Сурогатното майчинство в България

Андариел, но би искала евентуално да имаш възможността да имаш повече от един избор, нали? Ако не може да износиш, то осиновяването да не е единствената опция, а да има и друга. Естествено това не означава, че задължително ако не може да имаш дете ще опиташ със СМ, има хора, които ще изберат да осиновят.

Бъръльо,ами в момента би могла да стигне до СМ или до осиновяване. След години може би и до клониране.

Това е доста цинично към жените с репродуктивни проблеми. Дано не всички противници на СМ разсъждават така.





И аз ти отговорих, интересно би ми било да прочета и твоите коментари на отговора ми.



Така е, хората сме различни.
Аз пък не бих осиновила, защото не съм убедена, че бих могла да приема чуждо дете за свое.

Аз лично - нищо.   Говорих за право, осигурено от държавата, примерно. Демек - закон.

Не съм говорила за теб. Това беше обобщение на казаното от всички противници на СМ. Извинявай, ако си помислила, че говоря за теб.

Да се разболееш и да ти е отказано лечение, докато на друг такова не му е отказано е вид дискриминация.

Науката се опитва да заобиколи всички биологични аномалии - включително разболяване от болести и невъзможност да имаш деца. Като за момента не може да бъде излекувано едно или друго, но се търси решение - лечения, донорство и т.н. Но докато едно сърце може да бъде сменено с друго, за момента не може една матка да се смени с друга. Затова се търсят други начини. Все пак най-първобитният инстинкт на хората (и на всички живи твари) е да оцелеят и да имат поколение.

Какво да ти кажа, Ива, то стигне ли се до стерилитет и дали и по кой начин да се сдобиятт с дете, е основно проблем и решение на двойката. Да не мислиш, че ще ме питат дали да правят сто инвитро, дали да осиновяват, дали да използват СМ или да си живеят без деца! Говорим за избори и ситуации пред възрастни хора, а не 10-годишни деца. Аз не искам да има "просто избор", че ако дойде зорът, да моога да си избирам като в магазин, а да са измислени и направени умно, кадърно, и наистина да дават възможно най-доброто като капацитет на закона, а не урбулешката, щото така ни се иска.

---

Андариел, естествено, че нещата трябва да са пипнати кадърно, за това казах, че има още много да се желае от закона и от всички правила и процедури по одобряване на бъдещи родители и СМ. Но в един перфектен вариант, който сигурно няма да се случи в близко бъдеще, и всички минуси в закона бъдат изгладени и всичко е предвидено и регулирано, мисля, че тогава СМ ще бъде един много добър вариант за някои двойки.

Ива,
извинявай че все към теб се обръщам, обаче темата наистина много ме вълнува в дълбочина, затова се заигравам с хора, които пишат за мен съществени неща по темата, а не си чешат езиците.

Темата е и дълбоко философска - тип евтаназията, уви тук се обсъжда на ниво лична драма и "една жена каза". Както и да е. Та, пак на темата   СМ не е лечение, за разлика от АРТ процедурите. В репродуктивната медицина се използват ресурсите на собственото тяло или максимум донорски генетичен материал. Правни проблеми на практика почти няма.
При арт процедурите няма предаване на отгледано живо човешко същество. Огромна е разликата

Хората тук, хем юристи, казаха, че законът е като чернова, има твърде много неясноти. Тъй като аз не съм юрист, се доверявам на тяхното мнение. Ако аз трябва да избирам, по-добре никакъв закон, отколкото лош, защото това е чисто нов закон за чисто ново явление. Разбирам да беше някакво заварено положение, че да се каже, че няма как да стане по-добре, пък то не е така!

То по тая логика можем да останем без закони...

За самия закон няма какво да кажа, защото не разбирам от материята. На Fussii няма да се доверя в случая, защото тя самата каза, че е предубедена и за нея не може да има добър закон за СМ.

Ми кой ги спира да опитват бе, Теа е права. Трябва ли да се стига до извращения обаче е въпросът.
Не намирам причина нито да се преструвам на съчувстваща и толерантна /болни ли са, бездомни, безпомощни или гладни?/, нито смятам, че някой може да ми забрани да наричам нещата, каквито са.

Ми каза ти се - и до клониране ако трябва. Това е то -желанието да си родител. Просто просълзяващо.

Дефинирайте ми добър закон за СМ и ще коментирам предложения проект от гледна точка на вашето предложение.

Фуси не ее единственият юрист, който даде мнение. Не бой се, няма да останем без закони. аз лично не виждам смисъл да се правят нещата пет за четири, ако могат да се направят по-добре. Още повече, че този закон не отразява някаква спешна нужда или явление, което ако точно сега не се регуулира, край, изпуска се моментът.

Май започваме да се въртим в омагьосан кръг...
Преди има-няма двадесет страници аз те попитах почти същото и ти ми каза, че не би могла да определиш кой закон е добър за нещо, което отричаш.

Fussi, няма нищо - и аз се радвам, че някой опонира, мислейки, а не напада и не плюе, както много хора направиха тук и от двете страни.

Темата е и дълбоко морална - може би засяга всички аспекти от живота, науката, философията, та дори и религията. Естествено СМ не е лечение, но когато такова няма, то СМ е един вид решение. Честно да кажа, аз нито бих станала СМ, нито бих използвала СМ, ако ми се наложи и да речем вече е прието, регламентирано и разпространено. Не бих станала, защото за мен това е твърде отговорна работа. Ангажимент, който не бих могла да поема. Не бих използвала СМ, защото се познавам себе си и знам колко трудно и болезнено ще ми е да гледам друга жена с моето бебче в корема. Да след това ще го обичам, но девет месеца мъки - не знам психически и физически дали бих могла да го понеса. Но въпреки това не мисля, че аз, ти, Пешо, Гошо или Сийка имат право да определят дали други хора могат да използват СМ.

Кое е морално и кое не е може да се обсъжда во веки. Същото и колко егоистично е създаването на едно дете. Но мисля, че егоисти са не само хората, които биха ползвали СМ, но и тези които правят бебе, когато нямат възможност да го гледат, които са се поскръндзили за 1 левче за кондом, или пък тези, които забременяват в опит да запазят брака. Егоисти има и винаги ще има.

Но, както СМ не е лечение, то същото може да се говори и за аборта в случаите, при които не е по здравословни причини. Жена решава, че не може да има дете в този момент, отива и го абортира - егоистично, защото отнема правото на живот на това неродено дете. Обратният сценарии е със СМ - жена неможеща по никакъв начин да има дете - намира СМ, става работата и има дете, давайки правото на живот на едно хипотетично невъзможно дете.

Кой прав, кой крив - и в двата случая прави и криви. Но както абортът е регламентиран и разрешен, така и СМто ще бъде един ден. Естествено винаги ще има противници и защитници, но  мисля, че кое е правилно и кое не засяга само преките участници в тези процедури.  

LemonDesi
За мен няма добър закон за СМ, но за повечето пишещи тук, тази материя би могла да бъде уредена добре.
Затова казвам дефинирайте ми добър закон. Имах предвид някой да изброи примерно 5 неща, които законът трябва да уреди по определен начин и аз ще ви резюмирам, дали предлаганите промени изпълняват вашите критерии за добър закон. Например:

1. Добрият закон за СМ трябва да предвиди ясни ограничения за случаите, в които ще се прилага.
Коментар - настоящия проект не го прави. Предлагат се промени в закона за здравето, които изброяват хипотези, в които се допуска СМ. Сред тези общи хипотези е "всички общи заболявания които пречат износването на бременност". Подобна формулировка дава възможност за злоупотреби и широко тълкуване на допустимостта на СМ

Ива,

затова е правото и затова то се развива. Когато обществото приеме, че деца могат да се продават, независимо дали чрез СМ или чрез например осиновяване чрез заплащане, тогава ОК. нека бъде уредено, но за найсти път казвам - това става след широк обществен дебат, в който всякакви хора и специалисти в различни области могат да участват. Такъв дебат не се състоя у нас. Темата е прекалено дълбока, за да приеме набързо един подобен закон.