В момента не се сещам за нищо с което да се гордея . / Извън научните открития да кажем /
Поста на Dona
напълно изразява и моето мнение за българите .
Поста на Dona
напълно изразява и моето мнение за българите . - Публикувана: 24 окт. 2011, 00:35 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2012, 12:14 ч.
Кои са качествата на българите,с които се гордеем?
Дона....нямам какво да добавя. Това е
Но аз искам да разкажа нещо друго....
Двама мои приятели, единият е доктор на икон. науки, а другият е гл. асистент. Първият е малък гений. Вторият също. И двамата имаха "щастието" да работят в Москва.....
И двамата, независимо един от друг, защото не се познават, казаха едно и също нещо: за пръв път в живота си се гордея,че съм българин......
Много ще е дълго да разказвам, но като цяло тези хора имат мно-о-о-о-ого мозък и им вярвам. Няма и помен от описаните от Дона типични български особености.....Но се оказа, че една нация, която аз винаги съм уважавала и харесвала, се срина в съзнанието ми от техните разкази....
Но аз искам да разкажа нещо друго....
Двама мои приятели, единият е доктор на икон. науки, а другият е гл. асистент. Първият е малък гений. Вторият също. И двамата имаха "щастието" да работят в Москва.....
И двамата, независимо един от друг, защото не се познават, казаха едно и също нещо: за пръв път в живота си се гордея,че съм българин......
Много ще е дълго да разказвам, но като цяло тези хора имат мно-о-о-о-ого мозък и им вярвам. Няма и помен от описаните от Дона типични български особености.....Но се оказа, че една нация, която аз винаги съм уважавала и харесвала, се срина в съзнанието ми от техните разкази....
Българинът (колкото и да мразя обобщенията) е прекрасен човек. За да се усети това, обаче, този българин трябва да бъде изваден от "модерния" свят и да бъде върнат сред природата. Българинът черпи виталност от контакта си с планината, конете, слънцето и вятъра в косите...
Няма как да не е тъжен, след като в продължение на векове е откъснат от корените си и принуден да оцелява - затворен зад високи зидове, с отнета земя и животни, наблъскан в огромни градове, където липсата на въздух и простор го смазва...
Саморазрушителното поведение на въпросния българин и отказът му да живее според правилата, е подсъзнателно отмъщение за отнетата свобода.
Едни и същи хора, срещнати на различни места, реагират различно - на пътечка в планината ще те поздрави и ще се усмихне; на улицата в големия град ще те гледа мрачно и ако те настъпи, ще те подмине с "Опааа"...
Добър човек е българинът, тогава, когато се чувства на мястото си.
Няма как да не е тъжен, след като в продължение на векове е откъснат от корените си и принуден да оцелява - затворен зад високи зидове, с отнета земя и животни, наблъскан в огромни градове, където липсата на въздух и простор го смазва...
Саморазрушителното поведение на въпросния българин и отказът му да живее според правилата, е подсъзнателно отмъщение за отнетата свобода.
Едни и същи хора, срещнати на различни места, реагират различно - на пътечка в планината ще те поздрави и ще се усмихне; на улицата в големия град ще те гледа мрачно и ако те настъпи, ще те подмине с "Опааа"...
Добър човек е българинът, тогава, когато се чувства на мястото си.
Гордост, че съм българка съм изпитвала само един-единствен път. На фолклорен фестивал в чужбина - само българските народни танци и тези на някаква африканска държава (мале, забравила съм коя 
) предизвикаха фурор в залата.
Иначе качества? Че сме бедни и оцеляваме на ръба на мизерията? Че сме красиви?(четете Дона) Тарикатлъка ни? Хора като хора сме, само дето няма твърда рамка, която дани крепи в правия път.
) предизвикаха фурор в залата.Иначе качества? Че сме бедни и оцеляваме на ръба на мизерията? Че сме красиви?(четете Дона) Тарикатлъка ни? Хора като хора сме, само дето няма твърда рамка, която дани крепи в правия път.
Двама мои приятели, единият е доктор на икон. науки, а другият е гл. асистент. Първият е малък гений. Вторият също. И двамата имаха "щастието" да работят в Москва.....
И двамата, независимо един от друг, защото не се познават, казаха едно и също нещо: за пръв път в живота си се гордея,че съм българин......
Много ще е дълго да разказвам, но като цяло тези хора имат мно-о-о-о-ого мозък и им вярвам. Няма и помен от описаните от Дона типични български особености.....Но се оказа, че една нация, която аз винаги съм уважавала и харесвала, се срина в съзнанието ми от техните разкази....
Ъ? Особено болднатото - в каква връзка???
Dona
+ 
/както обикновено!/
На мен пък ми допада цветният пост на BirdsFlu!
А, аз не съм казала, че българите нямат никакви хубави качества. Все някакви трябва да имат (макар и да не се сещам за нито едно в момента). Просто тези клишета до едно са неверни, според мен - за красотата, ума, трудолюбието, гостоприемството... измишльотина открай докрай.
Може би българинът е добър човек, когато си е на село, където му е мястото, не знам. Но ми стига да видя как изглеждат българските села, дворовете на къщите - с купчини тор и боклук, ръждясващ селкостопански инвентар, захвърлени играчки отпреди 30 години... каквото се сетите. Плюс подозрителните и лошо гледащи обитатели.
Може би българинът е добър човек, когато си е на село, където му е мястото, не знам. Но ми стига да видя как изглеждат българските села, дворовете на къщите - с купчини тор и боклук, ръждясващ селкостопански инвентар, захвърлени играчки отпреди 30 години... каквото се сетите. Плюс подозрителните и лошо гледащи обитатели.
Е, ако трябва да бъдем честни земята и животните са му отнети преди няма и 70 години, тъй че не е баш от векове. Не го приех буквално това за връзката с природата, не знам дали такъв е замисълът и дали българинът ще разцъфти ако се върне на село и стъпи здраво на плуга ( ако правилно се изразявам).
Българинът (колкото и да мразя обобщенията) е прекрасен човек. За да се усети това, обаче, този българин трябва да бъде изваден от "модерния" свят и да бъде върнат сред природата. Българинът черпи виталност от контакта си с планината, конете, слънцето и вятъра в косите...
Няма как да не е тъжен, след като в продължение на векове е откъснат от корените си и принуден да оцелява - затворен зад високи зидове, с отнета земя и животни, наблъскан в огромни градове, където липсата на въздух и простор го смазва...
Саморазрушителното поведение на въпросния българин и отказът му да живее според правилата, е подсъзнателно отмъщение за отнетата свобода.
Едни и същи хора, срещнати на различни места, реагират различно - на пътечка в планината ще те поздрави и ще се усмихне; на улицата в големия град ще те гледа мрачно и ако те настъпи, ще те подмине с "Опааа"...
Добър човек е българинът, тогава, когато се чувства на мястото си.
Няма как да не е тъжен, след като в продължение на векове е откъснат от корените си и принуден да оцелява - затворен зад високи зидове, с отнета земя и животни, наблъскан в огромни градове, където липсата на въздух и простор го смазва...
Саморазрушителното поведение на въпросния българин и отказът му да живее според правилата, е подсъзнателно отмъщение за отнетата свобода.
Едни и същи хора, срещнати на различни места, реагират различно - на пътечка в планината ще те поздрави и ще се усмихне; на улицата в големия град ще те гледа мрачно и ако те настъпи, ще те подмине с "Опааа"...
Добър човек е българинът, тогава, когато се чувства на мястото си.
Страхотен пост !
И аз мисля, че българите сме добри хора, миролюбиви, трудолюбиви и усмихнати. Просто да ни оставят да си живеем в китната си държава, да не ни тикат "цивилизационния" избор, преди да сме го направили сами....
А, да не забравя. И убави сме си....
Трудно ми е да описвам под общ знаменател около 7 млн. човечета. Ясно е, че има страхотни индивиди с прекрасни качества, както и антиподи.
Може би отличителният белег, който ежедневно ми се натрапва, е несъобразяването с околните. Дали е породено от ежедневието ни или от някаква национална особеност, но наистина все по-рядко се съобразяваме с наличието и на други хора освен нас.
От друга страна, положително впечатление прави човещината, която се проявява при нужда. Ако има зов за помощ, все се намират хора, които да откликнат.
Не бих искала да се олицетворявам с Хитър Петър, тъй като той носи друг тип черти, които бих искала да срещам по-рядко у хората.
Може би отличителният белег, който ежедневно ми се натрапва, е несъобразяването с околните. Дали е породено от ежедневието ни или от някаква национална особеност, но наистина все по-рядко се съобразяваме с наличието и на други хора освен нас.
От друга страна, положително впечатление прави човещината, която се проявява при нужда. Ако има зов за помощ, все се намират хора, които да откликнат.
Не бих искала да се олицетворявам с Хитър Петър, тъй като той носи друг тип черти, които бих искала да срещам по-рядко у хората.
Не пътувате ли из страната? Единственото село, което не изглежда като българско село е Рибарица - със сандъчетата цветя пред всяка къща. Чак като културен шок ми дойде. Но пък това но прави гъвкакви и устойчиви.
