Въпроси към Класически хомеопати 18

Бихте ли ни препоръчали качествен хомеопат в Стара Загора, който успешно да излекува астмата на сина ни?

Преди 2-3 стр.бях посочила име и телефон 

Може ли някой да обясни какво точно се случва с организма, ако човек взима ХЛ, но се уплаши и даде алопатично? Прекъсва ли действието на ХЛ? Може ли след отшумяване на проблема с алопатичното да се продължи приема със същото ХЛ?

Не може, защото са две противолоположни философии.

Човек е система в която има йерархия. Най-високият етаж на "властта" е менталното (умственото) - това е полето на личните споразумения, вярванията, делюзиите, най общо казано мисловните модели, съзнание и несъзнавано

Следва Емоционалното - това са нашите чувства, желания и страхове.

Следва Физическото тяло, което също има своя йерархия, където мозък и нервна система са в ядрото, а кожа, нокти, косми в периферията.

Логиката на тази йерархия е от по-важни органи и системи, към по малко важни органи и системи.
Над всички тези равнища на организация е жизнената сила, или принципа хомеостаза - онова което ни подържа в динамично равновесие на здраве.

Когато жизнената сила е разстроена, тя сигнализира за своето разстройство чрез симптоми. Ако се прояви симптом в менталното това означава да се появят делюзии и налудни идеи - това означава тежко разболяване. Хомеостазата не може да допусне това. Тя "изтласква" към периферията симптома. Той преминава през емоционалното, но ако остане там това означава промяна на начина по който се чувства човек. Жизнената сила продължава да "изтласква" към периферията и се появява физически симптом. Но не е все едно дали ще имаш гнойна пъпка на кутрето или гной в мозъка, нали? Физическото тяло също има йерархия.

С две думи жизнената сила се "старае" да "изтласка" възможно най-далеч в периферията сигнала за своето разстройство, за да може системата човек да продължи да функционира относително нормално, дори и със симптома който има.

И тук се проявява една от основните разлики между хомеопатия и алопатия - разминаване в разбирането за това кое е здарве и кое болест, и как трябва да се възстанови здравето.

Алопатията приема че проявеният в периферията симптом е самата болест и трябва да бъде отстранен. Така обаче се отнема възможността на жизнената сила да се изрази, а тя има нужда от този симптом, защото изразявайки го от една страна тя сигнализира за разстройството си, от друга страна осигурява възможност на системата Човек да продължи да функционира относително нормално и адекватно, тъй като симптомът е "изтласкан' далеч от ядрото, далеч в периферията.

Детето има обриви, много го сърби, чеше се до кръв, трябва да направим нещо. ОК! Мажем с кортикостероид - обривът изчезва, случаят е решен, да ама не! Когато се отнеме възможността на жизнената сила да изяви симптом в периферията, тя търси къде другаде е възможно да го изяви и го прави. Само че второто място е вече малко по-навътре от първото огнище на изява. Но ние предписваме алопатично лекарство и за този симптом. Тогава? Жиензната сила се изявява отново, но пак по навътре. И така във ремето се създава хроничен терен, болестта е хронифицирала, благодарение на "успешното лечение" на алопатичната медицина. Но това няма значение, важно е че сме си осигурили моментен комфорт и вече не ни сърби; гадната брадавица я няма; вече не ни болят ставите и т.н.

Хомеопатията не смята, че трябва да се освобождава от симптомите, че трябва да ги крие и потиска. За нея те са ценни, те показват какво е разстройството на жизнената сила и помагат да се определи точното лекарство, чрез което жизнената сила ще постигне отново динамично равновесие. Периферията не е цел за хомеопата. Периферията е следствие. Когато се даде правилното лекарство и жизнената сила възстанови своето равновесие в ядрото, периферията сама се оправя, защото вече няма нужда от симптома.

И когато човек провежда хомеопатично лечение, но в един момент се "изплаши" от някой симптом и вземе да го "реши" с алопатично средство, всъщност само скрива симптома, но не и първопричината. Тя все още е там в ядрото и ще намери начин да се изяви в ново огнище, което обаче е по-дълбоко от предходното. Така човек не си помага, а си вреди; потиска се и ако го прави често ще се доведе до хронифициране.  

След "отшумяването на проблема" не може да се продължи със същото лекарство, защото картината е вече друга. Хомеопатът трябва да реши как се пордължава.

Обръщам ти внимание на израза, който употребяваш - "отшумяване на проблема". Точно така, много си права, но не се чуваш какво казваш. Проблемът е шум. Симптомът е шум. Той сигнализира за нещо. Като си намалиш звука и си сложиш тапи в ушите, това не означава, че причината за този шум вече не съществува. Съществува и още как и ще намери начин отново да видгне шум. Само че този път се е подготвила да вдига по-силен шум от първия път, защото първия път не е чута, първия път лесно са я заглушили и е отшумяла. Това не е игра на думи, дори и да изглежда като такава. Това е малко по метафорично представяне на причината болестите да стават хронични и всяка следваща криза да е по силна и алопатичната медицина все по трудно да може да се справя. Лекарствата й спират да действат и проблемът все по трудно отшумява.

Аз питам защо ми е да ме шибне тухла за да чуя, след като може и гъди-гъди с перо?

Tова е моята лична отговорност, към моето здраве. Моето тяло ми говори, то ме обича; то ми казва "Обичай се!" Моето тяло крещи силно със симптомите си всеки път когато стъпя "на криво". Защо да му заглушавам гласа? Защо да му запушвам устата? Моля ви се, крайно време е за нов поглед към здравето и болестта! Болест няма! Има само симптоми, които ми показват колко далеч съм от себе си, от щастието си, от истинската си природа. Твърде философско ли ви е?! Само приказки които нямат нищо общо с реалността?! Ако е така - гълтайте хапове, никой не ви пречи  

Проблемът е, че болният се изживява като жертва на болестта си (защото не вижда собствената отговорност в този процес) и цел номер едно на неговото съшествуване е да не го боли, за да може да пордължи по същия начин, както до сега...със същите модели, които го разболяват. И когато го заболи отново - пак да глътне хапчето или капките. Не приравнявайте хомеопатията до алопатия, защото дотогава доато гледате на нея, като на "по-безвреден метод за отстраняване на симптомите" вие това правите, а правейки това не можете да се възползвате от всичко онова което хомеопатията може да направи за вас и живота ви.

В параграф 4 на Органон Ханеман казва, че хомеопатът е пазител на здарвето, ако познава факторите които го разстройват и знае как да информира и предпази здравите. Това е в самото начало на Органон. Нов поглед към болестта, моля ви се другарки и другари....

Нито сме жертви на болестта, нито децата и близките ни са жертви на болестта....

Lavander     Евала ви на вас с Мечето,че продължавате да имате сила да дъвкате едно и също ,дано повече хора се вслушат в думите ти.Толкова хубаво и разбираемо си го обяснила!!

Щото съм проста едно си баба знае, едно си баба бае 

Еее,не е така!Все пак си взе бележка и смегчи тона към неорентирано питащите тук...което е също голям "+"

И аз благодаря! 

Да, да, ако не беше бележката....

редактира се ...

Нищо...човек те хвали-ти пак недоволна???Дори и благодаря ти пишем...

Добре че не живея за твоето благодаря  

Да съм ти благодарна, за това че си ми написала "благодаря" ли ???

Пиша това което смятам за нужно и правилно и съм отговорна за това което пиша, не за това което ти разбираш....

Явно говорим на различни езици...и затова спирам Не знам как по-добре да го напиша???Нямаше нищо подмолно в думите ми.Както казват по филмите...ти си знаеш

Ох, едва се сдържам - хиля се с глас.

 Лавандър, полезна си за темата и т`ва си е.

Lavander    веднага си копирам подробното ти и хубаво обяснение, за да го прочитам всеки път, когато имам нужда. Благодаря.

Мен лично тонът ме кефи.Понякога се нуждая точно от това,за да си дам сили и да продължа напред,един вид някой да ме постресне малко.Ето точно днес доста се бях обезверила,малката е втора седмица уж болна,според мен вървеше към подобрение,според лекарката и върви към бронхит,а после като звънна и на хомеопата ще видя той какво ще се изкаже.