Съвети за Бизнес 16

Има нова наредба от септември.
Има някои промени.
Инач епо старта ти трябваше и инструктаж, и дневник за изклване на захранване, и евакуационен план и куп заповеди. Има списък. Сайтът на пожарната не мисля че са ги осъвремнили след новата наредба още.

По новата имаш облекчени условия. Да не си заповядваш сама. Погледни я подробно. „Наредба за противопожарна безопасност“ и ще я намериш.

А защо почваш веднага с голяма верига? Защо не тръгнеш първо по малките магазини и когато се почувстваш силна и уверена - тогава тръгни да преговаряш с хиените...

Тъй като и ние сме се запътили към собствен бизнес се записвам ,за да се поуча от опита ви.
Спорен ден!

Ето пример от днес, в който трябваше да съм гадна. Имам момиче от един месец. Вече е обучена и предупредена ако нещо не й е ясно да пита. Днес случайно намирам един тон направена от нея стока, която тя е приготвила за продаване по 1 лв. килото.Аз обаче виждам че 90 % от тази стока е реално за 7 лв. килото. Само с този 1 тон тя ми е нанесла загуби за 6000 лв. Отделно че й плащам заплата за това. Един месец бях с говоренето.Днес трябваше да бъда по-рязка и да й обясня че не й плащам за да ме води до фалит, и я предупредих че й давам още една седмица да влезе в релси , иначе си отива. От една седмица не й проверявам дрехите защото вече й имах доверие и ето че ми се качи на главата. Тя не гледа моя интерес, защо аз да гледам нейния? Хората които са останали при мене знаят много добре че по всяко едно време мога да ги проверя и ако ми правят мизерии да си отидат. Ясно и точно казвам че те са тука за да работят за мене а не против мене,че ако аз печеля и те ще печелят. Не съжалявам никого ако прави обратното. Все пак това е бизнес, а не благотворителна организация. Въпреки че съм кучка на моменти, те самите казват че изблиците ми на гняв понякога им идват добре и сами си признават че ако няма такива се разлигавят. В повечето просто съм внушила респект да внимават какво правят. Но новите които идват и на които не съм изръмжала, винаги се пробват , защото ги интересува само да си вземат заплатата, а не аз ще имам ли приходи от работата им или ще загубя.

Абсолютно споделям. Аз съм стигнала до извода,ч е 90% от хората са абсолютни овце - не мислят, мързи ги, само гледат да отбият номера, не мислят (нарочно го повтарям два пъти, щото за мен това е най-страшното ). И максимата - ако има печалба за собственика, ще има и за мен е 99,99 % вярна, но масата от служителите не го разбират.

lg_glass, според мен номера с отбивките в цената е следния- реши колко наистина искаш да получиш за продукта си, после си сложи добра надценка над твоята желана цена. Като ходиш при клиентите и те искат отстъпка намаляваш 100% от допълнителната надценка и ако се наложи малко от реалната - така хем те са доволни, че си направила отстъпка, хем ти колкото и да свалиш не се чувстваш 'изнасилена'. Пробвай - може и да стане.

По повод на сервитьорките и отношението на обслужващият персонал към клиентите - това което мен ме удивлява е не, че не можете да обясните на служителите как да се държат с клиентите (както поясних за мен хората са овце ), а че има места където са успели да го направят. Как са успели??? Не мога да си го обясня. Ходили ли сте например в Хепи- там сервитьорките до една са усмихнати, приятни момичета и толкова често минават покрай масата и ме питат дали съм доволна и дали всичко е наред, че чак ме дразнят. Първият път като ходих там и ме попита сервитьорката дали всичко е ОК чак се стреснах- не на майтап- изплаши ме девойката с този въпрос- нали съм свикнала само да ми се мръщят ... Та въпросът ми е как са успели Хепи да накарат персонала да се държи така?

Това звучи абсолютно страхотно! Това търговията е супер уникално нещо - в него са преплетени и много добра психология, и бърз, проницателен ум, и гъвкавост, и артистичност, и нахалство, и хъс, и нюх, и "да не ти пука" и още 100 неща....Лично на мен ми е много изкушаващо да влизам в тази материя и да поглъщам максималното от нея....Подобен пример на Сънлайт Ели ми каза и моя познат, който е много добър търговец - сложи, казва максимална надценка, която е два пъти по-висока от това, което искаш да вземеш, и после сваляй до 100%  и кажи, че точно, ама точно сега правиш тази голяма отстъпка за тях - хем те си мислят, че са получили стоката на сметка, хем ти си доволен, че си им продал на цената, която си искаш....Хитро, ама на някои хора си им идва отвътре тази изобретателност, а аз дока'т се сетя....ще мине бая време.....

Добре де, конкуренция на твоят продукт няма ли? Защото аз и да искам да си сложа надценка, която евентуално да намаля след това, клиента ми ще отиде при конкуренцията .... преди да съм успяла да дам отстъпка...
Отностно обявяване на цената - аз обикновено разпитвам и се старая да взема колкото мога повече информация какво точно се търси, и след това казвам , че ще пратя ел. поща с оферта - това, когато става въпрос за нещо по-сериозно като сума.

Това звучи абсолютно страхотно! Това търговията е супер уникално нещо - в него са преплетени и много добра психология, и бърз, проницателен ум, и гъвкавост, и артистичност, и нахалство, и хъс, и нюх, и "да не ти пука" и още 100 неща....Лично на мен ми е много изкушаващо да влизам в тази материя и да поглъщам максималното от нея....Подобен пример на Сънлайт Ели ми каза и моя познат, който е много добър търговец - сложи, казва максимална надценка, която е два пъти по-висока от това, което искаш да вземеш, и после сваляй до 100%  и кажи, че точно, ама точно сега правиш тази голяма отстъпка за тях - хем те си мислят, че са получили стоката на сметка, хем ти си доволен, че си им продал на цената, която си искаш....Хитро, ама на някои хора си им идва отвътре тази изобретателност, а аз дока'т се сетя....ще мине бая време.....
[/quote]

За съжаление изобретателността не е моя, а на мъжа ми . Аз страдам от нещо наречено прекалено голямо съчувствие - понеже работя със собственици на малки фирми и все им влизам в положението, че нямат пари, че сега стратирали и т.н. и накрая аз работя по 24 часа без почивка за никакви пари... ама какво да правя - виждала съм и мои клиенти даже да плачат пред мен от отчаяние, идеше ми да им кажа, че няма да им искам нищо поне няколко месеца...само че като мине конкретната криза и вече са по-весели мен вече ме е срам да си вдигна цената. Така че аз съм на твоя хал, абсолютна загубена патка - просто не ставам за това, колкото и да съм добра в конкретната си работа.
Виж мъжът ми е друго нещо - той е с идеята - цената ми е толкова, ако не ги устройва да си намерят друг. Обаче го прилага засега само в трудовите си правоотношения - не се е заел със собствен бизнес. Първият път като си поиска огромна според мен заплата (още бяхме студенти и на мен сумата ми се виждаше невероятна колкото и сега да си давам сметка, че не е била) му казах че е луд и никой няма да го вземе. Познай..назначиха го . След още няколко пъти се отказах да коментирам с него парите - казвам му- ти си знаеш най-добре. Не навсякъде го взимат, но се оправя супер с работно време от 8 до 5 и 20 дни отпуска, за разлика от мен (от 6 сутринта до 10 вечерта и с по малко пари от него)

lg_glass, ако се случи да започнат да те притискат в разговора, вместо да мънкаш, кажи че въпросът е важен и трябва да го обсъдиш с партньора/съдружника си. Това може и котката ти вкъщи да е, но ще ти даде ценно време за размисъл и оценка. После им се обади и им кажи решението си.

lg_glass  просто ти трябва опит или добър съдружник. За опита - трябва време, а съдружника - ще иска %.
Имах страхотен учител в преговорите, собственика на фирмата в която започнах като завърших. Уникален подход, накрая независимо, че така изтискваше опонента си онзи се чувстваше доволен, че работи за него. Мога да кажа, че беше страхотна школа. Независимо че в университета съм го учила и практикувала - имахме специални лаборатории, заданията бяха бизнес преговори, всичко се записва - после разбор, жестове, думи. Езика на тялото, как да владееш емоциите, как да накараш другата страна да ти повярва. Но независимо от това друго е да го видиш в реална ситуация

tigar-migar, при преговори на ниво никой не ти дава време да го обсъждаш с котката или когото и да е. След такава раплика, просто няма втора среща

точно така е

Може да е малко офф, ама да кажа
Една препратка ме "хвърли" в темата на англичанките.
И там, само на една страница, някъде по средата на последната им тема, видях две от нашите.
Ветераните от темата сигурно помнят Ния7, момичето от Русе, с две аптеки и Кремена, имаха ресторант в Пловдив.
Е, и двете са зарязали всичко тук и вече са в Англия.
Ми мъничко кофти ми стана, явно Коледа ми действа сантиментално.

Е, не всички преговори се водят на високо ниво...
Все пак зависи от продукта или услугата...
Една мебелна фирма например няма как да ти каже цената веднага, може да се уточни диапазон разбира се, но точна цена се дава по-късно. Това като пример само, защото ми се стори че много те депресираха...
Аз нямам проблем толкова с обявяването на цената (напротив по-точно мога да определя как се приема цената), но не мога да се пазаря.

Е да но в посочения от lg_glass става дума за преговори с голшма верига, не за фирма за мебели.

Опитвам се да разпространявам един продукт в САЩ, направи ми нещо впечатление - как действат българските фирми ( говорим за големи фирми). Та давам точно задание, за което очаквам да получа оферта. Колко време мислите им е нужно за да ми отговорят - има няма 3 месеца и то след много тел напомняния. Абе хора, аз се опитвам да Ви дам работа - вие се дърпате. Иначе в разговори ми обясняваха колко са намалели поръчките. Аз ли не съм в ред та ръчкам мойте служители до седмица да са отговорили. Може би етиката в бизнеса ми куца, ама като получа мейл запитване отговарям, че е получен и че работим по въпроса, като слагам и срок в който трябва да сме отговорили.