ДО МЛАДИТЕ МАЙЧЕТА

Родих на 27год...през цялото време докато бях в болницата гледах бебка и имах чуството, че на мен се пада толкова голяма отговорност, все едно щях да спасявам света

Беше ме страх....постоянно ми се въртяха какви ли не мисли в главата....

На изписването когато ми я дадаха, разбрах, че от тук нататък това малко същество разчита изцяло на мен. Още повече ме хвана шубето...даже вечерта, когато малката заспа...седнах и си поговорих с нашите...казах им как се чуствам....разплаках се, чуствах се безсилна.

Много се радвам, че майка, татко и мъжа ми ме разбираха и ме подкрепяха в този момент.

С времето разбрах, че тези страхове са били ненужно притеснение от моя страна...ноооо как да го разбера....

Та, исках да ти кажа, че на колкото и години да си...все ще се чустваш неподготвен и незрял..особено когато става дума за първото ти детенце.

Поговори с всички...кажи им как се чустваш..не им спестявай нищо.
Така ще ти олекне и на теб самата!

И не се притеснявай от нищо...Няма жена, която да не се е справила.

Пожелавам ти успех, лека бременност и раждане.
Да се похвалиш после с едно малко и сладко бебче
Поздрави 

AЗ родих месец преди да навърша 21. И като другите се чувствах много странно, беше ме страх. Раждах в "Шейново", а там бебетата ги гледат и ги носят на майките само за кърменето. Така първите ни няколко дни бяха добре. Аз бях свободна по цял ден, бебето идваше колкото да му се порадвам, а на мен това ми беше достатъчно. Когато ни изписваха акушерката го повиваше и ми обясняваше, ама нищо не съм я и чула. И като се прибрахме ми стана някак много странно. Викам си сега вече по цял ден ще сме заедно с бебо. Първият му памперс му го залепих наобратно. Но после на 2-3 ден вече свикваш. И колкото и голямо дете да си/съм/сме някак отвътре ти идва силата, желанието и умението да се грижиш за малкото съкровище.
Поздрави и леко раждане.

Аз съм на 32 и доскоро се чувствах дете.Е,наложи се да порастна.Вярно,че отговорността е голяма,но няма майка,която да не се е справила.Достатъчно е да го иска.
Моята снаха роди на 19 години,брат ми беше на 21.Справиха се чудесно.Имат вече 16 години брак и две прекрасни дъщерички.
Желая ти успех и лека бременност!Всичко ще си дойде на мястото,горе главата!

Здравейте и от мен,
  Бях точно навършила 22г., когато родих дъщеря ни. В " Майчин дом" беше по същия начин както и в "Шейново", даваха ни бебенца само за кърмене и те се занимаваха с останалото. Дъщеря ни се роди 3900кг. , 51 см. и всички естествено казваха "...То отгледано..." . Да, обаче когато се прибрахме в къщи толкова мъничка ми се видя- голичка, прекрасна. Тогава истински и аз се уплаших, че няма да мога да се справя. Не мина и седмица и наистина започваш да усещаш, че всичко си идва на място самичко. Никога не съм слушала околните за това как да се грижа за детенце. Те иначе всички много знаят- съблечи ,облечи , нахрани.......Тогава (преди 9години) нямаше и толкова мами като тук, които да помагат. Ако нещо те тревожи сподели с нас.
  Не се притеснявай за нищо, радвай се на бременността, бъди щастлива и усмихната винаги. Лека бременност

Аз сега съм на 23, а след седмица ще стана на 24. Честно да ти кажа, по-скоро се чувствам като на 30 , но то е дълго за разправяне. Както и да е, не се чувствам малка, знам че с приятеля ми можем да се справяме сами, но въпреки това съм страшно изплашена от предстоящото събитие, просто не знам какво да очаквам, а и както и другите мами са писали - никога не сме напълно готови за подобно нещо, като раждането на дете...

Абе все ми се струва, че ние дето раждаме около 30 те, при нас все пак е по-различно... само се сещам къде летях на 21 и като си помисля за бебе... някак си.. Колкото и да ни е било страх  - има разлика - но то дори не е от годините , а по-скоро от степента на зрялост и готовност за това прекрасно преживяжане....

И аз чак около 30 се престраших, а и ми отне време да намеря подходящ баща  , много съм придирчива  . Но така и не станах съвсем готова за бебе. Като видях двете черти умрях от страх, ами сега, точно сега ли, как ще го гледаме това бебе ... Още в родилния дом тук обаче всяка сестра на смяна те оценява колко добре се справяш с новороденото и как си с мотивацията , може и да не ти го дадат ако не се грижиш добре, та като видиш възможността да не ти го дадат, поне не докато са сигурни че се справяш, много бързо се стягаш и решаваш че точно това си искала  .
Мислили сме си с мъжа ми какво щеше да е ако бяхме на 19-20 и с бебе, ами не знам, това не е за всеки, някои на 18 още са готови и искат бебе. Зависи и дали живеете с баби и дядовци, моята братовчедка роди на 19 навремето, еми тя от бабите така и не се вреди да го държи това дете, само за хранене и го даваха и да го показва на разходка с приятелки  , просто го изгледаха като още едно дете наред с майка му ...

az rodih 5 dni sled kato navarshih 19god sega sam na 21god.a dashterq mi na 2god i 8 mes noemvri tq kaato stane na 3god az shte stana na 22 i ne moslq 4e sam izbarzala po dobre po mlada mama spored men

Аз съм на 29 и ще ставам мама за първи път. Също се чувствам мноогоо странно и имам огромни страхове ще се справя ли. А това, че се държат с мен като с дете... ти поне си на 21, а аз с моите 29 -доста е странно . Макар че и аз си се чувствам детенце още (особенно в присъствието на мама  ). Та не се притеснявай за щуротии, гали си коремчето и му се радвай. Лека бременност и от мен!

Аз съм на 19години и след 2 седмици ставам на 20! месец-два след това ще родя...
Да ти кажа и аз се чувствам малка от време на време. Даже до преди малко стоях и разпитвах майка ми разни неща за това как се гледа бебе. Струва ми се раничко за дете, но смятам 4е ще се справя. И ти ще се справиш!

Аз мисля, че няма връзка между това на колко си години и как се чувстваш. Аз исках да имам дете още на 18. Но и сега, на 30 още съм запазила детското в себе си. Но отговорностите покрай едно бебе определено ще те "накарат" да порастнеш.

Според мен никога няма да се чустваш достатъчно голям, достатъчно сигурен материално, достатъчно реализирал се професионално и т.н., за да кажеш - Да, готов/а съм за дете. А е толкова хубаво да имаш млади родители! isaikova , горе главата, предстои ти най-хубавото и уникално нещо в живота и изобщо не грешиш. Ти сериозно ли мислиш, че ако беше на 28 примерно, би се справила по-лесно с бебето?

Първото си дете родих на почти 20 години,а второто на 21г.И аз съм си притеснявала дали ще се справя,но всичко идва от само себе си,важното е ти да си вярваш,че си дорасла за по-сериозни неща!"УЗРЯВАНЕТО " става с времето и с отговорностите ,които поемаме.А и всички в този форум се подкрепят и си помагат-така,че НЯМА СТРАШНО!

Аз родих първото си детенце на 19г, второто на 20г, сега съм почти на 24 и чакам трето. Мъжът ми все още се шегува с мен, че дете гледа деца, така че на колкото и години да стана винаги ще нося една малка частица от детското в мен. Чувствам се страхотно като толкова млада мама!

Аз все още се чувствам дете Родих 3 месеца преди да стана на 24 години, беше ме страх, че няма да се справя.Е справих се една година почти мина, не е толкова страшно колкото изглежда.И ти ще се справиш, ще бъдеш най-добрата майка за детенцето си  

  Моля те пиши на кирилица!!!! така показваш уважението си към участниците във форума.

Дам,Извинявам се за шрифта...

Относно това,4е съм малка-факт е,а това че не се чувствам узряла ,не зависи само от възрастта.
Моя мъж казва,че ще трябва да гледа две бебета вече:)
Аз не съм свикнала с никакви отговорности..Мъжа ми пуска пералнята,той работи,тои мие чинии,абе въобще всичко.
Сега ще дойде момента,в които за първи път ще поемам отговорности,но определно заедно със страха -го има има и нетърпението:)
Толкова съм щастлива и искам това бебе,че съм готова изцяло да се променя:))))

 И аз се имам за млада майка.На 22 сьм ,но другата седмица ставам на 23,а ше родя  през март.Тази година ще сьм и студентка.Доста се чудех дали не ни е рано още,дали не избьрзваме,но в краина сметка решихме че така е било писано.Не се тревожи.Сигурна сьм ,че всички от форума ще те подкрепят.Успех и лека бременност

Аз родих на 21.Тук при нас веднага носят беб4етата при майките им и им ги оставят.Да си призная първи я ден не съм го пипала малкия ,можеби защото родих много трудно.Но и през другите два дни в болницата бях някакси уплашена и в главата ми се въртяха хиляди въпроси,на които не можех да си одговоря.Естествено след като се прибрахме в къщи,леко по леко вси4ко си дойде на мястото

 Аз също родих на 21 г. Бебка ми я  донесоха след 6-7 часа и си остана при мен. Малко се учудих , ама после бях щастлива , че е при мен  . Да ви кажа честно ,  не се притесних изобщо даже много неща , които бях чела за отглеждането през бременността  ми изникнаха в главата и такава  увереност имах!!!! Друг е въпросът ,че бебка беше много кротка , много малко плачеше. На мен проблемът  ми беше , че не се почувствах майка на това дете  веднага  и някак си все едно не я бях раждала аз....много странно ми беше.... Всичко дойде от това , че бях затворена в тая тъпа болница десет дена преди да родя и вярвайте ми скапа ми се и самочувствие и вяра в света и всичко( много свободолюбив човек съм ) ама после се оправиха нещата..... с времето!!!!

И моето мнение е същото!
Аз родих първото си дете на 22 г. За кратко време ми се струпаха сватба, сесия, абс. бал, стаж, дипломна работа, бебе. Но определено тогава ми беше по-лесно гледането на дете! Сега се чудя защо и второто не го планирахме по-рано!
На тези години, които си ти,  ще имаш повече физически и психически сили за справянето с всичко около бебето!

аз родих на 21/скоро ставам на 22/.Като ме приемаха в болницата една лекарка ме пита защо толкова рано съм забременяла.Аз се чувствммного добре в ролята на майка.Трудно е и е страшно.но няма по хубаво нещо от това да видиш усмивката на детето си!
и понеже изглеждам и по малка ми се случва да чувам"ауу каква млада майка" сигурно си мислят че съм на 18:)
връзвам се наопашка и ходя цветно облечена и с бащата на Светльо се шегуване че хората ни мислят забрат и сестра:)

П.П. опитвам се и да студенствам,но това не ми пречи да правя пла за следщачо човече и то в най скоро време

Така е - майчинството "се учи" с практика, много любов и търпение...

Родих дъщеря ми на 21 Не беше планирана, но въпреки всичко се чувствах абсолютно подготвена да бъда майка. В началото беше голям зор, защото аз още учех, а когато Ина стана на 6 месеце почнах и да работя, но нито за секунда не съм си помислива, че не съм в състояние да поема такава отговорност

Аз родих два месеца след като станах на 21! Бебка беше планирана! Може би това оказва също влияние върху това как се чувстваш ! Трудно е , но е и хубаво ! Аз кърмя и не мога да си я оставя и за секунда на друг!  Понякога ми се иска да избягам, но кой ти дава  Трудничко ще ти е, но ще се справиш! Който не е опитал, той не е отгледал дете! В момента съм под налягане! Малката не иска да спи от няколко дена и аз съм луднала, но няма кой! Желая ти леко раждане и безпроблемно запознаване с малкото човече!

Сестра ми е на 22 и се оправя прекрасно с майчинството. Имам чувството, че се чувства по-уверена от мен, справя се отлично без чужда помощ, за разлика от мен. Иначе аз съм на 29, а бебетата ни са с разлика от 1 месец.
С една дума - възрастта няма нищо общо, ще се справиш отлично, настрой се отсега 

живот и здраве през ноември ще ставам мама за първи път и съм на 27 г. какаво да ти кажа в някой отношения сигурно цял живот ще се остана дете в което ,според мен няма нищо лошо ,но от друга страна усещам как бременноста ме променя да мисля за бебо и смятам ,че с всяка бъдеща мама е така -майчински инстинкт и когато дойде момента ще бъда готова за това без да се притеснявам и ще се справя    това важи и за теб ще се справиш добре

Първия си син родих на 22.Не бях подготвена да стана майка.Малко ми хвърчеше акъла Все пак мисля ,че се справих чудесно! 
Станах майка за втори път на 31.Чувствам се доста по-уверена и зряла.
И в двата случая обаче ,мисля че давам всичко от себе си.Обожавам рожбите си!

Аз станах майка на 21,сега съм на 22,смея да кажа че се справям отлично САМА и винаги съм вярвала,че ще се справя.
Горе главата и леко раждане ти желая!

Аз съм на 22, родих на 21 и половина 
Според мен не е до годините как ще се чувстваш като родител, всеки се притеснява в началото - и мамите и татковците.
Певицата Пинк беше казала, че ако роди сега трябва да порасне с децата си (на 24 е). Всичко е до вътрешна нагласа. Човека до теб също има голямо значение.

Успех!

Годините нямат много голямо значение, слушай сърцето си  - то ще те води и не забравяй, че няма по-голяма и по-силна привързаност и любов от майчината.

Аз съм доволна,че родих на 30.Сега имам по-голямо търпение за отглеждането на Кари.Не мисля,че нещо пропускам като трябва да сме вечер у дома с нея.Не чувстам,че ме ограничава по-някакъв начин.Абе,жъобще доволна съм  .

Мила, аз родих на 35 и да ти кажа още не се чувствам порастнала Даже сега мога да кажа, че на мен лично ми е малко по-трудно, понеже бях свикнала на свободен живот толкова години, а сега е друго. 
Затова може би на млади години даже е по-лесно - човек е по-адаптивен, и ще бъдеш още много млада когато децата порастат и ще имаш отново време за себе си и за твои лични занимания.
Моа приятелка е родила децата си на 21 и на 24 и сега има доволно големи деца и достатъчно свободно време за нея лично! И като я гледам много по-леко се е справяла с всичко
Така че, споко като се роди бебето всичко ще дойде на място!

нормално е да си притеснена, аз родих сина си на 19г. и бях много изплашена, дете дете да гледа но се справих, сега съм на 32 и гледам по същия начин, притеснявам се много не знам дали ще се справя, но все пак съм отгледала едно дете, няма рецепта как да бъдем добри родители учиш всичко в движение, най-важното е да го дариш с много обич всичко друго идва от само себе си, не се притеснявай ще се справиш

Благодаря много на всички за подкрепата:)))
Готова съм да се гмурна в сладките води на  майчинството;)

Ами незнам дали е от възрастта или от нагласата! Когато бях на 21 години летях в облаците и дума не исках да чуя за бебе! Това продължи докато станах на 27 години!!! Не че в момента съм много зряла, но си мисля, че не бих се справила, ако бях родила по-рано!

Аз съм на 21, а бебка си беше планирана. Според мен най-голямо влияние оказва нагласата с коят оси преди да родиш ... повтаряй си че няма нищо кой знае колко сложно ... аз все си казвах - какви ли не майки са си изгледали децата та аз ли няма да успея! И мога да кажа че се справям отлично та дори нямам нужда от помощ

Интересува ме по младите момичета, които са се решили да имат деца на колко години са го сторили, представлява ли им голяма трудност да гледат деца докато следват, как са убедили партньорите си, че са достатъчно зрели за да гледат дете? Моята история е малко странна-аз съм на 19 години. С приятеля ми сме заедно от 3 години, а от 1 живеем заедно. Аз страшно много искам дете въпреки, че гледат несериозно на това всички около мен. Аз мога да готвя да чистя да пера да гладя и всичко останало и за това не съм малка, но за дете съм била малка. Приятелят ми също мисли така - иска деца но по нататък. Започвам да си мисля, че го е страх. Нормално е когато двама души се обичат да реализират плодът на своята любов.

Аз съм на 21 и се чувствам достатъчно самостоятекна да си гледам бебо, мъжа ми е доста по-голям от мене така че ще помага:)
имам приятелка родила на 19 и сега има едно прекрасно 3 годишно детенце

Аз бях на 20 когато се оженихме и не искахме деца, реших се чак като станах на 23-24, но успях да убедя мъжа си чак на 24, и на 25 вече станах мама. Мъж ми е на 30години и още не искаше дете, така, че ако чакаш той да стане готов, никога няма да стане, но и аз си мисля, че си малка още за деца, порадвай се на съпруга си, ако сте женени, защото появи ли се бебето няма да имаш време за него. Въпреки че бяхме близо 5 години женени преди да родя още ми липсва времето прекарано с него, сина ни е много палав и не ни остава и 1 минута да си обърнем внимание. Радвай се на свободата си, пък бебето няма да избяга. Доста по голяма отговорност е от колкото предполагаш. Майка ми ме е родила на 19 и много и е тежало това че има дете (а аз съм била МНОГО кротко дете, по цял ден  съм можела да си играя сама с няколко вестника) искала е да ходи по заведения дискотеки и т.н., понеже нямала на кой да ме дава да ме гледа, ме прати на седмична ясла, после и детска градина виждаха ме само 2 в седмицата и тогава не ми обръщаха внимание. Бяха млади и им се е живеело пък аз съм им била пречка, и са си я решили, за моя сметка разбира се. Не казвам, че и ти ще постъпиш така, но си много млада още. Ако не заради детето направи го заради себе си.

Знаеш ли, годините не определят готовността за дете. Етърва ми роди на близо 30г. И още не беше готова, искаше го близо 3 години, а като се появи сина и, съжаляваше че се е родил. Много и тежеше грижата за детето. Готовността не се определя от желанието да имаш бебе...

Истината е че като бях по малка доста излизах по дискотеки и съм се находила. Сега насила не могат да ме вкарат в дискотека. А и Имам опит в гледането на деца - родена съм в многодетно семейство.

То и аз така си мислех,ама питай ме сега дали не ми се ходи...въпреки,че на 24 родих малкия.Важна е и средата,в която се движиш- приятелките ти имат ли деца?Повечето от моите са още без деца и си излизат - не говоря само за дискотеки,то и едно кафе е трудно да отидеш да пиеш с бебе,защото трябва да се съобразяваш - задимено ли е,има ли място за количка и т.н.,а не може винаги на 5-6 човека ти да им избираш мястото на срещата....и ми е било на моменти много депресиращо,защото започвам да се чувствам изолирана ...
Приятеля ти по-голям ли е от теб?Защото на повечето момчета на твоята възраст и през ум не им минава да се нагърбят с такава отговорност...
Май много песимистично се изказах,но ако наистина си се решила да имаш дете е по-добре да си подготвена за това,което те очаква.Аз много си обичам детенцето и живот и здраве още толкова ще обичам и другото,но от време на време си мисля,че не беше лошо да поизчакам още малко преди да се присъединя към мамите

Мила поживей си още малко. Що се отнася дали си готова то май за това няма конкретен критерии. Мен ако питаш има татковци, който никога не са готови  . Явно го осъзнават в момента когато малчо се появи. Нашия татко в началото не го осъзнаваше и каза щом го има ще го гледаме. Ела сега да видиш как се грижи за мене  . Така, че точна рецепта или съвет надали някоя от нас може да ти даде. Каквото и да е решението ви пожелавам късмет и рано или късно едно хубаво бебче 

Здравей
Ами,аз съм на 24 и сега забраменях,иначе исках бебе още след 3 месец от връзката ми с таткото Тогава бях на 22...Естествено,това известен период от време си беше моя тайна Бях абсолютно наясно,че трябва да мине време,да ни се ошлайфат характерите и наи вече исках и той да го иска,за да всичко да е както съм си го представяла А относно теб,напълно те разбирам,но не мисля,че въпроса опира до това дали си готова или не.Аз не съм на 19,но мислиш ли,че съм готова?Безумно се радвам,че ще ставам майка,но и ме е страх от ...новото.Животът ми коренно ще се промени,няма по-голяма отговорност от едно дете,ставаме трима,денят вече няма да е само мой,първата ми мисъл няма да е за мен,аз вече в моето си съзнание ще съм на втори план...Никога не може да си готов за това,през което не си минал!Важното е да знаете,колкото и грубо да ти прозвучи,че можете да си го позволите,както от към материална гледна точка,така и от към осигуряване на нормална атмосфера вкъщи.Средата наистина е много важна.Така че моя съвет е да изчакаш да мине малко време,не пришпорвай приятеля си,нека и той да го пожелае.Има майки,които раждат по на 30 и на повече,но цял живот си остават анти-майки,защото не възрастта,нито пък готовността прави от една жена майка,а способността да бъдеш такава.Или я имаш и я развиваш,или я нямаш 

Здравей
Ами,аз съм на 24 и сега забраменях,иначе исках бебе още след 3 месец от връзката ми с таткото Тогава бях на 22...Естествено,това известен период от време си беше моя тайна Бях абсолютно наясно,че трябва да мине време,да ни се ошлайфат характерите и наи вече исках и той да го иска,за да всичко да е както съм си го представяла А относно теб,напълно те разбирам,но не мисля,че въпроса опира до това дали си готова или не.Аз не съм на 19,но мислиш ли,че съм готова?Безумно се радвам,че ще ставам майка,но и ме е страх от ...новото.Животът ми коренно ще се промени,няма по-голяма отговорност от едно дете,ставаме трима,денят вече няма да е само мой,първата ми мисъл няма да е за мен,аз вече в моето си съзнание ще съм на втори план...Никога не може да си готов за това,през което не си минал!Важното е да знаете,колкото и грубо да ти прозвучи,че можете да си го позволите,както от към материална гледна точка,така и от към осигуряване на нормална атмосфера вкъщи.Средата наистина е много важна.Така че моя съвет е да изчакаш да мине малко време,не пришпорвай приятеля си,нека и той да го пожелае.Има майки,които раждат по на 30 и на повече,но цял живот си остават анти-майки,защото не възрастта,нито пък готовността прави от една жена майка,а способността да бъдеш такава.Или я имаш и я развиваш,или я нямаш  

Поживей си още малко,не бързай има време и за бебе.Аз съм на 29 г. и съм се находила както се казва ама на моменти и на мен ми се иска да мога свободно да си определя времето,без да се съобразявам с някого ама няма,не че съжелявам напротив страшно съм щастлива,че си имам този дребосък.Братовчедка ми роди заедно с мен тя е на твоите години,ама според мен  е още дете,че тя беше бременна в 8-мия месец и гонеше котките по улицата .Разбира се ти може да си по зряла от нея,но мисля че все още не осъзнаваш какво те очаква след раждането.Не бързай няма да ти избяга

Това че си решилада имаш дете е много хубаво , само че не избързваш ли малко - казвам ти това от опит - на 21 години родих първото си дете и аз като теб си мислех че съм готова да стана майка , но не беше така бях студентка трябваше да се разпокъсвам между учение , дете и семейство. Останах с лоши спомени за майчинството , не се решавах да имам друго дете преди 7 месеца родих второто си дете , но вече съм на 30 и гледам на майчинството като удоволствие ,а не като бреме ,така че си помисли добре преди да поемеш решителната крачка - изборът е твой

Това че си решилада имаш дете е много хубаво , само че не избързваш ли малко - казвам ти това от опит - на 21 години родих първото си дете и аз като теб си мислех че съм готова да стана майка , но не беше така бях студентка трябваше да се разпокъсвам между учение , дете и семейство. Останах с лоши спомени за майчинството , не се решавах да имам друго дете преди 7 месеца родих второто си дете , но вече съм на 30 и гледам на майчинството като удоволствие ,а не като бреме ,така че си помисли добре преди да поемеш решителната крачка - изборът е твой

То и аз така си мислех,ама питай ме сега дали не ми се ходи...въпреки,че на 24 родих малкия.Важна е и средата,в която се движиш- приятелките ти имат ли деца?Повечето от моите са още без деца и си излизат - не говоря само за дискотеки,то и едно кафе е трудно да отидеш да пиеш с бебе,защото трябва да се съобразяваш - задимено ли е,има ли място за количка и т.н.,а не може винаги на 5-6 човека ти да им избираш мястото на срещата....и ми е било на моменти много депресиращо,защото започвам да се чувствам изолирана ...
Приятеля ти по-голям ли е от теб?   



Да имаме възрастова разлика. Ами аз нямам особено много приятелки поради простата причина, че не обичам да излизам навън и не обичам да стоя в опушени кафенета - обичам да си стоя вкъщи, да си чета и т.н.Нямаме пресечни точки. И на мен ми се иска да имам повече приятелки но уви.Сега ми е още по трудно след като смених квартала.

Здравей, Сладуранка!

Според мен, щом си решила, че искаш вече да имаш дете и се чувстваш готова - защо не? - е, стига и бъдещият татко да го иска. Те мъжете в началото се дърпат, повечето де, но постепенно им назрява идеята в главите. Обсъдете го с партньора ти и, ако е навит, действайте.
Успех!

Мила,ако мислиш,че ще се спрявиш да гледаш бебе,защото отговорността е невероятна(аз сега започвам да го осъзнавам,хем не съм родила,а мислех,че знам за какво изпитание става въпрос)започни да се виждаш с приятелки с деца и сама ще си решиш става ли това за теб сега или по-добре да почакаш.Ние и двамата сме на 22.Решихме,че сме така скроени ,че можем да продължим живота си и напред но с бебче и искаме да сме млади родители,имам епланове за още 2 ,родителите ни ни подкрепят изцяло.Не бяхме материално добре осигурени ,макар да работехме и двамата,но имаше кой да ни подаде ръка и сега сме много добре и адски щастливи.Аз не работя от както съм бременна.
Помисли си много добре,но каквото и да решиш ти желая успех...

Аз съм на 20 и вече имам страхотно бебче за което и грам не съжалявам,просто съм невероятно щастлива майка и жена за което мъжът ми е "виновен",наистина е важно и двамата да го искате това детенце и да сте материално осигурени,да не му липсва нищо на бебо!!!Като ми кажат,защо ти е това бебе,ти не си се наживяла и т.н,ами като съм родила да не е дошъл края на живота ми,ще порастне ще има време и за това(а и баби желаещи да я гледат-2бр. )

Ако чувстваш и желаеш със сърцето си това дете никой и нищо не може да те спре !!! А относно, това мъжете дали са готови, то другите мами са написали, те винаги си измислят причини, като че те ще поемат изцяло отглеждането на детето 
и мислят че е дошъл краят на живота ! А напротив с раждането на детето идва пълноценния истинския живот , поне така е за мен !!! 

Много е важно, да прецениш дали наистина можеш да се справиш с отглеждането на дете на тази възраст. Направи списък с плюсовете и минусите (колкото и банално да звучи) на майчинството и ако плюсовете са повече, защо пък не?
Аз съм с приятелят ми от 8г. (когато се запознахме бях на 21), но сериозно започнахме да говорим за дете, след като и двамата завършихме образованието си, имахме сериозна работа и достатъчно пари, за да можем да поемем отговорността. Но пък тези години, преди да се роди Калоян, бяха изпълнени с пътувания, сбирки с приятели и много, много приятни моменти, които изживяхме само двамата.
Повечето мъже, наистина се страхуват да гледат деца.
Успех. 

Добре ти си готова, но затова трябват двама - не го збравяй! Не го "натискай". И аз исках още на 25 дете, но съпругът ми (тогава още не бяхме женени, но живеехме заедно) не беше готов. Исках сам да вземе това решение. Е, почаках малко, но не съжалявам! На 28г. станах мама )))
Дали ще си щастлива, ако родиш и той почне да ти натяква, че го е направил само защото ти си го натискала ..........
Помисли си! Имай търпение - и това ще стане, животът е пред теб!

Аз съм на 23, а мъжо на 24. Не смятам, че може човек да узрее за това без да има желание. Когато забременях не беше предвидено, но и двамата бяхме категорични, че ще отгледаме това дете. не насилвай приятеля ти, защото нищо хубаво няма да се получи. Ти може и да си готова за тази стъпка, но той също трябва да е. Гледането на дете е по-добре да става от двама родители, нищо че има  и самотни, но не ти го препоръчвам. Затова чакааайййй....

На 21 съм и на толкова родих .  Чувствам се добре , татито помага и двамата се справяме отлично , имам време за себе си и за детето 

точно така беше и при мен.Забременях на 19 и реших ,че вече искам да съм майка,доста си бях поскитала преди това,така,че сега не ми липсва

Предагам ти като последен тест да намериш приятел ка, позната или роднина с 1 или 2 малки деца, едното съвсем бебче и да и помагаш 1 денонощие (вкл. през нощта  ) ако ти хареса - давай!
Шегувам се, но наистина знаеш и какво те чака не в духовен план, а като количество работа?
Аз винаги съм искала дете, сигурно от 17-годишна. Докато родих на 25 детето стана едва и не идея-фикс за мен. Зарязах си гаджето от ученическите години след 6 години връзка, защото не беше готов и намерих по-готов от него  На думи, но не на дела, както се оказа.
Моето мнение за подходящото време спрямо кариерата е - най-добре както при мен: завърших магистратура вече бременна. Родих. С кариерата започвам начисто и нямам планове за второ дете в близките 7 години, после ще видим кога.
Обаче всичко е много индивидуално - прецени си сама.

Нашия татко(сега на 24г.) в началото не искаше бебе, но му се роди племенник и веднага беше готов и сватба да правим, и бебе, а ходехме от 4 мес. И малко по-късно забременях. Тогава бях на 19, а на 20 бях като родих. Сега съм на 21 и за секунда не съжалявам, че родих. Имам прекрасно детенце. И пак си излизаме с мъжа ми, а бабите гледат бебо.

Аз винаги съм искала да бъда млада майка 

Истината е,че и аз съм така все едно съм го писала,находих се,въпреки ,че съм почти на 21^на,половинката е на 30,мисля,че съм готова да стана майка и дай боже ще стана април[/i]

Ако имаш кой да ти помага с бебето и на,който евентуално после да го оставяш няма проблем,но ако мислиш сами да си го гледате с приятеля ти,точно след 1месец като се роди бебо ще сте се изпокарали.Неискам да те обезкуражавам,а и аз много силно мечтаех преди за бебе,но без помощ направо можеш да полудеш.А и вие сте млади 100% ще ви се излиза.

Аз съм на мнение,че можеш да си поживееш още малко На 29г.родих първото си дете и мислех че съм напълно готова.Не съжалявам есетствено,но тайничко си казвам сега "хубаво ми казваха хората не бързай,ама то верно било"=И една година още да бях си поживяла пак кяр щеше да е.Имам впредвид че ако нямаш кой да ти помага ще ти е много трудно.Не толкова в грижите а в това че неможеш да мръднеш НИКЪДЕ.Също важна е и финансовата страна.Пък и двамата трябва да го искате.Помисли все пак и успех

Аз съм на 21 и чакам първото си бебче. Преди да забременея винаги съм си мислела че искам страшно много да си имам бебче. Когато разбрах, че съм бременна - беше абсолютно изненадващо и неочаквано - и се стреснах адски много. Изведнъж се оказа, че вече връщане назад няма и това е - ще си имаме бебче(дай боже живо и здравичко) през февруари и с всеки изминал ден се подготвям все повече и повече. Отначало съпругът(26) ми беше много объркан(като разбрахме новината) и изпълнен със смесени чувства(както мен), с течение на времето и с моя растящ тумбак виждам ОГРОМНА промяна в него - много е щастлив,че ще става татко и чака с нетърпение малкото човече
И да знаеш все пак че това е много сериозна стъпка - детето е огромна отговорност и трябва наистина много да се замислиш преди да решиш окончателно какво искаш. Защото нали знаеш - "Внимавай какво си пожелаваш, че може да се сбъдне!"

Според мен това с помощта си е нож с две остриета.Като започнат да се бъркат баби и изобщо други роднини,които в стремежа си да бъдат полезни понякога забравят да си тръгнат и става ужас.Вариантът да се изпокарат,защото излизат 1 път в годината е за предпочитане пред този да се скарат заради роднини.

И аз съм на това мнение, може да ми е много трудно с бебо, понеже е много палав, но не го давам на бабите и дядовците, само за по няколко мин да го видят и аз естествено съм там. Но много ме дразнят, от както се появи бебо, имаме доста разногласия с дядовците и бабите по повод гледането и възпитанието на детето, много се месят и все му тъпчат нещо в устата, направо подивявам.   

Здравей!Аз съм на 21 години,мъжа ми е на 25год.Решихме да си имаме бебе преди година,дори мъжлето искаше повече от мен.И ето сега чакаме бебче  С мъжа ми съм от 4 години,от 4 месеца сме семейство.Мисля че това да си млада мама е страхотно.Най-добрата ми приятелка има две прекрасни дъщери,и от наблюденията ми е голяма радост.Що се отнася до това дали има кой да ти помага или не, не е от голямо значение,стига ти само да имаш финансови възможности всичко ще е по-лесно(има и детегледачки)Но е най-добре да изчакаш и приятелят ти да е готов.Желая ти когато решите-да изкараш една прекрасна бременност,и да си имате най-сладкото бебче   

Смятам, че 19 г. е твърде рано за дете.

Разбира се, че е трудно да продължиш образованието си с дете. Забрави завинаги за невероятните студентски години, отдадени на учение, сладки приказки и купони. Просто забрави. А си струва.

Имаш ли дете, порастваш за ден.
Сега си готова за дете, ще бъдеш готова и след 5-6 години.

Междувременно обаче, ще тече и времето, които би могла да имаш за себе си - не просто в смисъл да се забавляваш. Ще тече времето, в което можеш да инвестираш в себе си - чрез знания, контакти, житейски опит на собствен гръб, а не на гърба на семейство с дете. Има много неща, които ще научиш през тези години - за себе си, за човека до теб.

Родителите ти вероятно гледат несериозно на твоето желание, защото също им се иска детето им да получи най-доброто - образование, място за себе си, идея за бъдещето си. Сигурно и ти ще искаш тези неща за своето дете.

Моят съвет е - чакай!
Едва ли има тук млада майка, която да е съжалила за избора си да има дете.
Но пък никой, който е проуснал да оползотвори това време за себе си, не може да те убеди колко ценно е то.

Не съм съгласна,едно дете според мен се прави,когато е желано от двамата родители и когато и двамата са наясно,че са способни да му осигурят нормален живот(което разбира се е много относително понятие,защото варира във времето)Не мисля,че се прави след като си се 'наживял'(звучи ми твърде пресметливо )Аз по тази логика трябва да родя на 30,защото нито съм се находила по дискотеки(не си падам),нито съм била част от големи купонджииски компании(и по това не си падам)И относно студентските години,да голям купон,няма що Всичко е много индивидуално,ако не попаднеш на подходящата за теб среда ще си умреш от тъпотия.Освен това не всеки иска или му се отдава възможност да следва.

В тоя живот трябва да си гониш своя връх и да си сваляш звездички от там.Ако тя е стигнала до върха и протяга ръка към бебешката звездичка,то защо пък да не го има сега,когато най много го иска?Няма нищо по-хубаво от бебе направено с любов,а не бебе,направено на жена,която мисли,че и е вече време!

Наистина - не бързай толкова - и този момент ще дойде- важно е двамата да сте готови
Аз съм на 28 и родих през август- честно да ти кажа мислех че съм готова , но сега...Е радвам се на бебчо- но това много ме ограничава- вече не мога просто да стана и да изляза да пия кафе с някоя приятелка- съобразявам се с хранене ,спинкане,и др. такива
А може и още да съм в депресия след раждането- а и зимата много ме подтиска
Но аз си го исках това дете- и мъжът ми де- но аз като се позамислих вече бях на 28!!! НЯМАХ ВРЕМЕ- ЗАТОВА
ТАКА ЧЕ НЕ МИСЛИ САМО ЗА ТОВА- ЩЕ СТАНЕ- РАДВАЙ СЕ НА ЖИВОТА ЧЕ ПОСЛЕ ЩЕ Е МАЛКО ПО- ТРУДНИЧКО- НЕ ЧЕ ЩЕ Е НЕВЪЗМОЖНО ДЕ
А и наистина и двамата трябва да го искате- да не стане после - хън-мън
Горе главата!~!!

При nas problema be6e drug,tatito(27) mnogo iska6e dete,ne me ostavi namira edna godina.Neprestanno mi povtarq6e kolko 6te e hubavo da imame edno malko 4ove4e,kolko 6te badem 6tastlivi i t.n.Az sum na 21 i vinagi kogato toi mi namekva6e za dete,az mu otgovarqh 4e vse o6te sum malka i ne se 4uvstvam gotova,no sled kato obmislih ne6tata re6ih 4e ili trqbva da se saglasq s nego ili trqbva da se razdelim i uj na 6ega  i vse o6te nepodgotvena napravihme nqkolko opita i to vze 4e stana.Vsi4ko se slu4i tvarde barzo za da imam vreme da mislq malka li sum ili ne.I eto 4e na 10.12.05g. rodih svoqta da6teri4ka i da ti kaja vseki den se 4udq,kakvo sme praveli bez neq.Tolkova sum 6tastliva,a za tatito da ne govorim....
Moqt savet e 6tom se 4uvstva6 gotova za takava otgovornost davai.Govori s tatito i  mu obqsni,4e edno dete naistina mnogo promenq jivota ti,ograni4avate v mnogo otno6eniq,no kogato pogledne6 tova sa6testvo razbira6 kolko prekrasen i smislen e jivota ti.USPEH

 

Аз в дийствителност съм млада, но приятелят ми е на 30. Опитал е почти всичко от живота, а не искам един ден да реши, че е прекалено стар да има дете. А и деца на което родителите са по-възрастни се чувстват много поттиснати.Имала съм такива приятелки дето много са ми завиждали за младите родители и са ми казвали"Е ваште са егати купонджиите. Де да можех и аз да си обикалям по дискотеките с родителите..." А съм имала и такива връстници, които ги е било срам като са идвали родителите да ги взимат от училище и някой се провиква "Ей дядо ти идва да те вземе". Така ми е ставало мъчно как страдат...

да, пресметливо е с оглед на следното:



уверявам те, и сега, на 29 с дете изобщо не съм се "наживяла" - още ми се учи, излиза ми се, имам си собствени планове... Не казвам, че животът ти свършва с детето, а че е добре да имаш собствен живот. А не от дете да ставаш мама.

И аз преди няколко месеца пусках подобна тема.
Ако искаш погледни:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=35706.0

Е аз от дете ще стана мама,но пък съм много щастлива.От 2 год искам да имаме бебе и никога няма да съжалявам,че съм станала майка на 24,а не на 30 например.Винаги съм искала да съм млада майка и да имам бебе от мъжа,който обичам.За това и моя съвет към сладуранката е да си направят бебе,когато и двамата го пожелаят.

Здравейте мами и от нас,
искам да се присъединя към вас защото и аз съм на 21 години и всичко това което чувства Исаикова ми е познато.Но мисля,че тук всички като си помагаме и поткрепяме ще се справим,така,че горе главата.А като родиме млади после ще имаме време да гониме кариера и да се издигаме професионално,аз мисля така.

И аз така смятах,но вече съм на друго мнение,аз съм на 20,родих на 19 и както по горе писах живота не свършва ,това дете ще порастне и пак ще си хойкам и живея

Не мисля,ч е възрастта има значение. както писах вече според мен е по-важно и двете страни да го искат това дете. няма значение дали родителите са на 19, 29 или 39г. Важното е детето да е обичано и да се полагат необходимите грижи за него.
Какво означава да се "нахойкаш". Ами има хора, които изобщо не искат да "хойкат". И не мисля, че ако някоя вечер детето се остави на някоя баба, а младото семейство отиди да се заблява, това означава, че не са сериозни родители и не се грижат за него.
Не мисля, че съм била млада или пък стара, като съм родила на 28г. Тогава сме го искали, тогава сме го направили (и двамата сме го искали). не мисля, че едно момиче, което на 19г иска дете ще бъде по-лоша майка от някоя, която на 29г е родила, само защото "по план гафик" следва точка "дете". (не че го иска много, а било време вече и трябва да се направи)
Стига децата да са обичани, за тях няма значение на колко години са родителите им, защото родителят си е РОДИТЕЛ! Когато дете е обкръжено с любов, за него мама и тати са най-най-най ......

Аз съм на 19 и много искам бебе. И приятелят ми също иска, но засега просто няма как да се получи. Да, чувствам се дете, но мисля и че съм готова. Или поне не мисля, че ще бъда по-готова след 5, 10 или 15 години.
Изобщо не ми се чака и ако имаше начин да стане сега изобщо нямаше да се двуомя.

И аз мисля така.

Голямата ми дъщеря не беше планирана и някак си изневиделица ми дойде майчинството на 21 години. Въпреки всичко си се правих прекрасно и с учене, и  с работа, и  с къща и с бебе:) Просто това да си майка е нещо, което идва отвътре - колкото и да си млад природата и инстинктите си занят работата и не те оставят неподготвен

horata sa go kazali-dve dini pod edna mishnica trudno se nosqt..trudno,ama se nosqt nqkak si..kato ima babi i dqdovci,a predi vsichko i dobyr tatko-da pomagat...pyk ako moje i leli,chinki,strinki,sestri i bratq,che i prababi...mai nqma da e chak tolkova strashno...pone se nadqvam de  moqta bebka,jivot i zdrave,shte se poqvi v nachaloto na fevruari-tykmo vtoriqt mi semestyr shte e zapochnal :O) ne sym mislila oshte mnogo kak shte se spravqm...moje pyk i tatkoto da pratq vmesto men da mi vzima izpitite za sega sym optimist po vyprosa...kato se otchaqm-shte tyrsq podkrepata vi 

Добро утро мами,
аз смятам,че живот и здраве като стана на 22,вече имам дете на 1 годинка и спокоино мога да кандидатствам и да започвам да градя своята кариера.Сега ще се отдам изцяло на бебчето и таткото .Така,че за всичко си има време в този живот и го дай по-спокоино и се наслаждавай на бебчето.Все пак ще ставаш мама за първи път и това са най-хубавите ти моменти,така,че им се наслаждавай.

Моите родители също са млади, но аз не бих искала да е така. Честно казана предпочитам да нямам родители.  Не са цвете за мирисане. Така, че никога не съм мислила, че е предимство да имаш млади родители. Майка ми е била на 19 когато ме е родила, гледала ме е 1 година и то без да иска, просто е нямала на кой да ме даде, да ме гледа. Като станах на 1г. и 3м. ме пратиха на седмична ясла, после на седмична детска градина и т.н. Виждах ги само 2 дни в седмицата и спомените ми са само побоища, унижение и пренебрежение. Страшен пример за отговорени родители. На тях им се  е живеело, а аз съм им била в тежест, е решили са си проблема за моя сметка. Никакво предимство не е че имам млади родители, за мен това означава още много години мъчение.

и аз мисля, че всичко си е до родител и възпитание, до вниманието което отделяш на детето си. Никога не съм завиждала на деца с по-млади родители. Разликата с майка ми е 26г, но винаги съм я чуствала като приятел (тя ме е предразположила към това), надявам се и моята дъщеря да науча да споделя с мен.

Моите родители също са млади, но аз не бих искала да е така. Честно казана предпочитам да нямам родители.  Не са цвете за мирисане. Така, че никога не съм мислила, че е предимство да имаш млади родители. Майка ми е била на 19 когато ме е родила, гледала ме е 1 година и то без да иска, просто е нямала на кой да ме даде, да ме гледа. Като станах на 1г. и 3м. ме пратиха на седмична ясла, после на седмична детска градина и т.н. Виждах ги само 2 дни в седмицата и спомените ми са само побоища, унижение и пренебрежение. Страшен пример за отговорени родители. На тях им се  е живеело, а аз съм им била в тежест, е решили са си проблема за моя сметка. Никакво предимство не е че имам млади родители, за мен това означава още много години мъчение.

и аз мисля, че всичко си е до родител и възпитание, до вниманието което отделяш на детето си. Никога не съм завиждала на деца с по-млади родители. Разликата с майка ми е 26г, но винаги съм я чуствала като приятел (тя ме е предразположила към това), надявам се и моята дъщеря да науча да споделя с мен.

Естествено,че всичко си е до родител и до възпитание.Ако твоите родители не са имали нормално детство,тоест не е имало кой да им развие ценностната система и 10г по-късно да те бяха направили пак щеше да си в същата ситуация.