Наистина ли заслужаваме това

аз май съм единствената, която винаги е получавала нормална здравна грижа у нас
дори от съвсем случайни лекари
миналата година в БГ се наложи са посетя спешен кабинет - просто влязох в 1градска, попитах къде е спешния уши-нос-гърло, влязох, човека ме прие, прегледа и каза на следващия ден в 8 да съм при него да ми направят изследвания. в 12 бях оперирана. на всичко отгоре платих единствено някакви капки, които той ми препоръча и ми поставя лично няколко дни след това, беше си оставил човека и телефон си, ако има нещо да му се обадя, изобщо никакви проблеми. Вярно мизерия, докато траеше интервенцията се наложи да държа някаква тръбичка, щото нямаше кой друг, но веднагически ми обърнаха внимание. На всичко отгоре не платих и 1 лев, не знаех как да подам пари ( не съм свикнала и хич не ми идва отвъртре да благодаря с 50 лева, например или с бонбони и уиски:))), а се оказа, че здравната ми книжка тукашна е валидна в БГ, така че всичко ми беше бързо и покрито от осигуровката ми
Поне 5ма души ми се скараха как така съм се доверила на непознат некадърник, как щяли да ме заведат в Токуда, при големите специалисти (хахахааааааа), колко било чисто и модерно всичко, а аз в 1ва градска да се набутам.. ми ей така, влязох и веднага имах достъп до лекар.



за сравнение, в нашата болница тук ( Ит) която е добра в добър район и се води високо ниво с бял код в спешното ( това е което би получила мисля и авторката ) с нечовешки болки в ухото чаках 6 часа да ми дойде ред, накрая се разревах от болка и отчаяние и се прибрах вкъщи да се нагрявам на една лампа, а ушен лекар видях няколко месеца по-късно. Свекър ми пък би рекорда веднъж, влязохме към 4-5 следобяд той изкривен от лек инсулт и излязохме в 3 през нощта. Дори не мога да сметна колко часа сме стояли, бяха го сложили на един стол в първите няколко часа, и ми бяха дали една салфетка да му обирам течащата слюнка от изкривената уста.... Тези  хора не му направиха най-проста енцефалограма , но му направиха рентген на бял дроб и ЕКГ и понеже беше нощ а в спешното няма рентгенлог, чакахме някакъв да пристигне от отделението, да направи снимка ... голям опит имам тука със спешна помощ, та ще разберете възхитата ми от разказа ми по-горе

Да,на 100% си го заслужаваме.
Има една тема,,извадка от гръцки вестник..." като нея има още много.
Защо истината не е наша реалност,защо не си отворим и сърцата за това което сме?
Защо са ни нужни измислени ,,Саркози" и други медии,за да чуем гласа на някой от нас?
Всеки ден такива неща си говоря с приятели,роднини и клиенти.
Защо тогава моите или техните думи нямат тежест,а от,,чужди уста"-гледай,чети-вярно пишат и казват хората.
Ами ние го живеем това.Ние сме в тази болна здравна система.
Ние изплакваме очите си за изгубени близки.

10 c's , на приниципа на вероятността  Рядко си в България, аз съм срещала и добри, и лоши.  В повечето случаи - добри. За здравеопазването в чужбина сме говорили много, но това не пречи всеки да казва - Ау, каква държава!  Не знам защо, българите сме си внушили, че като те заболи глава, трябва да викаш бърза помощ.   

Едно нещо, което е малко в страни от темата, но ми прави впечатление е, че ако имаме час за фризьор и той ни забави - седим, чакаме и четем списания. Ако отидем на лекар без час, много се дразиним ако чакаме повече от 10 минути, нищо, че има опашка и лекарят очевидно не пие кафе. Ся не ми казвайте, че е заради нетърпимото страдание, което изпитваме... Това нагнетяване на напрежение и противопоставяне на лекар - пациент е в доста голяма степен изкуствено и изкривява гледните точки и на двете страни. Не, че аз не съм попадала на лекари, достойни само за отстрел...Друга ми е мисълта.

Защото няма никакъв ред. Разне хитряги непрекъснато гледат да се вмъкнат, трявба   да си пазиш реда и мястото, като застанеш плътно до вратата.

Потърсиш ли спешна помощ за някакъв бързорешим проблем или имаш ли някакъв дребен здравословен проблем най-вероятно ще получиш бързо помощта и ще останеш доволен. Е, сигурно ще има и изключения и може да се наложи да почукаш още на една-две врати. Но сравнително бързо ще получиш помощ.
Големият проблем у нас е с тежките заболявания, които изискват дълго и комплексно лечение. Много голям е проблемът... някак виждаш в очите на докторите, че са те отписали и не им се занимава с теб и въобще не знаят какво да те правят и що не вземеш да се гръмнеш, че да не им губиш времето....Това действа пагубно на и без това достатъчно нарушеното душевно равновесие на болния. Наблюдавах от близо "лечението" на един такъв болен, с поставени поне десет различни диагнози от "светила". Десетки са кабинетите, на които е почукано, десетки са униженията, липсата на информация, липсата на съпричастност, липсата на доверие и т.н.

въобще не е в страни и е част от системата-организацията на прегледите.Не си я измислят чакащите отпред.Пример-в един кабинет се приемат със записан час, предоперативни планови, и спешни.Плановите идват в уречен диапазон.Докато им се направи теста стоят и чакат отвън на течения и болни с навити ръкави/тест за упойки и алергии/Междувременно, дошъл е някой, който има час записан, че даже и му закъснява.Влезнал е през това време някой спешен.Получава се неспазване на часове и едно огромно висене пред кабинета.Това е детското отделение, където има и доста бебета, които в продължение на два часа си реват, щото са си бебета. И се почва едно надцакване-кой е с по-по-най-бебе, че да го пуснат да мине напред, поставен си в ситуация да пускаш пред теб, въпреки, че и ти с дете чакаш и т.н.Картинката е невероятна.Ако ми се наложи втори път мога да извикам някой да заснеме, само да не го изхвърлят от болницата. Но-това е Организационен въпрос и е част от Системата.Да не говорим, че може да се случва в един кабинет, а не да влизаш и излизаш в три-в единя ти гледат гърлото, в другия ти драсват някаква бележчица, с нея тичаш извън сградата в друга сграда да платиш нещо си, после се връщаш и чакаш пред друг кабинет и т.н. И междувременно са надошли още 3-ма спешни, двама планови и 5 с час са се натрупали.Средно по 20 минути на човек-сметни колко пак ще чакаш, а си бил преди минути в кабинета и си излезнал, за да платиш само нчкаква си такса.Ей затова хората се лепват за вратата и не мръдват.Някои идват с родАта, един-на едната опашка, друг-на другата, трети-тича да разплаща.

Абе не си да ти кажа. Като ги зачета тези оплаквания от всички лекари и навсякъде, се чудя аз в кои болници ходя и при какви лекари попадам, ама хората се отнасят нормално, правят всичко, което е нужно да се направи, даже понякога повече...
Мъжът ми ме придружи когато отидох при личния лекар да си дам епикризата и документите след престой в болница(за който престой лично настоя лекарка, дошла на служебно организиран скрининг за служителите на фирмата) и доктора случайно го чу да кашля. Привика го от коридора и освен че му връчи талон за кръв, и му направи кардиограма, преслуша го най-внимателно, и го прати на пулмолог. Пулмологът от своя страна го прати на кардиолог, а той на съдов хирург заради друг проблем и на ехокардиограма. А мъжът ми просто дойде с мен ей така да не съм сама.
Ставало ми е много зле посред нощ, като тръгнахме от нас в 2 часа през нощта, се прибрах в 6,30 сутринта. Цяла нощ ми правиха какви ли не изследвания и ме преглеждаха какви ли не доктори. Хората не ме пуснаха докато не се увериха, че съм добре!
Никога личният лекар не ми е отказал направление за какъвто и да е специалист! При все че семейството ни е петчленно и все някой има нужда от преглед при очен лекар или УНГ, или съдов хирург(там са ни основните проблеми), гинеколог за мен и т.н. 
А тук такива оплаквания и неразбории сте описали, че се чудя къде живея аз и къде вие?

E,кое те учудва точно?Че има различни нюанси ли?Ми ще има, като няма работещ стандарт.Нормално е.Аз писах-лошо отношение не съм видяла, освен една докторица, която отказа преглед и и отиде проверка след това защо и как отказва.Аз говоря за другия тип неразбории-недомислената организация на Всичко.Случва се да отидеш здрав за нещо/превенция някаква и да се прибереш болен.Същото е и безумието с предоперативните, които по правило имат условия-като изследвания и т.н., които докато ги направиш, ще рухнеш болен и операцията ти ще се отложи и после-пак наново.Аз говоря за такива неща.Пример-изследванията за кръв важат 7 дена.Ти отиваш Някъде, в лаборатория, нареждаш се на опашката сред кихащи и кашлящи и даваш, след час-два чакане.След 3 дена си кихащ и кашлящ.Отлага се интервенцията.Минават 15 дена и започваш отначало да събираш-изследвания, ново направление, нов тест и т.н.Пак сред болни.

Но това няма как да бъде избегнато. В крайна сметка голяма част от хората, които чакат в поликлиники и лаборатории СА болни и няма как да бъдат филтрирани или отделени.
За мен в такива случаи е по добре да се доплати ( ако има възможност) и да ти дойдат на крака у вас да ти вземат кръв.
А и д ане забравяме, че да си болен или да ти предстои интервенция си е достатъчно гадно само по себе си и ако ще и в памук да те увият, пак ще е гадно. Човек се изнервя, ядосва се, обвинява.

Преди две седмици ЛЛ отказа да прегледа двегодишното ми дете, защото много плачело. Два часа по-късно карах в насрещното към най-близкия спешен център- този на ОБ, защото детето започна да се задушава от кашлица. Радвам се, че вие живеете на прекрасно място и случвате на чудесни лекари.  

Малко след като се роди го намерих почти задушено от повърнато мляко. Веднага се обадих на Бърза помощ. Държаха ме на линия, като ми даваха съвети как да го обърна, къде да го потупам, как да му бръкна в гърлото, докато дойде линейката. Попаднахме на прекрасен педиатър. Закараха ни Университетската болница по детски болести в отделението по гастроентерология. Там, 5 дни, никой не обърна внимание, че детето отказва да се храни, спи постоянно, омърлушено е...Добре че, се върна доцент Пантелеева от отпуск и ни постави диагнозата. След два дни, на седмия ден от престоя, ни изписваха, свършваше клиничната пътека, според нея и детето ми е щяло да свърши, ако ни бяха натирили.

Истории много- и за добри, и за лоши лекари, и за човечни, и за бездушни. Положението не нито бяло, нито черно, а наситено с много нюанси на сивото.

Едно време, в голямата, модерна сграда на 27-ма поликлиника, която днес е областният онкодиспансер, имаше отделно крило за възрастни- 4-етажно, и едноетажно за деца. На регистратурата те питаха с какви оплаквания си, за какво си дошъл, и ти даваха номер, с час за даден лекар, така че, да не се смесват болните и здрави пациенти, дошли на профилактичен преглед, например. Имаше ден за консултации на бебета и малки деца на място, което нямаше досег с болните деца...А сега в новата сграда на поликлиника "Младост", която е всичко друго, но не и сграда на поликлиника, с асансьор, в който няма начин да влезе инвалидна количка, всички чакат на куп в коридорчета по метър широки.

Рокси, аз не казвам болните да се филтрират и да им се забрани.Просто споделям и описвам един затворен кръг, който прилича на параграф 22.Недомислено е.Питала съм-за взимане на кръв се ходи в лаборатория и толкоз...Не е до ядосване, аз съм самата търпеливост, ана не съм само аз там, има и нетърпеливи, стига се до грозни сценки.Това може да се избегне, въпрос на организиране е.Освен това, по този цикъл аз всичко съм платила-не съм чакала на поредната бележка за кръв, защото ако и з анея трябва да се тича пстоянно до личната се утроява работата.Отивам и си плащам, не е като за без пари да съм го поискала.Реално-има как да бъде избегнато и то е, като се профилират отделенията или поне кабинетите-кабинет за спешно, кабинет, за прегледи с час/идваха деца ей така, за превенция и ги мешаха с деца предоперативни  /.Така, както не може консултация на бебе да се извършва редом с варицелено дете.Примерно.Изследвания освен това на последните, ако се прави преди интервенцията, на клинично здраво дете е добре да се извърши в отделението, а не в някоя си там лаборатория, и така ще са филтрирани болните-сиреч-такъв човек, който трябва да се пази, няма да се подлага на парадокса да изтича сред болните за час-два, а ще си е в отделението.
Гледам и Касита е писала за същото, според нейните наблюдения.Не е да не може.Просто-системата ни е такава.Като се подреди това, ще се подобри Принципно този вид услуга.

И ние като Jizzlobber събирахме така на 2 пъти папка документчета и изследвания за детето, като беше на 8 месеца, с цялото висене по опашки между болни баш в грипния сезон, накрая пред един готин кабинет, точно като описания от нея, където приемат и с час за първичен преглед, и за някакви процедури, и за хоспитализация, след висене от още 2 часа ни обясниха, че няма да приемат тази седмица, защото се изчерпала клиничната пътека, демек половината бележчици ти отиват по дяволите... И съответно ми писна, отидохме "на частно" и доплатихме съответната сума над отпуснатата по клиничната пътека.
Много от проблемите наистина могат да се решат с елементарна организация. Например за какво бяха тия електронни здравни досиета ли, картони ли са, не ги знам, след като само личният ти лекар има достъп до тях? Много въпроси биха отпаднали, ако преглеждащият те от спешен кабинет, от др. населено място, специалист, при хоспитализация, може да види към какво си алергичен, какви хронични заболявания имаш, ваксинирано ли е детето и т.н. без да трябват хиляди бележчици.

За спешната помощ съм със смесени впечатления. Единия път за мъжа ми, който си извади ръката от рамото и не можеше да мръдне, дойдоха за 10 мин, биха обезболяващо, закараха ни до военна болница и там наистина след 5 мин дойдоха двама якички доктори, за да го "сглобят".
Обаче пък за дядо, който беше с инсулт преди 4 години ги чакахме над 2 часа, а знаеха, че е с инсурт, казаха го по телефона. Когато е важна наистина всяка минута, за да се ограничат пораженията на мозъка. За баба пък сега лятото се обадихме в 18.30, дойдоха в 23.30. Не, не се шегувам. Беше през един от най-топлите дни, съобщаваха даже по новините колко повиквания имали към бърза помощ. Разбирам ги донякъде, че и на тях не им е лесно, но пък ни се караха по телефона какво пък ги занимаваме с тази 80 годишна баба...

Или пък мъжът и жената, дето ги блъснаха на България през нощта, наистина на 400-500 метра от спешния център на Военна болница и чакали 40 минути линейките. Не знам, нещо не е наред явно.