Сурогатното майчинство в България

ОК, съгласна съм. Не съм  се изразила правилно - аз не съм отказала, на съм имала нужда от нечие убеждаване, по-скоро сме се "надъхвали" един-друг  . Да, трябваш да напиша поощряваше, подкрепяше и беше твърдо зад мен. Съжалявам за силната дума и се надява, че думата "убеждаване" ще се чете като "пощряване"   .

Надявай се ти...
Не виждаш ли, че само се чака да се подаде кокалче, за да се изкарат зъбките още по-навън.
Аз не разбирам откъде толкова злоба се стаила в някои от най-страстно напористите противници.
Ще кажеш, че мисията за спасяването на света и неговия морал се е вкоренила в сърцето им...
А като им чета коментарите, ми се струват далеч от идеята.
Подчертавам - не говоря за всички, мисля, че е ясно какво имам предвид - всеки има право на своите убеждения, но тук доста грозни думи от хора с уж чисти намерения се чуха.
Mirama, ясно ти беше, че темата няма да има конструктивен характер, нали?
Поредният цирк.

Именно - всеки има глава на раменете си. Хубаво ще е да се научиш да уважаваш този факт и етикети като "морален урод" да си ги оставиш за играчките у дома.

Не се заяждам, просто се замислих, а на децата си как бихте обяснили какво се случва?

На малки деца лесно се обяснява. Всъщност, като гледам на повечето привърженици на сурогатството въобще не им пука кой какво мисли за тях.

milalena, стана ми интересно. Къде се случва това? Отказахте ли се? Ако не е твърде лично, много бих искала да знам как се стигна до идеята - близките ли ви помолиха, вие ли предложихте?

Ти остави привържениците, но аз пък се питам самата сурогатка как представя нещата. Защото нали се предполага, че трябва да има собствени деца. И те я питат - мамо, бебе ли ще имаме, а тя отговаря - не, то е за други хора.... Или как? А роднините, съседи, приятели?

От чисто любопитство - при демонстрираното от теб отношение и цветисти изрази - нали не очакваш наистина някой, който планира да бъде СМ, да дойде да ти обясни какво мисли по зададения въпрос?

Jp, въпреки всичко, наистина е много интересно да се разбере как бъдещата сурогатна майка си представя живота и отношенията с близките и хора през 9-те месеца. Сурогация в БГ вариант - супер любопитна картинка, предвид манталитета по нашите ширини.

Milalena, ако желаеш, сподели с аудиторията подробности.

Съгласна съм - но не мисля, че след този (очакван) старт на темата някой ще дойде сериозно да споделя какво си представя.

Иначе за манталитета - предполагам, че в Гърция не е много по-различно - даже смятам, че са още по-консервативни. Но нямам никаква идея къде може да се прочете нещо за реалните случаи там.

То и няма особена полза хора, които хабер си нямат от попадане в такава ситуация, да си представят какво биха правили и говорили на децата и близките си. А най-смешно е като за почнат да разсъждават как биха се чувствали. Ами не е същото. Преди да осиновя децата си и аз бях убедена че е важно само кой те гледа, но не и кой те е родил. Сега знам, че са важни и двете. Преди и аз гледах скептично и подигравателно като някой ми кажеше, че децата помнят раждането си. Сега знам, че е така. Не само от книгите, а от кошмарите на собствените си деца. Но за това наистина няма смисъл да се говори, защото разговор не може да стане.

ЦЕнен би бил само споделен опит от СМ. Досега из интернет аз лично намерих споделяне само на жени превърнали това едва ли не в професия и които определено получават възнаграждение за тази си "работа". Друго е когато имаме едно нормално семейство, където мама прави услуга на сестра си или приятелката си.

Мен лично, не би ме интересувало какъв е манталитета на околните, няма и какво човек да им се обяснява толкова. Би ме притеснило обаче как собствените ми деца биха възприели ситуацията, какви биха били страховете им, притесненията им, изобщо какво биха мислели. Затова съвсем нормално попитах, как хората, които сериозно се замислят да износят чуждо дете ще представят на децата си ситуацията в зависимост от възрастта им?  

Твърдо съм ЗА, узаконяването на сурогатното майчинство. Предполагам, че и у нас има не малко случаи на семейства /с дългогодишни репродуктивни проблеми/, заминали внезапно на „работа” в чужбина и завърнали се, след около година с бебче.
Не разбирам, защо трябва да се „анатемосват”, че не желаят да са осиновители? Мечтаят за биологично дете и знаят, че мечтата им е осъществима, законна и регламентирана в други страни. Останалото, предполагам е въпрос на изследвания, проучване, планиране и финансови възможности... И след като могат да осъществят мечтата си другаде и няма сила, както и закон, които да ги спират, то защо да не се случва и според определени регрламенти и в БГ?

Опитвам се да се поставя и на мястото на бъдещата СМ. На теория /според характера, опита и мирогледа си/ и дъългоооо умуване, стигнах до някои изводи, които ще се опитам да синтезирам:

1. СМ не бива да е приятелка/близка/ сродница, на семейството, вкл. и да се градят близки взаимоотношения с непозната , предполагащи чести срещи с детето. Много жени казват /и си вярват, най-вече!/ – Да, бих го направила – само и единствено за „едикойси”, но с какви очи ще го гледат, как расте това дете, като знаят че е излезнало от утробата им? За мен би било непосилно...

2.  Аз съм от част от /вероятно много малка, но съществуваща/ статистически група жени, които не изпитват НИЩО към плода, докато не се роди. При мен има първопричина – тип защитна реакция /достатъчно дълго се срамувах – преодолях го, до степен да не се оправдавам, но все още не съм готова,  да коментирам публично! / Говорила съм с доста жени/познати, които също като мен са се чувствали, като „изроди” понеже никакви чувства не са изпитвали, към бебето растящо в тях. Това първи движения, неразположения, умиления и сълзи при видозона – никога, нищо не е означавало за мен, докато не видя и гушна бебето! И поради тази причина, не съм чела/писала в отчетни. Щеше да е голямо лицемерие от моя страна, въпреки че вече имам 3 деца /които обожавам – да са ми живи и здрави!/ и отдавна съм регистрирана.
Отплеснах се, но мисля че точно такъв тип жени трябва да се търсят за СМ – предварително консултирани от надежден психиатър/психолог...
Ако СМ е от типа, описан от мен по-горе, то „поръчковото”бебе би трябвало да се ражда с планирано секцио, под пълна упойка и да не се допуска изобщо родилата го майка да го види.

3. За обясненията към другите деца, роднини, семейство, среда – Въпрос на манталитет и мироглед. Няма нищо по-лесно от това, да се каже истината – не бих се срамувала да обявя, че нося чуждо бебе. Защото аз „това” го мога, по някаква причина и то без да ми е цел– съдба! А други са ощетени  незаслужено от „майката-природа”.  
Е, срамно ли е? По-срамно ли е, от това да крадеш, мамиш, проституираш? Или да избягаш след раждането на нежелано дете, от което нито се отказваш, нито го взимаш? И да  го обричаш на живот в институции?


ПП. Моля, четящите заинтересовани да не пишат на ЛС. Нямам никакво намерение да ставам СМ, на каквато и да било цена! Ако все пак има такива, да не се сърдят, че ще ги игнорирам!!!  Иначе от все сърце им желая Успех и здрави бебета  

Berend Botje, аз мога да говоря само по лични детски спомени - на практика това с раждането го разбрах ясно чак като пораснах достатъчно, че приятелките ми да почнат да раждат. Дотогава беше някакъв странен физиологичен процес - на теория познат, но само толкова.

Иначе теорията си я знам от много малка - "едно бебче расте в корема на мама" и т.н. Е, докато сестра ми не порасна достатъчно, че да ми се усмихне - емоционално не бях разбрала, че имам сестра.

Не мисля, че децата го разбират много-много това с раждането и бременността и не мисля, че го свързват наистина с имането на братче/сестриче.

То на практика и осиновяването на следващо дете би трябвало да е трудно за обясняване, предполагам - ако на децата им правеха впечатление всички неща, които притесняват възрастните.


Въобще не си единствена.

Здравейте. Мога да отговоря само на въпросите, които касаят частта по предложението, т.к. бих могла само да предполагам какво бих направила след като идеята се "материализира".
Става  въпрос за чичо ми и съпругата му, и двамата - малко над 40, с 5 неуспешни опита за ин-витро.
Живеят в страна в ЕС. Изключително интелигентни и ерудирани хора, материално положение - доста над средното, визирам съответната държава. Няма връзка, но държа да отбележа, че баща ми е починал, брат ми е бивш хероиновозависим, а чичо пое огромна част от разноските за "лечението" му - около 2000 лв. на месец, в продължение на година и половина.
Предложението беше отправено към мен, беше много неловко. Чичо дори не можеше да ме погледне в очите. Не съм задавала въпроси, само казах нещо подобно на: "Чичка, това е много сериозен въпрос, който касае цялото ми семейство, така че смятам, че трябва да го зададеш пред мен и съпруга ми". Сщата вечер се събрахме "на маса", леля ми я нямаше (мога само да си представя, как се е чувствала), чичо дори и не подхващаше темата, аз я започнах. Чичо каза, че в никакъв случай не може да се обиди или разсърди, ако му откажем. Не ни е дал срок или нещо такова, за отговор. Около месец се колебахме, но се съгласихме.
Щеше да стане така:
Манипулацията се извършва при тях, в Люксембург. Аз и дъщеря ми оставаме там, докато трае бремеността, а съпругът ми, т. к. работата не му разрешава отсъствия, "прелита" 2-3 пъти в месеца. И двете семейства искаме раждането да стане в България - точно тук се появиха неяснотите.
Това е.
Така отпада въпросът, какво ще отговарям на болните мозъци, които си умират от щастие да си врат носа, там, гдето не им е работа. В интерес на истината, смятам, че ако някой ме попита - ще му кажа (уточнявам, че това ми е мнението към настоящия момент).
Не считам себе си за "морален изрод" или "безчувствена идиотка", напротив - имам се за сравнително интелигентна и сърдечна.
Проблемът със законността отпадна.
По отношение на "моралния момент" - това е нещо относително, няма качествено или количествено измерение. Искам да кажа - всеки влага различно значение в понятието.
За мен, примерно, е неморално хора, напълно годни да отгледат и възпитат дете/деца, хора, чието интелектуално, материално и морално равнище е над други такива, които обаче имат дечица, да останат бездетни, поради здравословни причини.
Предполагам, че противниците на сурогатството пак ще се хванат за някоя дума.
Искам да им предложа следното - просто не ставайте  „матка под наем"   и да им пожелая никога, ама наистина никога, да нямат нужда от такава, но и не съдете хората, които не споделят вашето виждане.  

Milalena, благодаря ти, че взе отношение! Само ето това е малко смущаващо:



Излиза така, че само високоЕнтелигентни индивиди имат право да се размножават, при това не просто на всяка цена, а въпреки цената!