Добрите учители?

 *Ирина*, ще се възползвам и аз от прекрасната идея да цитираме имената на учителите, които са заслужили нашето възхищение и обич!
Учителката, за която споменах в предния си пост е г-жа Галина Иванова - Бургас. Минаха много години от тогава, не зная дали все още практикува учителската професия, но истински ме боли за нея и за това, че ни лишиха - мен и сина ми от щастието да можем да общуваме с нея дълги, дълги години!

Още: г-жа Лиляна Янева - ПГТ - Б-с; г-жа Антоанета Христова - преподавател по Човекът и природата и г-жа Павлина Стоилова - Математика - ОУ "А. Страшимиров".

Сетих се веднъж, по време на поздравителен концерт в учителската стая, как на класната ѝ звъннал телефона и няколко деца от класа подскочили: " Госпожо, защо не сте си изключили телефона?" 

    Да пиша и аз по темата. Чудех се от къде да започна, тъй като учителите, които уважавам и харесвам ( и като професионалисти, и като хора) са много. Засега ще пиша само за две. 
    Класната ми ръководителка от 5 до 7 клас (включително) е пример за страхотен учител.
    Страхотен професионалист, никога не ни делеше, не показваше симпатии към някого специално. Приемаше ни като свои деца. В междучасието показваше колко мил и забавен човек е, а в часовете се държеше строго, изискваше желязна дисциплина. Държеше много на активното участие на всеки един от нас ( при някои учители се получаваше някакво разделяне- част от класа участват, друга част не взимат отношение и постепенно съвсем се дистанцират от учебния процес). Има много неща, които ме впечатлиха у нея. Най-вече това, че не показа никакви пристрастия. Пенсионира се и оттогава не знам нищо за нея...
   Учителката ми по география ( също от 5-7 клас) беше уникална. Тя също не показваше пристрастия, не проявяваше лично отношение към никого. Беше винаги строга. Дори на опити на съученици ( и на най-чаровните )
да се пошегуват и да я разсмеят, да се подмажат и пр., не проявяваше никакъв интерес. Обожаваше предмета си, много държеше на знанията. Не се изкарваха лесно високи оценки при нея, което беше много хубаво, разбира се.

Не е необходимо учителят да е любвеобилна и магнетична личност. Достатъчно е да е справедлив и да оценява знанията и поведението на децата реално, т.е. да е професионалист.

     И аз смятам, че е много важно да е професионалист. Никога не ме е интересувало дали ще се държат мило с мен, но ми е ставало много обидно, когато покажат двоен стандарт и лично отношение ... 
    Независимо от характера на един учител, децата оценяват справедливата, честна преценка.

Учителя ми по математика в горния курс - Велико Колев. Преподаваше с цялото си сърце. За мен той е символа на училището в което учих и на цялото ми средно образование. Поклон 

Много ми е болно, че такива теми върят бавно, бавно, докато се загубят.
Преди време бях пуснала подобна тема и тя замря. Толкова ли няма хора, на които да напишем имената и да благодарим? Хора, които по цял ден гледат и обучават нашите деца!

    За съжаление са по-интересни безсмислените и негативните теми. Само си представям каква опашка щеше да се нареди, ако темата беше за лошите учители и техните грешки...  
    А, как се е казвала твоята тема? Аз търсих подобни, но не намерих.
    Става въпрос за темата ''По-различният поглед''  ли?

Не са безсмислени както негативните, така и позитивните теми.  Аз безсмислена тема в този подфорум не се сещам да съм чела.

Тук мисля, че е по- важно какъв е събирателният образ на добрия учител, а не да се изброяват поименно разни хора. Тях, така или иначе, аз, например, прескачам. Предполагам и други правят същото. Не виждам много полза от Х учител в Н-ското училище на гр. М.
По- скоро се зачитам в това, което за мен е от значение- какво притежават като качества онези, които харесваме. И тук, като в негативните теми, качествата, ако не едни и същи, са подобни.

    Judy, писах безсмислени и негативни. А не, че негативните са безсмислени. И говорех за целия форум, а не този подфорум.   

    Нека, който иска, да пише и имената, но да пише и какво точно харесва във въпросния учител. 

В Клюто тъкмо има една тема от една отегчена потребителка за изчерпалия се форум. Ако аз намирам една тема за безсмислена не пиша в нея и не я чета. Друг я намира за смислена. Ако една тема е "безсмислена" тя няма как да бъде и "интересна".

Само казвам, че тази ще зацикли, както е ставало и с други, когато започне поменик от имена, които са интересни основно на този, който ги е писал. Имаше една такава за учителки от градините.
Темата може да се "движи" ако има развитие, т.е. ако може да се участва и обсъжда. Аз какво да му обсъждам, напр., на учителят Х от Н-ското училище, когото нито съм виждала, нито съм чувала?
Пиша гл. т., помениците няма как да ги забраня, споделям какво става с други теми с такива, само.

    И това е така. Субективно е.
   
    На мен ми се искаше  да обсъдим и какво за нас е добър учител или учител-мечта.
    Вярвам, че ще има различни мнения, въпреки че основното ще се препокрива.
     

Има. Ето ти цял списък. Просто, когато се пусне нова тема, старата постепенно замира. Мисля, че идеята на Нес не беше да правим списък с благодарности, а по-скоро да изразим своето мнение какъв за нас е добрият учител. Може пък и грешно да съм я разбрала, знам ли...
По отношение на зациклянето съм напълно съгласна с Judy. В крайна сметка повечето теми в този подфорум завършват с приказки за това, колко безобразно са написани учебниците, колко са натоварени децата, колко са лоши учителите, колко безотговорни са родителите, за и против частните уроци и прочее отдавна предъвквани теми.

Имала съм късмета да имам като цяло изключително добри учители от първи до единадесети клас. Разбира се, имаше изключения, но те наистина се губеха на фона на останалите. Ходила съм на училище през 80-те години. Учителите ми се опитваха не само да ни научат на съответния предмет, но ни учеха и да разсъждаваме, да мислим сами, да търсим нови решения. Получавала съм, например, шестици по история и литература за работи, в които съм застъпвала тези различни от написаното в учебника. Никога не сме страхували да казваме какво мислим. При много от учителите, които са ми преподавали, с наизустяване не можеше да се изкара повече от 4. За висока оценка трябваше да покажеш, че не просто си научил материала, а си наясно с всички причинно-следствени връзки. Повечето учители наистина искаха да ни научат и ние да знаем. Разбира се и тогава си имаше двойкаджии - кой от мързел и кой защото толкова си може, но който имаше желание да учи можеше наистина да получи много като знания.
За това как се действаше спрямо некадърния учител тогава, мога да дам само един пример. В девети клас при нас дойде нова учителка по математика. По геометрия започнахме д аучим тригонометрия. Всичко беше доста сложно и абстрактно, формулите дълги. На всички ни беше тъмна Индия, отчасти и защото учителката така и не можа да ни я обясни пустата тригонометрия. Резулатът - класното в края на първия срок. Почти целият клас имахме двойки и само една, две петици. Същото беше и в другите две паралелки. При толкова много двойки, явно вината не беше в учениците. Ръководството на училището обаче взе адекватни мерки. Назначиха на деветите класове нов учител по математика. След това ни трябваше известно време за да можем да наваксаме пропуснато, но успяхме. Питам се обаче, какво щеше да стане, ако директорката не беше реагирала, а беше оставила нещата да си вървят по течението?

    Не си ме разбрала погрешно. 
   
   Едното не пречи на другото, но е интересно какъв (според вас) трябва да е един добър учител. Би ми било интересно да видя и мнения на ученици, но не знам има ли такива в този форум...   
   Бихте ли попитали децата си какъв биха искали да е учителят им?  Любопитно ми е какво очакват те.