Нов Закон за детето

Мен ме притеснява, че дискусията по законопроекта предизвиква дискусии и за "физическото дисциплиниране" http://svobodazavseki.com/images/stories/pdf/analysis_child_draft_law_bg.pdf
Струва ми се е редно, ако сдружението на адвокатите излиза с това становище, да даде и ясна дефиниция за този "термин". Според мен причиняването на физическа болка няма положителен възпитателен ефект, а напротив - винаги и изцяло отрицателен. Освен това кой ще преценява коя болка е допустима и коя не.
Може би адвокатите трябва да прочетат "Биологична психология" на проф. Боряна Пирьова. Само една книга вповече, но ясно ще си дадат сметка за функциите на болката.

Според мен, юристите могат да се произнасят само в сферата, в която са професионалисти, без да се бъркат в неща, от които явно не разбират, бидейки родители, те все пак са мъже, а ако оставим възпитанието изцяло на мъжете, според Мери Мийд /антрополог от близкото минало, всепризнат изследовател и учен в областта на формирането на социума/, ще имаме агресивни, войнстващи общества със суров подход към човешкия дух и стремежи.

Трябва да се преосмисли, според мен.

Възпитанието трябва да е по равно на мъжете и жените. А сегашните деца на които рядко някой им се кара и им се угажда за всичко, защо са толкова пълни с агресия, на дали, защото някой ги е пляснал по дупето?.. Факторите за формиране на агресия са много и преди всичко заливащото децата ни насилие от екрана, от детските игри, от "детските" филми, които 90 % са битки.
Преди години имах възможност да си поговоря с един от най-добрите детски психолози в София, та тя казваше "Дете което е възпитавано с много строгост и такова на което му е позволявано всичко винаги един ден стигат до нуждата от намесата на специалист!"
Мишона, психологията не е точна наука, за съжаление. Има достатъчно много други психолози които са написали книги с доказателства обратни на цитираните от теб... кой да каже кое истината? 

E, неврологичното обяснение за "болка" е едно. Последиците от болката има и позитиви -доказва чувствителност на нервните клетки, но и негативи - дистрес. Кое му е възпитателното на удрянето не виждам.
Моля да не ми атакуваш мнението по този въпрос, защото дискусията не е за това.
Освен това се съмнявам, че прочете текста от линка от сайта, който Тео даде.

Мислех, че всеки изразява мнение и, че емотикона на края на поста ми показва, че не те атакувам ... човек каквото търси това намира...

Моля те не използвай подобни термини като "стандартен", "стандартизиране", че във връзка с този проектозакон съм особено чувствителна, заради идеите да ни стандартизират в "Стандарт за родители". 

Дебата за закона, при Люба Кулезич, 1, 2 и 3-та част.

http://tv7.bg/news/2437692.html

http://tv7.bg/news/2438032.html

http://tv7.bg/news/2438712.html

Предложения от родителски организации към проект на Закон за детето

от "Национален алианс Усмихни се с мен" и "Движение на българските майки"

Наскоро четох за Норвегия и техните социални служби А си мислех, че идеите за матрици са само фантастика...

Благодаря, че материализирате исканията и притесненията относно закона на толкова много родители   

Aлина, признателна съм ти, че си си направила труда да прочетеш предложенията ни и си уважила труда ни. Наистина съм ти благодарна, защото ни коства много.

Отворено писмо от "Усмихни се с мен" и "Движение на българските майки", относно статия във в. Дневник от днес:

http://mogilino.wordpress.com/

Съжалявам, че влизам в темата чак сега, но смятам, че препратките, които ще пусна е важно да бъдат прочетени и разбрани. Ако се вземат под внимание някои съществени пропуски във френската система, биха могли да се избегнат в нашия закон.

Доклад на SEDIF за "Защита на детето": http://bg4family.org/assets/files/CEDIF_report.pdf
http://asso-cedif.e-monsite.com/pages/interpellations/l-etat-de- … de-l-enfance.html - оригиналът на френски

Струва ми се, че френската система трудно би отговорила на нуждите от социална работа със семейството в България. Двата народа имат изключителни различия при формирането на културата и историята си, на бита си, на позицията си сред международната общност, на възприемането на семейството като неразривна общност, на възприемането на детето като пълноправен гражданин.
Не мисля, че френското законодателство е добър пример.

Моделът на социална закрила на семейството и детето в скандинавските държави също не издържа последните десетина години. Младото им поколение късно съзрява социално и културно, сред млажежта се шири сатанизъм, религиозно сектантство, анархизъм. Чак на 30-35 скандинавските младежи стават "възрастни", а съзряват физически доста рано в сравнение с българските деца /поради ред причини, изследвани и с опит за превенция от страна на педиатрията там/. Закрилата на детето и семейството става в общността, независимо от девиациите й.
Не съм сигурна, че и това е удачно за нашата действителност.

Българското семейство има нужда от свой собствен, самобитен, специфичен модел.

Притеснява ме и липсата на плурализъм и допускане на сродното чуждо мнение сред родителски общности, критикуващи закона. Родителският комитет /групата, която Тео препоръча, първо прие, а после отхвърли публикация на становището ми с мотива, че два от членовете съм препоръчала по-ефикасна мярка за закрила на детето в съда при процедура за отнемане на родителски права поради издевателство над дете.
В началото си казах, че хората искат да са абсолютно еднинни в предложенията си и затова чуждото вмешалество, дори и сродно като идея, е излишно. После обаче виждам, че на моменти се ескалира, екстремизира се, ръководството на групата налага цензура на мнания и взаимоотношения между хора, които са от т.н. "периферия" на фейсбук групата.
Не се прави така.
Единственото, което ще постигнете е да екстремизирате отношението на и без това настроените институции и личности. Ако си влязъл с бутонки остро, трябва да си готов да ти влязат остро.
Тео, съжалявам, но се отказвам от темата ти. Правя и ще правя каквото мога сама /или с колегите ми/.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/12/16/1523053_socialni_injene … o_na_semeistvoto/

Не виждам защо се реагира така остро на статията от адв. д.ф.н. Виктор Костов. Същият юрист е един от първите специалисти, чието становище е побликувано и в сайта на Родителския комитет. Освен него и френската група са публикували мнението си.
Искам да кажа, че мнението на адвоката би трябвало напълно да се покрива със мнението и на Родителския комитет или греша?!

Мен лично ме притеснява основно това:


Смятам че правомощията, които получава държавата за сметка на родителските, не са адекватни на отговорностите на двете страни. И дори нещо повече - никой не може да обича едно дете и да бъде по-загрижен за неговото бъдеще от неговите родители (които не са изключение от социалните норми за съответната държава). Ясно ми е, че това понятие е много разтегливо, но вероятно има начин да бъде дефинирано, така че .. този закон да не вменява изключително само задължения на родитителите, отнемайки им всички права.

Аз лично имам резерви към свръховластяване на държавата (изпълнителната власт)  в лицето на социалните служби, които могат да доведат до израждане на системата. Не случайно пуснах линкове по въпроса. Щом всяко второ или трето дете се извежда от семейната среда (макар и временно) по обвинения към родителите, значи нещо не е наред. Ако проблемите действително са ескалирали до тази степен, мисля че мярката няма да бъде от помощ. Или 50 - 60% от семействата не могат да създадат нормална семейна среда, или критериите са недобре дефинирани, с възможности за интерпретиране. За мен всяка форма на случайна (субективна) интерпретация не е съвместима с демокрацията и спазването на човешките права.