Сурогатното майчинство в България

И какъв е проблемът, когато това желание е взето съвсем съзнателно?
Защитавате жените от техните решения?

Експлоатацията на детски труд е нещо гадно, но не всички купуваме стоки от Китай и Виетнам. Но дори тя не изнасилва така душата и тялото както сурогатното майчинство. Имам реална, а не хипотетична дъщеря. Ако тя не може да има деца, не бих ѝ препоръчала сурогатно майчинство.

Взето е съзнателно преди да си носил това дете 9 месеца. Абе щом за вас една бременност е нищо, просто ползване на фурна под наем, наистина не знам защо толкова държите на собствени деца. Та те няма и да са точно ваши.

Е, и?
Всеки има право да прави каквото намери за добре с тялото си, вкл. и да износва чуждо дете. Кои сме ние да забраним това? Който си е взел решението, да си носи последствията.
Все пак, говорим за зрели пълнолетни индивиди, не за деца.

А религиозните глупости дори не ми се коментират! 

Много е лесно да си против, когато имаш деца.

Ние не забраняваме. Ние изказваме мнението си по въпроса. По същия начин имаме мнение и за проституирането, например. Едни зрели индивиди са взели решение да правят това с телата си. Ние не им го забраняваме. Само имаме определено мнение за тях.
Сравнението на Кафе с мед между жената, използвана за сурогатна майка и фурна под наем е много точно. За мен е неморално подобно използване на човешко същество.

Кафе с мед, никой, никога и по никакъв начин не може да накара теб или дъщеря ти, или която и да е жена да стане заместваща майка насила. Това не е наказание, нито поправителен труд. Затова трябва да се регламентира точно и прецизно със закон, за да се защитят максимално правата на всички в този процес - на децата, на заместващата майка, на поръчващата двойка. В момента регламентация няма, но това не означава, че няма "пазар", което е унизително и опасно за всички, за цялото общество, не само за участващите в този процес. Както и има пазар на дечица за осиновяване, за съжаление, което е отвратителна, позорна и срамна търговия, унижаваща достойнството, както на детенцето, така и на кандидат осиновителите.
Уичмастър, църквата отдавна има положително отношение към инвитро процедурите, когато са извършени с генетичен материал от двама съпрузи. Проблемът на църквата е не толкова в зачеването извън обичайните начини, а в евентуалната възможност да се унищожат ембриони, което според нея е аборт, макар и в много ранен стадий. Моето мнение съм го изразила ясно в темата "Инвитро, биоетика, морал и съвест". Много свещеници в България, Русия, Гърция и по света благославят инвитрото, разбира се, когато не се стига до унищожаване на ембриони. В католическите страни лекарите и ембриолозите са се усъвършенствали в успешното замразяване и размразяване на генетичен материал и по-точно яйцеклетки, въпреки съществуващите трудности с последното, защото по този начин се предотвратява създаване на голям брой ембриони, за част от които има опасност след приключване на процедурата да бъдат унищожени. Дори и в България, тенденцията вече е към имплантиране в матката на жената на един или най-много два ембриона. По този начин се избягва многоплодната бременност и евентуална последваща редукция на част от ембрионите, което си е аборт отвсякъде. Има процедури, при които се щади организмът на жената, и в същото време се избягва създаването на много ембриони - инвитрото на естествен цикъл или инвитрото с лека стимулация. Като цяло тежките стимулации също се изоставят в световен мащаб. Разбира се, работата с малко на брой генетичен материал и ембриони изисква много голям професионализъм и лекарски опит, както и морал и отговорност. Но така се спазват биоетичния и морален аспект на процедурите и се щади в максимална степен организмът на майката, респективно донорката.
В България в момента съществува законово регламентирано донорството на генетичен материал, то също е доброволно. Разбира се, има и материален момент, но това не изключва необходимостта от даряване и хилядите родени деца по този начин. Донорството на генетичен материал е регламентирано и далеч по-добре уредено в Европа, дори в страни със силни католически традиции.
Лично за мен от морална гледна точка не е проблем донорството и зачеването с чужд материал, когато двойката няма възможност да има дете по друг начин и това е последният й вариант. Смущаващо е унищожаването на излишни ембриони, абортите и други проблеми в обществото, голяма част от които не са свързани с репродуктивната медицина. Не виждам нищо лошо, ако една жена иска да помогне на страдаща двойка дали чрез сурогатно майчинство или чрез донорство.
Кафе с мед, чух за реални хора, българи, при които на момичето в следствие на инвитро процедура е увредена матката и то в най-известната българска клиника, яйчниците й работят обаче и тяхна роднина е поискала да износи детето им доброволно и безплатно, защото от години съчувства на борбата им за дете. Проблемът е, че това не е уредено законово нито у нас, нито в Западна Европа, където живее роднината на семейството. Същата двойка от доста време кандидатства за детенце на възраст от 0 до 2 години и досега не са им предложили никакво дете.

Натака, я да те питам пък теб: ти ако имаш възможност, би ли забранила абортите и унищожаването на ембриони?
Би ли упрекнала хората, които го правят?
Ако да - ами същото е при тези, които са против сурогатното майчинство.

Магдена, не съм коментирала инвитрото. А относно, карането насила на една жена да стане сурогатна майка, мизерията нерядко е фактор за вземането на подобно решение. Под нейния натиск хора "доброволно" вземат решение да си продадат бъбрека, например. Това не прави подобно решение доброволно, а доброзорно.

Кафе с мед, макар и в редки случаи има жени, които искат да помогнат. Проектозаконът у нас е предвиждал родствено заместващо майчинство - когато роднина иска да помогне на бездетна двойка свои роднини. Има сестри и братовчедки, племенници и други, които даряват яйцеклетки. Не всичко и винаги е за пари и не всичко се купува, приеми, че има и такива хора.
Относно осиновителите - поклон до земята пред хора, които са приели това като свое призвание и доброволно са го избрали пред възможността да имат свои деца. Поклон пред тези, които вече имат свои деца и са осиновили. Като всеки благороден акт обаче осиновяването трябва да е избрано съзнателно и от сърце, а не под натиска на общественото мнение.
Но си мисля, че ако на една двойка с репродуктивен проблем й дадат например 20-30, или дори 10 %, че и по-малко шанс за дете вследствие на АРТ, не вярвам тази двойка да излети от клиниката и веднага да подаде документи за осиновяване, вместо да опита всички възможни варианти. Което за мен е естествено и нормално. Не вярвам, че радостта от осиновяването може да замести сълзите и вълнението у една жена, когато види ембриончето си на ултразвуков преглед, когато чуе тупкането на сърчицето, когато види ръчички, главичка, телце. Когато усети първите ритничета в себе си, та дори и детенцето да е заченато с чужд генетичен материал. Радостта от осиновяването трябва да е сама по себе си - радост от това да бъдеш осиновител, да дадеш сърце и любов на чуждо дете, да го поставиш заедно със своите на една маса, в една стая, да отидете заедно на почивка, да го отгледаш и изградиш като личност, защото копнееш, желаеш и си готов именно за това, а не защото осиновеният се явява заместител на това, което нямаш. Да оцениш осиновеното с неговата индивидуалност и неповторимост, а не просто като хранениче, което да замести липсата от твое дете. Затова за себе си аз лично разбирам осиновяването при наличието на родни деца, но това е мое мнение, което не натрапвам на никого.

Много е тънка границата между "доброволно" и "доброзорно", особено като се има пред вид финансовото и интелектуално положение на българите като цяло. Т.е. - изключително много хора са зле и доста лесно биха се съгласили на ВСИЧКО за някой лев.
Затова, по-добре е засега това да не се разрешава.

Именно. А има и една специфична група от населението, която би видяла в сурогатното майчинство страхотна бизнес идея. И ще тръгне едно търгашество...

Интелектуално положение?! 

Т.е. българите са тъпи (без говорещата, разбира се), докато други народи са умни?

Магдена, не, никой не може да съди другия, просто изразявам мнение за тревожно явление в обществото като абортите / не тези по медицински причини/, което е далеч по-морално укоримо от заместващото майчинство. Защото последното е с цел даряване на живот, а абортът  унищожава живот.
Относно ембрионите - в развитите общества със силни църковни традиции се върви към все по-изразен диалог между медицината и църквата с цел ограничаване на унищожаването на ембриони. Посочих вече примери.
Заместващото майчинство следва да бъде регламентирано, защото липсата на закон е източник на поредица от беззакония. Уишмастър, има такава опасност, но сега тя е в пъти повече заради липсата на ясна регламентация. Разберете, законът, ако е направен добре е защита, той не налага задължение за заместващо майчинство, което е свободен избор, като даряването на кръв, генетичен материал, органи.
Сравнението с бъбрека не е точно. Без бъбрек здравето се уврежда, а бременността сама по себе си не е болест. Именно затова трябва законова регламентация за изискванията към жената, която може да стане заместваща майка - здравословно състояние, възраст, родени деца, психически статус. Сега тези неща не са уредени, но заместващо майчинство има, на сянка, което е опасно.

Ако е регламентирано, няма да е търгашество.
Не знам как е в страните където е законно - предполагам се сключват предварителни договори с редица индивидуални клаузи.

Мисля си, че ако се узакони у нас, специфичната група пак ще е краен вариант. Не толкова заради етноса, а поради бита и съзнанието.