Искам да го напусна, но как...?

Ами аз не видях никъде в тоя постинг да става дума за човек, с когото можеш да се разбереш. Съжалявам, ако звуча крайно, но нали ако  е могла да се разбере с него, нямаше да пише тука, нали точно за това е опряла до нашия форум- защото не може да се разбере с него???Казва, че в сърцето й няма нищо към него, какво да дири там???  Като чета из форума някой път честно казано си мисля, че понякога ХОРАТА ХАБЕР СИ НЯМАТ КАКВО НАИС ТИНА ЗНАЧИ ДА НЕ МОЖЕШ ДА СЕ РАЗБЕРЕШ С НЯКОГО. ИМА ТАКИВА ХОРА ПРОСТО- както казват старите хора- ни се води, ни се кара....Отговорност на този, който пише е да излага адекватно фактите, защото е ясно, че получава мнения само базирани на тези факти. Тя е на 20г, вече е с дете и с  мъж, който не личи особено да му е ясно що е туй семейство. Лично аз се съмнявам, че на 20 г тя би могла да го приучи, защото самата пишеща е на път да се изгуби в себе си от страх.
Колкото да написаното от Уоманитка- радвам се за нея, но  със свито сърце, и не вярвам  че жертвите и загубените нерви си заслужават нечия промяна. Дано съм аз лошия пророк, а най-не вярвам, че на 20 г ей това всичкото има смисъл. Всеки има право на грешки, включително да се е оженил млад или за неподходящ партньор, но това не значи според мен да плаща цял живот цената на тези грешки. Лично мнение.

всеки случай е различен
за твоя - Jaly1 ти е казала - ПЪРВО говори с вашите! Много важен момент - намели начин :
1. няма да им е новост и ако стане напечено, ще действат, а не тепърва да говорите
2. могат като запознати със случая да дадат реалин съвет
3. могат да ти дадат съвет въобще като цяло
За страха :
1. страха е голямо шубе, са казали хората - твоя путьо щом крещи - е слабохарактерен и страхливнец - не би посмял, да направи нещо повече от това да крещи на слаба жена!
2. страха ти ми се вижда необоснован - щото той кво има, че да го използва слещу теб - виж лошо е ако е много богат и с много големи връзки
3. говори с вашите за страховете си - да дадат и те мнения дали ги е страх или не
Моя позната съпруга й е пианица и я тормозеше психически докато живееха заедно. Тя, а и аз мислехме, че при развод ще я побърка - да ама не - имаше наплив от негова страна докато се развеждаха - с цел да си  я върне - и като не стана... ми не го е чувала вече месец.
За детето- бая връзки му трябват, а и пари за да ти го отнеме - къде по-богати не са успяли...
Така, че опасенията ти поне на мен както си описала нещата - ми се виждат необосновани. Виж друг е въпроса дали ти си готова да го напуснеш и да се бориш за свободата си.
Аз бих те посъветвала да се вгледаш добре в нещата - може пък и да няма романтика, и да е груб понякога до гадене, но... щом ти минава през другото време - май нещата не са толкова зле... Аз както ти е казала Любознателна бих поизчакала с прибързано решаване на проблема. МЕри два пъти, веднъж режи - мисли два пъти, веднъж действай!
Успех и весела Коледа - дано новата година ти донесе повече щастие!
ТОва не значи да стоиш при него щом не сърцето ти не го желая. НО не бързай - времето е твое, просто много добре премисли, поговори с родителите си, вгледай се в себе си - пак ти казвам, щом ти минава - не е толкова зле! Или пък още не ти е дошло времето да си тръгнеш - моята колбежка търпя дълго... но когато беше готова - си хвана куфара, и вече нищо и никой не можеше да я спре...
НЕ се връзвай нито на твърде успокоителните постинги от типа "той ще се оправи, нищо че те унижава...", нито пък се води от тези - "събирай си веднага багажа ако си жена на място"
Просто помисли над гледните точки на момичетата, виж дали имат право, къде са прави, къде грешат - така и ти ще си по-наясно, ще си дадеш още малко време /а и на онзи смотльо дето сигурно така се е ошашавил, че е баща, че не знае на кой свят е/
Моя мъж би бил като твоя ако не му бях взела страха.... ма това не значе че е лош... но и аз си изяснявам дали е за мен - но съм му дала време, а и на себе си...

Сега ти прочетох и другите постинги, мила. Ма много си млада още! Мисля, че не бива да избързваш все пак. При всички случаи можеш да се опиташ, нищо толкова няма да ти коства, все пак става дума за семейството ти. Jaly1 е права, че си твърде млада да жертви, но и отскоро сравнително сте заедно, бебчето е твърде малко, може изнервеността да е в повече и при двамата. Ти сега още може би си твърде чувствителна от раждането и новостта. Лошо е, че той е агресивен към теб и майка ти. Нищо хубаво няма да излезе от това. Това няма да промениш. Такъв ще си е. Ако решиш да си с него, ще трябва в някаква степен да се примириш, че може да поемеш крясъци... Дали това е животът, който искаш, си ти човека който ще прецени. Всеки има недостатъци, ако на твоя мъж недостатъкът му е избухливия му нрав - не е единствения. Кофти, но преценяваш плюсове и минуси и решаваш. Не съм съгласна - изнасяш се и това е. Има време за това, изнасянето няма да избяга. Дали този месец или следващия, повярвай ми, 1 месец няма да реши съдбата ти. Мисли, мисли и пак мисли, ако трябва говорете.
Пак съгласна с Jaly1: има хора, с които наистина не можеш да се разбереш - НИ СЕ ВОДИ, НИ СЕ КАРА. Моят мъж май е от тия.. както и да е. Дано твоят да не е, но за да разбереш, трябва за момент да се опиташ да се абстрахираш от емоциите и да погледнеш отстрани - освен как се държи с майка си и теб, отношенията му и с другите хора, шашнат ли е от детето както казва Catnadeen, доколко е агресивен наистина или може би пък ти на моменти прекаляваш с изискванията си - чувам че го имало момента, в който ти чакаш мъжа си да се прибере от работа за да общуваш с някого, да имаш социален живот, пък той изморен и скапан + натежалите отговорности далеч не му е до приказки и ти да прекаляваш понякога с нуждата от внимание. Лошо е държанието му към майката и показателно за много неща, също лош пример за твоето дете!!! Това също едва ли тепърва би могла да промениш.
За правата върху детето - ми дали имате брак или детето е припознато законово вече е все едно.
Пак казвам - наистина си млада, имаш време, никой не те гони, можеш да отложиш изнасянето известно време като през него се опиташ да оправиш нещата или поне да си изясниш точно що за човек е той - като пробваш различни методи. С добро, с лошо, с мълчание... всеки човек си има слабо място, може пък и да успееш да му го намериш за това време. Пробвай, опитай се да не му се връзваш междувременно и знай, че дори и нищо да не стане, нищо не губиш... после поне ще знаеш за себе си, че си направила каквото е зависело от теб за да си запазиш семейството.

Боже,Боже, колко мъка има на тоя свят!
Миличка,не ми се иска да загубиш себе си,докато се опитваш да запазиш нещо,което май не е съществувало.Бягай,докато е време,и си отваряй очите на 8 за следващия път,че тогава още повече боли.
Така като чета,детето няма да остане необичано и неотгледано.
Пиши ни.Успех!

Ама миличка след всеки скандал е така ако скандала е особенно цесток и съпроводен с грозни думички нищо чудно да си отвратена и да се питаш този човек обича ли те. Защото лично аз не бих нагрубила така човек на който държа и обичам и от тук си мисля че никой не би могъл.
Пробвай още малко най - лесно е да си стегнеш куфарите / колкото и трудно да изглежда най - лесното е това/ щом има причина за нажежената обстановка редно е да изчакаш докато излезете от положението. Целувки и бъди силна.

Мила млада мамо, не мога да разбера защо още седиш при "мъжа" си. Според думите ти, той не помага, крещи, обижда, заплашва хората, има дългове, забременяла си случайно...С риск останалите мами да ме линчуват, съветът ми е - веднага изчезвай от това гнездо на оси. Имаш родители, които ще те приемат и ще ти помагат, не си финансово зависима, напротив - доколкото разбирам, той ще разчита на парите ти. Иди си в спокойния мамин дом, гледай си малкото съкровище. Млада си, животът е пред теб...

Ми защото го обича, затова. Толкова ли е сложно за разбиране?

А дали тази обич е достатъчна?, Как ще расте детето в такава среда? И дали тази обич е достатъчна, за да компенсира останалото ? И заслужава ли си...

Много често не си заслужава,  но за жалост на 20 г човек просто не може да го разбере, някак си нямаш кураж толкова.... И за още по-голяма жалост родителите пропускат да забележат тези драматични моменти в живота на децата си, заети със собствените си проблеми...

Затова моя съвет и преди  и сега е: родителите да знаят на първо място!!!

Мряна и той ще й каже да не се меси в отношенията между него и НЕГОВАТА майка. Че както е заслужила така ще се отнася с нея и най - много да си обтегнат отношенията още повече.
Номера е не на него да му се въздейства а на майка му да си каже какво й тежи пишещата тук се явява чужд елемент / съжалявам че го казвам / и на нейното мнение няма да се гледа като на важно в случая.Единствено и само с майка му можеш да поговориш и да й обясниш как отношенията между нея и половинката ти рефлектират върху вашите отношения. Аз хиляда пъти съм казала за нагласата на мъжа до мен като се запознахме и как се наложи и с баща му и с майка му да проведа разговори . За съжаление с първия не много успешен щото .... офф не ми се задълбава. Не намесвай тяхните отношения във вашия разговор .Ти си имаш твоя битка която да водиш остави на майка му нейната

Както винаги Jaly дава мъдър отговор! И аз съм на мнение, че много често не си струва да си мислим, че  обичаме някого...Понеже обичта не е само сантименталност и романтика, а яка отговорност за човека до теб! А и като има и малко човече! И да не ми се оправдават нашите путьовци (сори за израза), че били много напрегнати заради дългове и много работа и не знам какво си и за това се държат грубо! Че на жените, голяма част от които работят с малки деца де не им е по-леко? Ама не бием и не псуваме наляво-надясно, нали? Ухх, ядосах се, значи
Мила, сори за офф-а, ама защо не пробваш да заявиш твърдо, че искаш да пробваш за известно време да се разделите и да отидеш при родителите си? Ще се отпуснеш малко психически, ще имаш подкрепата на най-близките си хора, а онзи мизерник ще разбере точно дали и колко му липсвате! Това е малко вариант - вълка сит и агнето - цяло, но може да се опита?