Простак или принц

И какво се получава, когато имаме колизия между  два типа семейни отношения? Правилно: С какво ви дразнят най-много свекървите.

Иначе хем съм съгласна, че в семейство на простаци израства простак, хем не съм. Има толкова много трезвеници, израснали сред алкохолици.

Без да съм чела темата - грешиш.
Хората не могат да си избират родителите. И не винаги крушата пад точно под дървото си.

Мързи ме да изчета всички страници, само искам да напомня за силата на контра-примера. Синът може да е толкова възмутен от простащината/неграмотността/каквато там злина на родителите си, че да се зарече да не я повтаря и той, да отиде да се образова, да бъде внимателен, абе да се мотивира човека да не бъде като тях. Такива примери - бол. Така че, дали детето ще следва по стъпките на родителите си простаци, много зависи от самото него - дали ще се пусне по течението и ще ги копира, или ще е осъзнато и ще се мотивира да поправи грешките.

    И аз не четох много подробно, но ми направи впечатление, че се прави разделение (резонно) между свекървата простачка и свекървата аристократка. Но не знам защо автоматично се предполага, че втората е от добрите. А да си припомним каква свекърва беше аристократка №1 Английската кралица. Една недобронамерена свекърва, ако е умна и високопоставена може да бъде много по-коварна и ужасна от простата такава. Простата си изказва всичко, дразни, но е ясно какво имаш насреща си и е много по-лесно да бъде игнорирана и обезвредена.
    И аз смятам, че лошият пример може да бъде възпитателен и не е задължително от калпави родители, винаги да излязат калпави деца, но предпоставките са сериозни. А и както беше писал някой, наистина не знаеш в кой момент какви черти  ще се проявят.Хората стареят, износват се и много се променят.Резултатите от домашното възпитание винаги се проявяват. Дори с това, че в един момент на някой му писва да играе ролята, отредена от жена му и хуква на стари години да бъде себе си. И това, което спомена Славка е вярно. Че мъжете може да носят слабостите от родителското семейство, но когато обичаме някого е много по-лесно да преглътнем, дори да не забележим недостатъците му. Но при свекърите става точно обратното , забелязваме ги, че и ни дразнят повече отколкото, ако ги видим у всеки друг.
    Човек е въвлечен в много взаимоотношения в живота си. Обикновено някои  хора го харесват, други не. Убедила съм се, че много положителни , харесвани, и умни жени могат да бъдат ужасни и снахи, и свекърви, да не кажа направо прости.Там някакви първосигнални, първоинстинктивни дадености се намесват и не можеш ги позна. От прекрасната и отдадена майка, не винаги излиза добра свекърва. А и да не забравяме и снахата все пак. И тя може да допринесе много за изпростяване на обстановката.

В думите ти има противоречие. От една страна твърдиш, че греша категорично, но от друга страна твърдиш, че не винаги крушата падала...

Това на което майка ми се е мъчила да ме научи..просто се е размило нейде в годините. 
Оставих я до едно време да си разиграва коня по моите житейски полета..само че пашата свърши отдавна!!!
Не виждам как една майка ще влияе върху сина си..при положение че синът и има приятели..не е сляп и добре разбира, че майката в стремежа си да е орлицата, дето вечно ще бди над него...постоянно го завлича към дъното.
Аз не бих го позволил!!! 

Всъщност,точно най-прекрасната и всеотдайна майка ,в повечето случаи  става ужасна свекърва.Защото не може да се справи с мисълта,че любимият принц вече няма нужда от ежедневното й и ежечасно опекунство.И че друга жена става центъра на вселената му.

Четох преди време нещо,което много ми допадна като идея....
Децата ни не ни принадлежат.Те не са наша собственост.Още от деня на раждането си.Ние,като техни родители ,имаме знанието,задължението и грижата да ги отгледаме и да ги научим да се справят с живота ,като пораснат.От там насетне животът е техен и имат правото да го живеят ,както ТЕ намерят за добре,а не родителите им.

Не мисля, че има такива правила, освен при мамините синчета, които от мамините грижи, директно се прехвърлят към тези на съпругата ...

Иначе вие копия на родителите си ли сте ? И изобщо това е тъжно предположение, защото лишава личността от всякакъв избор и развитие ... не мисля, че е вярно...иначе децата ни щяха да са копия на дядовците си

Във всеки пост има по малко истини...

Но пък синята кръв защо е синя? 

Защото аристократите през Средновековието са използвали много среброто - за бижута, прибори за хранене и пр. и оттам кръвта им добивала някакъв син оттенък- това чух последно по "Дискавъри".

ananas, може и така да е... Но нека се абстрахираме от видимото и заложим само на невидимото.

там не е до кръв, а до традиции и общество и етикет ...защото което и да е бебе израсло в тази обстановка и имащо тези контакти и възпитание, би се превърнало е синьо

а и те не могат да избират средата си

Свекърва ми в никакъв случай не е простачка Властна,упорита,несъобразителна,но простачка не бих могла да я нарека никога.Синовете и също не са такива.
Причината да не харесваме/някои от нас/свекървите не е в простотията им.В моя случй по-горе съм написала част от причините.
Сина и/мъжО/не е нитопростак нито е принц
п.с. да не забравяме,че тез мъже имат и бащи и баби и дядовци...в повечето случаи не е майката тази,която възпитава

Има и друга теория-защото не работели на слънце/като селяните/ и имали много бледа кожа и вените им прозирали повече.Не ползвали солариуми определено.
По темата-има и аристократи с просташки прояви.

и аз мисля, че не грешиш. обаче има и друг момент. с възрастта хората се променят. примерно неща, които майка ми навремето са я вбесявали в нейната майка, сега започват да се проявяват при нея. и вбесяват мен съответно  така че хората, които познаваме сега не са точно хората, възпитали децата си. иначе неща като отношение към партньор/деца ,исля че се копират несъзнателно и незнам въобще възможно ли е да се отърси човек от тях.