Да живееш извън София

Ако е тази линия парашутка, в която шофьорите пушат, но за сметка на това не спират на чакащите ги по спирките, а се движат в крайна лява лента по "Цариградско шосе" или ако благоволят да те качат, с много "любезен" попържващ тон ти казват, че не са до селото ... Нямам идея кой ги оставил тези да оперират като возачи все още.  

Тъй като темата е да живееш извън София,а се обсъждат 4-5 села ми се струва ,че не е излишно да отбележа че избора е далеч по-голям:
 

                                села около София
Балша  · Бистрица  · Бусманци  · Владая  · Войнеговци  · Волуяк  · Герман  · Горни Богров  · Доброславци  · Долни Богров  · Долни Пасарел  · Железница  · Желява  · Житен  · Иваняне  · Казичене  · Клисура  · Кокаляне  · Кривина  · Кубратово  · Кътина  · Лозен  · Локорско  · Мало Бучино  · Мировяне  · Мрамор  · Мърчаево  · Негован  · Панчарево  · Плана  · Подгумер  · Световрачене  · Чепинци  · Яна
 Времето се затопля и преди да се пристъпи към такава важна крачка като избор на дом може би  не е зле като идея човек да ги посети едно по едно и да види кое най ще му допадне.

Плана е толкова близо до София, колкото и Перник.
Има много млади двойки обаче, които пътуват ежедневно.

Има и нелоши малки градчета от селски тип. Инфраструктурата там би била по-приемлива за семейства с малки деца.

Имам едно въпросче?
Има ли някой, които ползва къщата само лятото и пролетта, а зимата е примерно в София в апартамент?
И възможен ли е подобен вариант според вас?

Ние. От края на май до началото на учебната година сме основно на село.
Зимата ходим през уикендите, но често пропускаме.
Ако няма редовна поддръжка на къщата обаче, става кофти.

Около нас има доста семейства, които идват само за лятото.

Записвам се тук, че и ние ме на подобна вълна.

Ние сме от тези пътуващите от Перник ( само дето не сме млада двойка )

Живеем до гората.Последен ред къщи , излизайки от задния ни двор сме в голяма гора , в края на която има ливади.Училището на детето ми е на 6 минути ходене пеш , яслата на другото е на 8 минути.Спирката с автобусите и маршрутките за София са на 5 минути , а самите те са през 20 минутен интервал.Големите супермаркети от рода на Била , Кауфланд и Лидъл са на 10 минути пеш.Улицата ни е изключително спокойна.Всички се познават , ако минават коли , то са тези на съседите.Кражби за последните 15 години няма.

Сутрин с колата за 30 минути стигаме в София на работа.Но не зная защо всичките ми колежки ме съжаляват как пътувам сутрин и колко ми е тежко.

Но животът в къща излиза доста по-скъпо и изисква повечко усилия за подръжка.

Вила, ползваме я от март да октомври, но е на 60 км. от София.
На този етап е това.За постоянно - едва ли.

Красива Белла, а под ползвате имаш предвид, че ходите уикенда или живеете там изцяло топлите месеци?
Зимата няма ли риск да я оберат?

Преди 10 години, малко преди да се роди голямата ми дъщеря, се преместихме в Банкя.
Трудно свикнах, цял живот съм живяла на 10 мин от центъра, най-трудно ми беше с липсата на магазин и аптека наблизо - във вилна зона сме, най-близките са на около 15 мин пеша, баир.
Първоначално не шофирах, но когато голямото дете тръгна на градина, изкарах книжка, абсолютно необходима е с малки деца, казано от опит - до магазин, до аптека, до градина, до лекар - просто не става без нея. С пътуването свикнахме, въпреки че поддръжката на две коли и горивото за тях е огромно перо в бюджета ни. Някой по-горе каза, че поддръжката на къща и двор също костват много - и време, и труд, и пари - напълно съгласна съм.
В момента децата ми ходят в близкото училище и градина - на около 8-10 мин. път с кола ни е. След четвърти клас на голямата ми дъщеря, мислим да се върнем в София за през учебно време. Пак споделено от опит. След 4ти клас близкото училище не е ок, възможностите за език и спорт са ограничени, по-точно казано - компромисни. Допълнителните занимания са несериозни. Логистиката при двама работещи родители е убийствена. Мислим за няколко години, живот и здраве, да сме в режим "къща" през уикендите и вакнциите на децата.
Така че - да обобщя - с малки деца - докато детето тръгне на училище (или максимум до 4ти клас, в нашия случай), животът "на село", в къща, е рай. Няма нужда да висиш по площадки, за да е детето на въздух, започне ли топлото време - врътвам ключа на дворната врата, оставям ги да тичат по двора, а аз по-спокойно се занимавам с каквато къщна рбота имам. През лятото сме навън до полунощ, храним се там, само не спим навън. Единствено през зимата ми е малко депресивно, не заради друго, а заради лошото снегопочистване от околовръстното до Банкя, на коловозите в тесните улички вече им свикнах. Тази част не е добре уредена при нас. Също така през зимата поне 10 дни на сезон има ужасни мъгли. И, нищо, че вече писах, колата е абсолютно необходимост, в нашия случай са две, просто няма как да се комбинираме с мъжа ми, за жалост.
При подрастващи деца, обаче, нещата стават по-сложни. Или трябва да се направи компромис с пътуването, съответно с ранното ставане и поне по 2 часа път на ден, или с качеството на образованието.

Това е моето виждане, опит и мнение.

Според мен,няма нищо по-хубаво от това да живееш в къща.Тук около София има доста хубави места-Божурище,Горна Баня,Горубляне,Панчарево,Вилните Зони около Панчарево,Кокаляне,Лозен,Казичане...
Аз лично съм живяла в едва вилна зона до Панчарево.Ако можех,пак бих живяла.Чист въздух,красива природа,зеленина,спокойствие,има детски градини,chitalishte,училище,магазини,кафета,езеро за разходки,градски транспорт,маршрутки,басейн,които работи и лятото и зимата.Хубаво е да имаш кола,за по-лесно придвижване,аз нямах,когато живеех там,но не ми е било проблем.Работя около НДК и всеки ден пътувах с автобуса,около 1 час.

Относно пътуването, живеех почти в центъра на София и до работата ми беше мин 45 мин с кола в задръстване.
Сега от селото до центъра, където работя ми е пак толкова пътуването.

За училищата съм съгласна и при нас е най-големият проблем. До 4-ти клас - ОК.

Работим в центъра на София, пътуваме с кола и парадоксът е, че от градът до София, в който живот и здраве ще живеем, стигаме за същото време или по-бързо... Така че пътуването изобщо ни отпада като притеснение, други нямаме