"ТЪркалящи се деца"

Съвсем скоро съм се замислила за насрещен огън. Когато започне да ми се търкаля, да го направя и аз.
Случи ми се да ми направи номера в понеделник. Докато чакахме един час пред педиатричния кабинет, за да бъде прегледан точно един брой пенсионер-"дете". Нямаше как да я изнеса, защото бяхме наред, а и след половин час бяс нямаше как да я удържа.

Правила съм го, помага. Но като тактика е по-скоро отвличане на вниманието, става им смешно и спират да се тръшкат. При големия работеше винаги, при малкия от време на време, ако се тръшка от някакъв дискомфорт обаче се ожесточава още повече. Пак зависи от детето.

Аз още не съм намерила начин да спра блъскането на главата в пода, макар че се опитвам да го предотврятявам с отвличане на вниманието. И като че ли с порастването осъзнава, че боли и много артистично пада на земята и също толкова артистично и внимателно се удря, за да не го заболи. Само ако е много ядосан, гладен или му се спи го прави импулсивно, без да прецени терена.

 ku[d]ku[d]yaka, все пак всички мерки се прилагат след анализ на риска. По-бързо и безотказно действа, сравнено с мигновеното вадене на шамарациите. 

Е, много ясно че нищо не разбира  Но ако не го наказваш/караш да се чувства виновно за това, че е ядосано, бясно, обидено... То разбира, че е ОК да се чувства така.

Определено  .

  Ами именно затова тази тактика мисля, че не действа, а влошава ситуацията. Особено при нас се почва едно съревнование в просенето на шамари : започват да правят простотия след простотия с явната цел всеки да предизвика възможно по-бурна реакция от наша страна на принципа да получат персонално внимание, пък било то и с отрицателен знак. Не че иначе не им се обръща внимание де. Както казвам при нас е важно всичко да е по равно и да няма ощетени, независимо дали се касае за бонбони или за шамари.
  И да споделя едни от най-неприятните и често повтарящи се ситуации:
  Например ако някой от нас влезе в банята да се къпе или просто до тоалетна някое от децата (и двамата са го правили) застава на вратата и започва да крещи "Татиии/Мамууу ила тукааа" придружено с блъскане по вратата като виковете постепенно преминават във виене и страшен рев. Интересното е, че това се случва главно събота и неделя, когато всички сме си вкъщи и "терористът" може да получи в това време внимание от другия родител без проблем, но всеки опит да бъде отстранен от вратата на банята е съпроводен с търкаляне по земята и връщане отново към неприятното занимание. Като сме си сами са по-милостиви.
  Другото е невъзможността да се говори по телефона в тяхно присъствие. Крясъци, викове, дърпане на телефона от ръцете и т.н. Ужасно е, но най-ужасното е, че на този етап нищо не помага -обяснения, насилствено отстраняване, пляскане.. Ни-що!
  

Е , добре де , нали става дума за обществени места ?
Как ли пък не съм се затъркаляла по земята !

Вие как го правите ?

А защо оставяте детето да се търкаля по земята?
На 2г. е достатъчно малко и относително леко, за да се вземе просто на ръце и да се изнесе от мястото, на което прави панаирите.
А в момента, в който го вземете от земята, просто се занимава с нещо друго и се отвлича вниманието.
Ясно е, че проси внимание, но с обяснение (на 2г) и бой нищо няма да се постигне. Освен зачестяване на въпросните ситуации.

Ами ти ако можеш да вземеш твоето, аз не мога  . То ми се мята в ръцете с всички сили и едва го удържам да не го изпусна. Как се носи мятащо се в ръцете ти 13 килограмово дете? Ама като казвам мята се, точно като риба на сухо, с крака се опитва да се изтласка, на два пъти почти го изпусках. Извива се на дъга, направо е неудържимо. Предпочитам да го оставя да се натръшка.

А не ти ли е идвало на ума, че има деца на които боят не им въздейства особено? Големият ми син е такъв. Случвало се е да го напляскам по дупето и ефектът винаги е бил нулев. Започва да прави на пук и все едно казва: "Хайде, де, набий ме!" При него вървят само обясненията. Просто трябва да го убедя и сам да осъзнае какво е направил. Това обаче може да стане само след като се е успокоил, не и в момента, когато е изтерясал за нещо. Тогава ни приема, ни предава. Аз също съм била дете, което не се е впечатлявало от пляскането. Още помня как си отнесох един пердах, защото се заинатих и не издекламирах вкъщи стихотворението, което трябваше да научим за домашно. Знаех го идеално, но реших, че  вмомента нямам желание да го кажа. Знаех, че ще си отнеса някое наказание, но въпреки това се заинатих. Ей така, за нищо.
Затова сега съм много наясно с характера на големия ми син. Същият инат като мен, че и горница. И съм наясно, че при него, това "ще те напердаша веднъж, че повече да не правиш така" просто изобщо, ама изобщо, не върши работа.

 И моето точно така реагира.Опъва се, извива се, скубе, мята се,рита....Въобще не знам от къде й идва наум.

 Никога не съм я удряла за това, че се тръшка, не че не ми е идвало, но....

happy mama, не те критикувам.
Споделих мнение.

За мен насилието е неприемливо.
Ефект няма никакъв,само се озлобяват децата.


Макар и малки децата трябва да спазват норми.
Научете ги на това,и тръшкането и инатът ще изчезнат.
Един път щом номерът е минал ,то си пробва постоянно.
За него е непонятно(от раз) защо вчера е станало неговата а днес не.
След няколко повторения много бързо разбират какво може и какво не.

Тръшкането е израз на желание и начин на получаване.

Децата на тази възраст не умеят да се контролират. Затова избухват в плач, истерия, търкалят се по земята и т.н. Замислете си, на вас понякога дали от нерви, дали защото се е случило нещо, което не сте искали да се случи, не ви ли идва да заплачете, да изкрещите, да се тръшкате даже? Същото е и с децата, но те не могат да контролират емоциите си, затова реагират така. Разбира се с времето се научават как трябва да се държат, да увладяват емоциите си, да се сдържат, но докато се случи това е нормално да има и такива моменти. Въпросът е да се работи с децата, да им се говори, да им се обяснява. Някой по-напред се чудеше защо се изчаква да премине истерията - ами, защото в такъв момент, на преливащи емоции, децата не са склонни да чуят и разберат. Понякога, когато самата аз съм разстроена не чувам и не предавам, какво остава за едно дете. Моите не са се тръшкали много. Каката почти никога, но се е случвало. Беше ми странно и в началото не знаех как да реагирам, защото аз като дете бях много кротка и послушна, никога не съм се тръшкала, викала, плакала навън, родителите ми винаги са били много доволни от това . Никога нищо не исках, срамувах се, нещо вътрешно ме спираше да искам играчки, бонбонки или нещо друго, но това си е до характер. Та доста странно се почувствах, когато децата ми не реагираха като мен, сякаш очаквах и те да са такива . Но въпреки че не сме имали много такива изпълнения, то в редките случай просто изчаквах на детето да му мине, после разговаряхме, отвличах вниманието, обяснявах, понякога дори сме се прибирали у дома. Считам го за нормално явление при децата. Е, ако е ежедневно, вероятно щях да се поизнервя и аз, както авторката, но с много търпение и най-вече внимание и разговори, смятам, че нещата си идват на мястото.

Иначе и преди си имаше такива деца, които се тръшкаха и влачеха по земята, не е нещо ново.

Да бе да, това значи че аз имам супер тъпо дете . От 10 месечна пробва да се тръшка - седнала и с глава между краката, както писа някоя по-горе. Сега е с тупване по дупе и после назад, докато си дрънне главата. И всичко това придружено с гръмогласен рев и потоци сълзи. Сега е почти на 2 и още пробва. Пробва и само да плаче, винаги когато кажа не за нещо, когато не стане на нейната или когато не получи това което иска на секундата. До сега сигурно 876543223456787654 пъти към повторила, че факта че плаче, няма да ме накара да ѝ угодя. Е тя си продължава. Обикновено по минута някъде не дава да я пипнеш, да ѝ говориш и дори да я погледнеш. Изчаквам да мине това, после клякам до нея и почвам да говоря. Според ситуацията - обяснявам, разсейвам или каквото ми дойде на ум. Тупвала съм по памперса само когато реши да се тръшне насред улицата. От страх повече, а тя почва да плаче от обида. Пробвам и с носене, но таткото по се справя, че наистина страшно се гъне и ме е страх да не си разбие главата, ако я изпусна.
Абе, както е казал китайският мъдрец - "и това ще мине". Живи и здрави да са ни само.

Е какво толкова ще стане ако се изпусне на земята. Ще се удари и поне ще има истинска причина да реве и да се тръшка. )
Това с метода - "ще и мине" също не винаги помага.
Чакала съм така дъщеря ми да и мине някое заинатяване, ревала е повече от 20мин. Стигала е до там да се напикае в следствие от рева, да повърне и т.н.
Така че да се оставя детето да му мине, също не е вариант.