Подсъзнанието може всичко 45 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Да, ще споделя. Благодаря ти!

Stava въпрос за инстинкт  веднага два примера мога да дам  инстинкт за самосъхранение и майчиния инстинкт 

Като ви лети нещо с бясна скорост към окото    веднаго го затваряте да го предпазите нали или първо мислите 

Здравейте момичета,

От няколко дни искам да отговоря на Desss и didiela, а също и на други от Вас. Но нещата все се подреждаха така, че нямаше как да стигна до компа и опрделено за това си имаше причина свързана с отговора ми. Но за това ще разкажа по-късно.


Desss, didiela момичета прави сте.  Би трябвало да съм по-подробна в изказванията си и да давам разяснения веднага. Но всеки има правото и даже е длъжен да вярва предимно и на първо място в СЕБЕ СИ и вече тогава да приема чужди мнения, ако те резонитрат с вътрешните му чувства.
И все пак ще разкажа какво точно имам предвид, т.к. за мен и за много други минали по моя път страховете ни и проблемите ни се оказаха наистина ДАР!

Като деца до седмата ни година, основно, ние възприемаме света около нас в най-чистия му вид. Всичко е така както сме го видяли СЕГА в този момент. Това е така защото като деца ние живеем само в сегашно време и се намираме в Theta състояние на ума. В това състояние на ума ние сме най-близко до божественото и тогава всичко е възможно. За съжаление точно тогава крехките създания могат да бъдат най-лесно наранени от родители, приятели или външни хора (дори те да не са го искали), т.к. възприемат всичко за истина, не виждат другата страна на медала.
В повечето такива случаи за децата не важен толкова самият акт на действие спрямо тях, колкото какво са почуствали и какво са си казали в този момент!
По този начин се създава ПОДСЪЗНАТЕЛНИЯТ БЛОК! Те биват различни, но основно се свеждат до 4 базови, където детето си казва:

- Никой не ме обича!
- Аз не съм в безопасност!
- Светът не е безопасно място!
- Не вярвам в Бога!

Обикновенно това са ситуации, които детето е преживяло доста стресово, в повечето случаи само вътрешно, т.к. много от тях погледнати и преценени от възрастен са безобидни. Но пак казвам важен е ВЪТРЕШНИЯ МИР на детето в тези моменти! Т.к детето е преживяло голяма болка обикновно то си казва НИКОГА ВЕЧЕ и изключва случката от съзнанието си (забравя за нея напълно). Но тя остава на ПОДСЪЗНАТЕЛНО ниво като страдание или проблем за цял живот! Детето подсъзнателно се опитва да се предпази от преживяната болка, като си повтаря НИКОГА ВЕЧЕ, но по силата на материализирането на МИСЪЛТА то дори и като възрастен продължава да изпитва това страдание през целия си живот. На повечето хора ни се случва да забележим, че едни и същи проблеми или предизвикателства ни се случват отново и отново в различно време, при различни обстоятелства и с различни хора. Чудим се какво се случва и  защо трябва да преживяваме една и съща болка пак и пак. Въпросът е, че не можем да си спомним от къде е тръгнал проблема, за да се справим с него. Получава се като един порочен кръг от който няма излизане. Но напротив ВИНАГИ ИМА КАК!!!!!!!

И ключът към това КАК е самият ПРОБЛЕМ! За това се смята, че Нашата Най-дълбока Болка, разкрива Нашият Най-голям Дар! Защо????
Защото разкривайки същинския, изначалния проблем, онзи проблем от детството ние всъщност можем много лесно да се освободим от всички наши страхове и болки на които сме робували подсъзнателно.
Реално погледнато ПРОБЛЕМИТЕ ни всъщност могат да бъдат възприемани като съобщение от нашето ПОДСЪЗНАНИЕ, което се опитва да ни обърне внимание на нещо загнездило се вътре в нас, което ни чувърка, но поради огромната изпитана болка отказваме да си спомним. ПОДСЪЗНАНИЕТО ни се опитва да ни пробуди и да разкрие дълбоко чувство на мъдрост - мъдрост, която се издига над стреса, борбата и съпротивата.
(Има специални техники, които помагат да разкриеш ПОДСЪЗНАТЕЛНИТЕ СИ БЛОКОВЕ, мога да разкажа за тях, ако на някого му е интересно)

За тава Desss ДА!  смятам, че:

Цитат

хората, които са затрупани с проблеми, са най-щастливите!

Защото, ако се откажат от самосъжалението, обвиненията и осъждането и се прислушат към СЕБЕ СИ, към ПОДСЪЗНАНИЕТО СИ и последват СЪРЦЕТО СИ, то ЩАСТИЕТО само ще ги намери!

Разбира се не е нужно да си ги пожелаваме проблемите, достатъчно е само да се ПОУЧИМ от тях!

Но за съжаление, т.к. всичко в нашата Вселена е съставено от вълни (приливи и отливи) повечето хора предпочитат да хванат негативната вълна подведени от негативизма на медиите, клюките,
приятелите, в работата и др., но най-вече от вътрешната ни болка, към която вместо да се ПРИСЛУШАМЕ, се опитваме да  избегнем!!!!   

Според мен didiela тук се крие ключът защо Българският народ остава в клопката на своето ЩАСТИЕ, защото се водим от масите вместо да слушаме СЕБЕ СИ!   

Аз съм разкрила 6 от свойте ПОДСЪЗНАТЕЛНИ БЛОКОВЕ за което ще пусна разказ тези дни. Това промени живота ми коренно. Накара ме да си спомня коя съм всъщност и да намеря отново мястото си в този свят, от което бях изхвръкнала, още като дете. Разбира се това не ме направи Далай Лама, нито пък Майка Тереза, смятам, че човек се учи цял живот и аз продължавам да се уча.

Последния си урок получих от Вас Desss и didiela за което Ви Благодаря от Цялото си Сърце!    И искам да разкажа за него, т.к. има връзка с темата:

Исках да Ви отговоря още в петък, но редица обстоятелства не ми позволиха да го направя, от което не останах доволна, много исках да е ВЕДНАГА!
В следващите дни се опитвах отново, но все изникваше нещо. В следствие на което в мен започнаха да се прокрадват мисли от рода, след като не мога да напиша отговора ТРЯБВА ЛИ?
Борбата между разума и сърцето ми се разрази. От една страна знам, че нещата които разказвам могат да бъдат от полза на някои хора, но от друга се чудех дали това е мястото, след като постоянно нещо ми пречи. И всъщност дори не можех да определя кога се включваше разумът ми, а кога сърцето. За това взех решението да изчакам и да видя какво ще стане. Което за мен не беше от най-лесните, защото когато искам нещо сега и знам, че мога да го направя, се побърквам от факта, че нещо ми пречи да го свърша. И така вчера, докато четях вдъхновяващите писма, които получавам от учителя ми, се натъкнах на няколко посветени именно на темата ПРОБЛЕМИТЕ СА НАЙ-ГОЛЕМИЯТ НИ ДАР В ЖИВОТА! Което помогна да обогатя отговора си към Вас и ме накара отново да разбера, че няма случайности в живота, всичко се случва с определена ЦЕЛ!
А основната поука, която си извадих от случилото се бе, че Търпението му е майката!  Това явно на мен все още трудно ми се отдава след като продължавам да получавам уроци.

А иначе много се зарадвах, на различния поглед върху думите ми. Аз по принцип съм привърженик на златната среда, но момичета, ако виждате крайности в думите ми, моля Ви посочете ми
къде, за да мога да се погледна отстрани по-добре и да се поправя!


!Diva! Благодаря ти отново!!!  Мисля, че тези дни ще успея да публикувам разказа си.
Страшно се развълнувах от това, че си решила да следваш мечтата си и, че всичко се нарежда парче по парче.
Можеш ли да разкажеш повече, как се реши? Как разбра какво точно да правиш? Най-вече кое беше тласъкът? Аз лично работейки над себе си постигнах щастлив и спокоен живот, но ударих на камък в откриването на целта на жвота ми. Имам определени насоки, но определено ми липсват парчета от пълзела за да почна да ги редя ....


Lenny_Pld ॐ (With love) Страхотна молитва!!! Благодаря ти!!! 

Най-много се впечатлих от тези думи:


Наистина е страхотно да можеш да бъдеш такъв какъвто си навсякъде. Да не се срамуваш от себе си и да не се притесняваш какво ще си помислят за теб, ако направиш определено нещо, което е в разрез с общоприетите разбирания. Така прочетох аз това изречение и такива мисли възбуди то в мен!


Нефертари Честит Рожден Ден!!!    на патерици. За всичко си има причина, дано сте пренаредили програмата и да сте отпразнували последната тройка подобаващо 
Желая ти много Любов, Спокойствие и Вяра! 


Be Light както се казва няма невъзможни неща! Ти питаше каква трябва да е насоката на мисълта ти. От нещата които аз съм изучавала с проблема не трябва да се борим (дори и с положителни мисли), а проблема трябва да го приемем, дори да го обикнем!
Какво имам предвид. Ще се опитам да разясня, как се случва обикновенно използвайки твойта влага вкъщи. Но ако не съвпадне с твойте мисли и чувства, моля те, кажи ми как е при теб, за да го обсъдим.
Имаме влага вкъщи, недоволстваме заради това, факта не ни допада. Започваме положително да мислиме, как къщата ни е сухичка, чиста и спретната. Но точно тук много често подсъзнанието ни възприема сигнал, че ние всъщност я нямаме тази сухичка и спретната къщурка. Така възниква конфликтът, поради който ние сме в задънена улица и потъващи във влага.
Но ако се научим да бъдем доволни от малкото, което имаме, от това, че все пак не сме на улицата, а имаме къде да се приберем, че сме на топло. Ако все пак обикнем тази къщурка, с цялото си сърце и си я представим страшно уютна, дори и влажна, само заради любовта, която пламти в нея. Ако поблагодарим за малките незначителни на пръв поглед неща, които получаваме благодарение на това, че живеем в тази къщурка. Т.е. ако ОБИКНЕМ ПРОБЛЕМА (в нашия случай влагата), но същевременно продължим да мечтаем за нещо по-добро, то това нещо ще ни се предостави в много скоро време.
Та с две думи благодариш и обичаш малките неща, приемаш проблема (смиряваш се със него, дори го обикваш) и мечтаеш. Да мечтаем никой не ни е забранил, това е една от най-големите ни сили.
Въпросът е да можем да усетим тънката разлика между - да мечтаеш чисто и искрено от цялото си сърце или да искаш нещо страшно много, но подсъзнателно, някъде там дълбоко да се разстройваш, че го нямаш.

 

Момичета, ако съм писала непонятно и някъде нещо ви убягва, моля ви, питайте да разясня! Писах доста и късно през ноща, може да съм оплела конците някъде 

Желая на всички Много Любов!

Лелеее, Любляна, страхотен пост, благодаря ти!  Както се казва, няма случайни неща, отговори на някои мои въпроси, без да си искала! .Аз лично с нетърпение ще чакам разказа ти, както и ако можеш да напишеш повече за подсъзнателните блокове, които ни пречат, защото забелязвам при мен често повтарящи се проблеми.Друго, което искам да разбера повече е за търпението, че и него хич го нямам....

          Чудесен постинг, Любляна! . И аз ще чакам с нетърпение продължението- как си се справила с подсъзнателния блокаж и как подреждаш пъзела.

И на мен търпението ми е проблем,но вчера с малко търпение успях.Малкия вечерта преди да си легне много го заболя главата,дойде при мен и ми каза мамо много ми е лошо,боли ме главата.Знаех защо го боли,беше писал много,на пода без очила,а хиляди пъти съм му казвала да пише на бюрото,той е малък ще се научи.Все пак е първи клас.Тогава реших да направим релаксация за сваляне на напрежението,а той е един вечно се върти,доста ни беше трудно да остане неподвижен за малко,после ми се наложи три-четири пъти да започвам отначало,но накрая се получи(само да вметна това му е първата релаксация)Разбира се аз го водих през цялото време и когато накрая свършихме остана удивен,болката остана незначителна,почувства се много добре и заспа веднага.Днес се събуди чувсвайки се добре,облече се преди да го подканваме и отиде на училище,пълен с енергия и добро настроение.

Росикосев, може ли да посочиш тази релаксация, търсих на първа страница, но не я видях...
Благодаря 

Хе, хе Lyublyana ми то верно няма случайни неща . Тъкмо влизам, за да споделя, че след като реших да се доверя на това, което ми е в сърцето, вратите сами се отварят и като страничен наблюдател сякаш се любувам на това, което става и реализирането на мечтата ми.
Джо Витале го беше казал много точно, ако не се лъжа в книгата "Животът-инструкция за употреба", някой го беше постнал този цитат тук, че е най-добре да се отдадем на ситуациите в живота сами да ни водят, да сме щастливи, и така сами ще ни се разкриват нещата, които търсим, перефразирам разбира се. Попитах тук във форума има ли ел.вариант на книгата, но явно че няма и за това си я поръчах и очаквам всеки момент да ми я доставят, поръчах си и "Очаквай чудеса", нямам търпение да ги получа.
Само в професионалната сфера не смеех много, много да се доверя на усещанията си, защото всичко е свързано с доходи, от които имаме ежедневна нужда и преди 2 години се отдадох на собствен бизнес, той не ми носи големи доходи, но пък ми се отвориха други възможности, които ми носят много вътрешно удовлетворение и радост. Лутах се дали да се върна към ежедневие на постоянните доходи или да продължа смело напред към непостоянните, наистина се лутах дълго, както споменах. Всичко е много преплетено с хора и събития, но така или иначе, в момента в който взех решение да се отдам на това, към което ме тегли сърцето ми се отвори една, втора, трета врата към реализиране на голяма моя мечта, нещата стават и днес ми се прииска да ви споделя това, за да насърча всеки, който изпитва подобни колебания.
Чувствам се щастлива и удовлетворена!
Желая ви приятен и слънчев ден на всички! 

Тази релаксация не е от тук,прочетох я одавна в една стара книжка,"Природосъобразен живот".Там е много удължена и се състои от четири части,но аз си я упростих и нагодих да ми е удобна.Ето в какво се състои.
Лягам на пода,може и на леглото,по гръб-краката на Север-главата на Юг.Ръцете са свободно до тялото,краката са един до друг с леко отдалечени стъпала в това положение се опитвате да постигнете най-голямо удобство,след това заставяте тялото си да остане неподвижно,когато това стане,започвате от темето на главата,да отпускате мускулите,като казвате темето на главата ми е отпуснато,продължавате надолу,очите,носа ,врата,ръменете докаго не стигнете до върха на пръстите на ръцете и краката,аз усещам лека топлина,проверявам мислено дали цялото ми тяло е отпуснато и ако е си представям нещо хубаво,дори прекрасно,може да е картина,цвете каквото се сетите,аз използвам гледки от Рила които съм виждала на живо.Задържайте образа колкото ви харесва от няколко секунди до минута,след това бавно се връщата към реалноста,отваряте очи размърдвате се полека това е (при детето аз му казвах кое му е отпуснато и не сме правили проверка,но разбрах като свършихме,защото той ме попита отъде знам,че точно което му казвам,го усеща да се отпуска.)Действа много освежаващо и убодряващо,премахва до голяма степен напрежението.

Здравейте дами,

тази сутрин един човек ми "подари" няколко линка и един от тях е този. Клипчето е първото от три. Лично на мен ми се стори интересно и полезно и затова го споделям и с Вас.


Хубав ден 

Росикосеф, Благодаря! Чувала съм я тази техника и знам, че работи, ама и на малкия, че си успяла да я приложиш, и то с отличен резултат, е супер! 

Благодаря, Еди! 

Eди, благодаря   

Здравейте,
Искам да се запиша, за да следя по лесно темата. В момента се намирам в доста труден период за мен, изправена съм пред доста изпитания и търсейки информация из нета за силата на позитивното мислене и изобщо неща в тази сфера, попаднах и на тези тема.
Когато имам време, ще прочета цялата информация и съм сигурна, че ще намеря много.

Ралче, много красива и озарена зима имаш в аватара и подписа - стоплят ме и ме усмихват!
Любляна, много хубави постове, много ме радват и вдъхновяват! И аз си мислех за тия психологически блокове, които си имаме отвътре... Скоро разбих един основополагащ мой и интересно колко променя цялата лична съдба това. Замисляли ли сте се? Любляна, ти как го усещаш?
"Животът може да е чудо", а ние пък - хептен!