"ТЪркалящи се деца"

И малкият в детската е ок, постоянно ги питам как е, тръшка ли се и т.н. Много добро дете бил. И според бабите - много послушен (не знам дали не е, защото е при тях за малко и гледат да му угаждат).

Съответно това ме разстройва, че грешката е в мен някъде  

MiaGia ,  

С ръка на сърцето си признавам , че ако моето ми направи нещо подобно ( да легне в асансьора  ) , така хубаво ще го нашамаря , че няма и да си помисли да повтори .  
Кой както иска да ме възприема!
Хич не съм от търпеливите и не понасям  издевателства .
Аз съм майка денонощно на детето си и нямам намерение да се правя на маймуна , само защото хората щели нещо да си помислят .  
Децата разбират всичко от малки , не ги подценявайте . От нас зависи да поставим ясни граници , навреме . Говоря за строгост , не за терор .

Това с бебешкия пубертет и за мен е ала-бала .

Като писах , че преди години не е имало търкалящи се деца , съвсем сериозно казвам , че аз такива в моето обкръжение не съм виждала . Майка ми е пенсиониран вече начален учител и тя не се е сблъсквала с такова поведение .

Дъщеря ми е много инатливо дете , дори сега , на 12 , пак се опитва да се налага с мрънкане ( не й отива вече да реве   ) , но знае , че кажа ли "не" , значи "не" .
Като малка , ако ревне по улиците , я хващам настойчиво и си тръгваме веднага . До търкаляне не се е стигало .

моят красавец около година и половина две се опитваше да ми вкара този номер - но вкъщи той знае - ако иска нещо и реши да вика или плаче това се прави само в детската стая - и като се нареве и напищи се връща в хола или обикновенното място в трапезарията
И така започна да се тръшка по земята - правилото е отново че може да се тръшка само в неговата си стая - като се натръшка и нареве на воля тогава се връща при нас
В общия случай когато му кажа че трябва да си отиде сам в стаята и преустановява тръшкането - но в началото не беше така - отива сам в стаята си и си мисли че някой ще се смили над него - и винаги се връща след 1 минута ухилен все едно нищо не е било

Никой на никой не "натрива" носът.
Говорим си,но както винаги има засегнати.Вместо да размишляваме по въпросът
е по -лесно да лепим етикети.
Някъде прочети ли израз"лоша майка" в темата?
Децата са различни,хората като цяло са също различни.


Според мен,и моят опит, децата се учат на принципът "проба-грешка".
Опитват до къде могат да стигнат.Един път минали границата и не получили
обяснение го използват умело.Всеки път пробват до къде може да се стигне.
И това е хубаво.Аз като родител определих какви да са правилата.Границата се
"прескача" ,съответно следва наказание.
В животът има правила,и те трябва да се спазват.
Харесва ни,не ни харесва.
И от най-ранна възраст се учим на това.
Няма драма,има комуникация и разясняване.
Умората и забързаният ни живот усложняват нещата.
Децата нямат вина,ние сме тези които учим и показваме.
Някъде става лесно,някъде трудно.Търпение му е майката.
Знам колко е трудно,но аз друга рецепта за мен и детето ми нямам.

Синът ми също опита с тръшкането.
Не мился,че има дете което не е пробвало.
Е не мина номерът.

На мен ако знаете как ми се тръшка
А отдавна минах всички пубертети  и някак си нямам основателно право.
И с бухалка ми се млати,ама няма.
Що отрицателна енергия ще изразходя

happy mama,
не ти се меся но боят не помага.

Майка на пораснало вече 'търкалящо се' дете - тук! 

Не съжалявам, че оставих дъщеря си да се търкаля 2 години където и когато й хрумне, че не я набих, не я разсейвах, не й се подигравах и прочие.

Зад всяка човешка (детска) реакция се крие нещо повече от това, което е видно на повърхността. Държах дъщеря ми сама да си изгради метод за отработване на негативни емоции. Държах да се научи, че исканията и желанията й не следва да са в хармония с моите, че ще се държа честно с нея и когато нещо е "не" ще й го казвам, без да я "замаявам" с птиченца, котенца и пр. , че няма да се налагам с груба сила.

Докато се тръшкаше успокоявах... себе си. 
После не й натяквах за постъпката, в повечето случаи дори не коментирах, продължавахме си живота от там, където го бяхме спрели.

Сега - Дъщеря ми не се страхува да иска най-различни неща, не се опитва да ме манипулира с мрънкане, рев или сърдене. Ясно казва какво иска и защо го иска, приема моето "не" (в повечето случаи), но трудно се отказва от желанията си. В никакъв случай не е послушно дете. (Междувпрочем думите "послушен и слушам" са неизползваеми от мен)

Като цяло съм доволна от резултата. 

Понеже това явно беше насочено към мен ... да попитам, на колко години беше дъщеря ти, за да разбере, че желанията и може, или не би следвало да са в "хармония" с твоите ... и това да не е оттренирано без много разговори и твой личен пример? И без (за да се стигне въобще до тях) първоначално да я разсееш от истерията? И с какво може въобще да разсееш едно 2-годишно, ако не с някакви странични неща? Любопитно ми стана.

Да, тук и факторът "възраст" играе сериозна роля, тъй като с 4-годишно дете например може да се води диалог, а с моето 2-годишно си е чист монолог.


И аз така.

Малко ще разводня темата: Isa, поради факта че непонасям думата "послушен" , за мен детето е няма желание да е лошо....Как се справяш с оклония свят, тоест около 15 пъти обяснявам на мъжа ми че въпроса " Беше ли послушен/слуша ли днес?" е най-тъпия възможен. Баба та , бивша детска учителка...всеки път като го оставя при не после ми обснява колко бил добър и послупен....може би по дифолт /не намерих друга дума/ трябва да е лош и непослушен...

ღолчеღ, НИКОГА не съм я разсейвала. Не беше насочено конкретно към теб - повечето хора го правят, включително майка ми на времето, което помня все още и неимоверно много ме дразнеше.

Държах да я науча, че НЕ следва да е в хармония с мен - не си ме разбрала.  Допълвам се - естествено, че се говори, но не и когато детето е разстроено. Личния пример: Беше малко преди да навърши 3, когато започнах да я уча, че в събота спя до по-късно от нея и е добре да не идва при мен на всеки 2 мин., а да си поиграе... мисля ми трябваше около 1 година, за да уважи желанието ми.

SDK31, не можеш да промениш света, но можеш да промениш себе си. В градината научи, че е важно да е "послушна", но все още знае, че не това е важното за мен.

Знам , че ще понеса критика , но при моето дете това действаше .
Не казвам помага , защото е било много крайна мярка , но , да , стигало се е до там .
Не бих го нарекла бой , обаче 2-3 шамара по дупето даваха резултат .

Аз се грижа сама за дъщеря си и трябва да превъплъщавам и в добрата и в лошата роля .
Колкото и да не ми се иска .

това ще е от малкото пъти, в които отговарям, без да съм изчела всички преди мен (сори, ако се повтарям)

И моя син се търкаляше в магазините, когато беше на две. Беше много необуздан и страшно твърдоглав. Какво правех - ами, нищо, абсолютно нищо. Оставях го да се търкаля и се махах от погледа му или се правех, че не го забелязвам. Той спираше да се тръшка, започваше да се оглежда и накрая ставаше и това е. Някак започна да загрява, че към тези му действия съм апатична и че това не е начина. Но определено му трябваше доста време (не съм се замисляла кога спря да ги прави тези изпълнения - сега е на 4 г.)

 ku[d]ku[d]yaka , хубаво е че синът ти обича все още да се вози, използвай докато можеш  .
 При нас уви возенето в количка и колело не е алтернатива на носенето. Достатъчно голям и силен е, за да слезе от двете и да тръгне сам, когато реши и съответно да легне на земята като го хвана за ръка. Ситуацията се усложнява и от факта, че са двама и ако взема единия да го нося, другия който по принцип си върви започва да протестира и с право. Затова сега ходя да ги взимам от градината с кола, макар че ни е на 10 мин. пеша и можем да си правим разходка, с кола ходим и до кварталната площадка, което също си е безумие, но за друго нямам нерви и сили  .
  Като стана дума в яслата ми казват, че били "златни деца" - най-добрите и послушни и ако можело всички да са като тях и дрън дрън... В началота не им вярвах и мислех, че ме будалкат, докато не видях как казват на друга майка в очите доста различни неща.
   Isa , мерси за споделеното! Беше интересно. Аз също не ползвам разсейването, но по простата причина, че не помага или изключително рядко и за кратко. По-скоро се опитвам да ги настроя на друга вълна като им предложа интересно занимание, но обикновено за да се получи кризата трябва вече да е поотшумяла.
    happy mama, постът ти с нашамарването хем ме развесели, хем ми стана още по-гадно, именно защото съм го правила  , с което не се гордея естествено и ефекта е нулев. Както често казвам на мъжа ми има деца, които разбират само от укоризнен поглед или повишаване на тон, но има и такива, които и да ги залепиш с шамари на стената пак си знаят своето. При нас тази тактика е една от най-неработещите и предизвикващи рецидиви. 
 

   

miramar , 

Аз също не се гордея , никак даже . Но , истината е , че децата са различни .
Има чувствителни деца , които от поглед разбират , от повишаване на тон могат да се разплачат , за шамар пък и дума да не става .

Но има и такива , като моето , които съзнателно те предизвикват , за да получат , не , ами да си заслужат шамарчета .
Та проблемът при нас беше , че като я плясна , тя се успокоява и мирясва , а аз съм стигала до рев от чувство на вина ...

Да, чувството за вина е ужасно. И на мен цял ден ми е криво, при положение, че не съм го удряла или нещо подобно. Просто отстрани беше грозна гледка, как го влача по земята. После в детската като го оставих и ми изглеждаше тъжен  . С нетърпение чакам да свърша работа, да си го взема и нагушкам.

При нас има и друг проблем, че той расте в двуезична среда, където "не" означава "да"..Та кашата е голяма. Та у дома не си е "не", а в градината да също е "не"...

Isa, ღолчеღ може би имаше предвид, какво разбира едно 2-годишно от думи като "хармония" и прочие?