SUPERNATURAL: Slash fiction – our fandom’s the dark side

Благодаря за почерпката ммммм и едно красноречиво 2 в 1  

Човече, предупреждавай, че пускаш инфаркто и инсулто-причиняващи картинки Диагнозна инфаркт в следствие на Оооо.... не е секси

Бтв, не знам кой спомена, че има проблем със запазването на картинките от форума, но трябва да щракнете с десен бутон на изображението и да цъкнете на Отваряне на изображението в нов раздел  и се отваря картинката в нов прозорец и от там си се запазва нормално. Обаче ако и така не става, вече не знам дали проблема е във форума или в картинката.

OOO! То станало време за лягане! ОООтивам.


Сигурна съм, че си ОООпитала да запазиш инфаркто и инсулто причиняващата картинка.   ОООдобрявам! На мен не ми се ОООпря, свалих го по конвенционалния начин, но ако срещна съпротива ще го ОООтворя алтернативно.

 
И Ооооще как
Сори за забавянето. Още малко ми остава до края на моята част.
като ще е драма, да е драма

OOO, аз споменах, че при мен с Мозила не става (вече) директното десен бутон на голяма картинка и Save as... Просто ми дава да я запазя единствено като url, което мен не ме кефи. От форума е, не от картинките и му намерих цаката като рефрешна Мозила (затварям всички прозорци, като преди това съм дала Save). На следващото отваряне всичко е наред и се запазват картинките без проблеми.
Странното е, че това ми се случва само с картинки от форума, което иде да рече, че тук правят някакви реорганизции и новата система за качване на картинки не работи толкова добре при свалянето им.

Иначе за всички, включили се в днешното продължение на форумния епизод - определено се изненадах да прочета, че татко Джон бил върнат от Краули! Супер интересен замисъл - давайте по-нататък да видим какво ли ще се случи, че нямам търпение.

И за финале, след ООО снимките да попитам, има ли някакво ограничение за броя на знаците, които могат да се публикуват в един пост? (Искам да кажа, ако копна текст от 15-тина страници на Word, дали ще ми даде да ги публикувам в един пост или направо да си направя документ и да пусна линк към него?).


Държа да отбележа, че не давам леля Джена да се занася с МОЯ Дийн! Тази я отсвириха от Дневниците и сега се е присламчила към истински готините мъже в сериалите на CW. (Разбира мадамата, спор няма, но не давам да я "чифтосват" с Дийн. Не й стигна на мръсницата, че единия от двамата много готини в Дневниците тя го беше "барнала").  

И за да не ми е съвсем мрънкащ поста, я да ви "Респект"-ирам малко:

(цъкабъл)
 

И нещо съвсем в духа на нашата тема, когато започнем да пускаме само дъхоспиращи картинки:
Хората са го казали с 1 изречение.

Ооооо, сериОООООзно, тази вечер прекалено много ОООООкане ми дойде.

Някъде в късния следобед на същия ден, всички обитатели на къщата се бяха пръснали по задачи -  Боби се бе затворил в стаята си с купчина книги, Алекс и Дийн бяха отпрашили на някъде с Импалата, Хербьорг и Бьорн обикаляха из автоморгата, говорейки си за някакви си техни валкирски неща и в дневната на старата къща бяха останали само Джон и Сам.
Джон седеше зад бюрото на Боби и „преглеждаше“ бележките, които бяха съставили, но умът му бе съвсем другаде. Мислеше за предупреждението, което Краули му бе отправил сутринта. Инстинктите му крещяха, че нещо в тази история силно намирисва, но нали сам се бе убедил в „доказателствата“, които Краули му бе представил. За миг, за един великолепен и щастлив миг си бе помислил, че наистина Бог го е върнал от мъртвите, но уви. Това бе поредният трик на Кралят на Ада. Джон се чувстваше притиснат до стената. Не можеше да се понася, защото трябваше да лъже семейството си...отново. Бе принуден да изпълнява волята на един демон. А този демон искаше не само Ада, а целия свят. И какво можеше да направи Джон? Бе изгубил онази тръпка от ловуването – настървеността да преследва изчадията бродещи в нощта, а без нея се чувстваше някак...празен, но в същото време и облекчен.
Сам стоеше пред прозореца, но не виждаше нищо от картината пред него. Бе също толкова вглъбен в мислите си, а Джон и представа си нямаше, че в момента са на абсолютно една и съща вълна. Единствената разлика бе, че Сам се чудеше как би трябвало да реагира. Знаеше как се чувства – гневен, объркан, обезверен. Бе повуярвал, наистина бе повярвал, че този път Бог е на тяхна страна. Че прави нещо за тях. Сам си дръпна едно конско на ум – как изобщо бе могъл да допусне, че Бог се интересува от семейство Уинчестър? След всички тези години? След всичко, което Джон, Дийн и самият той бяха сторили – добро или лошо? Гневът не бе добър съветник и Сам знаеше това перфектно, но когато се обърна да попитабаща си къде са брат му и Александра, думите сами се изплъзнаха от устата му:
„Татко, как можа да се съгласиш на това?“ Изрече и в следващия момент замръзна от ужас. Не биваше да подхожда така.
„На кое, Сам?“ Джон вдигна очи към сина си и в тях другият мъж прочете искрено недоумение...поне в първия момент. После Джон осъзна какво го питат и целия пребледня.
„Сам, аз...аз наистина мислех, поне в началото, че Бог...Дори го видях...Е, видях ярка светлина и чух глас, но все пак...И после Краули се появи от нищото и ми заяви че...че ако не му занеса меча на Персей ще ме върне обратно в Ада. Сами, не мога да се върна там...“ Джон говореше несвързано и се беше разтреперил целия, а Сам не бе свикнал да го вижда такъв. Всъщност не помнеше някога да го е виждал такъв и сърцето му се сви от мъка.
„Татко, аз не те упреквам и не те съдя. Просто не разбирам как се случи всичко това!“ Сам се приближи до бюрото и стисна ръката на баща си, за да му покаже, че ще остане до него каквото и да става.
„Нито пък аз, Сами. В един миг бях най-щастливия човек на света – беше ми даден шанс отново да съм с вас и да поправя грешките от миналото. Да опитам да ви бъда истински баща...А в следващия момент се оказах марионетка на демон, но не можех да се откажа вече. Когато те съживят от мъртвите и върнат времето с около 30 години назад, не можеш да кажеш „Не, благодаря. Аз предпочитам да си гния в Ада.“ Джон се опита тайничко да избърше бликналите от очите му сълзи, но Сам го видя. Двамата мъже замълчаха за момент, после Сам отиде в кухнята, бръкна в тайните запаси на Боби и извади бутилка „Джак Даниелс“.
„Знаеш, че трябва да кажем на Дийн, нали? И на останалите също. Дийн ще побеснее...Няма значение. Краули и с пръст няма да те докосне, татко. Обещавам. Но не можем да позволим Краули да прибере този меч и да контролира Медуза. От друга страна...Краули се нуждае от меча, за да я контролира, но ако Медуза умре преди да му е дала каквото той иска, тогава мечът ще е безполезен за него...“ Мозъкът на Сам работеше на пълни обороти.
„След като я убием с меча, по него пак ще има нейна кръв и Краули просто ще започне отначало. Този път обаче няма да съм му нужен.“ Въздъхна тежко Джон.
„Не е задължително да я убиваме с меча.“ Прекъсна го Сам. „Ще й дадем от собственото й лекарство – ще й припомним каква прекрасна вещ са огледалата. Погледът й вкаменява всичко живо, а тя е жива...в известен смисъл...Когато се превърне в камък, просто ще натрошим статуята и ще я заровим някъде. Камъкът не кърви, така че дори да дадем меча на краули, той няма да може да стори нищо с него.“ Завърши Сам развълнуван от гениалната идея, която го бе споходила.
„Всичко това е чудесно, Сам, но има един пропуск.“ Поклати глава баща му.
„Какво? Какъв?“ Учуди се мъжът.
„Времето ми изтича. Ако мечът не е при Краули до утре по изгрев слънце, с мен е свършено. Този път завинаги. Нямаме време да издирим Медуза и да приложим плана ти преди този срок. А след това вече ще е безсмислено, защото Краули ще я контролира, а тя ще му даде всичко, което той поиска. А той иска много...иска да притежава света.“
„Никой не може да притежава такава сила, без тя да го погуби. Та дори на Бог му е писнало и е излязъл във ваканция!“ Извика Сам отчаяно.
„Разумът не върви ръка за ръка с алчността, момчето ми.“ Рече Джон, глътна на екс кехлибарената течност в чашата и си наля отново.
„Какви са тези викове? Гласовете ви се чуват из цялата къща!“ Излая Боби от прага на дневната и Джон се задави с уискито, като хванато в бела хлапе.
„Боби, ние не крещим.“ Намуси се Сам.“Поне така си мисля...“
Но в този момент от задния двор се чуха викове и ядното затръшване на врата, от което прозорците се раздрънчаха.
„КОЯ СИ ТИ, ПО ДЯВОЛИТЕ, ТА СИ ПОЗВОЛЯВАШ ДА МИ ДАВАШ СЪВЕТИ?“ Крещеше Дийн, без да му пука кой е наоколо. „ЗА КАКВА СЕ МИСЛИШ, ТА СИ ПОЗВОЛЯВАШ ДА МИ КАЗВАШ КАК ДА СЕДЪРЖА С ЧЛЕНОВЕТЕ НА СОБСТВЕНОТО СИ СЕМЕЙСТВО? ЗАЩО НЕ ОТИДЕШ ДА НАРЕЖДАШ НА СВОЕТО,КАТО ТОЛКОВА МНОГО ЗНАЕШ? ИЛИ ВЕЧЕ СИ ПРОБВАЛА, НО СА ТЕ ИЗРИТАЛИ, ЗАЩОТО НЕ СЕ Е ПОЛУЧИ...“
Звучната плесница, която Александра му заши, прекъсна гневната тирада  на Дийн и го накара да се олюлее. Възцари се гробна тишина. Дийн още асимилираше случилото се, когато Александра, с пламнали бузи  се обърна към Боби и категорично заяви:
„Аз си тръгвам. Можете да ползвате бележките ми, а ако ви трябва нещо ще съм на разположение на телефона, но няма да остана и да търпя това отношение.“ Рече и се заизкачва по стълбите.
„Пъзла.“ Настигна я язвителния коментар на Дийн.
„Дийн, престани!“ Сопна му се Сам.“Какви ги вършиш? Тя само се опитва да помогне.“
„Не. Тя се прави на психоаналитик и си вре носа там където не й е работа.“ Изсъска по-големия му брат и се отправи към кухнята.
„Ще отида да поговоря с нея.“ Рече Боби и се заизкачва по стълбите, но Сам го спря.
„Направи всичко възможно тя да остане. Нужна ни е.“ Сам погледна баща си с тревожен поглед.
„Добре, но имай предвид, че аз не съм фокусник и не правя чудеса. Дийн прекрачи граница, която дори не биваше да настъпва.“ Старецът изсумтя ядосано и продължи нагоре по стълбите, а Сам и Джон се върнаха в кухнята.
Завариха Дийн да стои и да зяпа през прозореца, стиснал бутилка бира в ръка. И двамата знаеха, че разговорът и без друго щеше да е тежък, дори да свареха Дийн в най-слънчевото му настроение,а сега мъжът определено не бе в такова. Сам въздъхна, но преди да обели и дума, брат му се обърна и заяви категорично.
„Не смей да оправдаваш малката кучка. Тя няма право да се меси в нашите неща! Няма нищо общо с тях! За каква се има, че ми казва как да...“ Започна той, но словоизлиянията му бяха прекъснати от още един звучен шамар – този път от Сам.
„Егоистичен задник.“ Рече му той кротко.
„Моля?“ На Дийн му се стори, че е пропуснал нещо в разговора, някаква голяма и съществена част – като грамофон, чиято игличка е счупена и прескача, надрасква плочата, извличайки неясни и провлачени звуци, от които нищо не може да се разбере.
„Много добре ме чу, Дийн.“ В маслено зелените очи на Сам гореше огън. „От известно време насам си наистина в скапано настроение, сякаш целия свят ти е крив и си го изкарваш на всеки, който ти е пред очите. Това трябва да престане, защото не е приятно за никого от тук присъстващите. Никой не е длъжен да търпи изпълненията ти, особено щом са изкарани от репертоара на десетгодишно хлапе. Имаме си много по-големи проблеми, отколкото смятахме, а ти обиждаш човек, който не само че не ти е сторил нищо лошо, ами и се опитва да ти помогне, защото вижда, че сам си вредиш. И, Бог ми е свидетел, не знам защо изобщо й пука!“ Сам вече крещеше, а Дийн го бе зяпнал така сякаш го вижда за първи път през живота си.
„Да не си пушил нещо?“ Успя да каже най-накрая по-големият от братята Уинчестър.
„Ще го одуша собственоръчно!“ Процеди Сам, обръщайки се към Джон. Пое си дълбоко дъх няколко пъти и после се обърна към брат си. „Сега искам да ме чуеш много добре, Дийн, защото нещата не опират само до твоя жалък задник. Завръщането на татко не се е случило точно както ни го описа. Поне в началото е било такова, но всъщност Краули го е върнал и е внушил на татко илюзията, че това е дело на Бог. Сега обаче иска меча на Персей, за да контролира Медуза. Иска от нея контролът върху целия свят. С една дума, иска да заеме овакантеното място на Бог и, ако не получи меча до утре по изгрев слънце, ще върне татко в Ада. В АДА, Дийн!“ Нервите на Сам не издържаха и започна да снове нагоре-надолу из кухнята.
Дийн стоеше като парализиран пред двамата мъже и не бе способен да произнесе нито дума. Устата му беше пресъхнала, но знаеше, че бирата няма да помогне. В един миг кухнята на Боби изчезна от погледа му и на нейно място се намести мрак – черен и всепоглъщащ, обещаващ само безкрайна болка. Усети, сякаш наяве, как в плътта му се впиват куки и „видя“ Алистър надвесен над него да му обещава, че болката ще спре, ако вземе бръснача му и постави друга душа на свое място. Но Дийн му отказваше, всеки ден. Всеки ден го разкъсваха на парчета, дълбаеха, стържеха, ровичкаха из него и на края на всеки ден отново бе цял. И в края на всеки ден, с удоволствие казваше на Алистър, че може да си завре предложението там дето слънце не огрява. Казваше му го в продължение на трийсет години...после се пречупи. Пред очите на Дийн изплува образа на окования в демонски капан Алистър, който му казва, че Джон е издържал сто адски години и не се е огънал. А в действителност баща му бе издържал много, много по-дълго...И сега Краули се появяваше с намерението да му отнеме Джон, ако не му помогнат да стане Бог. ТАЗИ ПРОСТО НЯМАШЕ ДА Я БЪДЕ!!!
„Не.“ Прошепна едва Дийн, защото гърлото му бе болезнено свито. „Тази няма да я бъде! Няма да му позволя. Татко, няма да му позволя да те прати там отново. По-скоро аз ще сляза долу и ще го одера сантиметър по сантиметър, отколкото да му позволя да те доближи. Никога повече, чу ли ме? Никога повече!“ По пребледнелите като восък страни на Дийн се застичаха бистри сълзи, докато баща и син не се прегърнаха за първи път от близо шест години...


Наближваше полунощ, а в къщата на Боби цареше пълен хаос. Всеки трескаво ровеше в дебели, стари и прашасали томове, в търсене на някаква вратичка за Джон.
Дийн се извини на Александра и я помоли да не заминава. Тя прие извинението му, защото знаеше, че е искрено. Знаеше, че Дийн няма представа за миналото й и думите му бяха напълно случайно неумишлено бръкване в старата и още кървяща рана. В очите му виждаше ужаса от перспективата отново да загуби баща си и не можеше да обърне гръб нито на него, нито на Джон в такъв критичен момент.
Упоритото и нервно думкане по входната врата стресна всички. Боби отиде да отвори и изненадата му бе искрена, когато видя, че на прага му стои дребничка блондинка с уплашен и доста изтощен вид.
„Ти пък коя си?“ попита я и инстинктивно се дръпна навътре.
„Господин Сингър, аз съм Беки Роузен. Трябва спешно да говоря със семейство Уинчестър.“ Рече нервно момичето.
„Мили Боже.“ Простена тихо Сам. „Боби, всичко е наред. Пусни я.“ Каза сетне.
„Беки, как се озова тук?“ Попита я Дийн подозрително.
„Изпраща ме Чък. Обади ми се тази сутрин, даде ми този адрес и каза, че още днес трябва да дойда и да ви предам съобщение от него. Хванах първия самолет и...Може ли да седна?“ Беки се отпусна изтощено на стола, който Сам й посочи.
„Друго видение ли е имал?“ Попита я Дийн, на границата на търпението си.
„Да. Каза, че в никакъв случай не бива да вярвате на Краули. Че наистина Бог е върнал Джон. Краули е разбрал за това по някакъв начин и се е намесил веднага, създавайки у Джон впечатлението, че той,а не Бог го е върнал. Каза, че Джон не бива да дава меча на Перси...“
„Персей.“ Поправия автоматично сам.
„Все тая...Каза, че Краули не може да стори нищо на Джон...Е, в смисъл...Каза, че Краули може да убие Джон, но не може да го прати пак в Ада, колкото и да му се искало. Всичко е било манипулация на Краули и в никакъв случай не бива да му давате меча на...каквото и да му е името там...“
В притихналото помещение се разнесе групова въздишка на облекчение, последвана от тихото прошумоляване на големи криле. В следващия миг в стаята, като с щракване на пръсти, се появи среден на ръст, възрастен чернокож мъж с топъл и благ поглед.
„ДЖОШОА?“ Възкликнаха едновременно братята Уинчестър. „Ти...какво...Не трябваше ли да си в Градината на...“
„Е, момчета, има промяна в плановете. Както в  моите и вашите, така и в тези на Бог. Той е наистина гневен...“
В същия миг от небето се спуснаха няколко назъбени мълнии, земята се разтресе...
„Да, наистина е много гневен, а по-страшно от Божия гняв няма. Както сте разбрали вече, чрез вестителя на Божия пророк, вашият баща бе върнат от нашия Господар.Той не иска да се тревожите за демона, наричащ себе си Краули...Бог ще се заеме с него лично...“
„Това, определено са най-добрите новини, които сме получавали...от както се помним...“Успя да промълви Сам, след като си възвърна дар словото. Но какво общо имаш ти с...“
„Тъй като сега Краули е Крал на Ада, той има някои способности и правомощия там долу, които могат сериозно да ви навредят, особено на баща ви. Аз съм изпратен като ваш...най-вече негов личен пазител и защитник, докато Бог свърши своята работа.“
В стаята настъпи гробна тишина, защото никой не знаеше какво би трябвало да се каже в такъв случай. Джошоа намигна на братята и, след поредното глухо изплющяване на крила, изчезна също толкова внезапно, колкото се бе появил...

Добро утро, прекрасни  момичета 
няма да откажете нали 
и кифлички

Диде,    за продължението !!!

След около час, когато Беки вече си беше заминала, всички седяха около масата и умуваха къде да търсят меча. Александра стоеше пред дъската с налепените листчета и записките и с маркер в ръка чертаеше пунктирани линии между отделни нарисувани балончета с текст в тях. Изведнъж лицето й застина от направеното внезапно откритие, обърна се към другите и заяви:
- Вижте какво излиза! Май ние сме на малко погрешен път в търсенията си! – Разговорът около масата секна и всички погледи очаквателно се спряха върху нея. – Ясно е, че Медуза е призована от някого вече. Това показват случаите на изчезнали хора и откритите статуи, които приличат на тях. Това значи, че този, който я е призовал, притежава или поне в определен момент е притежавал меча на Персей. Какво пишеше в онази книга, Боби – обърна се тя към него, - че който призове Медуза няма власт над нея, но би я върнал към живота, тъй като тя за благодарност ще му изпълни желанията. Не знаем в момента къде е мечът, знаем само, че Краули усилено го издирва. И е готов на всичко, за да го получи до утре по изгрев. Защо му е? С него той не може да упражни  никакво влияние над Медуза. А и тя вече е съживена, така че той няма какво да съживява повече. Автоматично отпада възможността да претендира тя да му изпълни каквото и да било желание...
- Точно така – прекъсна я Боби и потри брадичката си с пръсти, - тя вече е била призована, Краули няма какво да призовава. Защо тогава иска меча?
- Може би му харесва да притежава такива лъскави играчки – предположи Дийн, подсмихвайки се, а след това добави сериозно: - Дали пък не крои планове за бъдещето? Обезглавява Медуза, а след това я призовава отново. Така има повод тя да му изпълни всяко едно желание. И той съответно си поисква.... всичко?
Сам го изгледа продължително.
- Ти би ли изпълнил желанията на някой, който първо те е убил, а после те е върнал към живота? – попита той.
- Всъщност не – отвърна брат му.
- И аз така си помислих. Връщаме се отново на мотива на Краули. Защо му е меча? Със сигурност му е хрумнало, че Медуза няма да е никак доволна, ако вземе, че я обезглави, а после я съживи отново.
- Ами ако не планира той лично да я убива? – намеси се Джон. – Ако изпрати друг да свърши това, а той само я съживи?
- Тогава спокойно може да си поиска от нея да владее света – добави Боби.
Всички се замислиха. Случаят се оказваше от заплетен по-заплетен. Осъзнаваха, че няма да им е лесно да го разрешат.
След малко Александра трепна.
- Краули не може да си пожелае такова нещо! – заяви тя. – Не е по силите на Медуза да му даде власт над света. Все пак тя не особено силно същество. Виж, ако той си пожелае пари и материални придобивки, то тогава точно тя е неговият човек, ако мога така да се изразя. Но пък се съмнявам Краули да има нужда от тези неща.
В единия край на масата Бьорн и Хербьорг оживено обсъждаха нещо с тихи гласове. Говореха бързо и на норвежки, та никой не ги разбираше но те и очевидно не искаха да намесват никого от присъстващите в разговора си. Бьорн беше стиснал огромните си шепи пред себе си на масата, кимаше отривисто с глава след почти всяка дума на Хербьорг и след това добавяше по нещо към вече казаното от нея. След малко тя се обърна към другите и каза:
- Персей е убил Медуза с меча си, но това не е всичко. Той е имал и щит – същият, в който е гледал нейното отражение по време на убийството, защото не е можел да я гледа директно – би се вкаменил на мига. Щитът и мечът са му били дадени от Атина, когато тя му е поръчала да убие Медуза. Те са божествени. Събрани заедно биха били мощно оръжие за този, който ги притежава. Краули спешно издирва меча под дърво и камък. Защо му е? Ами защото най-вероятно притежава щита и иска да има и прилежащия към него меч. Трябва да си зададем въпроса за какво му е на краля на Ада такова невероятно мощно оръжие.
В стаята настъпи гробна тишина. Никой не беше погледнал на ситуацията от този ъгъл. Изведнъж Сам, Дийн и Джон скокнаха от местата си и в един глас възкликнаха:
- Луцифер!
Боби ги погледа неразбиращо за няколко секунди, след което на лицето му започна да се изписва изненада.
- Дали си мислите за това, за което и аз си мисля? – попита колебливо той.
- На Краули не би му било нужно такова силно оръжие, тъй като няма толкова силни врагове – започна Джон. - Единствената реална заплаха за него и мястото, което заема в момента в йерархията, е Луцифер. Ако той излезе от клетката Краули автоматично изхвърча от поста крал на Ада. Когато дълго време си бъркал в меда не ти се иска да стоиш далеч от гърненцето. Той би направил всичко, което е по силите му, за да попречи на Луцифер да се върне на предишното си място, изритвайки го в шеста глуха. Трябва да помогнем в намирането на меча, защото, ако Луцифер се завърне отново, никой не може да предположи какво ще се случи с този свят. С Краули поне можем да се пазарим. Всички знаем, че той е добър бизнесмен.
- А Медуза? – попита Александра. – С нея какво ще правим?
- Каквото правим обикновено с такива като нея – ще я убием – отвърна натъртено Дийн.

"И после ще мислим"      

Браво, девойки        

Дженсън си е купил пуловери:

Божеее, с какво се занимават хората . Освен ако не искат да ми намекнат, че е студено във Ванкувър. Тогава имам една-две идеи за подгряване .

Ето я и Sara Canning. Май ще я одобря .

Айй, много дълги постове с форумски епизод. Ще чета накуп накрая . UPD: Успях! Супер интересно и заплетено , с много нови-стари персонажи. Браво на всички   .

Да илюстрираме поредната вкаменителка:
- антично
- модерно

Чудесно продължение! Браво на Роза 
Само дето не можах да разбера, защо Луцифер трябва да излиза от клетката? Да не би да става нещо в Ада, че Краули се е уплашил така?

Ми може да има бунт там  

Момичета, страхотно се справяте, с вас времето от петък до петък минава по-бързо  

А сега Маракана да козирува  



Импалко, не се виждат новите пуловери, има ли елемент на събличане-обличане или да не съжалявам  

Съжалявай . Отивам пак да я търся и ще редактирам.
Ойй, мон Капитан. Какво носите в чантата си? Играчки (с надежда)?

Ей, не наигра се!  Нямам информация за съдържанието на чантата, но едно знам със сигурност - "който целият е в бяло, много му се е ..доиграло