Великобритания - тема 38 Есенно-Зимна Приказка

Има ли някой, който да не киха и кашля в момента 

Аз купих трико за гимнастиката от този нет магазин http://www.the-zone.co.uk/ С много позитивно мнение съм. Първо, има страшно разнообразие и можеш да правиш съчетания шорти, клинчета, трика и панделки за коса, второ много са бързи с доставката. А тъй като размера ми се стори малък им го върнах и също много бързо ми го замениха и изпратиха отново 

Мари, и при нас уж много се чакало за алотмент, аз се обадих да проверя и станах притежател на алотмент за секунди. 22 поунда на година, което вклЮчва и вода и поддръжка в района. Обаче се отказах много бързо. Иска си време. Като го взех работех на повикване, от дъжд на вятър. Но започнах да работя по 22 часа седмично, а от септември съм на 35. Физически ми е невъзможно  а сега, както си имаме и заек за домашен любимец в градината, никакъв зеленчук не мога да бодна  Но ако някой иска органик тор, да свирка 

Толумбе

Мери страхотни са, жалко че Яна е дребна и ще има да почака. Онзи ден беше дошъл фотограф да го снима от асоциацията.

Някой гледа ли I'm a celebrity?

Не виждам много смисъл от крайни коментари и не виждам защо трябва да нападате Дорет....ми тя ви казва какво е щото е тук от доста години и опита,които има изобщо няма какво да се сравнява с вашия.......сори,ама за тези дето живота им ежедневно се върти от разходките в парка до шопинга и кафето с приятелки нямат много идея за какво иде дума.
Много е хубаво, супер ми беше и на мен първата година - ново, интересно, различно...такива лайна са тук без извинение,че идея си нямате...предлагам да разискваме тази тема след 10-15 години поне...да видим тогава какво ще говорите....Подаите поне 100-ина молби за работа, като не ви викнат на нито едно интерву тогава ще видим как ще се чувствате и колко е хубаво тук....
И да, заставам зад думите си,че приятелки англичанки нямам и няма и да имам....имам колеги с които се разбирам прекрасно . но те не са ми приятели.....различно mentality, различна култура, различен начин на живот....
А що съм още тук???? Ми щото мъжа ми чака да си вземе частната пенсия, а мен тъкмо ме промотираха на топ позиция и искам малко да се наслаждавам на постижението си  и дигаме гълъбите......

Ох и ние продължаваме да сме болни - кашляме, сополи и вчера малко температурка. Днес щъ не щъ не я пуснах на училище..А в понеделник ни е тържеството  Мажа с един камфоров мехлем, пием чайове и така, дано овладеем положението само с такива илачи!

ох тамън се зарадвах, че ни се размина търсенето на костюми,след като вече се игра една пиеса с рибена тематика ( и за там ги осигуриха от училището) и днес получих писмо, с което ме информират да подсигуря костюм на ангел за мексиканската пиеса за след една седмица  много е забавно да ходиш на училище тук според мен. Вчера разиграваха ходене до Мексико със самолет и си правиха паспорти,раздаваха им билети, удряха им печати и накрая излязоха и на улицата да потанцуват. само не знам кога ще почнат да учат 
аз си поживях екстра последните 4 години в БГ и на детето много добре му се отрази, обаче уви мъж ми се сблъска в работата с неща дето не предполагаше,че са възможни  и сега сме обратно в УК. Тук също ми е много добре, но аз предполагам с времето просто се научих да игнорирам нещата, които  не ми харесват и на двете места и да се възползвам максимално от възможностите, които ми се предлагат.
Аве, аз сега съм в период на търсене на работа  поработих лятото, но сега нямам късмет нещо, а тъкмо се квалифицирах 
дядо ми имаше алотмънт и му викахме бостан 

Дебела съм 

Ave абсолютно съм съгласна. На някои хора опитът е свързан с доста години в една държава без никаква промяна по отношение на език и на социален статус. Но на други е точно обратният. Но аз не соча с пръст тези, на които животът им се е стекъл различно от моя, нали? В замяна на това не получавам същото отношение отсреща.
 И не, не приемам някой да ми" казва какво е". Доверявам се на собствените си възприятия. 

На мен само Michael Page ми помага....последната работа пак чрез тях я взех.....

От вчера искам да пиша в темата, какво мисля и аз по въпроса за емигрирането.Аз съм от тези,които не биха ти вдъхнали кураж, затова не се води по мен.Ще споделя  какво се случи с нас.Първо пристигна съпругът ми и беше 7 месеца сам.За работа нямаше проблем с езика също.Той е компютърен инжинер и е завършил английски гимназия.В България е работили като преводач .Аз пристигам на 37 г, без да знам думичка английски.По професия съм мед.сестра.По стечение на обстоятелствата имахме 2 аптеки в България и основно съм работила там, по скоро помагала на персонала.За съжаление кризата ни притискаше все повече и повече.Имахме още два работещи обекта.Затворихме всичко и се озовахме в Лондон.Аз лично полудявам тук.Липсват ми приятелите, колегите, вобще средата в България.Няколко пъти се налага да потърсим мед. помощ и напук на моето черногледство и там удряме на камък.Правиха скенер на съпругът ми юли месец тази година.Едва миналата седмица получихме писмо ,че имаме час за лекар за МАРТ МЕСЕЦ 2012 г.Още незнаем нищо от резултата.Преди месец търсихме до 2 през ноща зъболекар с адски болки - никъде не го приеха, не бил спешен случай.На другия ден го извадиха и сега след месец мястото е подуто и боли.Вероятно има нещо забравено вътре или незнам и аз какво.Никога не съм била расист, но от както съм тук ме дразни и поведението на чернокожото население.Добре, че живеем на север в сравнително спокоен и бял квартал.Не ми харесва и цената на наема, след основен ремонт едната стая е потънала отново в мухъл.Какво ми харесва тук - евтината храна, добре организиран транспорт предвид разстоянията,по доброто заплащане разбирасе.
Като грешка от моя страна отчитам, че пренебрегнах годините си и се втурнах в Лондон.Все ми се струва , ако си по млад си и по гъвкав и имаш повече шансове да се реализираш.
Какво ни предстои и каква ни е целта - започнахме да търсим работа в по малки градчета.ако не се установим някъде до година извън Лондон, подаваме документи за Канада.
Възхищавам се на тези които им харесва тук, ходят с желание на работа и не са депресирани и черногледи като мен.Не предизвиквам раздори и караници, просто написах това което мисля.
Слънчева събота и неделя на всички и мноооого разходки 

Nia7, защо смяташ, че храната е евтина? Според мен е на двойни цени от БГ.
Беше евтина, когато започнах да идвам тук преди 5г. , но сега изобщо не е евтина.

Разбира се всеки е различен и това е хубаво. Защото представете си, ако всички хора на земята бяха щастливи само на едно място и харесваха едно и също, какво щеше да стане  
Аз съм на принципа, ако нещо не ти харесва, запретваш ръкави и го променяш. И аз в началото бях нещастна, не говорех езика, изпадах в ужас от здравеопазването и мъкнех торби с лекарства от България. Носех си дори и боята за коса и омекотителя за прането  
Като четох по-горни постове и се замисли, ами аз реално имала ли съм някога през живота си приятели?! И стигнах до извода, че не съм   Ами не ми пука дали някой ще ги нарича приятели или не, важното е да ми е приятно, когато сме заедно и да има с кого да си побъбря, да споделя радости и неволи, да получа съвет и помощ, да не злословят зад гърба ми и да ме ценят и уважават таква каквато съм, със всичките ми плЮсове и минуси  

Тая тема почва да се превръща в нещо като автобиография на английските мами.
Да, някои летят много нависоко, но от там падането е много по-болезнено. Пък и е доста трудно да се задържиш завинаги във висините.
Винаги съм имала приятели, нуждала съм се от тях и те от мен. Имам и тук, макар и много по-малко, но истински приятели. Само съжалявам, че се запознах лично с някои от съфорумките тук, не си заслужаваше.

Много сме, силни сме
Но защо го изтри?

Дорет жалко.


Имам един въпрос. Искам да запиша Боян на курсове по чужд език, нещо като нашите алианси. Много ми се иска докато е малък да научи поне още един език, но нямам и идея къде. Някой ползвал ли е такива услуги?

Много, ама много ме сърби клавиатурата да се изкажа по въпроса за емиграцията. Сигурно ще изтрия после, така че моля не ме цитирайте.

Ние сме пресни емигранти от година и половина, но това е третата крадинална промяна в живота ми- за трети път зарязвам всичко и започвам от начало! може би съм се научила, може би имам късмет, не знам.

Началото ми беше не трудно, а ГАДНО ! И то заради българи- ъф корс. няма да се впускам в подробности, само едно ще кажа на новопрстигащите- Който каквото и да ви говори- става въпрос за пари !
 Но и тогава, и сега на мен Англия ми харесва. Може би защото съм израстнала с Джейн Еър , Мистър Дарси и Катрин Линтон, може би защото като си заведа детето на басейн плащам по-малко от в България и не го вадя лилав от студ, може би , защото от родината ни в последно време хубаво не видях.... А може би и най-вероятно е от всичко по малко. Обичам да вали, да има мъгла и да пия чай.

Наскоро се прибрах за първи път в БГ- на въпросите на близки и приятели- Е как е там? по-добре ли е? съм отговаряла така- В България целта ти е да си нахраниш тялото, В Англия можеш да си нахраниш  И мозъка ( без да си директор в Бритиш Газ).

В атобуса шофьора викате бил намусен, ама това какво общо има къде се намираш и  какъв е шофьора- ми и той е човек, и на него му е криво- българските са повечето такива, но и там целта е от точка А до точка Б. Що се впечетлявате на такива неща, не разбирам.

За мен много важна ми се струва мотивацията и за това как си настроен. Положителните хора, като цяло, живеят по-лесно.По-глупавите също.

Аве- 100 СВта викаш- я да те питам ти знаеш ли какво е в БЪлгария да подадеш 100 СВ та и да не ти се обадят от никъде? Там не си чужденец, там имаш образование като всички останали, там си си у вас ?

Имаше една българка, която като пристигнах ми разясняваше колко било гадно тук- живееш на квартира, трудно се намира работа, нямало мама и тати... Ми тя девойката така беше живяла в Бг и тук й се видяло зор, ама я да отиде да живее без мама и тати, на квартира в Бг и да си търси работа и да  гледа семейство ?!

Заповядайте, изяжте ме.

Не ми е познато какво е да подадеш СВ-та в БГ...защото съм имала хубава и престижна работа и не се е налагало да си подавам СВ-та.....предложиха ми научна работа в университета веднага след като си взех дипломата......там си почнах и там си завърших кариерата в БГ....
Ма аиде стига сте ми разправяли колко е зле в БГ и колко много хубаво тук......
ама карай, живеите си в сапунените балони, те много лесно и бързо се пукат....