Истината е че като бях по малка доста излизах по дискотеки и съм се находила. Сега насила не могат да ме вкарат в дискотека. ..
- Публикувана: 23 юли 2005, 13:29 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2005, 14:09 ч.
ДО МЛАДИТЕ МАЙЧЕТА
точно така беше и при мен.Забременях на 19 и реших ,че вече искам да съм майка,доста си бях поскитала преди това,така,че сега не ми липсва
Предагам ти като последен тест да намериш приятел ка, позната или роднина с 1 или 2 малки деца, едното съвсем бебче и да и помагаш 1 денонощие (вкл. през нощта 
) ако ти хареса - давай!
Шегувам се, но наистина знаеш и какво те чака не в духовен план, а като количество работа?
Аз винаги съм искала дете, сигурно от 17-годишна. Докато родих на 25 детето стана едва и не идея-фикс за мен. Зарязах си гаджето от ученическите години след 6 години връзка, защото не беше готов и намерих по-готов от него На думи, но не на дела, както се оказа.
Моето мнение за подходящото време спрямо кариерата е - най-добре както при мен: завърших магистратура вече бременна. Родих. С кариерата започвам начисто и нямам планове за второ дете в близките 7 години, после ще видим кога.
Обаче всичко е много индивидуално - прецени си сама.
) ако ти хареса - давай!Шегувам се, но наистина знаеш и какво те чака не в духовен план, а като количество работа?
Аз винаги съм искала дете, сигурно от 17-годишна. Докато родих на 25 детето стана едва и не идея-фикс за мен. Зарязах си гаджето от ученическите години след 6 години връзка, защото не беше готов и намерих по-готов от него
На думи, но не на дела, както се оказа. Моето мнение за подходящото време спрямо кариерата е - най-добре както при мен: завърших магистратура вече бременна. Родих. С кариерата започвам начисто и нямам планове за второ дете в близките 7 години, после ще видим кога.
Обаче всичко е много индивидуално - прецени си сама.
Нашия татко(сега на 24г.) в началото не искаше бебе, но му се роди племенник и веднага беше готов и сватба да правим, и бебе, а ходехме от 4 мес. И малко по-късно забременях. Тогава бях на 19, а на 20 бях като родих. Сега съм на 21 и за секунда не съжалявам, че родих. Имам прекрасно детенце. И пак си излизаме с мъжа ми, а бабите гледат бебо.
Истината е че като бях по малка доста излизах по дискотеки и съм се находила. Сега насила не могат да ме вкарат в дискотека. ..
Истината е,че и аз съм така все едно съм го писала,находих се,въпреки ,че съм почти на 21на,половинката е на 30,мисля,че съм готова да стана майка и дай боже ще стана април[/i]
Ако имаш кой да ти помага с бебето и на,който евентуално после да го оставяш няма проблем,но ако мислиш сами да си го гледате с приятеля ти,точно след 1месец като се роди бебо ще сте се изпокарали.Неискам да те обезкуражавам,а и аз много силно мечтаех преди за бебе,но без помощ направо можеш да полудеш.А и вие сте млади 100% ще ви се излиза.
Аз съм на мнение,че можеш да си поживееш още малко 
На 29г.родих първото си дете и мислех че съм напълно готова.Не съжалявам есетствено,но тайничко си казвам сега "хубаво ми казваха хората не бързай,ама то верно било"=И една година още да бях си поживяла пак кяр щеше да е.Имам впредвид че ако нямаш кой да ти помага ще ти е много трудно.Не толкова в грижите а в това че неможеш да мръднеш НИКЪДЕ.Също важна е и финансовата страна.Пък и двамата трябва да го искате.Помисли все пак и успех 
На 29г.родих първото си дете и мислех че съм напълно готова.Не съжалявам есетствено,но тайничко си казвам сега "хубаво ми казваха хората не бързай,ама то верно било"=И една година още да бях си поживяла пак кяр щеше да е.Имам впредвид че ако нямаш кой да ти помага ще ти е много трудно.Не толкова в грижите а в това че неможеш да мръднеш НИКЪДЕ.Също важна е и финансовата страна.Пък и двамата трябва да го искате.Помисли все пак и успех
Аз съм на 21 и чакам първото си бебче. Преди да забременея винаги съм си мислела че искам страшно много да си имам бебче. Когато разбрах, че съм бременна - беше абсолютно изненадващо и неочаквано - и се стреснах адски много. Изведнъж се оказа, че вече връщане назад няма и това е - ще си имаме бебче(дай боже живо и здравичко) през февруари и с всеки изминал ден се подготвям все повече и повече. Отначало съпругът(26) ми беше много объркан(като разбрахме новината) и изпълнен със смесени чувства(както мен), с течение на времето и с моя растящ тумбак виждам ОГРОМНА промяна в него - много е щастлив,че ще става татко и чака с нетърпение малкото човече 
И да знаеш все пак че това е много сериозна стъпка - детето е огромна отговорност и трябва наистина много да се замислиш преди да решиш окончателно какво искаш. Защото нали знаеш - "Внимавай какво си пожелаваш, че може да се сбъдне!"
И да знаеш все пак че това е много сериозна стъпка - детето е огромна отговорност и трябва наистина много да се замислиш преди да решиш окончателно какво искаш. Защото нали знаеш - "Внимавай какво си пожелаваш, че може да се сбъдне!"
Ако имаш кой да ти помага с бебето и на,който евентуално после да го оставяш няма проблем,но ако мислиш сами да си го гледате с приятеля ти,точно след 1месец като се роди бебо ще сте се изпокарали.Неискам да те обезкуражавам,а и аз много силно мечтаех преди за бебе,но без помощ направо можеш да полудеш.А и вие сте млади 100% ще ви се излиза.
Според мен това с помощта си е нож с две остриета.Като започнат да се бъркат баби и изобщо други роднини,които в стремежа си да бъдат полезни понякога забравят да си тръгнат и става ужас.Вариантът да се изпокарат,защото излизат 1 път в годината е за предпочитане пред този да се скарат заради роднини.
Ако имаш кой да ти помага с бебето и на,който евентуално после да го оставяш няма проблем,но ако мислиш сами да си го гледате с приятеля ти,точно след 1месец като се роди бебо ще сте се изпокарали.Неискам да те обезкуражавам,а и аз много силно мечтаех преди за бебе,но без помощ направо можеш да полудеш.А и вие сте млади 100% ще ви се излиза.
Според мен това с помощта си е нож с две остриета.Като започнат да се бъркат баби и изобщо други роднини,които в стремежа си да бъдат полезни понякога забравят да си тръгнат и става ужас.Вариантът да се изпокарат,защото излизат 1 път в годината е за предпочитане пред този да се скарат заради роднини.
И аз съм на това мнение, може да ми е много трудно с бебо, понеже е много палав, но не го давам на бабите и дядовците, само за по няколко мин да го видят и аз естествено съм там. Но много ме дразнят, от както се появи бебо, имаме доста разногласия с дядовците и бабите по повод гледането и възпитанието на детето, много се месят и все му тъпчат нещо в устата, направо подивявам. 
Здравей!Аз съм на 21 години,мъжа ми е на 25год.Решихме да си имаме бебе преди година,дори мъжлето искаше повече от мен.И ето сега чакаме бебче С мъжа ми съм от 4 години,от 4 месеца сме семейство.Мисля че това да си млада мама е страхотно.Най-добрата ми приятелка има две прекрасни дъщери,и от наблюденията ми е голяма радост.Що се отнася до това дали има кой да ти помага или не, не е от голямо значение,стига ти само да имаш финансови възможности всичко ще е по-лесно(има и детегледачки)Но е най-добре да изчакаш и приятелят ти да е готов.Желая ти когато решите-да изкараш една прекрасна бременност,и да си имате най-сладкото бебче 
С мъжа ми съм от 4 години,от 4 месеца сме семейство.Мисля че това да си млада мама е страхотно.Най-добрата ми приятелка има две прекрасни дъщери,и от наблюденията ми е голяма радост.Що се отнася до това дали има кой да ти помага или не, не е от голямо значение,стига ти само да имаш финансови възможности всичко ще е по-лесно(има и детегледачки)Но е най-добре да изчакаш и приятелят ти да е готов.Желая ти когато решите-да изкараш една прекрасна бременност,и да си имате най-сладкото бебче 
Смятам, че 19 г. е твърде рано за дете.
Разбира се, че е трудно да продължиш образованието си с дете. Забрави завинаги за невероятните студентски години, отдадени на учение, сладки приказки и купони. Просто забрави. А си струва.
Имаш ли дете, порастваш за ден.
Сега си готова за дете, ще бъдеш готова и след 5-6 години.
Междувременно обаче, ще тече и времето, които би могла да имаш за себе си - не просто в смисъл да се забавляваш. Ще тече времето, в което можеш да инвестираш в себе си - чрез знания, контакти, житейски опит на собствен гръб, а не на гърба на семейство с дете. Има много неща, които ще научиш през тези години - за себе си, за човека до теб.
Родителите ти вероятно гледат несериозно на твоето желание, защото също им се иска детето им да получи най-доброто - образование, място за себе си, идея за бъдещето си. Сигурно и ти ще искаш тези неща за своето дете.
Моят съвет е - чакай!
Едва ли има тук млада майка, която да е съжалила за избора си да има дете.
Но пък никой, който е проуснал да оползотвори това време за себе си, не може да те убеди колко ценно е то.
Разбира се, че е трудно да продължиш образованието си с дете. Забрави завинаги за невероятните студентски години, отдадени на учение, сладки приказки и купони. Просто забрави. А си струва.
Имаш ли дете, порастваш за ден.
Сега си готова за дете, ще бъдеш готова и след 5-6 години.
Междувременно обаче, ще тече и времето, които би могла да имаш за себе си - не просто в смисъл да се забавляваш. Ще тече времето, в което можеш да инвестираш в себе си - чрез знания, контакти, житейски опит на собствен гръб, а не на гърба на семейство с дете. Има много неща, които ще научиш през тези години - за себе си, за човека до теб.
Родителите ти вероятно гледат несериозно на твоето желание, защото също им се иска детето им да получи най-доброто - образование, място за себе си, идея за бъдещето си. Сигурно и ти ще искаш тези неща за своето дете.
Моят съвет е - чакай!
Едва ли има тук млада майка, която да е съжалила за избора си да има дете.
Но пък никой, който е проуснал да оползотвори това време за себе си, не може да те убеди колко ценно е то.
Смятам, че 19 г. е твърде рано за дете.
Разбира се, че е трудно да продължиш образованието си с дете. Забрави завинаги за невероятните студентски години, отдадени на учение, сладки приказки и купони. Просто забрави. А си струва.
Разбира се, че е трудно да продължиш образованието си с дете. Забрави завинаги за невероятните студентски години, отдадени на учение, сладки приказки и купони. Просто забрави. А си струва.
Не съм съгласна,едно дете според мен се прави,когато е желано от двамата родители и когато и двамата са наясно,че са способни да му осигурят нормален живот(което разбира се е много относително понятие,защото варира във времето)Не мисля,че се прави след като си се 'наживял'(звучи ми твърде пресметливо
)Аз по тази логика трябва да родя на 30,защото нито съм се находила по дискотеки(не си падам),нито съм била част от големи купонджииски компании(и по това не си падам)И относно студентските години,да голям купон,няма що 
Всичко е много индивидуално,ако не попаднеш на подходящата за теб среда ще си умреш от тъпотия.Освен това не всеки иска или му се отдава възможност да следва.В тоя живот трябва да си гониш своя връх и да си сваляш звездички от там.Ако тя е стигнала до върха и протяга ръка към бебешката звездичка,то защо пък да не го има сега,когато най много го иска?Няма нищо по-хубаво от бебе направено с любов,а не бебе,направено на жена,която мисли,че и е вече време!
Наистина - не бързай толкова - и този момент ще дойде- важно е двамата да сте готови
Аз съм на 28 и родих през август- честно да ти кажа мислех че съм готова , но сега...Е радвам се на бебчо- но това много ме ограничава- вече не мога просто да стана и да изляза да пия кафе с някоя приятелка- съобразявам се с хранене ,спинкане,и др. такива
А може и още да съм в депресия след раждането- а и зимата много ме подтиска
Но аз си го исках това дете- и мъжът ми де- но аз като се позамислих вече бях на 28!!! НЯМАХ ВРЕМЕ- ЗАТОВА
ТАКА ЧЕ НЕ МИСЛИ САМО ЗА ТОВА- ЩЕ СТАНЕ- РАДВАЙ СЕ НА ЖИВОТА ЧЕ ПОСЛЕ ЩЕ Е МАЛКО ПО- ТРУДНИЧКО- НЕ ЧЕ ЩЕ Е НЕВЪЗМОЖНО ДЕ
А и наистина и двамата трябва да го искате- да не стане после - хън-мън
Горе главата!~!!
Аз съм на 28 и родих през август- честно да ти кажа мислех че съм готова , но сега...Е радвам се на бебчо- но това много ме ограничава- вече не мога просто да стана и да изляза да пия кафе с някоя приятелка- съобразявам се с хранене ,спинкане,и др. такива
А може и още да съм в депресия след раждането- а и зимата много ме подтиска
Но аз си го исках това дете- и мъжът ми де- но аз като се позамислих вече бях на 28!!! НЯМАХ ВРЕМЕ- ЗАТОВА
ТАКА ЧЕ НЕ МИСЛИ САМО ЗА ТОВА- ЩЕ СТАНЕ- РАДВАЙ СЕ НА ЖИВОТА ЧЕ ПОСЛЕ ЩЕ Е МАЛКО ПО- ТРУДНИЧКО- НЕ ЧЕ ЩЕ Е НЕВЪЗМОЖНО ДЕ
А и наистина и двамата трябва да го искате- да не стане после - хън-мън
Горе главата!~!!
При nas problema be6e drug,tatito(27) mnogo iska6e dete,ne me ostavi namira edna godina.Neprestanno mi povtarq6e kolko 6te e hubavo da imame edno malko 4ove4e,kolko 6te badem 6tastlivi i t.n.Az sum na 21 i vinagi kogato toi mi namekva6e za dete,az mu otgovarqh 4e vse o6te sum malka i ne se 4uvstvam gotova,no sled kato obmislih ne6tata re6ih 4e ili trqbva da se saglasq s nego ili trqbva da se razdelim i uj na 6ega i vse o6te nepodgotvena napravihme nqkolko opita i to vze 4e stana.Vsi4ko se slu4i tvarde barzo za da imam vreme da mislq malka li sum ili ne.I eto 4e na 10.12.05g. rodih svoqta da6teri4ka i da ti kaja vseki den se 4udq,kakvo sme praveli bez neq.Tolkova sum 6tastliva,a za tatito da ne govorim....
Moqt savet e 6tom se 4uvstva6 gotova za takava otgovornost davai.Govori s tatito i mu obqsni,4e edno dete naistina mnogo promenq jivota ti,ograni4avate v mnogo otno6eniq,no kogato pogledne6 tova sa6testvo razbira6 kolko prekrasen i smislen e jivota ti.USPEH
Moqt savet e 6tom se 4uvstva6 gotova za takava otgovornost davai.Govori s tatito i mu obqsni,4e edno dete naistina mnogo promenq jivota ti,ograni4avate v mnogo otno6eniq,no kogato pogledne6 tova sa6testvo razbira6 kolko prekrasen i smislen e jivota ti.USPEH