МНОГОДЕТНИ МАМИ

Цвети, добре дошла!
Нямам време да пиша по обширната тема за възпитанието, чувството за вина и родителските "задължения", но  имам много какво да кажа по въпроса Ако Безименната (дето не е Пиги) беше написала " синовете" вместо дъщеря ми и синът - щях да помисля, че аз съм го писала това....

А, да! Пак се отплеснах! Ето и повода да пиша:
През работата ми като вихър премина нещо златно и с перки и нареди да запиша малките златоперки за празника - Славена - 13, Невена -11 и Демира-Мария - 7 г. Последната даже и ще рисува
В тоя ред на мисли, май и мойто диване малкото ще рисува , та моля да го впишете в регистъра- Дивна 5 г.

Аз не разбрах какви са ми задълженията за празника - какво да купувам?

Обичам ви, но трябва и да работя! 

    Благодаря за съветите, момичета! Исках да се поориентирам в обстановката, за да не се окаже че аз нещо не съм запозната с правилата.
    Slavka70 ние сме в НБУ“Михаил Лъкатник“. Доколкото разбирам това е явно престижно (населено май и с деца на доста добре платени родители) училище. Аз нямах амбициите ( а и честно-казано все още ги нямам) още отсега децата ми да са в някакво    специализирано училище. Избрахме го по чисто практичен принцип – това е училището, което е най-близо до нас. Децата си ходят сами на училище (то е на по-малко от 5 мин.) и вечер моят съпруг ги прибира. За съжаление, когато имаш няколкомесечно дете, придвижването в желана от тебе точка не винаги се осъществява и по време, което желаеш. Особено и главно говоря за времето  като природа – сега е доста студеничко, а има и дъждове от време на време, за ветровете да не говоря ( моята малка беба хич не търпи шалче, което ме притеснява за ходенето на следващите консултации). И  затова сега в момента се оправдавам, защото се оказва че почти всички родители си водят и взимат децата от и на училище . А пък ние, поне в това отношение, сме ги научили още от 1 клас на самостоятелност.
       Иначе за ученето – имаме по сума ти часове БЕЛ и 1 ЗИП –математика. Домашни – колко ти душа сака! Желание за самостоятелно писане и четене – никакво! Та общо-взето те им дават домашни, ние се мъчим като им висим на главите. Без нашия надзор нищо няма да бъде направено – това е жестоката истина! Моят съпруг колкото е любознателен и изпълнителен започна да дава вече заето  и насаме вече няколко пъти ми споменава за стачка (няма да пишел домашни и толкова ). В това отношение моята упоритост е по-голяма – аз строявам него, а той – децата. С една дума - пълна пародия на учене! Та тука ми идва и запитването към No name   -  как сте постигнали тази самостоятелност при ученето? И ние от 2 кл.  все уж на това ги учим, но нещо не ни се получават нещата. В смисъл имало ли е случай детето да отиде на уч-ще без домашни или научен урок, защото аз си мисля че ако не сме ние, моите деца хич няма да седнат да свършат нещо, поне от кумова срама. Та искам да разбера дали е от въпрос на организираност (и там хич ни няма) или идва от съвест?! Това което успяхме  да постигнем единствено засега, е че напоследък сядат да си пишат домашните с моливче, без да им стоим на главите, в буквалния смисъл( защото досега точно това правихме), но след като им кажем и ги подканим да започнат да ги пишат. Всички имате по повече от 2 деца и можете да си представите колко интересно е цялото занимание при наличието на 3 дете, което не се интересува много-много от училищните дейности , освен ако няма за цел да докопа някой химикал, молив или тетрадка.  Така че ако имате някакви идеи ще ви бъда благодарна ако ги споделите!

      Пролетната фея ето тук ти препращам един линк, който може евентуално да ти помогне или ориентира. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=558173.600
      Мисля че това е идеалният вариант – хем ще отиде да си учи детето където иска, хем после сама ще заплати своето обучение. Това си е по подразбиране – ако толкова силно го желаеш, можеш да се потрудиш, за да го постигнеш сама.
     Иначе аз също съм завършила тук в БГ висшето си образование и не смятам че е лошо, напротив (поне по времето в което съм учила). И аз като Aila срещнах там своя съпруг и пазя само добри спомени от всичките 5 год. на свобода и безметежие (сега ги определям така, навремето не мислех  по този начин ).  Но специално за Пролетната фея, мисля че след като синът ти иска да стане лекар, сигурно най-добрият вариант наистина си е чужбина. Преди 2 месеца, може би, гледах по ТВ как млади, току-що завършили лекари отиват да работят в Спешна помощ  срещу мизерно заплащане. И въпреки че честичко си ги оплюваме, при недобре свършена работа, се запитах какво кара един лекар(особено ако е млад) да стои тук, в тази страна, след като навсякъде в чужбина биха му предложили в пъти повече пари?! Единствено според мене патриотизъм или страх от непознатото. Вярно е че и тук има лекари,които получават много добри пари, но това става след години на себедоказване. И може би тук въпросът трябва да бъде – дали иска да се върне или мисли за работа в чужбина. Ако ще бъде в БГ най-добре е да се учи тук, ако навън – значи най-добрият вариант е обучението да съответства на законите и порядките в дадената държава.
       При всички положения пожелавам успех и на двамата!!! Искрено се радвам и възхищавам на деца, които в днешно време имат желание и стремеж да учат!

http://bglog.net/ClientFiles/da79bf11-eb9c-48ea-b09e-756e01f9a25 … 7%D0%BD%D0%BE.jpg

Честит празник! Нека мир и хармония цари във всички семейства!

Честит празник мили момичета!!! 
Нека Богородица носи мир и хармония в душите ни и още повече обич в сърцата ни!

Приливна вълна, благодаря ти. Ще прочета и линка, който си ми препратила, а и на младежите ще го прехвърля.  При нас проблемът идва не от таксите за обучение, защото в Шотландия таклси няма, а в Англия има заеми, които се връщат след време, когато студентът завърши, започне да работи и заплатата му надвишава определена сума. Обаче, пусто, трябва през време на обучението да се яде и спи някъде. Е, за тези около 500-600 паунда на месец (на човек) иде реч. Има най-различни варианти за стипендии и и работа, има и някаква помощ за социално слаби семейства (ние всички от БГ сме такива, уви!), но пак не стигат. Пък трябва да се има пред вид, че те отиват там да учат, а не да работят. Т.е. трябва да имат време да посещават учебните занятия, да имат време за учене на уроците, за подготовка на домашни, проекти и т.н. и чак СЛЕД това да имат време и да работят, за да се издържат... Не виждам как ще им стига времето.
Продължавам да мисля, че за нашия случай най-добрият вариант е учене тук, а после специализация там. Като през време на следването се правят опити за участие в обемнни програми, съвместни проекти и т.н. (има такива), а пък ако са кадърни децата, може да ги харесат оттам и да ги привлекат по някакъв начин.  Конкретно за медицината, това е the best вариантът, защото ще се избегне изискването на специален курс на средно образование. С нашата диплома по медицина и с някои изпити (естествено) може да се специализира там. За инженерствата (каквото иска пък Ади) е много по-лесно. 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО. НЕКА ИМА ЗДРАВЕ, МИР, ЛЮБОВ И БЛАГОПОЛУЧИЕ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО и от нас.
no name® напълно разбирам какво ми казваш, аз осъзнавам 100% грешката си, но сякаш се въртя с него в омагьосам кръг. Ден след ден ако не седна на главата му няма учене, а и като седна май аз уча повече от него А с Мария точно както теб - почти не се занимавам. То за нея и време не ми остава, обяснявам само това което не и е ясно, а това е много рядко. Тя някак си съумя сама да разпредели времето си между училище, плуване, уроци по английски.

ЧЕСТИТ ПРЗНИК НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО!
МИР, ЛЮБОВ И ЗДРАВИ НЕРВИ ЗА ДЪЛГОЛЕТНО СЕМЕЙСТВО     

Теди, последно ти ли правиш списъците с децата, които ще дойдат на празника? Колко са досега и как са по възрасти горе-долу? Питам, защото се опитвам да намеря подаръци, макар и малки. Но все пак ми трябва приблизителна бройка.

Здравейте,дами!Честити празник за който празнува.
Моят голям син също се е насочил за чужбина,въпреки агитацията ми да остане тук.Тази година завършва Немската и иска да ходи в Германия.Знаете,че всяка майка е добре,ако и детето и се чувства добре.Щом това е по-добрия варинт за него,ща не ща ще го подкрепя.
Имам питане,просто ми е любопитно.Кои сме майките от Бургас?
Хайде чао за сега!

Момичета, наградките за кулинарния конкурс са готови - символични са, но да погъделичкам кулинарния ви дух малко.

Много се радвам, че и Перката ще дойде - суупеер!

no name, хубаво-лошо, ела да пием по едно кафе - то хубаво-лошото няма да ни избяга, ами поне да се видим!

Аз се влях в редиците на пролетариите и убивам творчески клетки от 8 до 5. Така де, работя монотонна, скучна работа за покрива над главите ни.
После се прибирам и работя от 6 до 9 за напълване на коремчетата на децата с разни вкусотии и надзиравам малкия син за домашните - о, дааа и аз съм в пети клас, само че учим разделно - той обича да пише домашни, но има нужда от по-интересна интерпретация на така наречените ''разказвателни премети'' и там е моята роля.
После от 9 до 12  работя интересна, творческа работа за малко пари и лично удовлетворение.
После май спя.
И така се завъртат нещата и не се спират - за къде се е разбързал тоя живот не знам - и без това е толкова кратък и изморителен.

Честит празник на всички - спокойствие и любов да има в семействата ви, много детски смях, здраве и много сили!   

Днес ли щяха да дават Мама Цоцоланка и фамилия при Ути?

Ванче, може и да дойда, ще видим, има време, ако дойда ще е чудно. Аз също много искам да се видим. Само да видя как ще се развият събитията

Приливна вълна, мисля че при нас се получи самостоятелното учене заради това, че ние винаги сме уважавали решенията на сина ни и сме му показвали, че разчитаме на него, като на голям човек. Понякога сме му възлагали да свърши или да носи отговорност за нещо, което дори не ми е идвало на акъла да поверя на кака му. От друга страна видях, че с нея не сме поели в правилна посока, а учителката ѝ все повтаряше, учете с децата, не могат да се справят сами , а децата в действителност имат много по-големи възможности отколкото си мислим. Опитвайки се да им помогнем в същност се завъртаме в един омагьосан кръг, а децата стават все по зависими от нас. И колкото по-закрилнически сме настроени, толкова по-лошо става. С малката в момента процедираме по същия начин, както с батко ѝ, само ако много се затруднява да направи нещо сама помагаме. Това означава, че сама се облича, сама си мие зъбите, оправя си леглото, прави си закуска, сипва си супа или каквото има сготвено и го топли, дори чиниите успява да измие, не е перфектно, но бива. В момента се упражнява да пише, научи буквите сама, това беше условието да я пускам чат-пат на лаптопа и така. Пък и аз съм си гад, не се излиза лесно наглава с мене

         МИЛИ МАЙЧЕТА ,ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО!!!
    Нека Бог ни благослови с много мир, радост,разбирателство  и семейно щастие!

по късно ще чета какво сте писали

Здравейте, минавам да ви почерпя за 18-я рожден ден на дъщеря ми. Както се казва в оня виц - животът може да започва!