Любители на котки тема 55

Здравейте!

Estell, прекрасно котенце! Ако позволиш, ще споделя албума във фейсбук  Дано намери своите хора. Браво на доктора, че е постъпил така и не го е погубил.

Много са красиви всички котаци, а "страшилищата" са ужасно сладки. В този ред на мисли, нашият Леополд в подобен кадър (на 2 месеца), след който му излезе прякор "Свирепия":



Усмихнат ден на всички   

Слънце и две котки - мечта.

Естел, какво прави Луси? Все ми е в главата. Дано успееш да й намериш добро семейство.

Целувки на всичките ви котки!

Е, ИКСИ, първата снимка "Аre you talking to me?" ми разсмя съботата.   Много обичам смешни снимки на животинки.

Двете шарени котки на Месечинка са мистерия. Не стига че си приличат, ами и всичко заедно като правят... как ги отличавате не знам. И толкова са пъстри!

St., много лесно Кетя е два пъти по-слаба от Ленката, като ги погледнеш отгоре са много смешни като са застанали една до друга - едното шишле, другото слабуш
Anabella,
страхотен карамелен бонбон
Ето и една страшна Кетя

St.  и мен така...още не мога да се оправя от часовата разлика и ставам по дифолт 1ч по-рано...уфффф и в уйкенда начи... И се тръшвам да гледам смешни котки  и живинки сякакви , че да си оправя настроението... Ето още няколко от едно новооткрито място във фейса

Това е КитЛер


Ей, така живявам и 300 години!


Дай да те премеря колко си висок!

Здравейте, отдавна не съм писала в темата, но редовно ви чета и се радвам на страхотните снимки които показвате. Скоро и аз ще постна на моята Ева, както и на няколко Истанбулски маци.
Наскоро попаднах на това и няма как да не го споделя с вас 

    Котаникккккккк.......Супер Гери!

Как се вижда ИЗотдолЕ.

Здравейте и от нас! Много хубави снимки, Китлер е много готин!!!
Ние на нашите маци сложихме силиконова тоалетна и едното малко коте май яде от нея сега е оклюмано, повръща, не иска да яде гранули, само сука малко то майка си, пи вода и си лежи самичко. Снощи повърна, днес след обед беше живнало и си помислихме, че вече му е минало, но сега взе че пак повърна. То е на 2 месеца, много е мъничко още. Как да му помогна?

Заведете го на лекар, прекалено е малко, за да рискувате с домашно лечение.

Утре ще го заведем на лекар, но до утре

Добавих нови снимки в албумчето на Черньо от автосервиза. Започват от тук. Видях, че на една от старите снимки и той се е направил на страшилище  .

Seti Beti, има и денонощни ветеринарни клиники. Ако малкото е зле - водете го. При котките всички процеси са доста по-ускорени от нашите както за оправяне, така и за влошаване.

Котаник , Китлер и останалите са много смешни! 

  за двойника ни с обратния свят, Свирепия и близначките Кетя и Ленчето!

Я каква хубава черна пантера е станал! Тия ярки сини очи май наистина са предимно бебешки, като гледам колко котета са синеоки като малки, пък после сменят цвета като пораснат.

Танче, и аз май вече се сблъсквам с твоя проблем (ти ли беше се оплаквала от това по едно време?) че снимките на Мъро все изглеждат еднакви  Чудя се какво да пусна, защото вече рядко показвам снимки на Богданка, и заключавам че всички пози вече съм показвала - гушнати, игриви, с краката нагоре... Котката същата, къщата същата, какво ново мога да снимам? 

PaChEt0o0 благодаря, ще опитам и там. Вече публикувах над 10 обяви, дано скоро си намери дом.

Anabella ще се радвам да го споделиш, до колкото повече хора достигне по добре.

Котьо Тръмп не хареса моя Мърчо, докато той е очарован от нея, все я търси, иска да си играят, а тя само му съска и се крие. Не може да се отпусне, че да видя истинската и същност. Но, не е много игрива и доверчива, за сега. Но пък много обича да я галят. С прегръдките е по сдържана.

Здравейте, досега се включвах в темата, само за да търся дом на разни котенца, които постоянно намирах изхвърлени. Сега се включвам, вече като стопанин, за да ви се похваля, че задържахме две от последно намерените котачета, тъй като така и не се намериха хора, които да ги поискат, а и ние вече прекалено се привързахме, за да се разделим. Не исках да се получава така, защото при следващото намерено шаващо пликче в дерето, няма да мога да прибера в къщи съдържанието и да се грижа до момент на осиновяване с обещания за „скорошно разкарване”, просто защото вече никой няма да ми повярва... Но дано скоро не се случва да изпадам в подобна ситуация. Та така... първата маца, която ще ви представя носи величественото име Касиопея (Каси) – бяхме я намерили изхвърлена в началото на Август в кв. Оборище – с болни и затворени очички, мръсна, все едно топена в катран (с лепкава гадост по нея, която падаше само заедно с козината и ставаха рани по кожата), ужасно слаба и пълна с бълхи – беше с още 2 котачета, на които намерихме стопани. Чудех се дали да ви покажа снимки преди/сега, но мисля да ви спестя гледката... Беше обещана на осиновител и „запазена” до средата на Септември месец, като през това време се отбиваха десетки кандидати. Но близо до уговорената дата, осиновителят се покри, а маца стана твърде голяма, за да я поиска някой, беше свикнала с нас, съответно ние с нея и така решихме да остане. 
Към 20-ти Септември намерихме Персей, заедно със своето братче Ричи (осиновено във Враца). Беше към 1ч. през нощта, прибирахме се от гости, като чухме приглушено мяукане от близкото дере – намерих чувал, завързан на възел, вътре почти мъртви две котенца – целите мокри (имаха вода дори в ушите – вероятно е да са били давени преди това), мръсни, опишкани, премръзнали, отново пълни с бълхи, които плъзнаха по цялата къща...След няколко дни борба, с помощта на ветеринаря, които стоеше денонощно до тях, за да им дава храна на сила, да сменя топли бутилки и да дава антибиотик и благодарение на едно момиче, което ги приюти временно, за да не стоят на стационар (докато се преборя със семейството да останат в нас), котенцата бяха готови за осиновяване. За Ричи се намери дом бързо. Кандидатите, които ми звъняха за Персей (Персик), бяха все съмнителни и така и не се намери човек за него. Междувременно Каси го прие за свое другарче или дори дете и две седмици след намирането на Персей, решихме категорично и той да остане – просто щеше да е наистина трудно да ги разделим. Тогава всъщност беше и момента, в който им дадохме имена – а в нашето семейство, ако на дадено животинче му се даде име – то остава за нас и се прекратява търсенето на стопани.
Знам, че стана дълго, но ще завърша само с описание на взаимоотношенията между Каси и Персик – в първия ден имаха неразбирателства, но на другия ден тя започна да мие двете котенца, да се закача нежно с тях, да ги топли. Когато дадохме едното, отношенията между Каси и Персик станаха още по-близки – сега постоянно се търсят един друг, гушкат се, чистят се взаимно, играят си, дори Персей започва да надделява в игрите и да отвръща на каката, докато като беше малък и едвам ходеше бяха уникално смешни, когато тя го „нападаше” от засада, събаряше го и той се чудеше от къде му е дошло... Обожават преди да заспят, да се гушнат и да сучат един от друг – явно ранното отделяне от майките им си оказва влияние... Много сме се привързали всички към тях, страхотни са наистина. Мога да пиша още много, но натам ще се включвам. Eто и снимки да добиете представа