
Чета на Янита поста... че аз така правя с Ралка.. със Саша също така правех. Никога не са приспивани на ръце, освен в периода на коликите. Рали и сега така заспива. Слагам в леглото, цунки гунки, лека нощ и излизам. Понякога плаче когато много й се спи. Аз изчаквам, влизам, давам биба и излизам. Не го намирам за жестоко, точно обратното... по-гадно е да "отбиваш" 3-4 г. дете, което напълно разбира какво се случва. Това е моето мнение и не задължавам никого. Разбира се, аз като майка на Саша и Рали винаги знам кога плачат защото нещо ги боли примерно, тогава ги гушкам. В повечето случаи, обаче плачат от претоварена нервна система от деня. Рали така заспива следобед. Мамите, които имат сега първо детенце ще видят нататък как децата като се изморят заспиват трудно, плачат и нищо не ги утешава, просто трябва да мине периода.
Пао, Саша правеше такива неща към 2 г. възраст. Винаги бяха свързани със силни емоции. Според мен когато децата научават интензивно нови неща се претоварват и реагират по някакъв начин. Но ти сподели с тедиатъра. Според мен щом телцето е отпуснато всичко е ОК. Това те плаши, но по-притеснително е ако е повишен мускулния тонус.
Хеберлеа, утре имаш предвид петъка, нали? Айде аз днес ще взема тикви и ще се разберем на лични как да се видим. Мога да дойда и с колата ди вас, може и да се видим на вигвамската площадка. Аз разбрах защо не я знаеш... щото аз си мислех, че живееш близо до нея, а то не е така

Еййй, Ани, Силве, супер! Значи ще помоля една дружка да ми донесе малко Ам да видя дали ще стане. А ако става кое мляко да взема? Има ли разхлабващи? Аз също не се цедя.. идеята ми беше да сложа в пюрето кърма та затова.
Къдрокоске, аааа как няма да има разлика бре... АМ-то е сладичко. Кърмата е също сладичка. И изведнъж да му дадеш тоя блудкоч... тя затова тиквата я ядеше, че е леко сладка. Може да е това нож с две остриета, обаче дефакто кърмата е сладка, и не би трябвало да очакваме от бебето да хареса зеленчука без преход.
Бюти, аз също така разсъдих, че номера е всъщност в шишето и в цицата.. от първото е по-лесно и затова привикват, а не към вкуса. Права си!

Китенце, от какво те боли стомаха?
Представям си как отиваш при свеки и си взимаш колата бойна-бойна
Големи перипетии с това Чико

Лелеее, Хелънче, много си приличате със сестричката ти! Красавици!

Ана, сополите наистина са страшни!

За АМ-то сега ще видя накое разхлабващо и ще пробвам...
МамоАни да е жива и здрава баба ти!!! Да посреща още много рожденни дни!

добре че не съм го измислила този метод аз, че вече се почувствах най - лошата майка
.Аз също не съм привърженик на крайните методи, но знам ли вече къде е границата, примерно баткото никога не съм го оставяла да плаче, да не казвам , че ми се наложи да го мъкна на ръце до 3 годинки и какви циркове ми правеше по улиците, докато веднъж една жена не ми каза на улицата -Носи го, носи,после цял живот ще го носиш!И всъщност тогава се взех в ръце.Но сте много прави, че никой не може да каже какъв е правилния подход за възпитание на децата ни
,аз плача понякога ,когато той плаче така че едва ли. 


. Тази ни всеотдайност ни е малко балканска черта, при Германците например майката ражда и от тук нататък таткото е по отдаден, виждали ли сте ги по морето. При французите също е друго, моята приятелка е женена за французин там когато детето стане на 40 дни се мести в другата стая и толкова няма нощно ставане.Аз да ви кажа не знам кое е по правилно, винаги съм казвала те децата да са добре пък аз ......., но не е така трябва и ние да живеем да си обръщаме внимание с мъжете си, да си имаме нашето време, но това на този етап при мен е немислимо
Не й ли беше тъжно да го слуша така да ридае детето?
Как ли не опитвах да ги правя-не ще и не ще.Няма да я насилвам, ще и предлагам всеки ден, пък да видим.А ти и сложи малко АМ в пюренцето, ама щом си слагала вече кърма и не ще, не вярвам да има разлика.
Кротко ми е детенце, вечер си заспива самичко, без рев, без проблеми.Но и да съм скапана от умора, не мога да оставя детето да плаче, да ме гледа право в очите, а аз да седя като бездушна.Нямам сърце за това.С близнаците почти не спях до шестте им месеца.Разсипана бях физически и психически. Мъкнех, гушках, спяха при мен.Лошото е, че съм само с две ръце, и не успявах да утешавам и двамата едновременно.Близнака много ревеше.Във втори клас установиха, че има хиперактивно разстройство на поведението.До ден днешен се обвинявам, че съм виновна за това.А сега, когато съм с едно дете, в никакъв случай не бих допуснала такова отношение.Че то аз се сърдя, ММ като си обърне задника и заспи, без да ме гушне, какво остава за това малко ангелче.