Публикувана: 25 окт. 2011, 16:01 ч.
Последно мнение: 30 окт. 2011, 08:53 ч.

Апатия и нежелание за училище на 18....

5 554
65
1

# 15 26 окт. 2011, 11:42 ч.

Мнения: 54 478

Парци ,

И аз мисля , че девойката е причина за настоящите несполуки .
Друго искам да те питам , това дете с вас ли живее ?
Имам някакъв смътен спомен , че е при баба си , но не съм сигурна .

# 16 26 окт. 2011, 11:56 ч.

София
Мнения: 17 301

Парце, нЕма да се плашиш! Hug

Точно тези дни си говорехме с майка ми за 12-я клас на брат ми навремето - по същия начин и на нея й сервираха, че не ходи в училище. Защо? Скучно му било. Мама много се притесняваше и тя като теб, то не беше говорене, обясняване ...
В крайна сметка какво стана, тръгна на уроци по математика (с това щеше да кандидатства) и там си ходеше, в училище така и не тръгна особено редовно. Оказа се, че от неговия клас масово се бяга от училище, по същите причини. Та кандидатства си, приеха си го ИТ в ТУ - няма нужда да споменавам колко "често" и там ходеше на лекции Laughing

, особено след 3 курс когато си започна работа като програмист, видя се с пари и интересна работа, та хептен - обаче и там си завърши и си работи сега само.
Та не познавам момчето ти, но като че ли в 12 клас не е чааак толкова необичайно да се минава през такъв етап.
Не помня дали беше в София, ако да, имам една психоложка детска, при която съм ходила за сина ми покрай развода и от която съм доволна. Ако решиш, свирни, ще ти дам координати. Но лично според мен - няма смисъл.

# 17 26 окт. 2011, 12:21 ч.

Мнения: 62

Парц!
Забравих - от 11 клас до края почти не се вясвах в даскало. При това в по-други времена. Пък станах човек и от училище не изфърчах.
Сега се фокусирай над младежа, училищните дела ще се наредят Wink

п.п. психолог според мен няма нужда. това си е нормален човешки етап, децата ни растат. в края на краищата, ако не може да премине през едно разбито сърце сам, а психолог, нещата не отиват на добре за всички хора като цяло Wink

сигурен съм , че е умен младеж, което значи, че ще се оправи, дори и да отнеме време.

но на моя само веднъц му подхвърлих идеята за психолог - беше по-малък и преживя загуба на роднина. реагира доста остро - децата не обичат да им казваш, че емоциите са болест, а моя така прие нещата - че искам да го пратя да се лекува от мъката си ooooh!

# 18 26 окт. 2011, 12:45 ч.

София
Мнения: 409

Цитат на: красива белла в вт, 25 окт 2011, 19:14

Малки деца, малки ядове - много вярно !
Като , че ли при момчетата "събуждането" се проявява на по-късна възраст.
Нещата ще се оправят, а тепърва ще поема горчивки.

Те горчивките ще бъдат от всякакво естество- я жена, я колега гадняр, я шеф....
Родителите сме тези, които трябва да помогнем на децата си да бъдат устойчиви в тези ситуации.

Парц, преди време дадох на сина ми книгата на Хорхе Букай "Нека ти разкажа". Не предполагах, че ще събуди такъв интерес. Книгата третира проблеми на съвременните младежи, помага да изяснят за себе си въпросите, свързани с човешките взаимоотношения и личните им житейски перспективи. Там сина ми е намерил отговори на въпроси, за които не сме говорили и не съм и подозирала, че го вълнуват. От тогава е голям фен на Хорхе Букай и изчита всичко ново което излезе на пазара.
Давам само идея- с книгата сина ти би могъл да се фокусира върху себе си и да намери решение на това което го вълнува. Нещо, в което съм се убедила- безсилни сме да направим каквото и да е , ако те самите не го пожелаят! Peace

Търпение и кураж! Hug

# 19 26 окт. 2011, 15:44 ч.

София
Мнения: 1 127

Нежелание за училище на 18 г. имат 50 % от учениците така че не се притеснявай чак толкова то си е кажи речи нормално за тази възраст.Аз по- скоро бих се притеснила от апатията която го е обзела.Говори с него ако трябва непрекъснато , всеки ден .Обяснявай че колкото и да не му се ходи на училище трябва да ходи поне от време на време , за да може да завърши , обясни че ако не завърши все едно е пропилял предишните 11 години от живата си .А колкото до момичето мисля че няма да иска да сподели с мама , нека съпруга ти опита да проведе разговор " по мъжки"
А колкото до килограмите не смятам че има какъвто и да било проблем , при ръст 190 см 95кг са абсолютна норма.
От все сърце ти пожелавам синът ти по- бързо да излезе от тази дупка и нещата да се оправят.

# 20 26 окт. 2011, 16:20 ч.

София
Мнения: 2 217

happy mama, така е, верни са споменитет ти -живееше при баба си и дядо си...
Вече е при мен, но страда за там....От тук училището му е съвсем наблизо и ще му е по-лесно....
Сбърках аз преди време, че се доверих на детските му обещания....

Това, че не ходи на училище с кеф за мен е нормално, да...Даже щях повече да се притесня ако ходеше с голям мерак Laughing

Въпросът е, че нищо не го вълнува, освен баба му да му даде повече пари за харчене. Много сме се дърпали с нея за това....Да хапне, да седне пред компа, да кърка биричка с приятелчетата.....Добре, то и това е нормално...Но да не отбира хич, че може да остане с основно образование, като ромче, ми...тая хапки ми поприсяда.....

Есенна соната, идеята за книгата на Хорхе Букай ми харесва много Hug

Ще опитам....

Дейви, братовчед ми беше като теб - не стъпи последните две години на даскало, един такъв кибритлия, но....четеше книги, тренираше самбо, просто имаше движение напред....
Тук нещата са....не знам как да ги опиша....
От нас също никой не е толкова ерудиран и авторитетен, но нямаме нагласата за живот на вегетиращи ден за ден неудачници.....

Това е положението - никви интереси, никви хобита, никви мечти....Просто не разбирам какво сбърках....

# 21 26 окт. 2011, 16:30 ч.

Мнения: 54 478

Добре , Парци , ами ако се върне при баба си , дали ще е същото ?
Преди драмата с девойката как беше ?
Опитвам се да свържа нещата , дали е само любовна мъка или е по-отдавна тази апатия ?

# 22 26 окт. 2011, 16:34 ч.

София
Мнения: 16 056

Той и всеки ден да ходи на у-ще там ще къркат биричката, няма да му се размине.
Повечето на неговата възраст искат пари за глезотийки и да е с компанията.
Наистина има и деца, които вече знаят къде ще следват, с какво ще се занимават.
Но не всички са такива. За мене важното е да е живо и здраво, другото се нарежда постепенно.
Говорете си какво го интересува, какво иска да учи. Може пък някакви курсове да му станат по-интересни. Основно му набив главата да се вясва от време на време за да вземе дипломата.
Не всеки трябва непременно да следва. Може да започне работа и после да реши какво да учи.
Ани започна работа веднага след завършването. Ходи си с удоволствие, вече е търсена.
Междувременно си завърши и частния колеж без проблеми. Беше и интересно там и си правеше работното време така, че да не губи от лекции. Като ученичка хич не и се учеха езици. Колко сме я влачили с дядо и по курсове, така и не проговори.
Сега сама реши да се запише на английски. И там ходи и учи с желание.
Дано и при момчето да стане така.

# 23 26 окт. 2011, 16:45 ч.

София
Мнения: 2 217

happy mama, той се върна при мен вчера! Апатията си му е от мъничък, за да съм напълно честна. Единственото, което го вълнува е да има парички и да си ги харчи.Предложихме му да поработва събота и неделя - не иска.
Знае английски доста добре - плод от изпилените ни нерви да го влачим в Аво....И от това се отказа....

Аиша, моят подход към образованието след училище е точно като твоя: да опитва, да пробва, да се ориентира според собственото си желание.....
Ама то тук няма желания - това ме притеснява....
Свиреше на китара - докара го да никъде....Учеше език и там така...Спортното да е - спортното...И на тренировки не ходи....Пълна липса на самореакции към околния свят...
Аз затова реших, че сме за психолог - нещо не е наред с естествено заложената способност да си конкурентен поне на най-ниските нива....

# 24 26 окт. 2011, 16:49 ч.

Мнения: 54 478

Парци , в такъв случай разговор с психолог наистина е необходим , само да не ти откаже и това . ooooh!

Успех , мила ! Hug

# 25 26 окт. 2011, 16:51 ч.

София
Мнения: 2 217

Ами не, не отказва...Даже като че ли се зарадва Shocked

Не пречи да опитаме, щом и той е навит....

Блгодаря ти Hug

# 26 26 окт. 2011, 17:07 ч.

Мнения: 3 479

Парц, от написаното смятам, че твоят човек направо плаче (образно казано) за внимание. Щом се е съгласил на психолог, значи има разбиране за ситуацията. Не са чак толкова зле нещата.
Според мен е грешка, че сте го оставили да живее при бабата. Сигурно си имала своите доводи и си го мислила за добро, но на тази възраст пак си имат нужда от лично внимание и специално общуване, дори ако щеш подръчкване и направляване. Това не ти го казвам като упрек, а като мой размисъл. От опит знам, че да упрекваш родител, когато той се раздира от обвинения и постоянно пита "Къде сбърках?" не е никаква помощ, а точно обратното.
Много е трудно. Уж ги гледаш избуяли на ръст, вече не момчета, а почти мъже, а пък душите им още детски.
Дръж го близо до себе си. Говорете си. Ще се оправят нещата!

# 27 26 окт. 2011, 17:38 ч.

Бургас
Мнения: 372

И аз мисля, че проблемът не се корени в приятелката му. Според мен сте сгрешили като сте пратили детето при баба и дядо. Не искам да те обвинявам или да те натоварвам, но помисли и за това. Може би това е ключа към палатката. Може би има нужда от внимание, от близост, затова и раздялата с приятелката да е преляла чашата. Казваш, че се е чувствал добре при баба си, това е нормално, но дали винаги е било така? Дали не е страдал като малък? Сега е мъж, приел го е и е свикнал. Поговори с момчето и на тези тема. Няма ли мечти за нещо? Опитай се да му създадеш такива, просто да го насочиш. Говорили ли сте за продължаване на образованието? Има интересни специалности, които може да привлекат вниманието му. Щом се е съгласил да отиде при психолог, значи наистина нещо го терзае. Вероятно сам изпитва нужда да разбере какво точно е това. Подкрепяй го, гордей се с него, дай му близост и внимание, насърчавай го. Дали пък нещо в училището не му допада? Няма ли си там приятели, с които иска да се види?
От друга страна, може би с нищо не си сбъркала, а момчето си е такова просто. Не може всички да са с амбиции и интереси. Може би това е неговата представа за живота. А няма ли желание да работи нещо? Излиза ли, забавлява ли се? Извини ме, доста въпроси ти зададох Embarassed

# 28 26 окт. 2011, 18:13 ч.

София
Мнения: 2 217

Елфче, той отиде при баба си на 15 годишна възраст по подчертано-собствено желание. Не го е отгледала тя. Живеехме заедно с нея, у тях, до към тринайстата му годин. После живя с мен две години и постоянно ми ревеше, че иска да отиде там. Обещания бяха...чудеса....
Сбърках, че се съгласих....Просто тогава беше кошмален период и за мен - няма да влизам в подробности, но пренасянето му при баба не е по мое желание....Толкова го преживявах тогава, ревала съм като магарица....
С нас не е страдал -мъжът ми го обича повече от неговите си деца, грижи се за него, води го по чужбина, купува му разни неща с кеф...
Родила съм го на 18 години и не съм се отделяла от него....
На всичките ти въпроси мога да отговоря така - нищо не го интересува и нищо не го влече.....Има приятели и тук - много свестни момчета....
каквото и да попитам, отговорът е:мързи ме.....
Просто баба му му направи мечешка услуга, като постоянно лекуваше всичките му неуспехи и поощряваше успехите с пари....

Последна редакция: ср, 26 окт 2011, 18:22 от Парц

# 29 26 окт. 2011, 18:38 ч.

Мнения: 411

Аз пък отраснах при баба ми .Просто съм благодарна на майка ми ,защото с нея винаги сме били в ужасни отношения.Само при мисълта да съм при нея и косата ми се изправяше.
Парц,не търси вина.Няма да помогне.Най малкото пък в себе си.
Всеки човек е отговорен за собствените си действия.
Спри на се питаш "къде сбърках".
Това ,че сина ти е апатичен според теб(според мен си е просто разглезен от баба си и мързелив),ти нямаш никаква вина.
Остави го за известно време така без никакви пари и го накарай да погледне обявите за работа.Да види кой какво предлага на хора с основно образование,пък вярвам набързо ще се мотивира да завърши.
Остави го сам да се полута и да потърси сам своя път.А що се отнася за завършването на училище ,аз също не смятам ,че ще бъде проблем.

Препоръчани теми

Пубертетът при момчетата - тема 16

Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 20

Коя е последната книга, която подарихте на детето си? - 12

Помогнете-дъщеря ми не иска да живее с мен

Причина:

Причина: