Нов Закон за детето

Много зависи, държавата не ти е носна кърпичка. Аз например, не искам да я сменям. Ще ти отговарям друг път подробно.

Тази "достатъчна грижа" я нямаше в предпоследния вариант, нямам обяснение за мотивите им, още повече, че явно не са й дали и дефиниция. Би трябвало, ако нещо е наложило вкарването на подобен термин, то и да го дефинират, та да е ясно.

Иначе аз подкрепям тези текстове, принципно. Става дума за децата, по улиците, които просят, крадат и т.н.., вместо да са на училище.
[/quote]

teo7777, (казвам го без всякаква мисъл да влизам в конфликт с теб) чела съм смислени коментари от теб във връзка със закона, аз не виждам никаква промяна в текстовете от времете на тези обсъждания, защо решихте да го подкрепите, въпреки очевидните огромни пропуски и сгрешения дух на този акт?
По-горе съм цитирала, какво имат предвид законотворците под термина "дете останало без надзор" и това не се отнася (както ти си казала) за децата по улиците, които просят. Виждаш колко е опасно да се вкарват термини в закон без да има ясна и точна дефиниция (иначе как ще знаем спазваме ли този акт или не, ами ако стигнем до съд - тепърва ще изясняваме какво се има под този термин?)

Държавата не ни е носна кърпичка, но и ние на нея не можем да бъдем, ако тя продължава в този дух - ще загуби още едно семейство с дете, с отговорни родители, плащащи доста прилични данъци (или както ни посъветва г-жа зам.министър на правосъдието и съставител на закона - ще си търсим нова държава  )

Въпрос на културни особеностр. При нас е нормално дете да се прибира самичко от училище още в първи клас, особено в малките градове и ако училището е близо. Както и е нормално да е самичко вкъщи. Ние самите навремето сме израснали така. Така, както е написано в закона, утре всяко дете може да бъде сметнато за оставино без надзор. Правят копи и пасти без да вземат предвид тези особености.

По така обяснената от Тео постановка на правата на детето, а именно, че детето не е собственост на никого и че родителите нямат права над детето, излиза, че при развод, тъй като детето си е самостоятелна личност с права и задължения, трябва само да реши при кой от родителите да остане. И това е добре. Докато не дойде момента с липсата му на житейски опит и възможности за реална преценка. Точно този тънък момент основава и липсата на наказателна отговорност при извършване на престъпление при малолетни. А пък приложен към случая с развода звучи така - "Имам интерес да живея с татко/мама, той/тя има много пари и ми купува всичко" или " Искам да живея с татко/мама, той/тя се грижи да мен и сестра ми", т.е. въпрос на равнище на разбиране за света наоколо. Къде остава тогава "най-добрия интерес на детето", кой ще го преценява? Разбира се, че социалния работник и съда. Т.е. в известен смисъл СР и съдията са много по-отговорни към съдбата на детето отколкото собствените му родители. Нон сенс е това.

Ако детето, бидейки независима личност, реши утре да убие някого. Как вие радетелките за граждански права на децата ще сведете нещата до причина - следствие. Това дете носи ли отговорност за убийството или не.

Дете на 16 години и неговите по-малки братя и сестри биват разхвърлени по институции, след като майка им умира в проишествие. Защо да не се даде възможност на най-голямото дете да поеме отговорност като възрастен човек за по-малките деца с цел да се запази цялостта на семейството? Нашият закон забранява такова нещо, проектозаконът - също. Значи, все пак и според проектозакона детето на 16 е безотговорно към "най-добрия интерес". Социалните работници и съда ще разрушат семейството на тези деца в техен най-добър интерес.

Може много правилно и революционно да ви се вижда някакви чужди хора облечени във власт да казват кое е правилно и кое не, обаче това е неправилно и противоречи на морала. Едно дете трябва да расте с отговорни родители, а ако те са безотговорни - да си носят последствията. В противен случай, вкарвайки презумпцията за независимата личност на детето, ние трябва да го подложим на съд  и да му издадем присъда, ако е извършило престъпление. Т.Е. да понесе и отговорността от това да е "независима" личност.

Не може пак да се вкарва двоен аршин: хем да е независима личност, хем някой друг да носи отговорността. Това възпитава поколенията в безнравственост и мултиплицира корупция.

 

Не плаши това, че има разминаване между правата и задълженията на едно дете.
Плаши ме по скоро, че има разминаване на правата и задълженията на родителите и държавата, което ще рефлектира върху децата и то в отрицателна посока.
Не мисля, че до пълнолетие правата и задълженията трябва да са еднакви за дете.
Задълженията и правата обаче на пълнолетен / какъвто е родителя/ трябва да са еднакви.
При развод след определена възраст се взема предвид и мнението на детето в съда, но при доста строга оценка и не като възрастен. Мнението му няма юридическа стойност.
Примерът за 16 годишното дете не може да е общовалиден, освен при такива случаи да има начин да се запази цялостта на семейството, но детето не може да носи и не трябва отговорност за други деца.
При такива случаи трябва да има начин да се "назначи" човек за отглеждане на децата и издръжката да бъде поета от държавата.

Мишона, това пък как го изфабрикува?! Ние се борим именно за родителски права. Всичките ти права, произтичат от отговорността, която носиш. Ако не носиш такава, не си носител на никакви права реално, просто и ясно, това важи за абсолютно всичко и всеки, не само в тези казуси по тоя закон. Който носи отговорността, той определя правилата на играта. Ако не я носиш ти, я носи някой друг, в случая държавата, и тя определя правилата за детето ти. По-ясно от това не знам как да го обясня...

азз така и не разбрах кой има права над детето. по-точно, кой има предимство като права над детето.

За другите не знам, но аз лично особено държа да знам дефинитивно определените правомощия по отношение на живородените деца в едно семейство от страна на държавата.

Оправи тона и ще ти отговоря.

И въобще, не ми се обяснявай за в бъдеще.

Не знам за вас, ама аз лично като родител, единственото, което искам е да нося по закон и на практика, най-висшата отговорност за детето си. Оттам нататък, не ща ни права, ни нищо, няма да може да ми се опре никой чиновник, служител, било държавен, било от НПО. Това означава, че аз съм тоя, дето определя правилата, които касаят детето ми, а не държавните чиновници например, или тяхни протежета. Те ще трябва да се съобразяват с мен. Освен, ако не съм нарушила законите, естествено, но аз искам да има яки закони и ред, за да живея спокойно и съм спокойна за семейството и детето си.

Мишона, нито един път не си позволих да те обидя, не за друго, принципно не ми е аргумент подобно нещо, не съм се държала настойнически или да те наставлявам, никога не си и позволих да пиша съзнателно и нарочно, с цел да те обидя. Не виждам никаква причина да се чувствам виновна, прегрешила в нещо спрямо теб, още по-малко пък не виждам причина да съм обект на постоянни наставления от рода на: "Оправи си тона!" "Така не се пишело това или онова, колко пъти ти казах!...."  Мишона, само за твоя информация, би трябвало вече да си разбрала, съм възрастен човек, с много добро образование и реализация, и самочувствие, всичко каквото правя е мой личен и дълбоко осъзнат избор, правя го по убеждение, а не за да се харесам на някой или намеря трибуна и изява някъде, още по-малко занимание.... И аз, и Алианса ни, нямаме нужда от наставници, предостатъчно вече сме показали, че не слушаме, имаме нужда от мислещи приятели, на които истински им пука за децата и семействата на България, както и за самата България, щото то е едно и също.

Така че, няма за какво да си оправям тона, никога не съм го разваляла, нито пък съм се обяснявала, на който и да било, за каквото и да било. Просто ми е начин на поведение, никога не се обяснявам.

Казах ти, не ми се обяснявай. И се дръж прилично доколкото ти е  възможно. 
Добре, че си ти и "Алианса", че да има кой да мисли за децата на България! Някак е нескромно, не мислиш ли?!

Аз лично съм притеснен от проектозакона и най-вече от това друг, а не аз като родител, да казва кое е най-добре за детето ми. Някак много лесно ми се вижда, че държавата, а от там и сульо и пульо да могат да сложат ръка на детето ми в прекия и косвен смисъл. Не съм алкохолик, не съм пропаднал, не съм в затвора, щастливо семеен за да ми вземат детето, защото съм отишъл да си взема вестник, а детето е оставено само в колата. А знаете че вземе ли държавата детето, от там пътя за "експорт" е много кратък вече... Като чета из нета, май не съм само аз притеснен....

Здравейте
Интересна тема, ще се върна да прочета назад каквото мога.
Но, понеже дискутирате какво се влага в "достатъчна грижа", е според мен със сигурност изключва случая на наскоро починалото 6 месечно бебе във Враца, тежащо едва 5.800кг.
Тази, майка допуснала тежкото състояние на детето си ще бъде ли глобена....