От 1 месец на градина_викане ,тръшкане, отрицание и мн.др.

  • 4 962
  • 53
  •   1
Отговори
# 30
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 882
Meyz, според мен детето изказва протест от градината така. Сякаш те "наказва", че я пращаш там. И като я шляпаш и й се караш, не помагаш. Не се сърди, казвам как изглежда отстрани ситуацията, ти си знаеш най-добре дали е така.

По-скоро трябва да й обръщаш много внимание и да й казваш (и показваш) колко я обичаш. Съветът ми е добронамерен, на мен това ми прилича на зов за внимание и обич.

# 31
  • Мнения: 7 122
Мейз,  Hug. Нормално е да се получи нещо подобно след загуба.
Аз се държа прекалено строго на моменти точно от страх да не я изтърва малката жертва на всичките ми страхове.  Confused

# 32
  • Мнения: 3 066
Привет. Нашето момиче е от 6 седмици за 2 дни в седмицата по 6 часа  в ДГ ,но от тази седмица не иска да остава там,плаче,вика,изпада в неистов плач и истерия като се опитвам да я оставя там сутринта.
Когато започна преди месец  беше на 3 години и 5 месеца,но тогава й харесваше и веднага ми казваше "Чао мамо" и щастливо се заиграваше. Общо за 6 седмици й се събират 10 дни досега ходене.Нарочно я пуснах само за 2 дни,за по 6 часа на ден за да а свикне и да й е лесно после с пред училищната подготовка и уж вървеше прекрасно,а сега си мисля дали да не я спра за седмица и да видя защо е това поведение.
А сега от миналата седмица не иска да я оставям,а и не ми казва защо.
Просто казва,че иска да е у дома с мен.
Знам,че новостта избледнява след време и вече не е толкова интересно както в началото,но все пак  Thinking
Много съм разтревожена .

# 33
  • Мнения: 15 379
Просто казва,че иска да е у дома с мен.

Това иска. То детето ти го е казало.
Ако можеш я остави у дома. Така или иначе на 5 години тръгва на училище, нали?

# 34
  • Мнения: 388
направи така,че да разбереш,защо не и се ходи.Говори и с госпожите.Може някой да я дразни с нещо или някое дете да я бие.

# 35
  • Мнения: 388
Просто казва,че иска да е у дома с мен.

Това иска. То детето ти го е казало.
Ако можеш я остави у дома. Така или иначе на 5 години тръгва на училище, нали?

защо да тръгват на  5г. научилище?

# 36
  • Мнения: 15 379
Защото детето е на Острова, доколкото си спомням.
Там е така.

# 37
  • Мнения: 5 577
Момичета, аз започвам да давам успокоителен сироп, не може вече така.
Тази сутрин беше нещо кошмарно, влачила съм я като чувал /буквално/ до градината, рева защото картинката на дънките не била отпред. Ама 40 минути лежа на теракота, после я облякох насила и я завлачих. Нямам нерви повече.

Още треперя и не мога да хвана химикал, такъв кошмар не съм виждала в живота си, това за мен не е нормално, това е за психиатрично наблюдение, казвам ви. Сина ми никога не е правил така.
Родителите и възпитателите в градината много ми помагат, казват ми, че е период, че всички в първа група са бебета и са така, ама аз само моето виждам.

Та, купих успокоителен сироп АЛОРА, за деца над 3 г. ще го пием и двете, така не се живее

# 38
  • Мнения: 7 122
Вергилия, така ти ще третираш следствието, а не причината.  Peace

# 39
  • Мнения: 3 066
Просто казва,че иска да е у дома с мен.

Това иска. То детето ти го е казало.
Ако можеш я остави у дома. Така или иначе на 5 години тръгва на училище, нали?

Благодаря ти!
направи така,че да разбереш,защо не и се ходи.Говори и с госпожите.Може някой да я дразни с нещо или някое дете да я бие.
И това ще се опитам да открия,но не ми казва нищо конкретно Tired
А в къщи е все едно нарочно по послушна.
Иначе като отида да я взема не иска да тръгва веднага,но все още не знам какво да мисля.

# 40
  • Мнения: 572
Вергилия! 
..........................., не може вече така.
Тази сутрин беше нещо кошмарно, ................................... Нямам нерви повече.

Още треперя и не мога да хвана химикал,...............................................

.......................................... така не се живее

Е така съм и аз! Само че започнах да взимам седатив PC,това е холеопатично и мисля че помага малко на мен! Давало се е  и на деца ама аз не искам да давам още никакви медикаменти! за сега предпочитам аз да се дрогирам а не детето! Имам лош пример преди години, но това е друга тема!
Днес например и била малка блузата, а снощи не и дадох голяма хартия а малка и това беше края на света! Станах  заведох я ревяща в другата стая и затворих вратата за да не я чивам! Добре че баща и я успокои....

# 41
  • София
  • Мнения: 12 461
Привет. Нашето момиче е от 6 седмици за 2 дни в седмицата по 6 часа  в ДГ ,но от тази седмица не иска да остава там,плаче,вика,изпада в неистов плач и истерия като се опитвам да я оставя там сутринта.
Когато започна преди месец  беше на 3 години и 5 месеца,но тогава й харесваше и веднага ми казваше "Чао мамо" и щастливо се заиграваше. Общо за 6 седмици й се събират 10 дни досега ходене.Нарочно я пуснах само за 2 дни,за по 6 часа на ден за да а свикне и да й е лесно после с пред училищната подготовка и уж вървеше прекрасно,а сега си мисля дали да не я спра за седмица и да видя защо е това поведение.
А сега от миналата седмица не иска да я оставям,а и не ми казва защо.
Просто казва,че иска да е у дома с мен.
Знам,че новостта избледнява след време и вече не е толкова интересно както в началото,но все пак  Thinking
Много съм разтревожена .

Вероятно е да се е случило нещо, което от наша гледна точка е дребно, но за детето е важно. Може някое дете да я удря, някое приятелче да не и е приятелче вече, някоя учителка ди е се е скарала и тн. Децата не казват какво ги мъчи, защото се срамуват, а се срамуват, защото смятат, че онова, което ги мъчи ги е сполетяло по тяхна вина. Намери подход без тревога и напрежение, с който да подтикнеш детето да разкаже какво го мъчи.

По темата- нормално е. Представете си, че ви поставят за 6- 8 часа дневно в затвор или дори концлагер. Колкото и да е добра детската градина детето там дели вниманието на учителката с още поне 5- 10 деца, налага се да се съобразява с много повече правила, да е в състояние на несигурност, далеч от хората, които обича и тн. Няма как това да не избие в някаква истерия и колкото и да е гадно се радвайте, че детето ви отреагира емоциите си, защото ако не го прави вече можем да говорим за проблем. За мен работещ подход е да се говори с детето, да се отразят емоциите му, родителите да признаят, че и на тях им е гадно да търпят по цял ден някакви гадни правила. И все пак се налага. В този дух.

# 42
  • Мнения: 3 066
Бояна-благодаря ти,съветът ти е много ценен.
По принцип уж й харесва,но предпочита да си е у дома.
Тя знае,че аз съм на работа в тези дни,и не знам защо очаква да сме заедно вкъщи ,но просто иска това както досега е било или както е през уикенда.
 А и последните пъти все не е искала да прави нещата,които са правили другите деца и беше с една учителка в съседната стая където си четеше сама.
Иначе ДГ е добра,само 20 деца са с 4 учителки, аз все по рано я вземам,и знам,че там са строги ,но това не би трябвало да е проблем,защото и аз съм такава.
Ох,не знам, всеки ден говорим по малко за това,защото ходи само понеделник и вторник от 8;30-15 часа,и ще видя как ще се чувства тази седмица.
Все ми се въртят в главата някакви щуротии за тормоз (то в новините само такива неща излизат през ден) и си мисля,че ако я спра  изцяло от ДГ няма да й направя добра услуга.
Пробвах да я накарам да се изрази чрез рисунки как се чувства (обича много да рисува),но няма типичните тъмни цветове,има зачеркнати (оцветени )лица, в повечето случаи е човече ,слънце и т.н.
Някой да е чел нещо за разкриване и подходи при разкриването на емоциите при малки деца?

# 43
  • София
  • Мнения: 12 461
Е, ако беше тормоз нямаше просто да не иска да ходи. сигурно се е затруднила в някое от заниманията и затова отказва да участва и не и се ходи. Питай я само в кое или питай учителката кое е последното, което я е затруднило преди да откаже да участва. Има деца, които трудно приемат грешките или самия факт, че не заят и не умеят нещо.
Иначе е ясно, че предпочита да си е у дома с теб, но щом в началото е била по- адаптирана от сега, т.е. има регрес се търси причината. Нещо дребно е от наша гледна точка, не се притеснявай, според мен.

Подходи за разприказване на дете има много, но в случая е възможно сама да си каже, когато постои почивните дни вкъщи. Рисуването се интерпретира от специалисти, а и детето е малко за такива неща.  По- скоро разиграйте някоя ролева игра, в която тя е учителката или ти си дете от детската градина. /само например и го предлагам като родител, а не специалист. Социолог съм, а не детски психолог/

# 44
  • Мнения: 3 066
Бояна- права си ,че е малка за рисувателната терапия (и аз уча за соц. психолог уж) ,но  исках да опитам и това,защото има афинитет към рисуването.
Не искам да й съсредоточавам вниманието към отрицателните емоции като ги затвърдя с разпитване ,но не искам и да игнорирам това нежелание.
Не мисля,че е и каприз.
Последната седмица  след разговора ми с нейният  отговорник (има си преподавател,който отговаря за всяко дете,пише му дневника за деня и се занимава 1:1 няколко пъти на ден  с него) имаше екстра внимание от персонала да се занимават с нея ,но предната седмица и в двата дни беше сама  четяща  и игареща си с  друго дете (различни бяха децата през дните).
 Не е искала да седи в кръг и да слуша приказки. Тя е емоционална,обича да бяга (все й правят забележки да не бяга вътре, защото могат да паднат по малките деца и да станата инциденти ,а само отвън  в градината където са всеки ден по минимум 3 часа на ден ,независимо от времето).
Тя е една от най-големите в групата (там са смесени от 2-5 годишни са и са 20 деца ,като бебета до 2 са на отделен етаж),та не знам.
Методът е на Монтесори и го избрах именно заради добрата педагогика и отзиви.
Благодаря ти  за окуражителните думи! Hug

Общи условия

Активация на акаунт