"ТЪркалящи се деца"

А защо вместо да обясните на детето ,чакате да мине "сценката"?
Детето макар и малко разбира.
Аз не виждам никакъв смисъл от чакане или отвличане на вниманието.

Ако е за първи път ,ок.
После слагате правила.

Защото е в истерия и нищо не чува. до дете си е. На племенничето може да говориш и обясняваш, слуша и се пазари, ама нашият калпазанин още повече се надува.

Да бе, като го тресне бебешкият пубертет ни приема, ни предава. Някои деца може и да разбират, моите явно са тъпи.

Аз друго не проумявам - защо ви е срам, когато децата ви се тръшкат?

Абсолютно съм съгласна.
Пазара минава само ако е направен както трябва
Тръшкане,ритане,крясъци не толерирам съответно пазара се разваля

Може да изключва и да не чува и разбира от обяснения, но трябва ли да бъде оставено да истерясва "докато му мине". Някак по този начин майката затвърждава, че приема такива изцепки от време на време и просто сяда някъде, докато преминат.
Според мен, трябва да се прекрати това поведение и то веднага. Майката трябва да покаже, че е неприемливо и не бива да продължава. Вече по какъв начин, и от кой път ще се  получи, опира до дете. Гледката с легнало на улицата дете и майка му на пейката до него... някак не ми се връзва.

Не е въпрос на срам според мен.Неприятно е.
Не са ти тъпи децата,напротив умно те "работят"
Колко ще поддадеш от теб зависи.

И бебешкият пубертет е нещо многооооо относително.
Според мен няма такъв.
Мое мнение ,няма да споря по въпросът

Точно!

О, аз не споря, факт е, че и първото, и второто около тази възраст като си навият на пръста нещо, няма сила на света, която да ги накара да чуят каквото и да е. При големия мина, когато стана на три. Големият ми се е тръшкал половин час за суров картоф и колкото и да говорих и обяснявах, просто нямаше резултат. Малкият действа по-брутално, неговото тръшкане е със есктра удряне на главата в земята. Ми колкото и да обяснявам, колкото и да го вземам като тръгне да се удря, той си продължава.

Според мен е до характер. Има по-кротки деца, които разбират от дума, има и други, които не разбират.

Е хайде прекрати истерията на тръшкащото се дете и му покажи, че е неприемливо поведението му. Всеки действа и изхожда в заключенията си от собствения си опит със собственото дете. За теб е неприемливо и успяваш да прекратиш веднага тръшкането на твоите деца.
За мен също е неприемливо да ми се налагат с тръшкане, но не мога да очаквам от моето дете да владее емоциите си, само защото е на публично място, например. Оставям го да си изразходи натрупаното напрежение, а после говорим и обясняваме защо не съм отстъпила и не съм му угодила. Просто приказки при него не действат. Не мога да му въздействам по никакъв начин, нито да го разсея, нито да го успокоявам, нито (не дай си Боже) и аз да истерясам и да го ошамаря. Всичко гореизброено води до още повече рев и още повече истерия.

Подкрепям и според моя опит с големия син и добавям: много рядко рева и тръшкането е наистина за суровия картоф (фигуративно казано). Най-често картофът е просто повода детето да отключи насъбраното напрежение. Или е много уморен, или му се спи, или е гладен, или е ядосан/разочарован от нещо напълно странично и далеч от ума ти в този момент.

Да, определено има нещо друго, което е основно - най-често се тръшка, когато е гладен или му се спи. Като цяло при нас решението е да избягваме да ги докарваме до състояние на крайна умора или глад  .

Факт е, че големият, колкото и да ми се е тръшкал и да съм била на ръба, сега, когато кажа, че нещо не може, значи не може. Винаги давам обяснение защо не може, но знае, че дори и да се опита да мрънка, не минава. За моите деца това работи, за други - друго. Няма универсално решение.

Моя се научи да се тръшка на около 10м. Той не се търкаля, а сяда на земята с разтворени крачета и си слага славата на пода, като това е придружено или с писъци или с имитация на истеричен плач.
Не мога да убедя мъжа ми, че на детето нищо му няма и това е само инат, съответно той му угажда и всеки път истериите са по-тежки

 Струва ми се, че тази тема пак се превръща в арена, където "добрите" майки на нетръшкащи се деца натриват носовете и дават съвети отвисоко на "лошите" майки, които не знаят как да обясняват и как да прекратят истерията, като единственото логично решение , което виждат е да седнат на пейка и да изчакат бурята да премине, за да преминат към по-смислени действия. Наистина несериозно звучи някой, който не е минал през тези предизвикателства или му се е случвало инцидентно 1-2 пъти да дава работещи съвети в това отношение. Дори в книгите пише, че преминаването през тази възраст на осъзнаване и изграждане на "Аза" съответно с повече или по-малко сътресения или без такива зависи главно от темперамента на детето, а ролята на родителя естествено е да му помогне и ако е възможно да не нагнетява допълнително напрежението.
 Впрочем имам си две тръшкащи се на 2 г. и 10 м. Ами трудно е и то много. Естествено още не съм намерила работещ механизъм за справяне, но във всяка ситуация е различно и се опитвам да отгатна, от какво именно има нужда детето в момента, за да възстанови душевния си комфорт, изключая "суровия картоф" станал непосредствен повод за тръшкането. Понякога е гушкане, храна, пускане на филмче, увличане в игра и др., но понякога нищо не помага и единствения вариант е да се изчака и да се даде възможност на детето да изразходи натрупаната негативна енергия.
 В нашия случай обаче има две сериозни трудности:
 Когато мъжът ми се прибере от работа уморен често забелязвам,  че е готов да сключи и сделка с дявола само и само да не слуша писъци и тръшкания, което естествено води до нови и още по-силни. Говоря му много и почти съм успяла да го превъзпитам.
 А другият проблем е, че едното човече категорично отказва да ходи по улиците хванато за ръка. Просто увисва и се оставя да го влача, което е супер неприятно и изнервящо. Обича да ходи сам като свободен електрон, където си иска, или да бъде носен и да гледа отвисоко, но да върви редом за ръка е страшна рядкост.
 Всъщност в темата ще ми е интересно да прочета мнения на майки на поотраснали вече тръшкащи се деца, които са успели да се преборят или просто са имали нерви да изчакат периода да премине. Такива мнения биха били полезни и биха вдъхнали кураж на такива като мен. Мнения от типа: "мойто никога не го е правило, явно проблема си е в теб като майка" ще пропусна.
 

От сутринта ме държи неговото изпълнение.
Излизаме за работа и градина, съответно бързаме и нямаме време за игрички.
Иска да излезе с едно камионче за бутане /тип тротинетка/. Ако е малка играчка, ок, обикновено я взимаме и после я оставям в колата. Обаче това чудо тежи, нося неговата раничка, моята чанта и още един плик. Избутвам камиона обратно вкъщи, асансьорът е дошъл, влизаме вътре и нашето момче се пльоква по очи и рев. Асансьорът спира, той реве и си лежи, една жена чака да влезе. Излизаме влачейки се. Не стои мирен да го гушна, върти се, суче се и пак ляга на земята...Закъсняваме вече.
Е, как да седна и да го чакам да му мине?
И другото, той наистина не слуша като му говоря, или поне не дава вид да влага смисъл в това, което му казвам...На две е.
(Няма да ви разказвам в магазините какъв ад е, гледам да пазарувам без него, че не стои в пазарските колички вече.)
Ще гледам да съм спокойна, да обяснявам, пък ще видим. Пийнах си едно валерианче в работата обаче.

Много ми се иска да чета мнения на майки, справящи се с този проблем и начини за овладяване на ситуацията, а не мнения от рода на: моето дете не прави така.

Редактирам се: miramar, писали сме заедно - едно и също за завършек, няма да го трия

Нежеланието да ходи хванат за ръка преживявам за втори път. Големият на тази възраст имаше такъв период за няколко месеца и го носих на ръце. След като закъсах с кръста, спрях и купихме тикащо се колело. сега по същата причина още не съм разкарала количката на малкия. На големия му мина някъде към края на втората година, ще изтикам и с малкия. По този въпрос нямам нерви да се разправям с него и да го оставям да ходи сам, просто защото е опасно. Знам, че ще мине и чакам спокойно. Реших да избягвам този повод за тръшкане като го возя. Странното е, че като бебе не стоеше в количката и разходките в количка бяха невероятен кошмар. Сега обаче, се вози без проблем.

И аз много искам да обясня на детето и да му покажа и то да разбере, обаче не мога. Дали е заради характера на детето или заради моя, или заради и двете, но не се получава. С първото дете ми беше по-трудно и по-трудно се сдържах, сега като знам от опит, не от чужди разкази, че ще мине, ми е по-лесно и определено съм по-търпелива. макар че нивото на стрес в нас е адски високо и понякога имам чувството, че ще получа удар или инфаркт.
В момента с малкия се водим при проклетията, която живее пред вратата. Ако започне много да се тръшка, просто го хващам и казвам, че отиваме при проклетията и засега помага. Пращах големия да размисли в стаята си, когато се тръшкаше и като се успокои да дойде. Помагаше.

В интерес на истината и при двамата тръшкането е само, когато са с нас с баща им. С баби и дядовци и в детската градина не са го правили.

Не претендирам да съм голям спец, просто това помага при моите деца. Че адът свършва, свършва, но наистина се иска грандиозно търпение, а аз не съм супер хипер невероятна идеална майка. При мен проблемът е удрянето в пода, в резултат, на което тази седмица малкият е с две цицини на челото. Старая се да ги предотвратявам, но той явно разбра, че точно удрянето му в пода ми въздейства и го ползва съвсем съзнателно. Хем не мога да го оставя да се удря, хем не мога да му угодя, когато започне да се удря. Откъде му е дошло на ума да го прави изобщо нямам идея. Прави го от бебе, а не е бил удрян.