Любители на котки тема 55

ahasver, веднага отивам да се похваля на мъжа си за думите на твоя мъж. На всичкото отгоре това дърво е почти до главата ми. Мисля, че добра репетиция си правя за евентуално майчинство след време. Но хайде да не се оплаквам много, а да не забравям, че все пак идеята беше моя и си взех решението почти напълно авторитарно и синдикално. На мъжа ми просто никак не му беше трудно да се влюби в Мацухито от пръв поглед.
Междудругото сега и той като му се кара да не се качва на масата, сякаш има по-голям ефект и не щъка безразборно върху нея. Установихме също, че миризмата на лимони никак не го отблъсква ( онзи ден ял лимонов кекс, и все силеше да влиза в банята, където ароматизатора мирише на лимон). За сметка на това мрази миризмата на банани. Мисля да патентовам отблъскващ спрей с миризма на банан.

Защо се разливат купичките с вода - паднали са боклучки в тях, по-тежките са се утаили, по-леките стоят на повърхостта,а водата по средата е чиста. Трябва да се стигне някак до чистата вода. Водата трябва да се сменя често, ако кот е особено чувствителен, има и не скъпи фонтанчета за целта които циркулират водата и е винаги прясна. Понеже споменахте и смяна на купички, желателно е купичките да са порцеланови. Пластмасовите имат пореста структура, която задържа бактерии много лесно.

Кога да кастрирам - при достигане на тегло от 1 кг вече може да се кастрира. Наблюденията ми върху БГ ветовете от тази тема са, че не практикуват ранното кастриране, и предпочитат да работят с котета над 5-6 месеца. Изчакването да мине първо разгонване е пълен мит, и при мъжки и при женски, както и е и мит, че женската трябвало да роди веднъж преди да се кастрира. Напротив, обратното е - ако се направи преди първо разгонване , риска от много заболявания, който се намалява с кастрацията (справка линка на 1ва стр) намалява още повече, или изчезва напълно. Отделно при мъжките се избягва маркиране - ако се закъснее с кастрацията, въпреки нея мъжкия може да запази навика си да маркира и да прави разни други 'уважителни' работи 

ros4enka  подкрепям ahasver. На тази възраст аз още 'кърмех' с бутилка мляко.

ahasver ти не си човек, а 

buttinsky чуден ви е клона.

MissNelie, благодаря за изчерпателната информация. Аз за водата си мислех, че просто си играе...а то виж какъв каприс само може да се окаже. Страшна работа са това котките бе

Ох,аз за изхождането се изказах,а забравих да кажа, че аз още "кърмя" малкия,а той е на 2 месеца вече. .
MissNellie, и аз искам да взема фонтанче за моите зверчета,но не намирам такова на сносна цена.
И да се оплача,купих котешко легло,Бекс не го отрази,а малкия реши че е тоалетна.Днес го занесох на Кира, да видим тя какво ще реши.

buttinsky, супер е дървото! Колко много радост и забавление може да донесе нещо толкова елементарно.

Е, те като са му взели топките, да не са му взели и инструмента я!  Нали там точно е кефът. Тия изпълнения с одеала и плюшени играчки са от удоволствие, не от нагон за възпроизвеждане. Веднъж научи ли се че е кеф да се жули... не се отказва 


И аз това си помислих като го видях. Но то май има по-оранжевка козинка по слепоочията... Не знам, ще трябва да покажеш повече снимки да сравним 

Богданка благодари за комплиментите. И майка ми смята че изглеждала умно. Сигурно е от очната линия 

Мисля, че си играе. У нас само Барак разлива водата - цопва с двете лапи вътре и си прави СПА - изживяване. Каките не са го правили.

Вижте как хората си аранжират котките

Дидитка, ми то момчето си жули

Делфина фон Ю.  и това в същия дух:

Колко много сте писали!    За 1000 неща се сетих докато четях, но дано сега си спомня какви бяха  .

За водата - играят си! Това беше често срещано явление преди години. Най-интересно е играчката или гранулката от сухата храна да се вкарат в купичката и после да се извадят от водата с подобаващо разплискване. Или просто да я разплискаш и да гледаш как мърда  . Е, последните 3-4 години не се е случвало, а купичката е един и същ тип и водата я сменям на един и същ интервал.

Купичките - съгласна съм, че е най-добре да е порцеланова, но внимавайте ако сте с малки деца, защото редовно стъпват в тях докато тичат и играят. Аз затова ги махнах. Представих си порязани детски крака.

BlaCk RoSe, много са сладки! Браво на теб!   

ros4enka, честито ти пухче! Невероятно сладко е!    Много често от стреса не пишкат и акат известно време (Мъро никога не ги върши първия ден в Пловдив, а отдавна е свикнал с пловдивската си къща). Все пак не мога да не си припомня за първите дни на Мацо в къщи. Мислехме си, че има голям проблем, докато не дръпнахме дивана.  Беше мина до мина  . Тъй като беше още бебенце, изобщо не миришеше, за да усетим. А ние на лекар щяхме да го водим  .

Buttinsky, май само на теб не съм разказвала  . Преди 13-14 години трябваше посред зима да пера детския дюшек, на следващата вечер няколкото одеяла, които бях постлала на мястото на дюшека, но чашата преля когато Мацо маркира спящият ми в леглото мъж  . Тогава записахме час за чичо доктор. Дотогава той беше против от мъжка солидарност  . За Мъро не чакахме. При първите признаци се задействахме. И не е нито сложно, нито има какво да ти се свиди. При условие, че не сте склонни да му задоволявате сексуалните мераци, е по-добре да ги няма  . А дървото и катерачът са чудни! 


Видя ли се какво е да имаш все една и съща котка дълго време  . Дори не мога да те посъветвам да снимаш уличниците, защото при вас няма такива  .

И за да те опровергая, показвам неправени досега от мен снимки  :







Радвам се, че са ви харесали "грозните" братя на черната пантерка. Много е пораснал, но все още е значително по-малък от майка си. Само я закача, за да си играят, а тя го пъди и му съска. А малките са невероятни! Идеше ми да ги открадна и четирите . Освен това там живее и едно голямо куче, на което правят голямо количество попара. Черньо обаче е въвел ред. Види ли кофата с попара, влиза първи в кофата, наяжда се свински, оттегля се и тогава идва реда на огромния Кучо  .

Ох, този път се олях!  Извинете ме за дългия пост! 

Хахах, Таня67, на мен сега ми е смешно как Мацо е маркирал мъжа ти, но предполагам колко бесни сте му били тогава.
Аз днес нали цял ден не съм си показала носа навън и много хубаво го наблюдавам нашия разбойник. Ами вярно, спи върху спалнята, но не се натиска на възглавницата. Явно само докато аз спя на нея, той има някакви претенции да се разположи там.

А за снимките нямам думи наистина...по красиви снимки на части от котка не съм виждала. Не знам от техника ли е, от майсторлък ли е, но оставам безмълвна...Бих си ги сложила като плакати тези красоти.

Ето едно от нещата, за които забравих да пиша - вземи си втора възглавница и ги слагай една до друга. Изпитано е  . Така хем той ще е доволен, хем и ти ще се наспиваш  . Напоследък спя с 2 одеяла по същата причина.  Едното е върху мен, а другото до мен за Мъро. 

Извинете, но май има някакъв проблем със сайта, в който качвам снимките. В момента не виждам нито сложените от мен снимки, нито аватара и подписа ми. Предполагам, че след малко ще се оправи.

Това е идея. Още тази вечер ще пробвам. Струва ми се обаче, че иска и да е наврян във мен, защото застава много близо до ... сънната ми артерия и се натиска.

Така ти усеща пулса и се успокоява 

Ох, на мама детето, то 

Дидитка и Танчето, чета за когато имаш една и съща котка от много време. Сигурно е така, но аз пък напоследък, особено след като си дадохме в нас сметката, че го имаме от 7 години, често разсъждавам под друг ъгъл за това. Изведнъж чак ме обзема нежност към животинката, която се върти около мен през цялото това време. Периоди всякакви. Живеехме другаде. Два различни апартамента под наем докато най-сетне дойдем при родителите на моя. И винаги когато съм го местела ми е било тъжно за добичето. Те така се привързват към обстановка. Забелязвах и трите пъти когато опаковаме багажа, че ставаше неспокоен. Гледаше едно такова уплашено, молещо.

Та така - смени и той с наш две къщи. Сега е на третата. Моят с гордост твърди, че в дома на родителите му барем добитъкът се чувства очевидно най-добре. Ремонти преживя. Голям смях като сглобиха спалнята ни - беше интересно да се наблюдава първото му влизане в стаята - огледа и си избра веднага място - цопна се в средата на матрака. Котка ли е трЕбЕ винаги да е на челен коловоз.

Но най-миличък ми става като се сетя как преди няколко години с моя бяхме решили да се разделяме. Макар на негова територия, аз го напъдих да спи в хола докато успея за месец-два да организирам махането си от града. Не си говорехме. Най-странното тогава ми беше, че котаракът, който инак обожава мъжа ми, не ходеше при него. Изкара си през цялото време при мен. Макар че беше лято идваше да ляга всяка нощ до мен на възглавницата вместо обичайно на хладно на терасата. Не знам усещаше, че съм сама ли, какво, ама никога няма да забравя своеобразния съпорт на добичето. След два месеца с моя се заобичахме внезапно повече и се събрахме. Мина бая време оттогава. Но помня аз онези два месеца, в които ми сивото таласъм ми засвидетелства негова си лоялност.

С което исках да кажа, че продължителното съжителство с животинка натрупва приятна топлина на спомените.
И мойта стана дълга много. Ама ей така - сетих се. Извинете.

St. , 

Страхотни котани и котаци