- Публикувана: 27 окт. 2011, 17:58 ч.
- Последно мнение: 6 апр. 2016, 20:42 ч.
Сурогатното майчинство в България
Дали? В първия случай - една двойка със своите желания обърква живота на поне още двама души - детето и сурогатната майка.
Кое дете? Дете няма без СМ. Говорим за двойки с репродуктивни проблеми все пак.
Може да поспорим колко неща са по-лоши от това да не се родиш.
Дали? В първия случай - една двойка със своите желания обърква живота на поне още двама души - детето и сурогатната майка. Във втория - едно дете е оставено (нанесена вреда), една двойка с проблем - събират се и поправят доколкото е възможно щетите.
Дали? Да!
и в двата случая, някой си лекува психологическите липси чрез използване на дете - нещо, което те накара да използваш емотикона
Дали? В първия случай - една двойка със своите желания обърква живота на поне още двама души - детето и сурогатната майка. Във втория - едно дете е оставено (нанесена вреда), една двойка с проблем - събират се и поправят доколкото е възможно щетите.
Дали? Да!
и в двата случая, някой си лекува психологическите липси чрез използване на дете - нещо, което те накара да използваш емотикона
При осиновяване фокусът е върху правата на ДЕТЕТО, при сурогартсвото той е върху правата на поръчващата двойка.
... При осиновяване фокусът е върху правата на ДЕТЕТО...
Би ли била по-конкретна за тоя фокус? Може би детето избира родителите си? Може би те не могат да се държат зле с него? Или не могат да го върнат в дома?
След като за мой незаслужен късмет не съм имала репродуктивен проблем и дори не съм в състояние да си представя нещата които изживяват хората, докато се борят за дете, коя съм аз, че да преценявам, че не би трябвало да е разрешено сурогатното майчинство? Трябва, разбира се. Хората, които желаят да имат и отгледат дете трябва да могат да се възползват от всеки шанс, който закона или медицината им дава. Не сме затънали в демографски прираст, че да слагаме пречки на хората, които искат дете.
Променливите в едно бъдещо развитие на отношенията между родители и въпросното дете са твърде много, че да можем да кажем априори как биха се развили, още преди да е родено.
А пък това, че щял да се възползва някакъв етнос - който желае да прибегне към услугите на тоя етнос по повода, той да си направи сметка би ли желал, или не.
Изобщо - това е закон, който касае само лично заинтересованите. Да се поставя на обществено обсъждане е дълбоко погрешно, тъй като никой не би могъл да има морално основание да се изказва отрицателно по отношение на възможността на други хора да се сдобият с дете. Хубаво, че законодателят не се влияе от предръзсъдъци и обществени предубеждения, а само от интереса на евентуалните участници в такава процедура
Променливите в едно бъдещо развитие на отношенията между родители и въпросното дете са твърде много, че да можем да кажем априори как биха се развили, още преди да е родено.
А пък това, че щял да се възползва някакъв етнос - който желае да прибегне към услугите на тоя етнос по повода, той да си направи сметка би ли желал, или не.
Изобщо - това е закон, който касае само лично заинтересованите. Да се поставя на обществено обсъждане е дълбоко погрешно, тъй като никой не би могъл да има морално основание да се изказва отрицателно по отношение на възможността на други хора да се сдобият с дете. Хубаво, че законодателят не се влияе от предръзсъдъци и обществени предубеждения, а само от интереса на евентуалните участници в такава процедура
... При осиновяване фокусът е върху правата на ДЕТЕТО...
Би ли била по-конкретна за тоя фокус? Може би детето избира родителите си? Може би те не могат да се държат зле с него? Или не могат да го върнат в дома?
Според тези въпросчета виждам, че не търсиш отговор, а разводняваш дискусията. В предишната тема се изписа всичко. Законът е факт, бъдещето ще покаже.
Пак повтарям, да не писнете после, че България, освен като дестинация за алкохолен туризъм, корупция и престъпност, ще се прослави и като евтина дестинация за сурогатство. Защо да ходят хората в Индия, ей къде е Бг-то.
... При осиновяване фокусът е върху правата на ДЕТЕТО...
Би ли била по-конкретна за тоя фокус? Може би детето избира родителите си? Може би те не могат да се държат зле с него? Или не могат да го върнат в дома?
Според тези въпросчета виждам, че не търсиш отговор, а разводняваш дискусията. В предишната тема се изписа всичко. Законът е факт, бъдещето ще покаже.
Ми не - питам уточняващ въпрос - как се постига тоя фокус, за който говориш.
Иначе - да, бъдещето ще покаже. Моето предвиждане се различава значително от твоето.
След като за мой незаслужен късмет не съм имала репродуктивен проблем и дори не съм в състояние да си представя нещата които изживяват хората, докато се борят за дете, коя съм аз, че да преценявам, че не би трябвало да е разрешено сурогатното майчинство?
Абсолютно подкрепям.
... При осиновяване фокусът е върху правата на ДЕТЕТО...
Би ли била по-конкретна за тоя фокус? Може би детето избира родителите си? Може би те не могат да се държат зле с него? Или не могат да го върнат в дома?
в процеса на осиновяване, хората, които работят в комисиите, имат за задача да изберат семейство за едно дете, което вече по една или друга причина е имало нещастието да остане без родители.. презумпцията е, че семейната среда е по-добър шанс за едно вече родено детенце! според мен, това означава фокусът да е върху детето..
(друг е въпросът дали желанието на осиновителите да участват в този процес е винаги и на първо място провокирано от идеята, че трябва да осигурят дом на едно дете..)
при сурогатното майчинство, акцентът е върху семейството, което има желание да отгледа дете, т.е. изначалната цел е да се осигурят средства за да бъде задоволено това желание..
така или иначе, обаче, ако целта и на двете инициативи е да има хубави и здрави семейства, които спокойно отглеждат деца, останалото е просто въпрос на гледна точка..
При сурогатното майчинство, естествено, акцента е, че генетично детето е на двойката, а не че тя желае да отгледа дете по принцип. Това е причината то дори да не е подобно на осиновяването и не знам защо ги считате за съответстващи си. Двойка, която желае да си осинови дете е друго нещо, сурогатното майчинство е шанс за семейството - изискването е дори за сключен законен брак, да има свое - генетично - дете.
Ако нормативната рамка е съответстваща и обхваща всички рискове - сключени договори, здравословни изисквания, ангажимент - сурогатната майка например би могла да реши и да се откаже да даде детето , или да абортира...
Това е съвсем нова област, но вече има хора, и известни и неизвестни, които така си имат свои собствени деца.
Ако нормативната рамка е съответстваща и обхваща всички рискове - сключени договори, здравословни изисквания, ангажимент - сурогатната майка например би могла да реши и да се откаже да даде детето , или да абортира...
Това е съвсем нова област, но вече има хора, и известни и неизвестни, които така си имат свои собствени деца.
Моето специално е плод на възможно най, най-егоистичните подбуди. Обикновен човек съм, искам гените на мъжа ми и моите и нашите семейства и род да ги видя смесени в нашето дете. И другите хора също искат и имат право на такова нещо - щом закона и медицината позволяват, защо не.
И осиновяването, и сурогатството, и биологичното дете са плод на егоистични подбуди. Толкова ли е страшно да си го признаем?
Абсолютно вярно!
Аз до момента не познавам семейство, което да е в състояние да има свое дете, но да желае единствено да осинови. Естествено е всеки да иска да има биологично свое дете, пък било и то родено от сурогатна майка.
