Нов Закон за детето

друго ще да е Снежи, социалната подкрепа в БГ клони към 0, нищо, че ще прекръстват службите на "Подкрепа" 

Ето за какво се има предвид под дете "останало без родителска грижа":
от тук: http://www.bnews.bg/article-40430 лично от г-жа Валентина Симеонова, зам. министър на труда и социалната грижа

Някой да знае това дете какво ще яде / най-малко/ или как ще се плати на детегледачка?

Случайно да е публикувана средната заплата / не в София/ а в провинцията?

Социалните да не би да имат пари и съответно да се чудят къде да ги дадат. Забравих, че ще се събират от глобите.
На кои ще се дават?

Къде ще бъдат иззетите деца от родителите? В детски домове или защитени селища? А, в приемни семейства, на които ще се плаща да полагат родителски грижи.

Аз предлагам обществено полезен труд за родителите и повторно нарушение - затвор. Какво е положението със затворите?

Според мен се преследва изпълнението на принципа "и вълкът сит, и агнето цяло". Как?

1. законопроектът предвижда грижата извън семейството да вземе връх (всякакви дублиращи функциите на семействтото структури се нарояват към НПО и общини, демек - граждански сектор и децентрализация). ЗАпазват се работните места. Увеличава се бюджета за социални дейности от този тип, като едновременно с това се разширява и дупката в закона, през която всяко дете (независимо дали е в риск или не, всъщност оценката ще зависи от социалния работник , е обакт на социална закрила и може по всяко време да бъде настанено в център от семеен тип, за да се запази бройката на обгрижваните деца и съответно работните места в тези структури.

2. същия законопроект само представя приоритета си за настаняване на изоставени бебета и малки деца (до 3 годинки) в приемни семейства, а всъщност дупката за прием е разширена в алинея пета на същия текст, която казва, че ще се налага преценка на всеки отделен случай, а преценката ще се извършва пак от социалния работник. Така домовете за медико-социални грижи ще запазят работните си места, а за да има обекти на социална работа (бебета и деца до 3 г.) малолетните и непълнолетните майки ще се насърчават (по преценка "нисък родителски капацитет") да изоставят бебетата си.
Ето - това е една сериозна стъпка напред - кеф ти институция, кеф ти център от семеен тип, кеф ти приемно семейство или ЦОП ( ) - държавата ти осигурява всички необходими условия да си изоставиш детето, тъй като социалния работник е по-компетентен от теб да се грижи и да оценява нуждите на детето ти.
И това се подкрепя от родителски организации, от всякакви организации, впрочем.
И обществото доволно - ест финансираньи, и майките доволни - нет прабльем (дете, бебе и т.н.).

Някъде да е отчетено как сега се грижат соц. служби за деца в риск или за деца с увреждания.
Да е отбелязана долна граница за доход за асистент или за ползване такъв от социалните служби?
Да има някой представа от отдел "Закрила на детето".

За там пари няма, а и кой да работи такава работа няма.

Защо не се вкара "домашното обучение" за деца със специални нужди. Съответно да се осигури и преподаватели.

Роси, от много години сме заедно, торби сол сме изяли, но никога не е късно човек да се изуми от приятелите си. Никога не съм те виждала да изписваш такова чудо.... Това направо трябва да се съхрани някъд, в архива..... 

Та аз исках да кажа за децата....

Децата не са ничия собственост, нито пък Право на някой, например родителя си, както е по сегашното ни законодателство. За да ме разберете, бих ви запитала, вие как бихте се чувствали, ако сте "право" на някой?! Знаете ли какво значи да си "право" на друг човек, значи да си му собственост, точно както ви е собственост апартамента или колата, както и всяка друга вещ. Детето е личност като всяка друга, като мен и вас, единствената разлика между мен, вас и него е, че то не е способно само да поеме отговорност за себе си. Това не го прави по-малко пълноправна личност. Детето е Отговорност, за нас възрастните. Нито ни е право, нито собственост.

За мен детето ми е моя собственост и право.
По- ценна от живота.
Общонародната собственост върху деца не ми е била никога по вкуса.
Правото също.
Благодаря, за обществената отговорност, но не мисля да се прилага върху моето дете.
Отговорността я носи родителя и ролята му на изпълнител на обществена поръчка не ми харесва.
Хубаво би било всеки да си знае правата и задълженията си и държавата ни като цяло.
За правата и задълженията на родител не е необходим закон.
Отговорността е доста размито понятие и зависи от гледната точка. Уеднаквяването й със закони е начин за нарушаване, защото законите се нарушават.
Собственическото чувство е заложено и при животните и не подлежи на закони.

Чудя се, до тук ли стигнахме, да посегнем и на децата.

здравейте мами
имам един въпрос и не знам къде да го задам
баба и дядовци и имат ли законно право да виждат внучка без съгласието на родителите
мерси

виж в Семейния кодекс:
Лични отношения с близки
Чл. 128. (1) Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.

(2) Съдът прилага съответно чл. 59, ал. 8 и 9.

(3) Ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.

мерси много
малката е на 1.5 м и баба и иска да я вижда ,аз не .
може ли насила или по закон да ме принуди да я вижда

*АДРЕНАЛИНКА* , посъветвай се юрист по семейно право. Така както е написан този член - може.

Само чрез съд по настоящия закон.
Това разрешение доста трудно ще го даде един съд, защото носи отговорност за детето, а правото за сега е на родителите.

Детето не е собственост, а отговорност. Детето не е и право на друг човек, защото това значи, че му е роб например. Все едно ти да си право на някой друг. Човекът Х да има права в/у теб, личността ти, живота ти, т.е. ти си без права, той е носител на твоите права. Детето трябва да е отговорност на родителите си. От отговорността произтичат всички реални родителски права и задължения. Ако не си ти носител на отговорността, тогава значи някой друг е неин носител (например държавата), и този друг има истинските права и задължения в/у детето.  А ти си стискай "собствеността".

teo, не зная къде поставяш граница между нещата, но аз не познавам друг човек който би защитавал интересите на едно дете по- добре от родителя.
За мен това  е вградено в самия човек.

Тъй де, за това става дума! Ти си родител, аз съм родител, аз знам, че мислиш като мен, просто се опитвам да ти обясня, как по-добре ще защитаваме децата си, при определени законови постановки. При постановки, при които децата са ни само собственост, но не и отговорност, т.е. някой друг я носи вместо нас, разбирай държавата, като следствие, тя взима всички важни решения за тях, вместо нас. Висшата отговорност е в държавата, ние сме никои. Факт! Ние само си стискаме собствеността в/у най-големите си скъпоценности, но не и отговорността за тях. Последната е в държавата.

Нали знаеш, че държавата можеш да я смениш.
Тя не може да смени гражданите си, затова законите трябва да защитават поданиците, а родителите децата. При случай, че не изпълняват това или нарушават общовалидни закони, включително и закона за защита на детето, трябва да понесат отговорността си.
Децата не могат да се защитават сами и отговорност за тях на първо място носи и трябва да носи родителя.
Всяка друга отговорност като Държавата за мен е безотговорност.
Законите се променят и зависят от условията, както и изпълнението им.
Задълженията на родителите към децата им не се променят, а осигуряване на по - добри условия за изпълнение на тези задължения е друг въпрос. Последното е задължение и право на държавата.
Държавата е задължена да осигури условия спрямо условията в страната за отглеждане на едно дете от родителите му:
- здравеопазване
- детска градина
- училище
- достъпни извънкласни форми-почивка , лагери, зелени училища.
Поставяне на изисквания които родителите не могат да изпълнят, не е решение на въпроса.
Аз също мога да напиша п- на брои изисквания и какво?