МНОГОДЕТНИ МАМИ

Теди, не сме се записали, защото точно тогава няма да сме тук. Обаче духом сме с вас.  

Aila, много сме говорили за ползата от образования е България и след това евентуално специализация в чужбина. Даже, често казано, тази идея дойде от Гого. Още преди 2 години, когато беше в 10 клас, отиде на една студентска борса на чуждестранни университети. Той още тогава се беше ориентирал към медицината. Ходи, пита, разглежда, донесе 10 кг. каталози, които изучи основно и накрая каза: Ще следвам медицина в България, а после ще ида на специализация в чужбина (Англия). И точка. Миналата година започна подготовка по биология и химия, тази година продължава и уж всичко беше измислено. Обаче вижда, че Ади ще ходи, някои от най-добрите му приятели също се ориентират за навън... На него също му се е приискало, нормално е. Тъжното е, че той е абсолютно наясно, че няма как да финансираме следвнето му там. И единственото, което иска, е да му разреша да търси други начини за финансиране. Обаче такива не се намират. Или поне не достатъчно.... От друга страна пред него има още едно препятствие, което е почти (ако не и съвсем) непреодолимо. За да следваш медицина във Великобритания е нобходимо да си завършил точно определен курс на средно образование A иAS level. Това се предлага в България от една фирма (не знам каква е таксата, безспорно не е малка), но трябва да се започне в 10 или най-късно 11 клас. Т.е. той е закъснял. Трябва или да изгуби една година, за да учи това и да се яви на изпит, или да си кандидатста с ясното съзнание, че няма да бъде приет. Единствената алтернатива, която остава, е да си кандидатства в България. Струва ми се, че накрая и той ще се убеди (отново), че това е единствената му възможност на този етап.
При Ади нещата стоят по-различно. Тя се надява баба й и дядо й по майчина линия да й дадат някакви средства. Обаче нищо не е казано твърдо. Никой от нас не знае на какво може да разчита тя от онази страна. И тя самата не знае. Баща й и аз много пъти сме й казали какво точно можем да й осигурим и то е почти 1/3 от това, което й е необходимо. В най-добрия случай. Не знам как ще се развият нещата и не мога да си обясня това упорство да се кандидатства и да се замине на всяка цена в Англия. Ами, ако не й стигнат парите, ако остане без нищо в чужда страна, на 200 км от тук... Ако янма какво да яде, ако няма пари за билет обратно.... Каква е тая сляпа упоритост?! А не е глупаво момиче. Напротив! Сигурна съм, че ще издържи блестящо изпитите и ще я приемат, където иска. Обаче изпитът не е всичко. Тя много се промени през последните 2 години - все едно някой ни подмени детето. Станала е потайна, обидчива. Сърди се, ако не стане нейното. Притеснявам се да не би баща й да се поболее от притеснения как да й осигури срдствата, които тя иска на всяка цена....   И изобщо не иска да чуе за кандидатстване в България. Тя е убедена, че ще я приемат в Англия, а ние ще бъдем длъжни ида й осигурим всичко необходимо.... Говорим, говорим, тя ни слуша с една нацупена физиономия и все едно не е там.... Като отвори уста, пак повтаря това, което иска и с нищо не показва, че ни е чула.  Ох, не знам как ще завърш всичко. На 3.12 е на изпит. Да видим какво ще направи, а после .....
Простете, че ви наприказвах всичко това. Но в момента тези проблеми най-много ме тормозят.

Айла,
и моите деца са  малки, и историята ми е подобна и аз разсъждавам като теб. Но ми се струва , че сега нещата с образованието може и да се попромениха от преди 19 години, когато завършвах средно. Наистина ли сега не може да се образова и подготви едно дете без хиляди курсове и трябва ли на всяка цена да ходи в чужбина ? Аз сама си учих, каквото си исках, никой не ме е надзиравал или следил, е ходих на един кандидаттудентски курс, но в крайна сметка той не ми влезе в употреба, понеже кандидаствах с друг предмет и само с наученото от училище. Понякога ме обхваща притеснение, дали ще се справим с образованието на децата. Знам ,че децата ми са умни, макар и малки го виждам и си мисля, че би следвало да се справят с образованието добре и без луди пари. Но може и да греша, може да съм наивна. Поколението е много различно, аз никога не съм искала нещо , което съм знаела че родителите ми не могат да си позволят,  но сега май не е така май.
Пролетна това което разказваш много сериозно ми звучи, дано се справите със ситуацията и в никакъв случай не бива да се поболявате   Ооох, но какво ли знам аз с мойте бебета, преди две седмици се смяхме с мъжа ми , че бебето се учи да казва гласните звуци "ооо, аааа, ууууу" , а баткото в същото време се учи ръкописно да пише съответните гласни.
И Айла, все искам да ти благодаря за подкрепата, моято ми оказа преди време. Кърмим се за сега добре, наддава прилично по около 700 на месец,  по-малко от каката и баткото, но съм доволна. Все така си спи през ноща , че и денем може да проспи ядене, но явно си е такава. Пу-пу, да не и е уруки, но  живи и здрави да сме всички пък другото ще се оправи.

Юхуууу, как сте момичета... Виждам, сериозни теми сте захванали за образованието. И аз съм се замислила, ама още сме далечееее. В 5 клас  . Вече ме привикаха в училище, да си поприказвам с класната и с математичката... Много говорел в час... написали му 4-5 забележки, но той не ми ги показва. Аз разписвам бележника, където са оценките, а забележките са на друга страница и съответно не ги виждам. Та си поприказвах със синковеца.  А класната му ме "съжали" за 3-те деца, че видите ли не ми било лесно и на мен... ама какво да й обеснявам!

За правенето на бизнес в България не ми се говори. И ние се борим с вятърните мелници и не знам до кога... Вече осъдихме 1 банка и Общината, но на кой му пука. Порочните практики си продължават и няма оправия. 

Цвети, добре дошла 

Айде, апашите идват... отивам да потушавам бунта на гладните. Хубав уикенд

Добро утро, девойки!
Виждам, че нищите образованието в милата ни родина. Аз също съм на мнение, че който иска да учи, намира начини да го прави, независимо в коя държава е. Но също така мисля, че използването на нови технологии, разнообразни образователни техники, също е от огромно значение. Ходила съм на езиков курс в България, а сега и тук. Е, разликата е от земята до небето. Тук почти всичко научавам в клас, докато там, ни затрупваха само с нови думи и трябваше да уча сама вкъщи, хем ми преподаваха на майчиния език. Тук имаме по няколко часа упражнения в компютърни зали, в които използваме няколко програми за учне на езика, отделно има специални страници в интернет, разработени за нас. Отделно може да дойдеш допълнително,напълно безплатно, да се упражняваш.
Относно съобщаването на оценките пред всички - мисля, че е абсолютно недопустимо. Миналата седмица бях на родителска среща на Вики. Тук се провеждат индивидуално с всеки родител по 15мин. Най-голямото учудване беше, че ми бяха осигурили преводач, без аз да съм искала това /бях се настроила да се обясняваме на английско нидерландски/,  за да може спокойно да ми обяснят всичко - учителката каза, че така й било по-лесно. В случая само похвали и много добри неща ми казаха за Вики. Най-бързо напредвала от всички чуждоезични деца, много внимавала и т.н.
Ей, много се карат моите за тоя компютър. Как се оправяте вие, аз май много им разрешавам да го ползват?
Хайде, хубав ден!

Ох, това с ученето в чужбина няма как да не е болна тема. Нали все се опитваме да дадем най-доброто на децата си. И винаги ти става много болно, когато не можеш да го направиш поради финансови ограничения. Но, честно казано, не съм убедена, че ученето в чужбина е наистина най-доброто. И тук могат да получат добро образование, ако им се учи, а пък последваща магистратура или специализация в чужбина е доста добър вариант. Хем ще са по-големи и зрели, хем ще са по-наясно точно какво искат, а няма да се мятат от едно на друго. А и докато следват тук, имат възможност да ходят на обмени по "Еразъм" в други европейски страни за по една година.

Има определени спациалности, които не се признават у нас. Тоест ако детето завърши медицина, ако ще да е в най-добрия медицински университет в света не може да се върне да практикува в България без изпити. И изпитите са тежки. Това го казвам със задната мисъл, че ако детето завърши медицина навън горе-долу не мисли за връщане в Бг.

Честното правене на бизнес в БГ явно е "Мисията невъзможна", както и много други неща. Аз понякога се въодушевявам от патриотични лозунги и ми се ще всички заедно да направим родината ни по-добра за нашите деца, но сякаш и това е невъзможно.

Относно компютрите, моите деца ги ползват само за гледане на филм-чета, за да не гледат тъпотиите по телевизиите, където обикновено бълват реклами за играчки. Каката от скоро има Skype и си търси някакви песнички да си слуша , чете някой неща ако имат да правят табла в у-ще. Мисля че няма нужда от повече, а малките съвсем нямат работа на компютър.

ЗА обучението в чужбина, мисля че е добре да учиш там където мислиш да се реализираш професионално. Надявам се моите деца да изберат България и да са близо един до друг, но божа работа, дали ние ще успеем да ги отгледам в родината или ще ни се наложи да отпътуваме с еднопосочни билети...........

Пролетна, мисля си, че Ади се опитва да ви управлява чрез чувството за вина. Дори не съм убедена, че ако все пак успеете да намерите парите за следване в чужбина, няма да намери нещо друго, което да е много важно и което не сте в състояние да й осигурите. А ние, родителите, сме много податливи на чувството за вина - все ни се струва, че не сме направили за децата си всичко, което те заслужават. Само че в една книга срещнах мисъл, която много ми хареса - беше нещо от сорта: "Ако в момента четете тези страници, това означава, че родителите ви са направили максималното за  вас - докарали са ви до възраст, на която сте живи, относително здрави и дори грамотни. Всичко останало си зависи от вас. Не обвинявайте родителите си за собствените си неуспехи." И като се замислиш, си е точно така. Ние правим за децата си всичко, което е в НАШИТЕ възможности. Оттам нататък зависи от тях. Дори да сме най-богатите, най-влиятелните, най-успелите на света - пак ще има неща, които не можем да направим за тях. И пак ще трябва да се чувстваме виновни. Е, аз пък отказвам да се чувствам виновна. Давам максимума от себе си. И толкова.

Все си мисля, че който много иска да постигне нещо намира начини, а ако някой получава нещо без много усилия той не го оценява,  нито може да се възползва от това, което е получил. Резултатът винаги е по-добър, когато си положил усилия. Освен това съм убедена, че максмалната осигуреност на готово далеч не е най-добрата ууслуга, която можеш да направиш на детето си. Номерът е да го научиш да бъде борбено и да постига целите си. Но ха да видим, как ще се справим, че едно е само да разсъждаваш, друго е практиката.
Кабо, много е хубава тази мисъл 

Кабо, абсолютно права си.   И аз съм на същото мнение. Да видим как ще се развият нещата.


Чудесна мисъл! Човек трябва да се научи да се бори сам за своето място под слънцето, защото мама и тати няма да са винаги зад д..то му, а ще дойде момент, в който други хора ще разчитат на него. И колкото по-навреме се научи да разчита преди всичко на себе си, толкова по-лесен ще бъде животът му.

Ох, сериозни проблеми разисквате...
Стискам палци, нещата да се наредят по най-добрия начин.

tsvetljak - добре дошла и от мен.

Ние днес бяхме на "културно - масова дейност". Отидохме с едно приятелско семейство без деца, да видим котешката изложба в музея "Земята и хората". Понеже имаше билети на по-ниска цена за семейства, им дадохме баткото да влезе с тях.  Децата искаха да погалят почти всички котки, а средния син само повтаряше "много е хубава, много е хубава". Аз пък, се влюбих в един огромен хубавец от неизвестната за мен порода "мейн куун", в оранжево и бяло. До него, в съседната клетка бяха двете му деца на около 4 месеца, но големи, колкото нашия котарак 
После, отидохме и на изложбата на влечуги. Баткото беше много впечатлен от животните. Особено внимание отдели на крокодила и трите гигантски костенурки...

Приливна вълна, това с четенето на оценките на глас въобще не ми се вижда редно. Поговори спокойно с госпожата - каква е целта, как това се отразява на децата, доколко е съгласувано с основното правило "хвалим пред всички, порицаваме насаме". Разкажи й какъв е ефектът от това върху твоето дете и я помоли за съвет как да се адаптира по-бързо и безболезнено към новата обстановка. Не бъди агресивна, но настоявай за разговор по същество и покажи, че искаш да сътрудничиш, но искаш и да виждаш смисъл в това, което се случва.

Приливна вълна това с оценките и четенето им на глас и на мен не ми се струва много редно. големият ми син също не е най силният ученик, голяма борба водиме с ученето. Като допълнение имаме периодично някакви проблеми с 3-4 деца в класа. Едно четене на оценките на глас само ще доналее масло в огъня. Но това е друга тема на писане ...
А за подредбата в къщи, да ви кажа аз просто не успявам да се справя. Докато подредя едното, малкият вече е минал като тазманийски дявол и е разхвърлил следващото. Бърка по всички шкафове които не са заключени, рови, вади, хвърля каквото му скимне в кофата. Аз просто установих че не се справям с подредбата у дома в последно време.



Чудесна мисъл! Човек трябва да се научи да се бори сам за своето място под слънцето, защото мама и тати няма да са винаги зад д..то му, а ще дойде момент, в който други хора ще разчитат на него. И колкото по-навреме се научи да разчита преди всичко на себе си, толкова по-лесен ще бъде животът му.
[/quote] тази мисъл и на мен ми допада много. Аз разсъждавам по същият начин, и се опитвам да науча на това децата си. но установявам че понякога просто не се получава при нас - тази самостоятелност, на моменти успяваме да я постигнем, а в други като примерно с Минко и неговото училище не се получава. Седя му над главата, уча с него, четеме уроците, пиша домашни, направо да ви кажа съм ученичка в пети клас.

Меричери, аз така висях на главата на голямата ми дъщеря, отчитам го като грешка, моя, не на детето, исках да е най-добрата, исках никога нищо да не е забравила. В крайна сметка още разчита аз да я подсещам за всичко и ако мога да направя нещо вместо нея, директно го смята за мое задължение, част от грижите. Когато синът ми тръгна на училище вече нямах сили и нерви да повторя същото геройство, връчих му един тефтер и му казах да не ме занимава. Сега е изключително отговорен и самостоятелен младеж, от първи клас до ден днешен сам си приготвя чантата, никога не съм поглеждала дали е сложил всичко, никога не съм гледала каква му е програмата за седмицата. Бяхме стигнали дотам родителите на другите деца да го питат след часовете какво трябва да се прави на следващия ден, какво има за домашно, каква е програмата. Не говоря, че децата трябва да се оставят без контрол,но да пишем заедно с тях домашните не е начин да ги контролираме. Просто училището е тяхната работа, не наша. Уххх. не съм много добра в словоизлиянията, но мисля, че горе долу идеята ми става ясна.

Благодаря Ви за топлото посрещане!
Много сериозни теми подхванахте. Висшето образование го мисля от време на време, но нали още не ми е на дневен ред и...си е само в моите мисли. Напълно съм съгласна, че трябва сами да се справят с трудностите, за да станат по-самостоятелни. Но и аз се усещам на моменти, че трябва да съм разбрала и да контролирам всичко. Дано успея да се спра навреме и да не ги тормозя много децата.
Тединкааа, снимчици ще кача обезателно, когато обаче разбера как се прави това. Все още не мога да намеря време да разуча техниката.
Хубав ден от мен!!!