Баба и дядо бяха...

Моят дядо по майчина линия си отиде на 63 години.Беше най-умния човек,който познавам.С две висши,инженер,бохем.Върл антикомунист,въпреки,,че неговия баща(банкер),е бил червен.Дядо ми обожаваше книгите,колекцията му преминава 1000 заглавия.Обичаше добрата компания,качествения коняк,и разбира се неизменната цигара.Можеше да говори на всякакви теми.
Преди десети ноември ,като отказващ да членува в партията,не е имал особено голям шанс в кариерата.След това се чувстваше донякъде удоволетворен като директор на завод.Успя да види западна Европа и да попътува.
Другият ми дядо и двете ми баби са живи.Дано да са здрави и да ме радват още много години

Ейй ще ме накарате да се сополивя в офиса
Баба и дядо от страната на баща ми бяха най - страхотното семейство! Отидоха си с 2 месеца разлика.Винаги казваха "ние един без друг не можем, ако единия си иде, другия тръгва след него" ... и така стана.Дядо е учил до 2 клас и после 60 години е бил овчар, по - добър и честен човек не познавам.Никога не се научи да борави с пари, затова баба беше финансовият министър у тях Тя правеше най- страхотните катми и гюзлюми(ако някой знае какво е ) които някога съм яла!В спомените ми винаги ще бъдат летата прекарани на село, с дядо по мерата, на полето, на лозето...еееехххх колко хубаво беше.....
Другият ми дядо си отиде преди 2 месеца....същия, не можеше да отказва, не можеше да се кара...единствената му мечта беше да си има трактор....повярвайте ми, ако имах парите, щях да му го купя, ей така, да си седи и той да си го гледа....просто да зне, че го има....
Не отидох на нито едно от 3-те погребения....не исках да виждам в какво ги превръща смъртта! Искам винаги да ги помня жизнени, усмихнтати .... и винаги като си ходя на село за да нагледаме къщата и двора си мисля, че те само са излези за малко и ей сега ще се върнат!
Много от родата не ме разбраха за това мое решение...но така за мен те винаги ще са живи и здрави, просто ще се срещнем някъде другаде отново!

Ооо гюзлемите на баба са най-любимото ми ястие

Моите бяха страхотни няма да ги забравя .

Аз съм отгледана от баба и дядо (лека му пръст). Те са моите мама и тати, друго семейство нямам. Толкова различни, но и толкова добри, мили, отзивчиви, работливи и мъдри; толкова сме се карали, но и обичали, смяли, забавлявали....Никой никога не ме е обичал като тях. Адаптираха се към мен и това да ме има в живота им, после станах смисъла на живота им, станаха съвременни, отгледаха ме като принцеса, направиха всичко за мен, наричаха ме "детето", "внучето"...

Обичам ги. Дядо почина преди близо 2 години и в този момент усетих как паченце от мен си отиде с него. Надявам се да има Господ или Рай, защото той заслужава да бъде там и никъде другаде. Дядо Мишо бе душата на компанията, обиколил бе всяко населено място в България, носеше ми от птиче мляко, разказваше ми за Мъглижкото възстание, за пътуванията, за хората едно време, за живота преди 44-та... Работеше до последно, защото обичаше да е сред хора, макар и сутрин да дишаше на кислородния апарат. Никога за нищо не се оплака, никога не бе тъжен, всичко на шега обръщаше и все доброто у хората намираше. Едновременно с това дядо ми е първият човек в България, който сам, собственоръчно с две голи ръце, малко събрани материали много хъс прави първия телевизор в България!! Да, в Раднево! Толкова много хора са ходили в старата им къща, че са избили дюшемето на пода... Мильо Иванов Кучков, обичам те и се надявам да ме гледаш отгоре и да се гордееш с мен....
Винаги съм била и ще бъда на дядо момичето. Покланям се пред теб, толкова ми липсваш...

Баба, да ми е жива и здрава, я обичам също повече от всичко. Правя каквото мога за нея, грижа се (макар и отдалече), помагам и, пазя я, говорим си по много. Много безсънни нощи е имала заради мен...Най-вкусните баници, най-хубавите плетени терички, най-милата усивка... Малко сприхава, доста дразги сме имали и дядо ни е помирявал, но доброто и сърце и обичта и към мен са безкрайни...Сега позабравя, има проблеми здравословни, не е съвсем същата, но няма значение - аз си я обичам каквато е и се моля да ми е жива и здрава още много, защото имам нужда от нея... Тя ми е майчица..

... мил детски спомен.. липсват ми...

Сега я виждам темата. И се върнах назад и нещо ме стисна за гърлото . Едната ми баба само остана жива, по майчина линия. Дядо ми, по същата линия, почина одавна, аз бях едва 8-ми клас, но го помня. Беше човек, военен, знаеше цялата българска история до 1944 г. наизуст и ме караше да цитирам дати на разни битки и събития и се сърдеше, като не ги помнех. Беше болен от диабет и имаше болно сърце, бяха му забранени хиляди неща, но той, тайничк от баба ми, намираше начин да си ги взима и ме правеше и мен съучастник в малките му забежки.
Другите ми баба и дядо, по бащина линия /дядо ми почина миналата година/ бяха добри хора. Селски, отрудени, свикнали на тежка, селскостопанска работа, с тежък живот, но добри по сърце. Благодарение на тяхната къща на село, зная какво е да се събудаш сутрин сред кукуригане на петел, на прекрасен въздух, зная какъв е вкуса на истинското мляко, сирене и зеленчуци. Зная също какво е да работиш тежка, физическа работа, за да има после какво да сложиш на масата. Това ми е дало много и сега оценавям, че и ме и научило на много. Няма да ги забравя, още повече, че и на този ми дядо, съм кръстена. /той се казваше Русин, а съм Ралица/.
Дано почиват в мир!
А на живата ми баба, само мога да пожелая още дълги години здраве, че самот я ми е останала и си я обичам много

и аз съм гледана от баба и дядо по майчина линия. дядо, бог да го прости е единственият мъж в живота ми за когото мога с  ръка на сърцето да кажа, че ме е обичал истински, искрено и от цялата си душа и сърце. никога след него не съм почувствала това, от никого.
към родителите си така и не се привързах, макар дълго време да бях вкопчена в майка си, и за съжаление късно разбрах, че само баба и дядо са ме обичали и само от тях съм била желана.

сега си давам сметка, че сигурно братовчедките ми са се дразнили, че дядо ми подчертано показваше, че съм детето фаворит за него, но те имаха другите си баба и дядо и родителите си, а аз само него.

до смъртта си казваше, че много, много ме обича. не само казваше, но го знаех, усещах, свързваше ни някаква фина връзка.
жалко, жалко , никой не можа да създаде това усещане у мен повече в живота ми.

Страхотоно разчувстваща тема... браво на авторката.

Отгледаха ме баба и дядо по майчина линия... детството ми мина при тях, а спомените от мама и татко до 7 години са ми само телефонни разговори. Не мога да опиша колко много са ме гледали, научиха ме да работя, да се съобразявам, да ценя това, което ми е дадено и да не приемам всичко на готово. Изградиха ми характер и ме накараха да виждам през очите на малко по-порастнала.
Баба е безкрайно добра жена.... не се кара, не мъмри, винаги ми е угаждала, винаги е готова да свърши нещо... Най-любимите ми спомени са как ме води с нея при домашните животни, как берем заедно череши за компот или си шетаме из двора и тя ми разказва истории от младините й. А вечер... вечер стяхагме масата, сядахме и си говорехме на най-различни теми, след това баба ми плетеше най-хубавите терлички.
Дядо ми беше безкрайно любопитен към света. Израстнал на село, построил къща с двете си ръце, издържал семейство. Винаги е бил суров, но справедлив, както казват хората. Единствената му слабост бях аз, всички казват, че са го видели за първи път да плаче кто съм се родила.... Като малка ме вдигаше рано рано по първи петли, за да започваме работа из двора. Обесняваше ми всиииички подробности за земята, за растенията. Разказваше ми как са си играли едно време, как дори и да не са имали нищо в семейството - пак са били заедно и е било весело. Как трябва да знам от къде съм тръгнала и че достойнството и добротата са най-хубавото нещо. По-нататък ме разпитваше за компютри и телефони, толкова му бяха интересни.... Искаше да му разказвам за всичко, което съм видяла в чужбина, какви са хората, как се държат, как ги разбирам на този чужд език Така и не успях точно да му обесня какво представлява интернетът, но за него беше нещо страхотно всеки пък като му показвах  Водеше ме с него на пазар, научи ме да карам на любимата ни лада, научи ме на часовника, на таблицата за умножение.... аз пък го накарах да откаже цигарите (:
Мога много още да пиша, сигурно и ще го направя по-нататък, но сега си изваждам едно пакетче кърпички, че темата е (вярвам за всички) безкрайно мила 

Извинявам се, че възраждам толкова стара тема, но попаднах случайно на нея и сърце не ми дава да не се разпиша 

Любимата ми баба /майката на майка/, слава Богу още е жива  Какво да ви кажа за нея - в много случаи ми е била по-близка и от майка и до днес, макар че всички нейни внуци вече сме семейни, тя винаги има заделени пари от скромната си пенсия и все иска да ни помогне с каквото може. Живее на село и всички нейни внуци и правнуци сме минали през нея, ако мога да се изразя така. Безкрайни са спомените със селската къща и цветната градина. Макар и вече на 86 години не спира да плете на една кука, прави домашно мляко и сирене, още има сили да поддържа градинката си, а какви невероятни палачинки прави    Тя е много набожна, не пропука седмица да не отиде на църква. Винаги преди да седне да се храни се моли и благодари на Господ, че е позволил да има храна на масата и този път. В молитвите си ни изброява поименно всички - има 5 внуци и 8 правнуци, като единствено от мен още не е дочакала правнуче, но да се надяваме, че и това ще стане 

Тя е селска и добра жена, даже наивна - със сестра ми и братовчедите ми като бяхме деца, редовно я лъжехме, че сме болни и няма да ходим на училище, а тя милата така ни се връзваше и се притесняваше за нас. Чак ми е гузно сега как сме я разигравали. Цял живот работа на полето, в резултат на което се е превила на две вече    Преди две години претърпя тежка операция на очите и не е добре със зрението, има проблеми и с краката ... моля се само да е с нас поне още няколко години  Не мога да си представя как ще понеса, когато някой ден си отиде 

Много млада е останала вдовица и сама е отгледала и изучила децата си - и двете й деца са висшисти, което за онова време е значело ужасно много. Тя самата е искала да учи за шивачка или тъкачка, но баща й и братята й не са позволили и цял живот е била земеделка. И до днес не спира да повтаря, че учението е много важно. Аз сега съм учителка и тя беше най-радостна от този факт.

Миличката ми    Всички внуци и правнуци я обожаваме и я наричаме "маминка" 

От другите ми баба и дядо /родителите на баща ми/ имам малко спомени, защото ги виждах рядко, а и те бяха доста студени хора и не се интересуваха особено от нас. Дядо почина преди 10 години, а баба - преди 4, но не ми пречи да го призная - не ми липсват. Може да звучи гадно, но ..  Веднъж не показаха топли чувства към нас, когато като деца сме им ходели на гости, баба демонстративно се контеше пред огледалото и излизаше с нейни приятелки на сладкарница като нас ни оставяше сами в дома им 

До тука стигнах с четенето, ти сякаш моята баба описа... Една от най-умните и интелигентни жени, които познавам (познавах), въпреки трудния живот и само осем завършени класа. И моята дъщеря е кръстена на баба ми.
Много хубава тема, благодаря. 


ах, темата е стара, сега видях

Нищо, че е стара темата, накарахте ме да се просълзя... Седя пред монитора, в обедна почивка съм, чета и очите ми се пълнят със сълзи. Може би някой ден и аз ще напиша тук за най-милите баба и дядо, може би...
Сега обаче, ще изтрия сълзите, ще си взема кафе, ще се овладея, защото денят е пред мен, и много неща има за вършене, и много отговорности, и хора...

Ех, припомних си хубавата теам, благодаря Djaky!

Един стих, който написах преди време, посветено на баба ми и всички спомени, които ме свързват с нея:

Завърнах се

Завърнах се във бабината къща.
Притихнала и сгушена в тревите.
Усетих топлина да ме обгръща.
И като дъжд потекоха сълзите.
 
И никой днес не чакаше детето,
И нямаше я топлата прегръдка.
Самотно, изоставено полето,
Нашепваше ми спомени и мъка.
 
Седях сама на този прашен праг.
И вятърът люлееше тревите.
Обгръщаше ме розов полумрак,
И бавно ми отнемаше мечтите.
 
Завърнах се във бабината къща,
Която някога изпълваше смехът ми.
Но вече няма кой да ме прегръща
И с обич да трепери над съня ми..

Анн, страхотно е това, което си написала ! Все едно описваш чувствата ми ...
И аз ще разкажа за моите баба и дядо някой ден ! Обичам ги много, само баба е жива . Дядо ми липсва много Не ме видя булка, не ме видя бременна, не успя и правнучето си да види ...

Моят дядо, баща на майка ми, кръстена съм на него, отиде си точно на моя рожден ден, аз на 17, той на 71, случайност или не...
Обичах го много силно, все още ми е трудно да приема, че така бързо и безвъзвратно си отиде. Имахме безумни игри, имитираше анимационни герои, забавляваше ни страшно атрактивно и никога няма да забравя аромата, който се носеше в стаята, след като се избръсне. Всеки божи ден! Скоро ми попадна опаковка на крем за бръснене Каро, не мога а опиша спомените, които ме връхлетяха само от помирисването му.
Беше строг, но справедлив, същевременно много добър, благороден, интелигентен. Не се спираше по цял ден в градината и пак намираше време да ме забавлява, когато съм им била на гости. Така да ми липсва, а минаха почти 14 години.
Другият ми дядо също си замина млад. Човек работохолик, със сръчни ръце и страшен интелект, темпераментен и нервак, точно както съм и аз Търпеше ни безумните бели, прикриваше ни пред баба и родителите ни и ни уйдисваше да строим какво ли не.
Бабите ми са живи. Градската ми баба е строга, крива, но голяма домакиня. Обожавах летата на вилата, всеки ден ми приготвяше различна закуска, не ме е натискала никога да ям нещо, което не обичам. За разлика от баба ми на село. Тя пък от зори до здрач е отдадена на двора и животинките. Блъска здраво, без да се оплаче. От години е сама и все така старателно се грижи за всяко кътче от къщата, макар да липсва видимо мъжката ръка. Не знам дали ще осъзнае, че и да иска, нищо няма да изглежда така, както когато дядо беше жив.
 И двете ги обичам много, научили са ме на много неща, всяко лято прекарано при тях ми е оставило незабравими и трайни спомени. Но за жалост това време никога няма да се върне...

А това стихотворение толкова дълбоко бръкна в душата ми. Никога няма да е същото. Някак пусто е