласих Laughing

И така вече 4 години...

# 51 16 ян. 2012, 14:53 ч.

Мнения: 218

При нас не стана така както очаквахме. Баща ми почина, преживях го трудно и от тогава сме неразделни, той е моята опора и мъжът в къщата.. Heart Eyes

# 52 17 ян. 2012, 02:33 ч.

Мнения: 26

При нас стана постепенно. Понеже той живее на центъра, а аз - в отдалечен квартал на града, започнах да спя у тях все по-често и по-често. Той пък много обичаше да идва да спи вкъщи през почивните дни, защото майка ми винаги му готвеше вкусотийки. Малко преди да се преместя окончателно (на третата година от връзката ни), повечето от нещата ми бяха у тях, отколкото у нас. Помня, че даже от самото начало, когато започнах да спя в приятеля ми, майка му ми купуваше всякакви нещица, от сорта на четка за зъби, халат и т.н.... ей така, да си ги имам и у тях Laughing

Което беше наистина много мило от нейна страна! Simple Smile

# 53 17 ян. 2012, 15:41 ч.

София
Мнения: 1 956

Ехе, присетихте ме с тази тема...
Бяхме гаджета от 1-2 месеца, отидохме на море. И навръщане ми предложи да си оставя куфара при него. Аз се размърморих нещо и не го направих. след месец сериозно ме хвана очи в очи и ми предложи пак да се пренеса при него. Отказах категорично - казах, че не се познавами още добре...
След година и половина заминах за малко на специализация в Белгия и 2-3 дни преди това ме натисна пак да се пренеса. Този път се съгласих и после от летището ме прибра... След 5 месеца вече сериозно се колебаех това ли е човека и даже отидох при родителите ми и им казах, че не искам да живея вече с него и изброих разни причини... Пък те ме изгониха, защото какво съм искала - не пиел, не ме биел, по жени не ходел, пазарувал... Навикаха ме и аз се върнах и той след няколко дни (беше петък) каза другата събота се женим, подготвяй нещата! И се оженихме. После се оказа , че има много гадно заболяване....