Добрите учители?

Има, разбира се! например, началната учителка на едното ми дете. Не зная какво ги правеше жената тези деца, обаче я харесваха, слушаха я като близък роднина и успеваемостта на класа беше много добра. Четири години не чух нито един родител да се оплаче нещо от нея. Разбира се, децата от време навреме мрънкат и са недоволни, но не е било с някакви сериозни съпротиви, истерии. Други две класни на децата ми също са много добри - хем държат изкъсо всики тези хормонясали деца, хем успеваемостта също емного добра.
Трудно ми е да определя точно качества, но да кажем, че притежава човещина както в поощрението, така и в наказването, познава си предмета и умее да обяснява така, че децата да разберат и научат основното от урока още в клас.

     Благодаря ти за отговора! 

     

Така е, защото животът не е лесен, и всеки прехвърля причината за пролемите си върху някои друг. Има много добри учители. И за да запишат детето си при тях, родителите се редят на опашки. За съжаление, много малко се пише за тях. Моята учителка от 1 клас и до днен днешен ме помни. Ако аз не я забележа, тя ме  спира да поговорим, въпреки че жената е вече на повече от 70г. Помни родителите ми, знае къде работя, все едно не сме преставали да бъдем заедно.

Можеш да видиш темите по класове. Има много по въпроса.
Аз четири години писах чудесни отзиви за началната учителка на сина. За три мои учителки /едно от основното и две от средното/, за една класна моя- също.

Кое е общото: освен отлично познаване на собствения си предмет, на първо място, преди това дори, те са били и са отлични педагози, недопускащи различно отношение между учениците си на база лични симпатии и антипатии, изслушващи ги, комуникиращи с тях на много теми, вкл. различни от учебния материал, изискващи и даващи. Не помня някога да са се  оплаквали от "децата" общо, търсят си виновен за проблема и наказват, съответно хвалят добрите постижения. Не съм чувала безпомощното "Ами аз какво да направя сега.", а директно правят нещо, щом касае работата им, а тя не е само преподаване, а е основно грижа за ученика и човека.
При двете учителки от средното аз се подготвих изцяло за кандидатстване без нито един страничен час на курс или частни уроци. Жените ми дадоха достатъчно в своите задължителни часове, вкл. СИП и ЗИП, но и училището ми даде възможност през последната година да се концентрирам върху това, което ме интересуваше. Отидох в него точно заради това през последната си година. Седнахме с директорката, аз и баща ми, говорихме си като нормални равнопоставени хора. Тя ни обясни, че имат паралелка за подготовка за кандидатстване във ВУЗ и наистина това ни помогна много, не само на мен, а и на моите съученици. Всеки си гледаше предметите, по които се готвеше и за останалите никой не ни се е правел на интерес да изисква свръх неща, готвехме се по задължителния план и от тази последна година лично аз не мога да се сетя за един учител, който да е бил нещо кофти. Напротив.
Та тази директорка също мога да я причисля към тези учителки, но тя бе и нещо повече от учител- беше един чудесен организатор и ръководител, отговорен и "на място". Преподаваше ни Философия, Социология и Етика и в нейните часове беше изключително интересно и приятно. Водеше ни по срещи тези, които ни интересуваха отделни въпроси, с духовници, например, на диспут. Много, много беше интересно. Обсъждахме идеи, тя ни научи свободно да изразяваме лична позиция, без значение дали съвпада с някаква официална доктрина. 
Синът е много доволен от учителката си по БЕЛ в училище, явно му прави предмета интересен, той обича Литературата. Както и от учителите си по език и китара на курсовете, ходи там с изключителен кеф, ако можеше, по негови думи, щеше всеки ден при тях да ходи.



Категорично не е вярно или поне не се отнася за всички хора.
Лично за мен си има ставащи и неставащи, като във всяка професия. В тази, обаче, е важно неставащите да се ограничат, т.к. нанасят огромни поражения, особено при малки деца, които са често пъти напълно беззащитни.
Един даскал може да омаже и стопира нечие детско развитие в насока, в която то си е вървяло чудесно до момента, благодарение и на някой добър учител. Т.е. проблемът го създава самият той. Аз имах такава българичка в средното, от която избягах последната година. Имах за две години и подобна математичка, която без малко да убеди децата, че от тях не става нищо. Добре, че се махнах, та си припомних, че не тъй.

Judy, хиляди пъти вече писахме, че не правим обобщения.
Така е, във всяко стадо има мърша. Права си и за това, че в някои професии наличието на некачествени хора може да е фатално. За мен на първо място, преди учителската, е лекарската. От моя личен опит ще кажа, че точно такива, дето са си сбъркали мястото, се отстраняват най-трудно. Може би защото те самите го знаят и се окопават с всевъзможни защити при съкращения.

Е, не "всеки прехвърля проблемите си"- това е, първо, обобщение точно и, второ, не е вярно, както писах и се обосновах. На мен са ми създавали лично пречки, не съм търсила оправдание, намерих си решение- махнах се. Но това не е винаги доброто решение. А и не можеш винаги да се махаш.
Не могат да се избегнат, във всяко училище ще се найде по някой. Даже си мисля, че може и да са нужни, като необходимите препятствия, каляващи човека, стига да не са прекомерно изпитание.

Понякога си мисля, че ако ги няма калпавите, не бихме оценили добрите. Все пак е нужна база за сравнение.

Мога да кажа само прекрасни думи за началната учителка на средния ми син, който е първи клас. Невероятна жена, към която децата се привързаха като към майка. Чудесен преподавател, фин човек и невероятен педагог....

Моя съученичка е преподавател по английски в частна гимназия. Не познавам по-човечен и всеотдаен преподавател. Тя работи с ученици от девети до дванайсти клас....Каквото и да стане тичат при нея.....

А на големия ми син всички преподаватели бяха много добри.

Имах прекрасни учители, с много малки изключения.
Помня прекрасните, другите дори не мога да си спомня защо точно не съм харесвала. Вероятно са били безлични и посредствени, та са ми били по-скоро безразлични.
Прекрасните като цяло бяха силни личности.
Всеки различен, един кротък, друг по-буен, един спокоен, друг нервак, но всичките ерудирани и с характер.
Синът ми имаше прекрасна начална учителка.
Зад външния вид на една тиха и нежна жена, направо кротка, се криеше огромна сила и душа.
Никога не оставаше в родителите впечатлението, че децата й създават каквито и да е проблеми.
"Оправям се, страхотни са". И наистина се справяше. Ако с детето ти има някакви проблеми, веднага те информира, но не ти какво да правиш, а какво тя самата е предприела за преодоляването им.
Синът ми не само я уважаваше, той все още си я обича, помнят рождения й ден, събират се няколко деца и й носят цвете.
Много даде на децата ни тази жена и го даде от сърце.
Сега, в среден курс, също има добри учители, един е отличен преподавател, с друг добре комуникират, трети го харесват, защото при него отпускат напрежението.  Имат една наистина пефектна учителка, и като преподавател, и като човек, и като възпитател, и като всичко. Но като събирателен образ и като забележителен бих определила може би само учителя от школата по математика. И то по-скоро не аз, синът ми го определя като такъв.
В училище любими са му трима - съответно и предметите, по които преподават.

     Благодаря за отговорите! 
   
     
    Не се бях замислила за тези теми, сега ще ги поогледам! 

Аз за сега мога да говоря само за началната учителка на дъщеря ми. Доволна съм.
Достатъчно строга, ерудирана и както е написала Andariel, притежаваща човещина. Децата понякога малко мрънкат, била строга, но друг път казват "Госпожата е много мила".

Моите учители навремето всички бяха добри специалисти с малки изключения. Но пък лошото се забравя.

В университета имах както страхотни преподаватели, така и големи лекета, станали преподаватели с връзки.

Добър учител според мен е този, който обича професията и работата си. Тогава той не само е всеотдаен и справедлив в работата си с учениците си, но и отношенията между него и тях, са леки, естествени, приятни, положителни и резултатни.
Друго много важно условие е, чисто човешки да е личност с положително излъчване, с положителна нагласа изобщо, като цяло.
Да е адекватен, интелигентен, благороден човек, да знае каква е ролята му на работното му място и да я приема с лекота, сърдечно, а не просто като работа, която му носи доходи...
... Имах щастието да познавам една точно такава учителка, но явно с нещо стана неудобна на колегите си, защото само няколко месеца след назначението й, я уволниха. Беше като втора майка на децата ни, обичаше ги като свои, истински загрижена и за обучението им като ученици, и за изграждането им като личности. Нямаше умора в нея, нямаше апатия, нямаше озлобеност, нямаше конфликтност и подкупност, нямаше несправедливо отношение към някого... Истински ЧОВЕК и УЧИТЕЛ, с огромно сърце и душа!

Анджали, чудесно си го описала. Най-добре усещат това излъчване децата. Дори учителят да е строг, те усещат и любовта, и грижата. И го оценяват по един или друг начин. Децата са много открити, понякога прями до жестокост, и затова трудно биха скрили негативните си чувтва.

Не за първи път пиша и аз - имаме страхотен късмет с децата явно.
Хиляди благодарности и поклон пред работата на всички учителки, които са работили и работят с децата ми.
За големия:
Г-жа Илиева 129 ЦДГ
Г-жа Архипова - начален учител в 47-мо СОУ
За средния:
Г-жа Кирева, Г-жа Дойчинова, Г-жа Левкова, леля Боби - 129 ЦДГ
Г-жа Иванова - класната му в първи клас 73-то СОУ
Г-жа Крайчева - класната му във втори клас - 73-то СОУ
За мъника:
Г-жа Стоянчева, Г-жа Куртова и Г-жа Радева, леля Пепи и леля Роси - 37 ОДЗ
Г-жа Проданова, Г-жа Михайлова, леля Ками - 129 ЦДГ
Поклон пред професионализма и добротата на всички тях!    

 *Ирина*, ще се възползвам и аз от прекрасната идея да цитираме имената на учителите, които са заслужили нашето възхищение и обич!
Учителката, за която споменах в предния си пост е г-жа Галина Иванова - Бургас. Минаха много години от тогава, не зная дали все още практикува учителската професия, но истински ме боли за нея и за това, че ни лишиха - мен и сина ми от щастието да можем да общуваме с нея дълги, дълги години!

Още: г-жа Лиляна Янева - ПГТ - Б-с; г-жа Антоанета Христова - преподавател по Човекът и природата и г-жа Павлина Стоилова - Математика - ОУ "А. Страшимиров".

Сетих се веднъж, по време на поздравителен концерт в учителската стая, как на класната ѝ звъннал телефона и няколко деца от класа подскочили: " Госпожо, защо не сте си изключили телефона?" 

    Да пиша и аз по темата. Чудех се от къде да започна, тъй като учителите, които уважавам и харесвам ( и като професионалисти, и като хора) са много. Засега ще пиша само за две. 
    Класната ми ръководителка от 5 до 7 клас (включително) е пример за страхотен учител.
    Страхотен професионалист, никога не ни делеше, не показваше симпатии към някого специално. Приемаше ни като свои деца. В междучасието показваше колко мил и забавен човек е, а в часовете се държеше строго, изискваше желязна дисциплина. Държеше много на активното участие на всеки един от нас ( при някои учители се получаваше някакво разделяне- част от класа участват, друга част не взимат отношение и постепенно съвсем се дистанцират от учебния процес). Има много неща, които ме впечатлиха у нея. Най-вече това, че не показа никакви пристрастия. Пенсионира се и оттогава не знам нищо за нея...
   Учителката ми по география ( също от 5-7 клас) беше уникална. Тя също не показваше пристрастия, не проявяваше лично отношение към никого. Беше винаги строга. Дори на опити на съученици ( и на най-чаровните )
да се пошегуват и да я разсмеят, да се подмажат и пр., не проявяваше никакъв интерес. Обожаваше предмета си, много държеше на знанията. Не се изкарваха лесно високи оценки при нея, което беше много хубаво, разбира се.

Не е необходимо учителят да е любвеобилна и магнетична личност. Достатъчно е да е справедлив и да оценява знанията и поведението на децата реално, т.е. да е професионалист.

     И аз смятам, че е много важно да е професионалист. Никога не ме е интересувало дали ще се държат мило с мен, но ми е ставало много обидно, когато покажат двоен стандарт и лично отношение ... 
    Независимо от характера на един учител, децата оценяват справедливата, честна преценка.

Учителя ми по математика в горния курс - Велико Колев. Преподаваше с цялото си сърце. За мен той е символа на училището в което учих и на цялото ми средно образование. Поклон 

Много ми е болно, че такива теми върят бавно, бавно, докато се загубят.
Преди време бях пуснала подобна тема и тя замря. Толкова ли няма хора, на които да напишем имената и да благодарим? Хора, които по цял ден гледат и обучават нашите деца!

    За съжаление са по-интересни безсмислените и негативните теми. Само си представям каква опашка щеше да се нареди, ако темата беше за лошите учители и техните грешки...  
    А, как се е казвала твоята тема? Аз търсих подобни, но не намерих.
    Става въпрос за темата ''По-различният поглед''  ли?

Не са безсмислени както негативните, така и позитивните теми.  Аз безсмислена тема в този подфорум не се сещам да съм чела.

Тук мисля, че е по- важно какъв е събирателният образ на добрия учител, а не да се изброяват поименно разни хора. Тях, така или иначе, аз, например, прескачам. Предполагам и други правят същото. Не виждам много полза от Х учител в Н-ското училище на гр. М.
По- скоро се зачитам в това, което за мен е от значение- какво притежават като качества онези, които харесваме. И тук, като в негативните теми, качествата, ако не едни и същи, са подобни.

    Judy, писах безсмислени и негативни. А не, че негативните са безсмислени. И говорех за целия форум, а не този подфорум.   

    Нека, който иска, да пише и имената, но да пише и какво точно харесва във въпросния учител. 

В Клюто тъкмо има една тема от една отегчена потребителка за изчерпалия се форум. Ако аз намирам една тема за безсмислена не пиша в нея и не я чета. Друг я намира за смислена. Ако една тема е "безсмислена" тя няма как да бъде и "интересна".

Само казвам, че тази ще зацикли, както е ставало и с други, когато започне поменик от имена, които са интересни основно на този, който ги е писал. Имаше една такава за учителки от градините.
Темата може да се "движи" ако има развитие, т.е. ако може да се участва и обсъжда. Аз какво да му обсъждам, напр., на учителят Х от Н-ското училище, когото нито съм виждала, нито съм чувала?
Пиша гл. т., помениците няма как да ги забраня, споделям какво става с други теми с такива, само.

    И това е така. Субективно е.
   
    На мен ми се искаше  да обсъдим и какво за нас е добър учител или учител-мечта.
    Вярвам, че ще има различни мнения, въпреки че основното ще се препокрива.
     

Има. Ето ти цял списък. Просто, когато се пусне нова тема, старата постепенно замира. Мисля, че идеята на Нес не беше да правим списък с благодарности, а по-скоро да изразим своето мнение какъв за нас е добрият учител. Може пък и грешно да съм я разбрала, знам ли...
По отношение на зациклянето съм напълно съгласна с Judy. В крайна сметка повечето теми в този подфорум завършват с приказки за това, колко безобразно са написани учебниците, колко са натоварени децата, колко са лоши учителите, колко безотговорни са родителите, за и против частните уроци и прочее отдавна предъвквани теми.

Имала съм късмета да имам като цяло изключително добри учители от първи до единадесети клас. Разбира се, имаше изключения, но те наистина се губеха на фона на останалите. Ходила съм на училище през 80-те години. Учителите ми се опитваха не само да ни научат на съответния предмет, но ни учеха и да разсъждаваме, да мислим сами, да търсим нови решения. Получавала съм, например, шестици по история и литература за работи, в които съм застъпвала тези различни от написаното в учебника. Никога не сме страхували да казваме какво мислим. При много от учителите, които са ми преподавали, с наизустяване не можеше да се изкара повече от 4. За висока оценка трябваше да покажеш, че не просто си научил материала, а си наясно с всички причинно-следствени връзки. Повечето учители наистина искаха да ни научат и ние да знаем. Разбира се и тогава си имаше двойкаджии - кой от мързел и кой защото толкова си може, но който имаше желание да учи можеше наистина да получи много като знания.
За това как се действаше спрямо некадърния учител тогава, мога да дам само един пример. В девети клас при нас дойде нова учителка по математика. По геометрия започнахме д аучим тригонометрия. Всичко беше доста сложно и абстрактно, формулите дълги. На всички ни беше тъмна Индия, отчасти и защото учителката така и не можа да ни я обясни пустата тригонометрия. Резулатът - класното в края на първия срок. Почти целият клас имахме двойки и само една, две петици. Същото беше и в другите две паралелки. При толкова много двойки, явно вината не беше в учениците. Ръководството на училището обаче взе адекватни мерки. Назначиха на деветите класове нов учител по математика. След това ни трябваше известно време за да можем да наваксаме пропуснато, но успяхме. Питам се обаче, какво щеше да стане, ако директорката не беше реагирала, а беше оставила нещата да си вървят по течението?

    Не си ме разбрала погрешно. 
   
   Едното не пречи на другото, но е интересно какъв (според вас) трябва да е един добър учител. Би ми било интересно да видя и мнения на ученици, но не знам има ли такива в този форум...   
   Бихте ли попитали децата си какъв биха искали да е учителят им?  Любопитно ми е какво очакват те.
   

За моите деца е важно учителите им да имат преди всичко човешко отношение към класа си, да бъдат мили, справедливи и спокойни. Да не им подронват достойнството с обиди, да не бъдат агресивни.
Малкият ми син казва за една от учителките си: "Често е строга, прави забележки на някои ученици, но го прави така забавно и с такъв мил тон..."

Детето каза, че иска мили учители, които не се карат много! За професионализъм нищо не спомена!  Отношението е главното в момента.

Не казва, сигуурно защото повечето му учители са добри. Децата искат да имат добри учители, готови са да понесат строгостта. Рядко се срещат деца, които по природа да не са любознателни и готови да се учат. Може понякога да се кефят на неизискващи учители, но в един момент този купон им омръзваи се обръщат към взискателните.

Опс, не съм видяла темата, а с удоволствие и голяма благодарност  ще се разпиша  тук, за да оборя мнението ,че за учителите се говори предимно лошо. За всеки - каквото си е заслужил.
В редица теми съм казвала, че имам три деца в училищна възраст и съответно покрай тях животът ме срещна с много учители. Така се случи, че и трите  бяха при една и съща учителка в начален курс. Как да си изкривя душата и да кажа, че жената е била лоша, при положение, че аз направих всичко възможно близначките да бъдат при учителката , която изведе кака им  в края на 4 клас? Жената беше взискателна, преподаваше  на ниво, обясняваше разбираемо и  даде и на трите ми деца много солидна подготовка.За което единствено мога да благодаря от все сърце. Публична тайна е, че  западен език в училище не се научава.Е, моите деца имаха късмета и тук. От първи до седми клас включително, на голямата ми дъщеря преподаваше учител, който не знам с какви думи да нарека.На пръв поглед прекалено строга, даже сурова към децата.Но само на пръв.Децата я обожаваха,  от 5 клас нагоре им беше и класна.Освен, че им даде такова ниво по английски, тя  знаеше всичко за всяко дете, беше винаги наясно с оценките му и  по останалите предмети, с проблемите в поведението му и т.н. Което пък от своя страна улесняваше на максимум обратната връзка.При първи индикации за проблем от каквото и да е естество родителят беше уведомяван или привикван. Дъщеря ми се занимава от години с пеене и в края на 7 клас имаше задачата от учителката по музика да поздрави съученииците и преподавателите си с 2 песни.Втората, в знак на безкрайна благодарност и обич,  с няколко думи преди изпълнението, дъщеря ми,  от свое име и от това на съучениците си, посвети  на най-прекрасния учител..И тази на пръв поглед  сурова жена, която 3 години им беше като втора майка,много строга при това, се разрева. За жалост малките ми дъщери имаха щастието тя да им предава  само  от първи до 4 клас.Вече е пенсионерка. За тази жена - поклон, и от мен, и от децата ми. 
В същото това училище голямата ми дъщеря попадна и на страхотен преподавател по математика.Самият факт, че макар и да не учи вече там, ходи да я види, е достатъчно показателен.  Като добавим и поне още двама-трима, които идеално се вписват в категорията добър учител, не мисля, че коментирането на слабите страни на други преподаватели в така наречените негативни теми по какъвто и да е начин омаловажава направеното от истинските професионалисти. Почти същият екип от учители преподава и на малките ми дъщери, така че  като цяло нямам съществени оплаквания. Голямата ми дъщеря е 9 клас, затова нямам наблюдения върху работата на новите учители, тъй като голяма част от предметите  в 8 клас не са изучавани.Но пък не мога да пропусна да похваля миналогодишната преподавателко по езика, както и тази по БЕЛ.За първи път дъщеря ми попадна при прекрасен учител по литература, ценящ личното, но добре аргументирано мнение по различни теми и определено недолюбващ заучените или преписаните високопарни фрази на различни критици.Всички тук знаем, че от 8 клас нагоре граматика не се учи.Но тази жена съставя, принитира , раздава и обяснява  съдържанието на материали по БЕ, които децата са задължени да  сортират в папка и  които един ден, на прага на матурата в 12 клас, ще са им изключително полезни.Може ли човек да е недоволен от такъв учител Не подарява оценки, пише ги по заслуги, фалшиви отличници при нея  няма.И въпреки това учениците я харесват, оценяват това, което получават от нея.
А  за моите учители - навярно няма да ми стигне мястото да кажа поне по една благодарствена дума за толкова много от тях. 
И ако някой, в  резултат на прочетеното в  други теми, е останал с представата, че си чеша езика във форума, критикувайки за щяло и нещяло учители, надявам се  сега е разбрал колко много греши.

     Това критика към мен ли беше? 
     Причината да публикувам такава тема е лична. И ми се искаше да го направя още преди седмици. Не е замислена в резултат на коментарите в бгмама. Може би съм се изразила некоректно. Мнението ми е продиктувано от коментарите, които получавам от познати и непознати, както и мненията, които виждам в коментарите след всяка статия, свързана с образованието, дори и да е положителна. (google)
     Хората обичат да обобщават, но когато те самите се почувстват обобщени- не им е приятно... И пак държа да отбележа- не визирам бгмама.
    И това да отбележа- не правя статистики на хората, с които съм се засичала в определени теми...
     

     Благодаря за отговорите на всички изказали се!  Надявам се на още интересни мнения.     

Не, не беше критика към теб. Беше заключение на написаното от мен, тъй като вероятно много хора от останалите теми са останали с впечатлението, че се меся където не трябва и критикувам работата на учителите. Истината е,че с еднаква готовност споделям прекрасните си впечатления от едни учители и  желанието си за корекция в поведението на други. Същото бих направила и при комнетарите си за други професии.Един аналогичен пример с лекари - до края на живота си ще благодаря на гинеколога , при когото раждах близначките си.Същевременно единствено неприятно чувство събужда в мен споменът за този, при когото раждах голямата си дъщеря.Нима е редно  човек да премълчава неговата грубост, незаинтересованост и липса на професионализъм..За същото става дума.Другаде  бях споделяла как в темата за конкретен клас, на първата страница, сме си направили списък,в който са включени имената на всички онези учители, които са ни впечатлили с качествата си на преподавател и човек и на които искаме да благодарим.Този списък включва както наши учители от едно време, така и учители на децата ни.Ако само критикувах учителите и  си затварях очите пред професионализма на толкова много хора в тази гилдия, списъкът под моя ник нямаше да е най-дълъг..

Според мен критериите за добър учител, в различните нива на образованието са различни, тъй като и потребностите на децата са различни.
Ако включим детската градина и предучилищната подготовка към образователните степени, смятам, че на това ниво е нужно, преди всичко учителката да е грижовна и да умее да работи с децата в колектив.
В началното образование, според мен е важно да има изграден, атрактивен за децата начин на работа и преподаване. Трябва да може, както да ги сплотява в колектив, така и да умее под формата И на игри и занимания, да предизвика интереса им и да им представи основите на езика и на математиката, като нещо интересно и вълнуващо. Не на последно място, трябва да бъде авторитет за децата, човек, на който да повярват, колко важно и интересно е да си ученик!
В средното образование, ако детето има изградени навици вече, е достатъчно да бъде добър в своята област, като това не се ограничава само с учебния материал в учебника, а включва и възможността му да покрие по-широки интереси... в случай, че детето ни има изявен такъв към този предмет.
И като цяло, всички учители, от детската градина - до университета, трябва да бъдат социални същества, с умения за общуване. Като бонус приемам това, да бъдат и психолози 
Благодаря на моята начална учителка! Съжалявам, че е много възрастна вече и не можах да я срещна със сина ми, но пък и той попадна на прекрасни госпожи... за сега!

Съгласна съм с теб. Много е важно как началният учител ще подходи към децата. Ако не успее да ги "грабне", има риск да намразят всичко, свързано с училището.

    Аз ще добавя само, че това:

е много важно!

  eine in Rente gegangene Nixe 
   
   

Според мен добрият учител е:
 взискателният учител;
този, който пази дистанция с учениците в разумни граници, но разбира проблемите на конкретния ученик и се опитва да помогне;
който владее перфектно учебния. материал и го преподава достъпно за всички;
който е строг, но справедлив;
който не позволява родители и деца "да му са качат на главата";
който пише реални бележки, отговарящи на знанията;
който не прави разлика между децата, независимо от етнос, социален и обществен статус на родителите;
КОЙТО МОТИВИРА УЧЕНИЦИТЕ СИ ,  ИЗИСКВА МАКСИМУМА ОТ ТЯХ И УСПЯВА ДА ГИ УБЕДИ, ЧЕ МОГАТ ДА ГО ПОСТИГНАТ

 Когато аз търсих учителка за дъщеря ми,единственото ми изискване беше да е преди всичко ЧОВЕК.И аз съм учител и прекрасно знам,че на всички родители не може да се угоди.И не е нужно.Важното е,когато децата те видят,да  ти се хвърлят в прегръдките и да ти жужат като пчелички.Няма нищо по-хубаво от това-да знаеш,че си допринесъл и ти нещо за света,в който живееш.

Добър родител,добър ученик,добър учител.И обратно!