SUPERNATURAL: Slash fiction – our fandom’s the dark side

Хелоу, хелоу,

някоя желаеща да се изповяда ???



Si, mi capitan

Розичка   

Бичи е козирувала преди мен, но аз се нареждам след нея, за да отдам чест ....и тяло, и каквото друго се сетите на нашия любим Маракански капитан!  Заредила съм се с доволно количество.. гранати.

Хайде да ви бомбардирам и вас:

(цъкабълс)

Holly Mary and all the saints!!!
 

Мммм, след преиграване (=много игране) трябва изповядване - поне тук така твърдят . Идеалише.
Ех, тази първа бомба... От погледа ли, от позиционирането на лявата ръката, от бедрото ли, от капачката на коляното ли - не знам, но пак ми се доигра. Порочен кръг ня'къф .

Пример за объркващ аватар:

Лелеееееее, чакайте да ви разкажа какво сънувах преди два дена 
Гледам Дийн върви по една квартална уличка в моята любима Стз. и отива в едно ателие, в което за мой късмет и аз имам курс по рисуване. А той отива към кръжока за  (изкочи ми от главата ми как се казваше  ), а бе с две думи ще прави грънци  . Цапа се там момчето и по едно време, беше вече късно вечерта, аз му се обаждам по телефона. Той ми вдига и ми казва "Ало?!", но започна да накъсва и докато изляза вън за да чувам по добре, телефона го беше взела Данийл  . Та ми вика г-жата "За кога ви трябва? Ние точно вечеряхме и сега сме на питиетата!". А аз "Ами нееее, аз просто днес го видях в ателието и исках ....."
И тук вече всичко се прекъсна. А как ми се искаше да изиграем

споделих ... олекна ми ... 

не искам да омаловажавам съня ти. сигурно ти е било хубаво да го видиш, но Солти какви откачени сънища е имала с Дийн. Бубе, ти ли го беше сънувала в моето даскало(това няма логика, но все пак) да купува касетки на металика от разпродажбата в големия салон? Няма как да е Мишето - тя просто не е толкова запалена.

Иначе смятам, че трябва да наваксате пропуска в съдържанието на първа страница с Музикален пътеводител сезон5 и Музикален пътеводител сезон 6

Точно Мишето беше.
Моят сън беше онзи, в който Сам ми беше любовник,а Дийн му се разсърди, както и онзи със "зейналата кола" и Джаганг. 

Боже, твоите не ги помня. Нищо лично, но просто да сънуваш Дийн да си купува касетки на Металика от актовата зала(която преди беше по-малкия салон всъщност, а не големия) на Хуманитарна гимназия -  Варна си е паметно събитие
Поздрав - от известно време обожавам тази песен. направо се разтапям.

Дами, желая ви лека нощ

Ооо, благодаря! Страхотна е! Аз също я обожавам.  

И малко извън темата: Помниш ли онзи сън на Мишето с влака, в който всички ревяха и все някой умираше и накрая влакът катастрофира и всички умряха? Аз пък много го обясних..  
Както и да е, беше просто епично.

А аз веднъж сънувах един доста откачен сън:

Беше, мисля, пълнолуние и щеше да идва някакво същество, което отвлича деца. По - скоро, много същества от този вид. И аз, Сам и Дийн се подготвяхме, после отидохме да извикаме и брат ми. Спомням си, че ходихме с един микробус до някакви складове... След това закачехме детето на съседите на една греда и зачакахме съществата да се появят. Обаче дойдоха едни учителкти по английски от гимназията в нашия град. Бяха облечени в червени тениски и бели къси гащи в средата на декември и ми се сториха подозрителн.По едно време, докато чакахме, те се приближи ха към нас и аз си помислих, че вероятно те са съществата. Казах на брат ми да ми даде сол, но той каза, че солта щяла да ги изпепели и ако можем да гиспасим, без да ги убиваме, трябва да опитаме. Обаче, когато дойдоха, ни казаха, че са демони. Аз изкрещях "Давай светената вода!" и брат ми ми подхвърли някакво шишенце. Започнах да ги пръскам със светената вода и ги попитах кои са. През това време мина един микробус и от него изскочиха още десетина човек. Всичките се събраха и ми казаха, че били Луцифер!!!, Уинчестър (наистина не знам защо, но демонът се казваше Уинчестър  ) и още не знам си кой. Бях шокирана и известно време не можех да помръдна, после Дийн и Сам ми се разкрещяха да бягам. Луцифер ме настигна и аз идея си нямам защо, ама го ръгнах с някаква пръчка по гърба и казах "Лелее, Луцифер!"(боцвам го с пръчката и с някакво увиснало чене казвам "Лелеее, Луцифер", стоя зяпам го..  ) , после се скрих вкъщи. Грабнах си телефона и се скрих в кухнята. Грабнах нещо, което си мислех, че е солницата и видях, че изсипвам захар. Оставих захарницата, обаче без да искам пак я взех и продължих да изсипвам захар пред вратата. Ядосах се и взех солницата, изсипах солта пред едната врата, после пред другата и накрая на перваза прозореца. Тогава чух, че брат ми говори с Луцифер и идват към мен, обърнах се и видях, че солта ми е свършила, а съм пропуснала една врата... И се събудих.

Хах, това с влака на Мишето го помня. А и този твоя го помня. обаче големи хуманисти се извъдихте - закачили детето на съседите на гредата.

Бичи ,
Честита нова премяна.

Ново клипче oт Аsh : http://www.youtube.com/watch?v=5f7RZAtV06Q . Накрая се пообърках, но така е като чета бързо и с константна нагласа .

Супер! Благодаря    .

Какво става в Ада и защо Луцифер излиза от клетката ли? Ами някой ще се наложи след мен да го развие това.
А сега малко да обясня: епизодът малко се обърка. Краули се втурна да търси меча без да е ясно за какво му е и то при положение, че Медуза към момента е призована (от някой друг) и в резултат на това изчезват хора и се откриват статуи-техни копия. Т.е. Краули не се нуждае от меча, за да я призове към живот и да се наслади на наградата, която тя ще му даде задето я е "съживил". Трябваше да има някаква сериозна причина за търсенето на меча от негова страна. В една от предните мои части бях написала, че който призове Медуза НЯМА власт над нея, но желанието да я призове идва от това, че за благодарност, че е върната към живота, тя дава награда (малко като златната рибка - ако този, който я е хванал, я пусне обратно, ще му изпълни 3 желания).
От друга страна, пак както написах, Медуза НЕ МОЖЕ да даде на Краули власт над света, тъй като, първо, тя няма божествени способности (не е бог), и второ, не е създание с висок ранг в йерархията.
За да се напаснат неяснотите написах доста диалогична част, в която общо взето се опитах да подредя нещата. Краули наистина трябва да има МНОГО сериозен мотив да търси меча, при това да го иска ASAP, т.е. до изгрев слънце на другия ден. Щом толкова бърза, значи нещо здравата го притиска и няма време. А щом кралят на Ада е така забързан, значи въпросното нещо ще трябва да е доста сериозно. Бичито писа, че Краули бърза с намирането на меча, но тъй като никой след нея не разви тази част с обяснението защо така се е разбързало Негово Адско Величество, аз реших да систематизирам мъничко нещата, за да няма несъответствия или празноти в текста. А в един момент се появиха и много герои, та в навалицата като едното нищо щяхме да изпуснем някоя нишка.
Та така.
Явно моята част не е написана съвсем ясно. Надявам се, че сега обясних по-добре.
Ако има още нещо, питай.

Ах, клипче на Аш! Обичам като видя нещо такова! Оправя ми деня .)

Здравейте на всички ви иначе!

Здравейте, момичета
Да се включа и аз в епизода.


"Рано сутринта на следващия ден всички бяха много напрегнати. Имаше нов случай на изчезнал човек, при това току под носа им – в съседното градче. Младо момче, на двадесет и три години, не се беше прибирало у дома цели пет дни и майката беше подала сигнал в полицията и издирването не закъсня. Само дето не се откри нито следа от момчето. За последно било забелязано в нощен клуб. След това никой не се беше чувал с него, никой не го беше виждал, никой нямаше представа къде може да е. Бяха разпитани всички, които потенциално биха могли да имат някаква информация, но такава не се намери. Сякаш момчето изведнъж се беше изпарило.
- Май е най-добре да отидем и да проверим на място – предложи Дийн, забил поглед в статията, в която се съобщаваше за изчезването.
- Да, трябва да отидем – съгласи се брат му, надвесен над рамото му и надничащ във вестника.
- Бас държа, че е работа на Медуза – добави Боби и сръбна от кафето си.
Александра, която до този момент се беше взирала напрегнато в записките по бялата дъска, се намеси:
- Имаме модел на изчезванията – случват се все на четна дата. Изчезналите винаги са били забелязани от близки и познати за последно преди полунощ. След това сякаш просто са се разтваряли във въздуха. Ей така – бум! – Тя плясна леко с ръце, за да подчертае думите си.
- Днес е четна дата – отбеляза Сам. – Както сме установили, Медуза действа в тесен периметър. Можем да очакваме, че довечера ще бъде някъде около клуба, от който е изчезнало момчето от статията.
- Петима сме – вметна Джон, оглеждайки Боби, Бьорн и синовете си, – можем сравнително добре да покрием пресечките около клуба. Ще държим постоянна връзка.
- Петима ли? – смръщи вежди Александра и разпери ръце настрани, в желанието си да изтъкне присъствието си. – Мен защо не ме броите?
- Защото може да е опасно – обясни Джон.
- Аха! – възкликна гневно тя – Значи аз ви бях нужна само, за да свърша черната работа около анализирането на информацията, така ли?
Не получи отговор, затова продължи:
- Може пък да не ми е приятно да ме изваждате от играта просто така.
- Права е – каза Боби и кимна към нея, - тя все пак е добър ловец. Колкото повече хора сме, толкова по-голям е шанса да заловим Медуза.
- Тъй като мен май никой не ме забелязва, май ще се наложи сама да застана в светлината на прожектора – заяви Хербьорг и се поизправи малко от стола, на който мълчаливо беше седяла до този момент. – Какъв ще е моят принос към случая?
- Ти няма да идваш с нас! – заяви категорично Сам.
- Защо не? Доколкото виждам ние с Бьорн сме единствените, които не могат да бъдат убити.  – Тя кръстоса ръце пред гърдите си и го загледа сериозно.
Сам пристъпи към нея, хвана я за лакътя и я отведе в ъгъла на стаята.
- Не искам да идваш – каза й, - през цялото време ще се тревожа за теб.
- Не ме подценявай, Сам – отговори тя с твърд глас, - и двамата знаем, че мога да съм полезна.
- Ще останеш тук и ще координираш нещата – не се предаваше той. – Медуза не може да те убие, но може да те вкамени. Не желая това да се случва.
- Не се дръж с мен като с дете – предупреди го Хербьорг и в сините й очи присветнаха пламъчета. Знаеше какво означава това „ще координираш нещата” – щеше да си стои самичка и да чака останалите да се върнат. – Може и да съм натикана в човешко тяло, но съм воин! Знаеш това!
Сам сложи ръце на раменете й.
- Знам, разбира се – кимна той, - но просто го приеми го като каприз от моя страна и ми угоди, става ли?
Хербьорг стисна устните си толкова силно, че те побеляха.
- Моля те – настоя Сам.
Тя въздъхна. Не можеше да му откаже. Не можеше да му откаже нищо. Наистина нищо. Беше готова да направи всичко, което той поиска от нея.
- Добре – отвърна с огромна неохота, - ще остана тук.
Денят се изниза неусетно бързо. Докато обсъждаха стратегии и крояха планове, нощта се спусна, а заедно с нея дойде и лекото напрежение от приближаващата се, и както всички се надяваха - успешна развръзка.
Отпътуваха за съседния град и най-напред отидоха при нощния клуб. Обиколиха го, поогледаха се, опитвайки да прозрат какво се крие зад лицата на хората, които срещнаха, а след това се пръснаха по съседните улички както се бяха разбрали преди това. Трябваше да наблюдават внимателно периметъра и ако някой видеше нещо съмнително или необичайно, веднага трябваше да съобщи на другите.
Клубът се намираше в покрайнините и заобикалящите го улици бяха тесни, зле осветени и не особено чисти. В мрака от шахта до шахта притичваха плъхове, тръгнали на нощната си обиколка с надеждата да открият нещо за ядене. Котараци се ровеха из кофите за смет, а прилепите, които живееха в таванските помещения, излитаха за нощен лов на насекоми. Те отдавна се бяха приспособили към градския начин на живот и сега се стрелкаха из въздуха в неправилни траектории.
Времето бавно напредваше. Всеки от шестимата обхождаше територията, за която отговаряше, отваряше си очите на четири за съмнителни и не толкова съмнителни обекти и шумове и беше готов начаса да съобщи на останалите, ако забележеше нещо.
Полунощ наближаваше, но нищо не се случваше. Дали пък Медуза не беше в някой друг град? Дали щеше да се окаже, че й готвят засада тук, а тя необезпокоявана от нищо и никого върши мрачните си дела другаде?
Малко след като стрелките на часовника застанаха една върху друга право нагоре, слушалката в ухото на Боби тихо припука. Той се заслуша внимателно, кимна сам на себе си, остави поста си и тръгна в друга посока. Придвижваше се бавно в сенките на сградите и се стараеше да не вдига шум и да не привлича чуждото внимание върху себе си. Просто един мъж, позакъснял от работа, който се прибираше у дома. На ъгъла на съседната улица го пресрещна Дийн.
- Виж това – той тикна в ръката на Боби някакъв камък.
Боби тихо ахна от изненада. Защото това не беше никакъв камък, а малък каменен прилеп. Беше като жив – от отворената му уста се подаваха малките остри зъбки, жилките по фините му крила се виждаха до една, ноктите на крачетата бяха като истински. Личеше си всяка подробност – до последното малко косъмче по телцето.
- Намерих го ей там на чувала за смет – посочи Дийн. – Малко по-рано като минавах на същото място го нямаше. Нашата приятелка е съвсем наблизо.
В същия момент забелязаха как в другия край на улицата се изнизва една тъмна фигура.
Веднага съобщиха на останалите и минута по-късно периметърът беше стеснен драстично. Медуза се намираше затворена в квадрат между четири близки пресечки и вече не можеше да мине незабелязано. Предстоеше най-трудното – как да убиеш някого без да го гледаш? Персей беше използвал щита си, но те нямаха щитове. Ако Медуза ги погледнеше в очите, мигом щяха да се вкаменят.
Дийн и Боби бавно я следваха отзад. Не я поглеждаха – рискуваха тя да се извърне ненадейно към тях и погледите им да се срещнат. А една такава среща щеше да е фатална. Периферното им зрение беше единственото, на което можеха да разчитат, но пък то не вършеше особено голяма работа насред тъмнината.
Изведнъж Медуза спря на място, сякаш нещо беше привлякло вниманието й. Боби и Дийн също спряха. Тя постоя неподвижно за няколко секунди след което каза високо:
- Нали не си мислите, че не съм ви усетила? Знам, че вървите след мен.
Двамата мъже стреснато се спряха. Сега вече дори и с периферното си зрение не се осмеляваха да я погледнат.
- Боби Сингър! – продължи тя,- мога да усетя, че си ти. Къде е приятелчето ти Джон? Последния път двамата се опитахте да ме хванете. Кой е този с теб сега?
Тя неочаквано се завъртя и рязко тръгна срещу Дийн и Боби.
- Затвори си очите  - просъска Боби и двамата стиснаха клепачи колкото сили имаха.
Тя ги доближи. Усетиха ръцете й, които докоснаха всеки от тях по лицето, след това по раменете. Горещият й дъх погали Боби по ухото:
- Ако поискам мога да отворя очите ти насила, нали знаеш? Не можеш да ги стискаш вечно. Очните ябълки ще започнат да те болят и накрая като естествен рефлекс клепачите ти сами ще се разтворят.
Боби стисна зъби. Играеше си с него, кучката. Забавляваше се.
- Дийн, да не си посмял да прогледнеш! – каза твърдо той.
Медуза се извърна към Дийн.
- Значи така се казваш, красавецо. – Пръстите й започнаха да галят устните му. – Бас държа, че тези нацупени устни целуват много хубаво...
Дийн почувства как тя долепя своите устни до неговите, а езикът й се опитва да ги разтвори. Кожата й ухаеше хубаво. Но въпреки това едва потисна желанието си да повърне. Знаеше, че това не беше обикновена жена, а чудовище.
- Аз мога да бъда много търпелива – прошепна му тя и гризна леко ухото му. – Не можеш да стоиш вечно със затворени очи.
Дийн гневно потръпна. Мамка му, как се бяха прецакали!
- Хей, Медуза – прозвуча някакъв глас съвсем наблизо – я виж тук! – Гласът звучеше с особен, силен акцент. Дийн и Боби веднага го разпознаха.
След последвалата няколкосекундна тишина уличката прокънтя от край до край от женски писък. След това отново настъпи тишина.
- Можете да си отворите очите – проговори отново гласът с акцента.
Двамата мъже го послушаха и разтвориха стиснатите си клепачи. На не повече от два метра от тях стоеше Бьорн. В ръцете си държеше лъскава ламаринена врата, както по всичко личеше току що изтръгната от пантите. Повърхността й беше сребърна, равна и огледална. В нея се беше огледала Медуза, когато изненадано се беше обърнала назад, за да види кой я назовава по име. Сега стоеше във вид на сивкава каменна статуя. Не беше издържала да срещне собствения си поглед в огледалното отражение.
Бьорн замахна с вратата и удари статуята. Тя се разби на стотици големи и малки парчета и ситен прах.
- Май направих нещо лошо- каза след това той и размърда вратата. – Взех я от един магазин на съседната улица. Няма да са доволни, когато утре сутринта открият дупката в стената.
- Няма страшно – тупна го Боби по рамото, отбелязвайки с лека изненада лекотата, с която Бьорн държеше голямата метална врата – сякаш беше от хартия, - върни я на мястото й, виж там, опри я някак както си е била, и да се омитаме от тук.
Когато по-късно се прибраха Дийн продължително търка устните си с четката за зъби. Все му се струваше, че върху тях все още стои залепнал отпечатък от целувката на Медуза. Е, поне й бяха видели сметката. Сега оставаше само да помогнат на Краули да намери меча на Персей. Не му беше особено приятна мисълта, че ще работят за него, но нямаха избор – ако Луцифер отново станеше крал на Ада, всичко щеше рязко да тръгне по наклонена плоскост и не се знаеше как ще свърши. Е, всъщност се знаеше – нямаше да свърши никак добре. Понякога измежду две злини се налага да избереш по-малката, каза си Дийн, остави четката за зъби в чашата и излезе от банята."

Инче, поздравления за поредната пречукана гад.


Ами малко ги къпете момчетата, за туй  

 
http://yfrog.com/mj4bdz

На милото яко му хлопа, добре, че е толкова красив, та всичко му е простено.

Би, много одобрявам как си се барнала, едно такова празнично ми става като ти видя коледния аватар  

А Дейна как добре ни бомяби и с бомбите и с бомбите си  

Оф, и аз един подреден пост праснах   Карай...ама е  петък, а?