Домашен любимец

Няма как да знаеш към какво се привързват хората, и към какво не. Отношенията между хората и животните са строго индивидуални, всякакви обобщения, изхождащи от личен опит, са... нелепи.

Аз така мисля и това си е мое мнение,не ангажирам никого с него И не мисля че тия коментари са по темата.

Според мен децата най-вече визират другарче за игра, когато молят за домашен любимец, и аз така съм била. Исках кученце, защото исках да идва с мен навън (аз също съм едно дете), да си го водя с мен за компания, да може да играе, да тича с мен и т.н. Имахме котки, но тях нямаше как да ги извеждам, пък и котките са много индивидуалисти и не им беше хич в плановете да ми играят по свирката. И така, след години си взех куче, после почина. междувременно съм имала и много котки. Но признавам, че макар по-многобройните грижи, кучето остава за мен идеалният любимец за единствените деца, лично мнение. Аз също ще взема на сина си, имаме уговорка. Страхотен ангажимент е, особено с моята любов към пътувания, то са хотели за животни, то уговорки... обаче знам, че детето щес е чувства различно и ще правя каквото е по силите ми да отглеждаме и кученце. 

Опасявам се,че си много права.Като питам сина ми какво ще прави с котката,която иска да има, ми отговаря,че поне заедно можели да гледат детско  и да седят заедно на дивана.
Имаше периоди, в които всеки ден искаше един брат и една сестра да си играят.Аз много искам още деца,но за съжаление не се получава толкова лесно.

Каквото и животно да вземете, изисква грижи и съобразяване с него. Всяко животно е с определена индивидуалност и трябва да се напаснете към нея.
Миналата година гледах сиамска бойна рибка, която бяха подарили на офиса, но там щеше да умре. Включително и за нейните особености трябваше да се подготвим - чистене, обгрижване, хранене и т.н.
Имам и кучета, ангажимент са. Ако се поболее, грижите и притесненията са като за член на семейството. Същевременно са и голяма радост. Много обичам и котки, но никога не съм гледала и не знам какво е.

Децата искат домашен любимец за другарче. Уж обещават как ще се грижат а него, но после им минава мерака. Така стана и у нас. Сега аз се занимавам с кучо, хич не ме радва. А еи  много невъзпитан, постоянно нахапва нещо. Не го искам, но няма кой да го вземе и да ме отърве.
Имам си и друг домашен любимец - тарантула. Много и се радвам и редовно си я  разглеждам.  Хапва си насекомо или бебе бяла мишка от време на време, вода и се слага рядко по 1 капачка.  Дъщерята и нея май я забрави, но тя поне не ми цапа. Та така - грижа се за паячето с удоволствие, а за кучо без желание.

@Aisha
Кучо е невъзпитан, защото никой не си е направил труда да го възпита, когато е бил малък и никой няма желание да се занимава с него в момента. Кучета дъвчат и унищожават, когато им е скучно  - те са социални животни и имат нужда от нашето внимание. Горкото същество...представете си да живеете като сираче в дом, в който никой не ви иска, не му пука за вас и не ви изхвърля само, защото няма на кого да ви даде.

@ Авторката на темата: домашният любимец не е играчка и не е само за забавление. Той може да научи едно дете на отговорност и грижа към другите, без значение какъв тип гръбначно е. Аз ревях за куче и ми взеха при едно условие - кеф, не кеф, отговорността бе моя. Аз го учех да се изхожда навън, разхождах го, хранех го, пренебрегвайки игри и прочие забавление. Разбира се, сега осъзнавам, че родителите ми винаги са били зад гърба ми, готови да се погрижат за животното при нужда, но ми бе дадено да разбера, че аз съм стопанинът.
Моя съвет е да изчакате още няколко години, когато детето ще може да участва активно в грижата за животинчето и тогава заедно решете какво най-много му се иска.

Все едно описваш мен като малка   И аз се молих на майка ми за животинче, и като бях малка и като по-голяма, но единствено ми се позволиха рибки. Като няма друго, и на тях се радвах, а като станах на 9-10 години грижата за тях ми се прехвърли изцяло на мен, и до гимназията си ги гледах аз. Конкретно за дете с голям интерес към зоологията, ми беше много интересно да комбинирам различни видове рибки, водорасли, камъчета и да си представям че наподобявам естествената им среда, правех им пещери от раковини и други "забавления" в които те се мушкаха да разглеждат. Та, ако не се спрете на друго, и рибките са добър вариант, но може би за по-голямо дете.

Сега гледаме котка и може би едно от най-важните заключения, до които съм достигнала е, че ако имате претенции към характера, е най-добре да си вземете пораснала котка от човек който я познава. Малките котета са сладки, но са подарък-изненада и бомба със закъснител ако ви се падне "бодливо"   До известна степен могат да се възпитат - например за драскането - но голяма част си е индивидуалност. Ако вземете малко, стреляте в тъмното дет се вика. Може да се случи гальовно и игриво, но може и да ви се падне див караконджул. В интернет има много сайтове, включително фейсбук, където хора подаряват домашни котки, или котки от приемни семейства. Те могат да ви кажат каква е по нрав котката, и ако изберете миролюбива и игрива такава, тя може да бъде супер другарче на детето. Могат да си играят, да се гонят, да си подмятат топче или играчка, да се гушкат, абе интересни са котките, не е даденост че само ще лежат и ще гледат детско   Но наистина препоръчвам котка, която някой друг първо е опознал и може да ви каже що за стока е. Пък и така ще дадете дом на нуждаеща се животинка - на големите по-трудно се намира дом защото хората се хвърлят на бебетата, и горките пораснали котки остават на заден план. Нашата я взехме вече голяма, описаха ни я че е кротка и гальовна, точно каквато искахме, и сме много доволни.

Нека да дам и аз съвет - от личен опит, разбира се, защото всичко си е до дете. Като малка съм казала "Искам братче или куче!" и родителите ми ми взели куче!    Страхотен приятел за 15 години ми беше. НО наистина си иска грижи, а дете на възрастта, на която аз бях тогава - 7-8 години, не може да ги поеме. Дълги разходки, чистене на косми, първоначален период от пишкане навсякъде и един куп сдъвкани обувки и изядени чорапи! Малкото кутре е истинска хала! А и след това - няма студ, няма мраз, няма дъжд, няма "спи ми се" - навън с кучето!
Малко след като взехме кучето се сдобихме случайно и с котка и това милото коте да си призная със срам - много го тормозех! Постоянно исках да го гушкам и мачкам, а то ме дереше жестоко! Моето лично мнение е, че котетата не са препоръчителни за малки любвеовилни момиченца или момченца. Вече на 10-11 годишна възраст имах съвсем различно отношение към животинката и се спогодихме някак, но до смъртта си гледаше да ме избягва.     Виж, следващите ни котки много ме обичаха, ама тях не ги тормозех.
Та в заключение - бих взела куче или котка на детето МИ след като малко му дойде ума в главата и стане по-отговорно. Пък дотогава ще наблюдаваме животните на другите хора и ще им се радваме. Но за предпочитане е куче. Котката е спокойно животно, не обича щурящи деца нагоре-надолу.

Гледала съм хамстери, морски свинчета, много котки, папагали, канарчета, бели мишлета, рибки; в момента имам зайче и канарче. Грижата за тях винаги е голяма, но най-трудно е, когато се налага да ги оставиш за няколко дни на чужди грижи. А и ветеринарното обслужване е скъпо и трябва да имаш добър доктор. Ако дететето много настоява за животинка препоръчвам като Касита морско свинче. Нашето го вземахме с кафеза до вилата - 150 км път издържаше като едното нищо.

Нел има английски булдог и казва, че е много поспалива и не обича много-много разходки. Но тя май живее в къща



 Пас,

Бързо включване: Мислейки за домашен питомец веднага изключвам риби,зайци,мишоци поради прекалено краткия им живот.Никой не иска детето му да страда,защото виж ти,рибката обърнала тумбака.Пухестите четириноги са далеч по-добър вариант,тъй като са по-общителни с децата.Кучето си цапа,и си мирише,докато при котката елемента с мърсотията е по-ограничен.Понякога котката не е най-добрия избор,защото има писани с доста лош нрав,но това е въпрос на късмет.От личен опит казвам за моя котан,който е с много силен характер и си пада пълен непукист,но щом види малки деца веднага тича при тях,умилква се (нещо,което не прави дори с мен),и има голямо отношение към плача им.
Друга важна причина да имате животно са точно вече споменатите бактерии,дете+котка=по-добър имунитет.А и детето се учи на отговорност към едно зависещо от него същество.

Като бях на 4г майка ми взе сиамска котка, за себе си...
Казват, че тази порода котки били лоши...да бе!
Всички кукли бяха заменени с нея. Редовно носеше рокля или спеше в куклено легло.... И въпреки всичкият тормоз, котката спеше при мен на леглото.
После заживяхме в къща и някой ми я открадна 

В къщата разбира се никога не сме оставали без животно, гледали сме кучета, котки, хамстери, костенурки, папагали, речни рибки..... а бе на кой каквото му беше излишно ми го носеше 

В момента нямам възможност да се грижа за куче, към котки ми откриха алергия, папагалите правят много боклуци, а пуснеш ли ги да се разходят ти оакват целият апартамент, рибките и  мишките умират бързо...

Картинка, за мен най-доброто решение е куче, можеш да си вземеш дребна порода. Ако смяташ, че грижите са много вземи си коте. Лично моето мнение е, че котките израстнали с деца са доста спокойни, заради системно налаганият им тормоз.

В един зоомагазин видях пинчер джудже. Голям сладур. Ама са нервни.

А замисляла ли си се за игуана. Игуаната не е скъпа, вегетарианец е, не мирише, не пуска косми, обича да се гушка(понеже е студенокръвно) и е атрактивна. Единствено и трябва терариум с лампа. В плен мисля, че не достига повече от метър и половина с опашката. Успех. 

За мен идеалното домашно животно е котката. По-горе са изброили предимствата.
Не се разхожда, лесно се учи къде да пишка, котките са чистофайници по природа, лесно е да я нахраниш. Може да издържи 2-3 дни сама, ако заминете за уикенда. А ако заминете за по-дълго, стига някой да идва да я храни.
Котката може да се гушка, но ако ви няма, не страда като кучето. Въобще тя си запазва както самостоятелност, така и ловния инстинкт. Дори дебелият мързелив сиамски котарак на един съсед беше хванал врабче и му го донесъл подарък... т.е. ако се случи нещо и избяга навън, котката се справя добре и сама.
По-своенравният характер на котките учи децата да уважават мнението на другия, да разберат, че всеки си има лично пространство.
За да не драскат мебелите аз слагах въже около крака на масата - намотаваш го стегнато, тя си ходи там да си дере и да се катери. Ако оставиш да виси край на въжето, има да си играе с часове.
С дъщеря ми си играеха с колички, детето бута автомобилчето, котката го връща, гони го, набута ли се под гардероба, котката не спира преследването.
Иначе сме имали почти всичко... без куче.
Рибите са животинки, на които можеш да подсигуриш всички условия, но не могат да се гушкат. Иначе са много интересни, но е хубаво детето първо да прочете за различните видове, за да знае кои иска. Според мен е за по-големи деца, които могат да сменят вода в аквариум и да са постоянни в грижите.
Костенурките са тъпи - препича се на камъка или яде, растат бързо, боледуват, често ослепяват, не могат да се гушкат, а като станат големи, много хора ги пускат в реките, което е много лошо - в аквариум се гледам американските червенобузи костенурки, (нашите са редки и защитени), които са много хищни и пуснати в нашеска река или езеро, нанасят големи щети на рибите.
Хамстерите са нощни животни и шумят нощем, живеят малко.
Зайците гризат всичко, стават за гушкане, но не са много умни и не стават за игра като котка или куче напр.
Морските свинчета са интелигентни между гризачите - издават разни звуци, опитомяват се, стават за игра в някаква степен, лесно се хранят, обичат гушкане.
Птиците - не е вярно, че папагалът ще ви надживее, не чивеят чак толкова много. Вълнистите живеят по няколко години. Големите папагали не е хубаво да купувате, понеже най-често се внасят контрабандно и може да са болни от нещо и да умре много скоро, а и са по-чувствителни към яденето.
Иначе папагалите са дружелюбни, опитомяват се, имала съм вълнист, който си стоеше на рамото или на главата ми отгоре, ядеше от ръката ми и тн.
Шумни са, ранобудни са и правят боклук, иначе са готини.
Все пак е важно и какво харесва детето...