И аз съм на 21 
в интерес на истината,миналата година по това време въобще не бях и помисляла за бебче 
Но така стана,че през септември срещнах настоящия си приятел,а 3 месеца по-късно се вече радвахме на положителния тест за бременност 
Естествено е да се страхуваш и да се питаш дали ще се справиш- и при мен е така.Но това не е от годините.Всички,които стават майки за първи път са така и това е съвсем нормално.Така,че смело напред и се наслаждавай на бременността си,а после и на бебчето 
в интерес на истината,миналата година по това време въобще не бях и помисляла за бебче Но така стана,че през септември срещнах настоящия си приятел,а 3 месеца по-късно се вече радвахме на положителния тест за бременност Естествено е да се страхуваш и да се питаш дали ще се справиш- и при мен е така.Но това не е от годините.Всички,които стават майки за първи път са така и това е съвсем нормално.Така,че смело напред и се наслаждавай на бременността си,а после и на бебчето 
Родих 3 месеца преди да стана на 24 години, беше ме страх, че няма да се справя.Е справих се една година почти мина, не е толкова страшно колкото изглежда.И ти ще се справиш, ще бъдеш най-добрата майка за детенцето си 
,можеби защото родих много трудно.Но и през другите два дни в болницата бях някакси уплашена и в главата ми се въртяха хиляди въпроси,на които не можех да си одговоря.Естествено след като се прибрахме в къщи,леко по леко вси4ко си дойде на мястото 
. Да ви кажа честно , не се притесних изобщо даже много неща , които бях чела за отглеждането през бременността ми изникнаха в главата и такава увереност имах!!!! Друг е въпросът ,че бебка беше много кротка , много малко плачеше. На мен проблемът ми беше , че не се почувствах майка на това дете веднага 
и вярвайте ми скапа ми се и самочувствие и вяра в света и всичко( много свободолюбив човек съм 
) ама после се оправиха нещата..... с времето!!!! 
