Публикувана: 5 ноем. 2011, 22:40 ч.
Последно мнение: 9 ноем. 2011, 01:31 ч.

Не си играе сам

2 212
33
1

1
2
3
Всички

5 ноем. 2011, 22:40 ч.

Мнения: 37

Здравейте,
синът ми е на почти 4 години и това, което забелязвам при него е, че почти не си играе сам. Във всяка игра, която подхване трябва да участвам и аз, когато съм си вкъщи, и често главно аз правя нещото, което той иска, а той само гледа. Искам да попитам как е при вашите деца и на какво играят? Какви игри мога да го накарам да играе сам?

Не че не искам да играя с него, но понякога съм доста уморена след работа и искам малко почивка.

# 1 6 ноем. 2011, 01:28 ч.

Мнения: 289

И моят син е на 4 години и също предпочита да си играе с някой.

# 2 6 ноем. 2011, 01:58 ч.

Мнения: 3 743

Аз мисля, че си е до дете и дъщеря ми не обича много да се занимава сама и иска аз да й измислям занимания, като й стане скучно. Виж какво му е интересно. Например дъщеря ми обича на оцветява, реже и лепи и го прави без чужда помощ. Освен това обича ролевите игри и с тях също се занимава известно време. Обича да гледа и филмчета, но това не й позволявам всеки ден по колкото си иска, защото тя може и цял ден само това да прави Blush

, ако я оставя Peace

# 3 6 ноем. 2011, 09:00 ч.

Мнения: 37

Ами нищо не му е интересно сам да прави. Единствено, когато готвя му давам детско ножче и някой мек зеленчук и "готви" с мен, та поне тогава мога да сготвя на спокойствие.

# 4 6 ноем. 2011, 09:48 ч.

Гърция
Мнения: 2 348

Предполагам, че е до дете, но и родителите имат своята роля Wink

. Аз играех и учех да играе сама дъщеря ми от съвсем малка, т.е. измислях играта, показвах и играех известно време после я оставях сама да се занимава. Става въпрос за възраст от 8-9мес. В началото времето и игрите и бяха кратки.
Играе си сама на всичко от 2 годишна. Измисля си много и различни ролеви игри, рисува, реже, реди пъзели. Заедно играем на домино, на мемори и в последната година и половина по около 30-40мин се занимаваме с учебниците на Моливко и от сорта помагала за съответната възраст.

# 5 6 ноем. 2011, 16:31 ч.

Мнения: 3 743

Цитат на: strange_one в нд, 06 ное 2011, 09:00

Може да му хареса Play-doh, пластелин или глина. Има много интересни комплекти, и играта наподобява точно готвене.

# 6 6 ноем. 2011, 23:03 ч.

София
Мнения: 2 437

Голямото ми от малко си играе само, а малкото- винаги иска някой да си играе с него.

Ако от бебе е свикнало да си играете, няма как да е. Не виждам как сега ще промениш модела Simple Smile

Което не е лошо, разбира се Wink

# 7 7 ноем. 2011, 08:09 ч.

Мнения: 10 547

Цитат на: strange_one в сб, 05 ное 2011, 22:40

Здравейте,
синът ми е на почти 4 години и това, което забелязвам при него е, че почти не си играе сам. Във всяка игра, която подхване трябва да участвам и аз, когато съм си вкъщи, и често главно аз правя нещото, което той иска, а той само гледа. Искам да попитам как е при вашите деца и на какво играят? Какви игри мога да го накарам да играе сам?

Не че не искам да играя с него, но понякога съм доста уморена след работа и искам малко почивка.

Т.е. през деня не сте заедно? Ако да, нормално е, детето да иска да поиграе с теб. Simple Smile

А и най-добрите партньор в игрите си остават мама и тати за доста деца и до по-късна възраст.

# 8 7 ноем. 2011, 08:59 ч.

Мнения: 11 864

Цитат на: Касита в пн, 07 ное 2011, 08:09

Цитат на: strange_one в сб, 05 ное 2011, 22:40

Здравейте,
синът ми е на почти 4 години и това, което забелязвам при него е, че почти не си играе сам. Във всяка игра, която подхване трябва да участвам и аз, когато съм си вкъщи, и често главно аз правя нещото, което той иска, а той само гледа. Искам да попитам как е при вашите деца и на какво играят? Какви игри мога да го накарам да играе сам?

Не че не искам да играя с него, но понякога съм доста уморена след работа и искам малко почивка.

Т.е. през деня не сте заедно? Ако да, нормално е, детето да иска да поиграе с теб. Simple Smile

А и най-добрите партньор в игрите си остават мама и тати за доста деца и до по-късна възраст.

Мдааа и аз мисля, че по скоро детето иска внимание, не че не може да си играе само Peace

# 9 7 ноем. 2011, 09:20 ч.

Мнения: 654

Иска да бъде с мама и тате,ако може с братче или сестриче Mr. Green

Всичко е временно,след време ще де чудиш защо не те търси.
На 4 дъщеря ми чакаше само да докопа батко си и да го командва.
А когато той беше на 4, малката беше и бебе и той я докопваше.

# 10 7 ноем. 2011, 10:52 ч.

Бургас
Мнения: 6 470

Всяко дете предпочита някой да играе с него, а не да си играе само /или поне повечето, защото аз например много обичах да си играя сама Crazy

/.
Ако не сте се виждали цял ден е още по-нормално да има нужда от контакта с теб и вниманието ти.
Моят син на 3-4г изобщо не искаше да си играе сам. Постоянно искаше някой да го занимава.
Сега е на 6г и с часове се занимава съвсем сам.
п.п. Ще дойде време, когато ще си мечтаеш да иска да стои около теб Wink

Радвай се на тези моменти, защото те много бързо и неусетно ще отминат.

# 11 7 ноем. 2011, 11:00 ч.

Мнения: 37

Да, знам, че си търси внимание и смятам, че му обръщам доста такова. Просто вечер рядко ми се търчи вкъщи с индиански викове и въображаеми пушки. Предпочитам да се занимаваме с някоя по-кротка игра, но той от такива не се вълнува особено, рядко си задържа вниманието.

# 12 7 ноем. 2011, 11:04 ч.

Бургас
Мнения: 6 470

Цитат на: strange_one в пн, 07 ное 2011, 11:00

Просто вечер рядко ми се търчи вкъщи с индиански викове и въображаеми пушки.

Идея си нямаш колко добре те разбирам Hug

Но ще отмине, колкото повече расте, толкова повече варианти за занимания ще има ...ще открие и че не е толкова зле и сам да си играеш понякога. До тогава - стискай зъби Hug

п.п. Аз използвах филмчетата, които харесва, когато съвсем нямам нерви и сили за нищо Blush

За половин-един час максиумум.

# 13 7 ноем. 2011, 11:27 ч.

Мнения: 37

Е, значи ще го израсте Simple Smile

И аз се спасявам понякога с филмчета, друг път го водя в някой детски клуб да се нащурее. За съжаление вече е тъмно и студено навън след работа, защото през лятото разходките в парка спасяваха положението.
А какви игри задържат най-много вниманието на вашите деца?

Мон... Hug

п.с. ще го пробваме скоро този лунен пясък

# 14 7 ноем. 2011, 11:30 ч.

Мнения: 3 034

О, колко добре те разбирам. Аз имам син, който е з-а-л-е-п-е-н за мен. залепен. Ходил е на градина само една година, която беше мъка. Гледам си го, опитвам се и да работя, той не ме оставя за пет минути и това е буквално. Не знам какво да ти кажа. При нас никакви филмчета, ролеви игри, пластелини, чак и куклен театър не вършат работа. Наистина е много трудно, особено когато се работи от вкъщи и за това остават едни 3-4 часа дневно по време на сън и късно вечер. Освен да чакам да отмине, друг вариант вече не виждам. И есен, зима ми е кошмар просто с тия дълги мрачни вечери. Tired

П.П. Ей сега ми е на гърба, а аз съм костенурка. Ама след пет минути ще трябва да мина на друга игра. Crazy

# 15 7 ноем. 2011, 11:34 ч.

Бургас
Мнения: 6 470

strange_one ,лунният пясък е чудесно нещо. Играе си с него по 1-2 часа без да му омръзне.
Има един огромен недостатък обаче - цялата стая е за основно почистване след това ooooh!

Хем постилам върху килимите разни неща, за да не се набива пясъкът в тях. Може би моят син много се развихря, ама става ужас просто. Дрехите му също са целите в пясък, при положение, че му слагам престилка и ръкавели преди това.

# 16 7 ноем. 2011, 12:39 ч.

Мнения: 770

Какво да кажа, същата работа и при нас. Синът ми е на 4,7 г. и наистина нищо не го впечатлява, ако не съм до него. Дори и филмче да пусна, трябва да седна до него и двамата да гледаме. Ходи на градина, там си прекарва чудесно с децата. Но отчитам това, че ми е много "мамин" и моя си е вината, че съм го научила всичко двамата да правим. Мамино мишле, разбирам че му липсвам и вечер наваксва, но наистина идва тежко, когато си уморен. Моето решение - двамата готвим, двамата подреждаме масата, двамата чистим, вадим дрехи от гардероба и подреждаме наново. Верно, че вместо за час върша тези дейности за тройно повече време, ама няма начин - иначе започва едно мрънкане, квичане, глезене.... След като "оправим къщата" и вечеряме, аз мия съдовете, с уговорката после и той да мие - за целта му давам пластмасови съдове. Отстрани изглежда като есплоатация на детския труд, но повярвайте - малкия иска да се включва във всичко, та затова му позволявам. Мен това моткане честно казано ме дразни, искам бързо да приключвам и да почивам, ама хайде, така детето видимо се чувства полезно. След вечеря сядам на земята и бръмкам с колички. Ща не ща - това е ежедневието ми. А как ми се иска да хапна и да се просна пред телевизораааааа............... Но както някой по-нагоре каза - скоро тези моменти ще ми липсват, затова им се наслаждавам, въпреки натрупаната умора Grinning

# 17 7 ноем. 2011, 17:42 ч.

Мнения: 3 743

И дъщеря ми помага вкъщи. Защо дете на 4.7 години да не може да свърши домашната работа както трябва Thinking

Дъщеря ми

като иска да мие чиниите, аз й давам истинска гъба с веро и слагам чинията на котлона, който е до мивката. Тя я насапунисва и после аз си я вземам, да не я изтърве и си я досапунисвам отдолу и я изплаквам. Само ножове не разрешавам да пипа.
Помага ми и като мета, държи ми лопатката. Сама си сгъва дрехите и си ги прибира в чекмеджето. Даже и на бебето дрехите сгъва. Още от около годинката ми помага с прането между другото. В началото само й подавах дрехите от простора и тя ги оставяше на дивана в хола. Много обича да ми помага.
И готвим заедно, тя бърка, аз след нея дообърквам. Оня ден правихме картофени кюфтета. Мога да кажа, че ако ги бях правила сама щях да ги правя доста по-дълго време. Само дооформях нейните топчета и ги мятах в тигана.

Може да има значение факта, че е момиче, не знам, но ако синът ми прояви интерес към домашната работа, както беше с щерката, никога не бих го спряла, само защото няма да направи нещо както трябва или пък защото е момче Peace

# 18 7 ноем. 2011, 22:42 ч.

Мнения: 3 034

Синът ми винаги е участвал в домашната работа, но това просто е още време, в което е залепен за мен. С нищо не променя останалата част от деня. Crazy

# 19 7 ноем. 2011, 22:54 ч.

Мнения: 3 743

Да, съжалявам постът ми не беше съвсем по темата. Мисълта ми беше, че децата могат да помагат в домашната работа без да ни пречат и удължават времето за свършването й Peace

Иначе, сигурно аз имам много добро дете, защото когато й кажа, че мама е изморена, дори масаж се опитва да ми прави Heart Eyes

# 20 7 ноем. 2011, 22:56 ч.

Мнения: 3 034

Явно е така. Мен ме карат да играя на колички за отпочиване. Crazy

# 21 8 ноем. 2011, 09:36 ч.

София
Мнения: 2 217

Вероятно му се иска да сте заедно и да получи внимание...А може и да си е такова детенцето - двамата ми малки сина никога не са искали да си играят с мен, докато най-големият беше направо досаден, а на работа не съм ходила, т.е не му е липсвало вниманието ми....

# 22 8 ноем. 2011, 09:46 ч.

Мнения: 770

Цитат на: simplyaven в пн, 07 ное 2011, 22:56

Явно е така. Мен ме карат да играя на колички за отпочиване. Crazy

Сладурче мамино! Разбирам те напълно, нали и аз това казвам - след домакинската работа сядам на килима и бръмча. Снощи какво правихме - искаше да мие на мивката колички. Предложих му да си направи автомивка- на килима постлах една плажна хавлия, донесох леген с вода, пяна за вана и гъба и наредих на влакче двадесетина коли за миене. Радост в къщи и спокойствие цели 30 минути! Въобще не се сети за мен. През това време имах възможност да се лакирам, без някой да има желание да ме маже до лактите.

# 23 8 ноем. 2011, 11:33 ч.

София
Мнения: 6 999

Към авторката:

Ако наистина искаш сина ти да си играе сам - оставяй го за малко сам. Кажи му примерно: "Трябва да обеля картофите - поиграй си 10 мин. сам, после заедно ще почетем книжка." Ако той те последва или се опитва да ангажира вниманието ти, отново го върни. Увери го, че след 10/5 мин. ще сте заедно, но сега трябва да направиш нещо друго... След като времето мине - отдели му обещанато внимание.
Постепенно ще се научи да си играе сам.

Никога не съм играла с дъщеря ми с нейните играчки, или пък тя да ми дава команди, а аз да се правя на дете. Когато правим нещо заедно гледам да е нещо, което и на двете ни би било приятно. Да, децата имат нужда от внимание, но също имат нужда да разберат, че родителят им е различен от тях човек с различни от техните нужди и желания.

# 24 8 ноем. 2011, 12:01 ч.

Мнения: 3 034

Не знам, аз наистина мисля, че е до дете, до характер. Той винаги си е бил такъв, прави сте. Още от новородено, той си живееше на рамото ми, даже снимки имам - като маймун вкопчен. Никога не е можел да стои в кошара, в креват, не и не (но пък си спи сам винаги и не понася да спи в компания, парадокс). Виснал на врата или рамото и така. Laughing

Аз сама се шегувам, че нещото, от което най-ме втриса - мъж залепен за полата на майка си - ей това ми пратиха феите, да преосмисля тезата. Crazy

Шега, разбира се, мъничък е още, но факт, че не подлежи на отбиване, тъй да се каже. Grinning

# 25 8 ноем. 2011, 14:19 ч.

София
Мнения: 1 335

Ами ако е до дете, защо моето дете само с мен е толкова изискващо, а с баща си е много по-склонен да се самозабавлява, понеже той обикновено не му отговаря на мераците така отдадено? Thinking

Освен това - като оставим на страна сантименталния момент с "трай сега, че после и да искаш - няма", аз мисля, че тук и сега за детето няма нищо полезно и развиващо в това, да очаква някой да му е персонален аниматор 24/7, да не се опитва да си измисля самО игри, да очаква някой друг да мисли вместо него, а то да е само страничен наблюдател.

И за да не си помислите, че нападам авторката - казвам го от позицията на майка, чието дете отговаря на същото описание Simple Smile

Само че аз смятам, че това е предизвикателство, което човек трябва да преодолее, иначе и двете страни не са печеливши...
Не съм намерила още правилния подход обаче...

# 26 8 ноем. 2011, 14:21 ч.

Мнения: 3 034

Е, като го намериш, свиркай, веднага ще го последвам. Хубаво си го написала, сигурно е вярно, но като и аз не съм намерила начин да се забавлява сам, без да се чувства отхвърлен, няма как да стане. Дори когато се примири и седне да играе самичък, той е толкова тъжен и с такава неохота мести играчките, че просто няма смисъл от това. То не го обогатява по никакъв начин, а аз се чувствам като някакъв изрод.

# 27 8 ноем. 2011, 15:13 ч.

Мнения: 52

Душички! Гушкайте, целувайте ги, играйте си с тях, че много бързо растат. После ще ви липсва това време Simple Smile

# 28 8 ноем. 2011, 15:59 ч.

Мнения: 3 743

Цитат на: Isa в вт, 08 ное 2011, 11:33

Да, децата имат нужда от внимание, но също имат нужда да разберат, че родителят им е различен от тях човек с различни от техните нужди и желания.

# 29 8 ноем. 2011, 19:00 ч.

Мнения: 37

Аз се опитвам да му обясня, че имам своите си нужди и потребности. И гледам да го карам да играем игри, които и на мен са ми приятни.
Но е факт, че предимно с мен се държи така.

# 30 8 ноем. 2011, 20:37 ч.

Мнения: 3 743

Август месец детската градина на дъщеря ми беше затворена. Аз работя от вкъщи на компютър и на телефон. Мъжът ми беше на курс през деня и двете с дъщеря ми бяхме сами. Отначало се опитваше да вика или и тя да си говори по нейния телефон, когато аз съм на телефона. Да сяда в мен или до мен на стола, когато работя. Седнахме и й обясних, че мама е вкъщи, но работи. Затова въпреки че съм в стаята, не мога да й обърна внимание, защото е същото, както с тати, когато е на училище. И тя разбра много добре. Аз й разпечатвах картинки да оцветява, тя се занимаваше в стаята си с куклите и тогава започна да се занимава повече сама. После като се роди бебето, просто й обяснихме, че бебето има нужда от много грижи и сега мама не работи, но бебето е нейната работа и тя и това прие като обяснение и не е имало признаци на ревност, инати за привличане на вниманието като цяло.
Пак казвам не знам дали е до дете, но според мен след 3 години вече много добре разбират нещата, когато им се обяснят простичко и така, че да ги разберат Peace

# 31 8 ноем. 2011, 21:38 ч.

Мнения: 3 034

Ми няма такова нещо. Заболяла ме е устата да обяснявам. Naughty

# 32 8 ноем. 2011, 23:31 ч.

София
Мнения: 62 595

Тук за деца на каква възраст става въпрос? Защото, ако е за деца до 3 години, разбира се, че ще са лепки и ще имат нужда от цялоото внимание на всички вкъщи! Мисля, че имате твърде големи очаквания и изисквания към децата си - да се съобразяват с вашите нужди, вместо със собствените си, все едно и те са възрастни хора. Ако моето малко дете не се заиграва самО, не бих се притеснила от това, че ми пречи, а че може да има някакъв проблем с концентрацията, въозражението.

# 33 9 ноем. 2011, 01:31 ч.

София
Мнения: 30 180

ние сме в същата фаза. Не се заиграва изобщо сам. Постоянно трябва да играем заедно, да тичаме, да ритаме топка, да играем на колички и т.н. Единствено, когато гледа филмче, не иска да съм до него, но пък аз не позволявам дълго време да се заседява пред ТВ-то. Аз го отчитам (поне при мен) на факта, че по цял ден сме сами двамата и той е свикнал да правим всичко заедно- готвене, чистене, хранене и т.н. Според мен до към 5г. (ако не и повече) децата търсят изцяло вниманието на родителите си. Така се чувстват щастливи и сигурни. Моят син напр. когато го боли нещо е убеден, че само целувката и прегръдката на мама могат да оправят нещата. Истината е, че трябва много търпение. И на мен много често ми дотежава, уморена се чувствам, искам малко време за себе си, но няма как, да си майка се оказа трудна и отговорна задача Wink

Препоръчани теми

Амикацин венозно загуба на слух

Разногласия между родителите във възпитанието на детето

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Обича да върти всичко

Причина:

Причина: