Не си играе сам

  • 2 205
  • 33
  •   1
Отговори
# 15
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
strange_one ,лунният пясък е чудесно нещо. Играе си с него по 1-2 часа без да му омръзне.
Има един огромен недостатък обаче - цялата стая е за основно почистване след това  ooooh! Хем постилам върху килимите разни неща, за да не се набива пясъкът в тях. Може би моят син много се развихря, ама става ужас просто. Дрехите му също са целите в пясък, при положение, че му слагам престилка и ръкавели преди това.

# 16
  • Мнения: 770
Какво да кажа, същата работа и при нас. Синът ми е на 4,7 г. и наистина нищо не го впечатлява, ако не съм до него. Дори и филмче да пусна, трябва да седна до него и двамата да гледаме. Ходи на градина, там си прекарва чудесно с децата. Но отчитам това, че ми е много "мамин" и моя си е вината, че съм го научила всичко двамата да правим. Мамино мишле, разбирам че му липсвам и вечер наваксва, но наистина идва тежко, когато си уморен. Моето решение - двамата готвим, двамата подреждаме масата, двамата чистим, вадим дрехи от гардероба и подреждаме наново. Верно, че вместо за час върша тези дейности за тройно повече време, ама няма начин - иначе започва едно мрънкане, квичане, глезене.... След като "оправим къщата" и вечеряме, аз мия съдовете, с уговорката после и той да мие - за целта му давам пластмасови съдове. Отстрани изглежда като есплоатация на детския труд, но повярвайте - малкия иска да се включва във всичко, та затова му позволявам. Мен това моткане честно казано ме дразни, искам бързо да приключвам и да почивам, ама хайде, така детето видимо се чувства полезно. След вечеря сядам на земята и бръмкам с колички. Ща не ща - това е ежедневието ми. А как ми се иска да хапна и да се просна пред телевизораааааа............... Но както някой по-нагоре каза - скоро тези моменти ще ми липсват, затова им се наслаждавам, въпреки натрупаната умора  Grinning

# 17
  • Мнения: 3 743
И дъщеря ми помага вкъщи. Защо дете на 4.7 години да не може да свърши домашната работа както трябва Thinking

Дъщеря ми Thinking като иска да мие чиниите, аз й давам истинска гъба с веро и слагам чинията на котлона, който е до мивката. Тя я насапунисва и после аз си я вземам, да не я изтърве и си я досапунисвам отдолу и я изплаквам. Само ножове не разрешавам да пипа.
Помага ми и като мета, държи ми лопатката. Сама си сгъва дрехите и си ги прибира в чекмеджето. Даже и на бебето дрехите сгъва. Още от около годинката ми помага с прането между другото. В началото само й подавах дрехите от простора и тя ги оставяше на дивана в хола. Много обича да ми помага.
И готвим заедно, тя бърка, аз след нея дообърквам. Оня ден правихме картофени кюфтета. Мога да кажа, че ако ги бях правила сама щях да ги правя доста по-дълго време. Само дооформях нейните топчета и ги мятах в тигана.

Може да има значение факта, че е момиче, не знам, но ако синът ми прояви интерес към домашната работа, както беше с щерката, никога не бих го спряла, само защото няма да направи нещо както трябва или пък защото е момче Peace

# 18
  • Мнения: 3 034
Синът ми винаги е участвал в домашната работа, но това просто е още време, в което е залепен за мен. С нищо не променя останалата част от деня.  Crazy

# 19
  • Мнения: 3 743
Да, съжалявам постът ми не беше съвсем по темата. Мисълта ми беше, че децата могат да помагат в домашната работа без да ни пречат и удължават времето за свършването й Peace

Иначе, сигурно аз имам много добро дете, защото когато й кажа, че мама е изморена, дори масаж се опитва да ми прави Heart Eyes

# 20
  • Мнения: 3 034
Явно е така. Мен ме карат да играя на колички за отпочиване.  Crazy

# 21
  • София
  • Мнения: 2 217
Вероятно му се иска да сте заедно и да получи внимание...А може и да си е такова детенцето - двамата ми малки сина никога не са искали да си играят с мен, докато най-големият беше направо досаден, а на работа не съм ходила, т.е не му е липсвало вниманието ми....

# 22
  • Мнения: 770
Явно е така. Мен ме карат да играя на колички за отпочиване.  Crazy

Сладурче мамино! Разбирам те напълно, нали и аз това казвам - след домакинската работа сядам на килима и бръмча.  Снощи какво правихме - искаше да мие на мивката колички. Предложих му да си направи автомивка- на  килима постлах една плажна хавлия, донесох леген с вода, пяна за вана и гъба и наредих на влакче двадесетина коли за миене. Радост в къщи и спокойствие цели 30 минути! Въобще не се сети за мен. През това време имах възможност да се лакирам, без някой да има желание да ме маже до лактите.

# 23
  • София
  • Мнения: 6 999
Към авторката:

Ако наистина искаш сина ти да си играе сам - оставяй го за малко сам. Кажи му примерно: "Трябва да обеля картофите - поиграй си 10 мин. сам, после заедно ще почетем книжка." Ако той те последва или се опитва да ангажира вниманието ти, отново го върни. Увери го, че след 10/5 мин. ще сте заедно, но сега трябва да направиш нещо друго... След като времето мине - отдели му обещанато внимание.
Постепенно ще се научи да си играе сам.

Никога не съм играла с дъщеря ми с нейните играчки, или пък тя да ми дава команди, а аз да се правя на дете. Когато правим нещо заедно гледам да е нещо, което и на двете ни би било приятно. Да, децата имат нужда от внимание, но също имат нужда да разберат, че родителят им е различен от тях човек с различни от техните нужди и желания.

# 24
  • Мнения: 3 034
Не знам, аз наистина мисля, че е до дете, до характер. Той винаги си е бил такъв, прави сте. Още от новородено, той си живееше на рамото ми, даже снимки имам - като маймун вкопчен. Никога не е можел да стои в кошара, в креват, не и не (но пък си спи сам винаги и не понася да спи в компания, парадокс). Виснал на врата или рамото и така.  Laughing Аз сама се шегувам, че нещото, от което най-ме втриса - мъж залепен за полата на майка си - ей това ми пратиха феите, да преосмисля тезата.  Crazy Шега, разбира се, мъничък е още, но факт, че не подлежи на отбиване, тъй да се каже.  Grinning

# 25
  • София
  • Мнения: 1 335
Ами ако е до дете, защо моето дете само с мен е толкова изискващо, а с баща си е много по-склонен да се самозабавлява, понеже той обикновено не му отговаря на мераците така отдадено? Thinking

Освен това - като оставим на страна сантименталния момент с "трай сега, че после и да искаш - няма", аз мисля, че тук и сега за детето няма нищо полезно и развиващо в това, да очаква някой да му е персонален аниматор 24/7, да не се опитва да си измисля самО игри, да очаква някой друг да мисли вместо него, а то да е само страничен наблюдател.

И за да не си помислите, че нападам авторката - казвам го от позицията на майка, чието дете отговаря на същото описание Simple Smile
Само че аз смятам, че това е предизвикателство, което човек трябва да преодолее, иначе и двете страни не са печеливши...
Не съм намерила още правилния подход обаче...

# 26
  • Мнения: 3 034
Е, като го намериш, свиркай, веднага ще го последвам. Хубаво си го написала, сигурно е вярно, но като и аз не съм намерила начин да се забавлява сам, без да се чувства отхвърлен, няма как да стане. Дори когато се примири и седне да играе самичък, той е толкова тъжен и с такава неохота мести играчките, че просто няма смисъл от това. То не го обогатява по никакъв начин, а аз се чувствам като някакъв изрод.

# 27
  • Мнения: 52
Душички! Гушкайте, целувайте ги, играйте си с тях, че много бързо растат. После ще ви липсва това време Simple Smile

# 28
  • Мнения: 3 743
Да, децата имат нужда от внимание, но също имат нужда да разберат, че родителят им е различен от тях човек с различни от техните нужди и желания.

 Peace

# 29
  • Мнения: 37
Аз се опитвам да му обясня, че имам своите си нужди и потребности. И гледам да го карам да играем игри, които и на мен са ми приятни.
Но е факт, че предимно с мен се държи така.

Общи условия

Активация на акаунт