Сурогатното майчинство в България

Имам един въпрос. Ако използваната под наем носителка на матка, роди детето и реши, че не иска да се разделя с него, какво става? Горките изтормозени, поръчващи родители (каква грозна дума) съгласяват ли се да й разрешат да задържи детето, без да я тормозят повече? Защото това ми се струва една идея по-човешко. Все пак сълзите от умиление при първото ритниче и първият ултразвуков преглед ще са в очите на използваната жена, нали така .
Не вярвам обаче поръчващите да са толкова широко скроени, колкото се очаква да бъде една изпаднала в нужда жена, която може  би дори не знае с какво се захваща наистина.

Съгласна съм с Дани. Трябва регламент, изисквания. То и сега тази група от населението иска да дарява генетичен материал, но по клиниките много внимателно измислят начини да отклонят намеренията им. Разбира се, че проблем е манталитетът на тази част от обществото, начинът им на живот и здравословен статус, които са от значение за тези 9 месеца.

Това е много сериозен потенциален проблем. Жената, която ще износва бебето, не е инкубатор без чувства. Огромна е вероятността да обикне това бебе точно както забременяващите с донорска яйцеклетка обичат бебето си, въпреки че генетично погледнато, то не е тяхно.
Един въпрос към радетелите за сурогатно майчинство. Колко от вас са ОК с идеята дъщеря ви да стане сурогатна майка?

Кафе с мед, преди избора на майката, ще има намеса на психолог, а и отношенията между двойката и заместващата майка ще се уредят с договор. Добре е, както и при донорството на яйцеклетки това да са жени, вече родили. Сълзите могат да бъдат и в очите на двойката, защото те са родителите, и могат да присъстват на прегледите. Държавата трябва да има ангажимент към тези жени и двойки с психологически консултации, подкрепа, изследвания. А не да се крие в ъгъла и да ги оставя да се оправят сами и на "тъмно".  Правният статус на детето ще се определи с нотариално заверен документ още при постигане на съгласието между заместващата майка и поръчващата двойка.

Аха, договори, нотариално заверен документ... Ясно. Разбрах. Никакво съчувствие не извиква у мен това отношение на "горките" поръчващи щастие .

Натака, извини ме, ако звуча грубо, но си личи че нямаш деца. Увлечена в желанието да задоволиш собствената си потребност за дете, изобщо не си даваш сметка за чувствата на другата жена. Дай Боже един ден да имаш дъщеря, дали би ѝ говорила горните щуротии, които написа?

Да, Уиш, точно това е - личи си, че не е майка.

Аз имам дъщеря. И какво?

Шарки, ако правилно помня, също има деца, и то по-големи - предполагам, че все някое от тях е момиче.

Гледам, че преди съм гласувала положително към приемането на такъв закон. Мнението ми не се е променило. Считам, че има рискове, които, с приемането на такъв закон, няма да изчезнат, но могат да бъдат "регулирани". Като цяло, според мен плюсовете са повече от минусите.

В момента е забранено /т.е. всички начини са забранени/. Ако се регламентира, това означава да се разреши при определени условия. За някои хора това ще е чудесно. За други тези вратички, които ще се отворят ще се използват по лош начин.
Като се замисля, това е като лекарство.
Колкото помага, толкова и вреди.

Рационализират хо си хората, иначе как ще откъснат мисълта, че бебето, макар и от чужд генетичен материал, е съвсем на практика свързано със сурогатната майка. Много по-лесно е да се мисли на принципа кеш-енд-кери - плащам и получавам без много да мисля за останалото. Не искам да се преевърнем в поредната дестинация сурогатни майки. Тая работа за нашенските двойки е ала-бала, просто вместо в Гърция примерно, ще идват тук, но за да плащат на наши жени.

Между другото, точно покрай инвитрото с чужд материал се прие закон, че майка на бебето е тази, която го ражда.
Не мисля, че това трябва да се променя.

Вижте, според мен заместващата майка трябва да премине психологически курс и да получава психологическа помощ през цялото време.
Кафе и Уиш, аз съм юрист, някои неща трябва да се облекат в правна форма, иначе настъпва хаос и беззаконие, а ако законът издиша се използват вратичките за неговото заобикаляне. Знам, че за неюристи звучи гадно, но просто няма как. Така е и при донорството на генетичен материал, и относно правата върху ембрионите в случай на развод. Дори и договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка може да звучи гадно, но ако се прецизират клаузите и двете страни ще са защитени. Така е в правото, уви. Сблъсках се в дилемата право- чувства- морал още като студентка.
Считам, че при едно доброволно и осъзнато избрано заместващо майчинство, особено от роднина, която е свидетел на страданията на двойката и която вече има 1-2-3 свои деца, подобен развой е труден. Ако пък, както твърдите, жената го прави изцяло за пари и издържа с тях например свои деца, най-малко пък очаквам от такава жена да поиска да задържи детето. Разбира се, никой не може да гледа на нея като на фурна, инкубатор или да неглижира чувствата й.
Относно превръщането на страната ни в дестинация за такъв тип "туризъм" - проектозаконът е предвиждал поръчващите да са само семейство и то поне единият да е български гражданин. По този начин се елиминира донякъде това опасение, че чуждестранни двойки и семейства ще дойдат тук с тази цел, както и са отхвърлени хомосексуалните поръчители.

Брей, и как точно се изразява тази липса на неглижиране?

При сурогатното майчинство трябва още в началото да се регламентира произходът на детето и то няма да е от тази, която го е родила, защото точно затова е законът. Иначе се правят фалшиви припознавания, осиновявания и др. заобикаляния на закона. Мисля, че и Семейният кодекс го е споменал. При донорството на генетичен материал е друго.