Валдорфска педагогика - как да я прилагаме у дома?

Отдавна съм обещала да споделя за детската градина на Валдорф в София.

Вече имам опит от първа ръка - бях на практика в градината за няколко дни, а преди това посещавах няколкомесечен семинар за валдорфски педагози.
Градината не е за всеки, защото действително някои от нещата, които са застъпени в модела на отношение към децата и правилата в градината може да не допаднат на всички семейства. Храната е вегетарианска (но не ми хареса, че почти всеки ден за следобедна закуска децата имат или айран, или прясно мляко. Само се надявам, че това с твърде застъпените млечни е под натиск от МЗ - често им правят проверки, ХЕИ им е редовен посетител, имат сериозни проблеми за безмесната храна и т.н.).

Играта навън е много силно застъпена - децата се оставят да експериментират до край с пясък, вода, глина - включително маркучът с водата се пуска в пясъчника и децата се цапат доооста много, след което преди да се върнат в градината учителките буквално им измиват краката и ръцете в леген с вода и после децата се преобличат (резервните дрехи са задължителни там ). Разходки в гората имат много често, събират си естествени материали, като след това от тях си правят играчки или ги използват за игра и учене. Децата във Валдорфската градина знаят букви, знаят и да броят (в групата, където бях на практика, имаше деца от 4-7г), учителите не им се "карат" за тези знания. Напротив, очаква се децата да са придобили тези знания именно чрез игра, а не чрез целенасочено интелектуално занимание.

Религията - може би най-често задаваният, най-провокативният и най-деликатен въпрос за много семейства. Има религия, но по-скоро в смисъл на някаква духовност, на създаване на сензитивност за сакралното, за това, че не сме сами и не сме "венецът на творението". Възпитава се уважение към храната, към слънцето, към земята, към всички живи и неживи същества. Децата имат един сутрешен поздрав, който включва обръщение към слънцето, земята, растенията, животните и камъните. Имат и благодарствена молитва за храната преди и след хранене. След приказката, която се разказва преди обедното хранене, учителката произнася нещо като молитва, в която се казва, цитирам грубо "Аз съм божествено създание, божествената промисъл минава през мен, тя ме движи..." и т.н. в този дух. Децата пригласят, в зависимост от това колко са запомнили от тази молитва. Някои деца изобщо не я произнасят, само я изслушват.

Ежедневието не е дезорганизирано, всеки ден си има основно занимание за деня. Те са следните: понеделник - рисуване с акварел "мокро в мокро". Вторник - работа с вълна. Сряда - работа с пчелен восък. Четвъртък - месене на хляб. Петък - ден за почистване на двора или излет в планината.
Имат си ритуал за посрещане и поздравяне на децата всяка сутрин, правят си игри с пръсти и си имат едно музикално-танцово занимание, наречено хоровод.
Учителките се отнасят към децата много внимателно и наистина с обич, като в същото време, когато е възможно и не прекалено напечено, децата се оставят сами да разрешат конфликтите си. Детето се наблюдава много внимателно и се държи непрекъснат контакт с родителите, обмяна на информация. Има деца с трудности в развитието, които са отишли в "Златно зрънце" от други градини и определено се вижда, че детето се чувства по-добре.

честито!

изтрити са постовете тук за валдорфско училище

изтрита е и темата на господина- родител  за валдорфското училище

или аз съм сляпа?

Няма ги, да. Жалко! Не знам по-добро място, откъдето да се черпи информация за тази педагогика, от градината и училището - от обучени и сертифицирани хора, както и от родителите на децата, които ги посещават. Явно това пречи на нечии интереси

Темата за училището и градината са изтрити, защото са опит за нерегламентирана реклама. Нарушават правилата на форума. Ако господина иска да се рекламира при нас, има си начини.

А има ли разлика между реклама на училище с идеална цел и частни училища, които са просто бизнес не по различен от който и да е друг?
Валдорфското училище е регистрирано от дружество с нестопанска цел и няма никакви бизнес цели. Това може да се провери много лесно. Напълно равносилно е да се съобщи, че е открита нова детска държавна градина на някакъв адрес.
Счита ли се за реклама да се съобщи, че има такова училище?
Ако все пак е реклама моля изпратете ми контакти на хората с които да се свържа.

Поздрави,
П

Много хубави и точни отзиви, но бих искал да уточня, че между религия и духовност има огромна разлика и че нито в училището нито в градина има каквато и да е форма на религия.

Казано накратко: религията е съвкупност от СЛЕПИ (в смисъл на непроверени от наблюдаващия) вярвания и ритуали, които твърдят, че довеждат един човек в правилните отношения с Бога, а духовността е фокус върху духовните неща и духовния свят, вместо върху физическите/земните неща.(вярваш след като си го проверил и осъзнал лично)


Ще си позволя да цитирам определение на един от големите духовни учители, тъй като дори в уикипедията дават неясно и неточно определение:

Духовността не е интелектуалност, не е идеализъм, не е насочване на ума към етиката, към чистия морал или аскетизъм; това не е религиозност или страстен емоционален подем на духа, - дори не е смесица от всички тези превъзходни неща. Умствената вяра, емоционалният устрем, регулиране на поведението съобразно съответната религиозна или етическа формула – не са духовни постижения и изпитания. Всичко това е голяма ценност за умственото съзнание и живота, а също така за самата духовна еволюция, но само като подготвителни действия за дисциплината и очистването на човешката природа. Наченъците на духовната реализация на изпитанието и изменението на природата все още отсъства.

Духовността в своята същност е

пробуждане на вътрешната действителност на нашето същество, на нашата душа – вътрешния устрем да познаеш, да почувстваш и да отъждествиш себе си с нея, да влезеш в контакт с висшата действителност, иманентна в Космоса и извън Космоса, а така също в нашето същество; да бъдеш с нея в сношение, да се съединиш с нея и като следствие на този контакт и съединение – да се преобрази цялото наше същество, превръщайки го в ново същество, в нова личност, в нова природа.

Духовното начало може да влияе върху живота само по духовен начин: недъзите на човечеството не могат да бъдат излекувани с панацеи – политически, социални или с каквито и да е било други механични способи, които постоянно се прилагат от човешкия ум и никога нищо не решаващи. Най-радикалните политически и социални промени никога и нищо не изменят, защото старите недъзи се появяват в нови форми: околната обстановка се променя, но човек си остава същият, какъвто е бил – той все си остава същото

невежо, умуващо същество, което неправилно прилага своите знания,

движен от своето Его и изцяло зависещ от своите желания, страсти и изисквания на своето физическо същество. Благодарение на своята ограничена и повърхностна гледна точка човек не съзнава нито своята собствена душа, нито силите, които го управляват...
Първата задача на духовния човек е да открие духовното същество в себе си. Да помогне на другите по пътя на тази еволюция е истинска услуга на човечеството. Духовната еволюция в природата все още не е завършена. Може да се каже, че тя едва е започнала и че нейната главна задача се състои в това да установи и развие духовното състояние и да създаде основата за възприемането на вечната истина за духа.

Sri Aurobindo

Здравейте,
Аз няма как да преценя дали в таксата е включена печалба или не. Неоспорим факт е, че такса има, и това поставя въпросните училище и градина в една група с всички останали частни такива, според мен.
Не мога самосиндикално да реша дали и каква информация може да публикувате безплатно при нас. Проблема може да бъде разрешен от администратор (мамма или татти), моля, обърнете към тях. Относно рекламата - на всяка страница, долу, в ляво има линк с условията и т.н.
Хубав ден!

Евридика, видях на живо това с пясъка. Е,  всъщност не успях наистина да видя това, което виждат децата....
Особено по-големите - 5-6-годишните бяха супер концентрирани да готвят с пясък и вода - всякакви манджи, подреждаха на "маса", кладяха "огън", .....
Точно както съм чела на теория за валдорфската педагогика се беше получила играта.
Всички деца бяха на пясъчника, щастливи и съсредоточени. Имаха завършен свой свят.
Учителката предупреди, че повече вода не се дава за "готвене" , а вече е само аз миене на ръце и крака

Имаше у мен малък културен шок- на рафинирания градски човек. Иначе, какво толкова, всяко селско дете играе по същия начин....

Да, ЗаСлон, и аз първия ден като бях там леко се стъписах как им пускат от маркуча ледена вода да се плицикат из пясъчника. Някои дечица дори се разсополивиха от това (както и от играта със студена вода предишните дни), но всъщност преживяването, което получават от тази игра, е супер ценно.
Изненадах се тихо и от това как учителките грам не мърморят и недоволстват от ужасно изцапаните деца (включително долните гащи си смениха повечето), как тихо и смирено им измиха краката, ръцете и лицата в легенче....Много ми хареса!

Чудесно е, че във валдорфската детската градина и училище в София предоставят възможност на децата да опознават света по този начин, който е много полезен за развитие на 12-те им сетива, но всъщност точно това се очаква от една валдорфска детска градина и от едно валдорфско училище.
Тъй като темата е, как прилагаме тази педагогика в дома, за мен ще е много интересно да обменим идеи точно в тази насока. Родителите, децата на които ходят в такава градина и училище, сигурно прилагат и вкъщи методите на валдорфската педагогика...
На един от семинарите по валдорфска педагогика, на които съм присъствала, лектора накара участниците да разкажат за най-първия си спомен от детството...– 9 от 10 участника споделиха, че най-първият им спомен е свързан с детската градина и макар тези разкази да бяха наситени с различни емоции, както положителни така и не толкова, в мен се зароди едно чувство на съжаление, че най-първия спомен на децата не е свързан с топлия и уютен дом, с нежните прегръдки на мама и тате, с всичките онези минути на щастие, което едно дете може да изпита приседнало на земята на детската си стая и строящо кули или съсредоточено като малък алхимик помагащо при приготвянето на храната в кухнята или търсещо къщичките на горските обитатели в гората и всичко това преживяно до мама и тате. Не знам за вас, но аз искам това да си спомнят моите деца, да си спомнят, че сме били заедно и че сме се забавлявали.
За това нека споделяме тук точно това, как го организираме, каквото точно правим, как се приема от децата една или друга дейност в зависимост от възрастта им напр., от къде черпим идеите си или откъде си намираме някои от специфичните материали...

Извинявам се, че се включвам в темата ви, предполагам, че повечето сте вярващи антропософи, но за останалите е хубаво да се знае, че Валдорфската педагогика е част от, да го наречем, култ, да не е секта. Хубаво е родителите да се запознаят с вярванията, които проповядват последователите на Рудолф Щайнер и да видят дали са сходни с техните собствени. Иначе сигурно и Кришна съзнание могат да направят невероятна детска градина, но не вярвам много атеисти или християни да запишат децата си там, колкото и да е еко, био, и колкото и да прилича на метода Монтесори.


Не разбирайте поста ми като заяждане, но 9 от 10 потребители изобщо не знаят за какво става въпрос и изобщо не осъзнават какво е антропософия, какво е детска градина и училище основани на  определени вярвания.

Точно религиозната страна ме спира да "припозная" това училище за детето си. Проблемът обаче е в липсата на алтернативи в образованието и докато детски градини се появиха разни, с училищата положението според мен е трагично.

Оказа се, че прилагам валдорфска педагогика у дома.

Учебният материал в трети клас за ПРИРОДАТА  и за ОБЩЕСТВОТО е разтърсващо непрофесионално написан и убийствено затрупан с дати.
(в подкрепа http://dnes.dir.bg/news.php?id=11739399 )
Учебниците служат за намразване на историята, биологията, географията.... всичко. А авторите на учебника стават за смях  в очите на децата.
Всичко се срутва, ако се опиташ поне малко да научиш урока....

Но въпреки всичко, когато хванем с детето  нещо конкретно и го разнищим, вкопчим се в едно име и се разпрострем до второ коляно напред и назад във времето, наляво и надясно в пространството, то тогава не мога  да спра детето да чете, пита и анализира.

Това се правело във валдорфската педагогика. Историята се учела с... биографиите на исторически личности. И всичко около тях.
Така става увлекателна приказка, а не трудна (скучна) история.

На приключилия в четвъртък семинар по валдорфска педагогика във Варна, имаше предвидена лекция за връзката между антропософията и валдорфската педагогика.
Wilfred Kamolz /класен учител от Германия, с 25 год. стаж/, започна лекцията си така: " Антропософията е път, по който може да се разбере света. Това не е религия. Какво ще правя аз с тази информация, е нещо което сам ще реши за себе си."

Може би, наистина 9 от 10 потребители изобщо не знаят за какво става въпрос, но се надявам този който наистина е запознат, то да е запознат до такава дълбочина, че правилно да разбира принципите както на антропософията, така и на валдорфската педагогика, защото понякога ако сме запознати само с част от цялото, то много по-лесно можем да го отхвърлим. Съвсем друго е, когато правим едно наистина задълбочено осмисляне на принципите...
Това също не е заяждане

Принципите на валдорфската педагогика са извлечени от антропософията, от разбирането за човека и в частност за детето и неговото развитие. Тези принципи в самата педагогика, обосновават това: Защо е добре напр. детето да играе с естествени материали; Защо е добре материала в училище да се поднася в художествена форма, чрез песни, приказки, рисунки на дъската, придружено със свирене на флейта или арфа; Защо е добре даден материал напр. да се учи точно в 3-ти, а не във 2-ри клас и пр.
Разбира се всеки родител трябва да прецени за себе си, дали този метод е добър за детето му. Родители от цял свят, независимо от това дали са религиозни или не, дали са християни или изповядват други религии избират валдорфската педагогика за своите деца, което показва, че тя не може да се причисли към някоя религия.

Виж, не твърдя, че антропософията е религия, религията е нещо по- сложно, да речем, че е някакъв култ, вярване. Вярата в прераждането и прочее са в основата на този култ, това "разбиране на света" и само казвам, че е хубаво и родителите да вярват в тези неща, за да запишат детето си във Валдорфска градина. Това не е просто някакъв нов вид педагогика или нов вид обучение, то е част от култ, движение и както щеш го наречи, но организация на основата на някакви вярвания. У нас образованието е отделено отдавна от подобни принципи и това е сериозно различие, за което е важно човек да си дава сметка, още повече при тази липса на избор на градини. Все пак, Валдорфските градини не са благотворителни организации, а такива с цел печалба и не бих приемала на доверие рекламните им брошури, семинари и изказвания. да не говорим, че в случая не им прави чест да лъжат и да манипулират бъдещите си клиенти твърдейки, че антропософията е просто някаква философия. Имам приятели антропософи и много добре знам и от първа ръка на практика в какво вярват, не само на теория, с която също съм запозната.

Та информация по темата има достатъчно, за да обяснявате тук неща, които са толкова далеч от истината, колкото е нужно, за да се продава един продукт. Имайте предвид, че това е продукт за деца и е добре да привлечете повече възрастни да станат антропософи, отколкото да лъжене онези, които не са, че това няма никакво значение. Децата им ще бъдат възпитани според една вяра, която е твърде различна от традиционните у нас, това не е маловажно, поне от моя гледна точка като социолог.