Помощ, искам да спася семейството си

Имаш два варианта:
1. Оставаш с него;
2. Оставаш без него;

Изборът твой. 

Сигурна съм, че когато/ а не ако/ му съобщиш, че го напускаш, няма да бъде нито изненадан, нито уплашен. Той знае, че отдавна бракът ви е приключил. Само ти още не си го разбрала. Чака те да го проумееш и да сложиш края, той няма да го направи никога. Да не е луд, ти го издържаш! Че и децата му отглаждаш. Няма да му се наложи да върши сам такива уморителни неща. Той само ще си живее. Ееех, какъв късметлия е този мъж!

Аз пък ще си кажа в прав текст, а не завоалирано, че виждам нещо гнило в отношенията на тези двама мъжа-уж приятели дето са. И двата брака куцат, и в двата брака няма секс, а те двамата постоянно заедно при това без жените си. Сори, ама май куцането в секса е разковничето и то за мен сочи в една по-друга посока.

Е за това, че може да е гей не се бях сетила 

Не знам дали е гей,или просто слабохарактерен,но мисля ,че това е истината...


Имайки предвид,че няма инициатива от негова страна за нищо,просто се носи по течението и по линията на най-малкото съпротивление,той цял живот може да си живее така...Той не може да реши какво му се прави в даден момент,ти очакваш да вземе генерално решение за живота си.
Няма как да стане.Такива хора Винаги разчитат на чужди решения...

  Ще ме спукате от смях! Не, гей не е. По-скоро слабохарактерен. Няколко пъти съм го питала той самия какво иска от живота, какво иска да прави за да не ме обвинява че постоянно пресирам нещата и не го оставям на мира. Отговор няма. Казва че не знае. А той е на 41. И идея няма. Затова пък постоянно има нови идеи какво ново мога да се науча да правя за да изкарвам повече пари.
Иначе не мога да кажа че аз му отглеждам децата. Той е с тях през деня, аз след 18ч. Но не се товари особено с отговорности. Пуска им едно филмче и се самоотглеждат. Когато започна да дудна, че дете на 2 години още е с памперс, а дете почти на пет не познава буквата си...  Заема се 2 дни и после пак същото. Аз почивам само в неделя и ходим всички в парка или в планината, където кажа. Децата ми не са научени на елементарни неща - нито играчките си да прибират, нито да се обличат.... и понеже той ги оставя през деня, когато вечер опитвам да ги карам да го правят плачат че съм лоша и се карам, обръщат го на инат.

Говорили сме и че искам той да работи през деня а аз само вечер, защото има много неща с децата и в домакинството, в коите не може да ме замени. Но ме обвинява отново че се престаравам и и така сме си били добре. А има и детски градини, може малкия да ходи ако той изкарва някакви пари. Сега работи вечер за по 4 часа, но изкарва толкова, колкото да покрие разходите по мястото си където работи. Нищо за в къщи. Мислехме че поне език ще учи там, но не прави нищо за това. И така вече 6 месеца. Аз спрях моите осигуровки за да можем да плащаме неговите....

Колкото до куцането в секса - мислела съм също че и го подтискам. Тази сутрин отново ми се извини, че постоянно ме разочаровал. Но не прави нищо за противното. Приятелят му просто е по-мъжкар според него. А според мен - егоист и мухльо.

Боже, има ли линк към тема със щастливи семейства? Около мен всичко е толкова сиво и черно, а мъжете са такава измет, че да ти иде да се гръмнеш!!!

Аз избягах преди 9 години от един подобен мухльо.... Да знаеш после как живнах, как се разхубавих, как отново заживях!
Този твоят слабохарактерен мъж няма да се оправи и след 100 години. Ако го обичаш - стой си с него, но според мен си с него, защото инак би била сама с 2 деца в чужбина. Явно си силна жена - и това няма да те сломи. Слагай точка на време, намери работа при която да си повече с децата си и да не ги изпуснеш (че първите 7 години загубят ли се става лошо) и с усмивка напред в атака на живота!
След време ще се обърнеш назад и ще се чудиш, защо си си губила толкова времето с този индивид.

Яко   
Не пренебрегвай единственото мъжко мнение в тази тема - то не е така просто, както изглежда....

Ох, сложно е при вас. Но ми изглеждаш силна и отговорна жена, ще се справиш и с това. Според мен сама трябва да вземеш решението, обмисли го добре. Помисли си как ще се чувстваш без него и как с него. Ако искаш направи си една почивка, т.е. дайте си време, разделете се за малко. Но не виждам какво ще изгубиш при една евентуална раздяла. Много е тежко да носиш на гърба си цялото семейство и цялата отговорност сама. Млада си, интелигентна, живота е пред теб, както се казва, не се заробвай. Защо си хабиш нервите и здравето, докато мъжът ти лежи по гръб и си е спокоен? Заслужава ли си? По-лошото е, че децата ти може да възприемат този модел на отношения между мъжа и жената и не след дълго да имат същото отношение към теб -  т.е. че мама винаги е длъжна да прави всичко. Пращай децата на градина, по-добре отколкото да растат на самотек и безконтролни. С такъв непукист трудно се живее. Едва ли ще се промени, просто за него не е проблем. Защо не му обясниш, че трябва да работи и той наравно с теб? Ако не иска, просто не купувай нищо за него, не му давай пари. Знам, звучи детинско, но с такъв човек, който си е едно голямо дете, подходът е адекватен. Просто му отрежи финансите. Парите използвай само за теб и децата. Храна -  само за теб и децата. Нека разбере, че с нищо не си му длъжна да се трепеш като луда по цял ден, той да оставя децата да правят каквото си искат, като се прибереш да излиза той. Пак ти казвам, най-страшното е възпитанието, което децата ти ще получат, по-скоро липсата на такова. Сега са малки, но после как ще се справяш и с тях? Добре си помисли. Как така не искал да учи езика? Ми като не иска да се спасява, не се чувствай длъжна да го дондуркаш. Съчувствам ти, наистина. Вземи мерки в името на твоето спокойствие и възпитанието на децата. Успех !

За съжаление такива бракове са доста....Друг е въпросът дали си го признават, дали се замислят или си живеят по навик като съквартиранти.
Вие сте интелигентна жена, силна, борбена, справяща се. Но сте ужасно изморена да сте водещата и искате да се подпрете на мъжко рамо. Само че мъжът си е свикнал да го носите на ръце и си му е много добре така. Имате вина да се стигне до тук, защото сте се нагърбила с всичко и сте му позволила всичко.....
Намерете време само за себе си! Хоби, група с общи интереси, спорт, курсове някакви, ако трябва сама се разхождайте, сама идете на кафе и четете нещо там.....Просто излизайте от къщи и му оставете на него грижите за дома. Щом е изпълнителен му давайте задачи, които да ви правят ежедневието по-леко - да пазарува, чисти, готви през деня....
Но всичко това ще закрепи нещата за известно време. После вие пак ще се изморите да сте водещата, а той пак ще си полегне в полога, който му е така удобен....
Спънете се - може да си изкълчите малко краката, но може и да прескочите дупката

Здравей!
Това си е чиста мъка за теб, което описваш.,И мен ме втреши това как измисля много идеи, от които ти да изкараш допълнително пари, а за себе си няма никакви идеи.Явно ти си не само главата на семейството в тази къща, но и основата.И си отглеждаш 3 деца.
До 41 година няма ли промяна, не я чакай занапред!Твоят човек го устройва този начин на живот и няма намерение да се отказва от него или да си променя статуквото и защо ли.През неговите очи ти си способна, изкарваш пари, обслужваш семейството, той си кротува цял ден вкъщи, оправя сутрин децата, след това те си се оправят едно-друго и вечер си излиза.Като цяло мога да кажа, че функциите са обърнати и че ежедневието, което по принцип има една майка с малко дете всъщност в момента притискат него и му е скучно.Оттам идва и безразличието към теб.

Никога не съм разбирала едно - ако жената стои вкъщи, не работи и мъжът има възможност да я издържа - тя е хай клас мадама, но ако мъжът се облегне на жената в даден момент, той веднага се превръща в бездействащ, тежащ като камък, не обичащ нехранимайко.
От това, което прочетох, разбирам, че просто имате различни характери. А те, не са от вчера или днес, а още от започването и първите стъпки в една връзка.
Още нещо - в едно семейство, както има роли, така има и размяна на роли. Това, че някакъв период е продължил по-дълго от нормалното или поносимото, далеч не значи, че "отпусналият" се, е лош, готованец или вече не ни обича.
И колкото и да звучи високопарно - след като един човек държи на образованието, защо се е примирил с такъв, на когото му липсва това образование? Ще кажете - любов, надежда, че ще се промени. Е, сега защо не живеете с любовта си?
И да - за излизанията е прав. И това го отдавам на характер. Аз също не обичам непрекъснато да съм заедно с партньора си, навсякъде. И няма нищо общо с любовта ми/уважението ми към него...

Рядко влизам в този подфорум и още по-рядко давам и съвети, но тук направо се ококорих. Самата тема е сбъркана - няма какво да спасяваш, защото това, което описваш, не е семейство. И с всеки пост това се препотвърждава с двойна и тройна сила. Погледни момичетата, които са извадили цитати от твоите собствени постове, и се запитай как би ги възприела, ако не бяха твои. Сигурна съм, че щеше да си категорична. Не е въпросът в семейния консултант, нито в твоята спасителна мисия. Няма го семейството.
Постове от типа "много бракове са такива" не бива да ти действат успокоително, защото количеството нищо не означава.

Крайно време е да продължиш напред сама. Но и сега всъщност си сама, тогава само няма да чувстваш камъка, който тежи на гърба ти. Това няма нищо общо с любов и ти самата го знаеш прекрасно. Дали него го е страх, това ти е последната грижа. Помисли дали искаш този човек да виси на шията на порастналите ти деца така, както сега виси на твоята.



ねこ娘, ти пак прочети как "гледа" децата (пуска им филмчета) и защо работи вечер (защото има домакинска работа, в която не можел да я отмени). Ай без тия! Ти го изкара любвеобвилен мъж, който чисти, пере, гледа децата (ТЯ ги води дори на училище), грижи се за къщата, обича я, отдава си вниманието на нея и само на нея, както правели жените домакини. Ми аз такова нещо не прочетох досега, а и надали някой ще седне да се оплаква от подобно отношение на мъжа.

Не, не ми е симпатичен.
Но на въпроса "Как да спася семейството си?", по-скоро бих отговорила отново с въпрос - Има ли смисъл и какво очакваш да се промени?
Един слабохарактерен човек, не е задължително да е лош. Просто толкова си може, колкото и да се опитва.
Не искам да съм груба или да влизам в ролята на съдник на нечии минали действия, но всички тези неща си личат от рано и още преди да родиш две, три, пет деца...
Въпрос на приоритети и тяхното подреждане. Заблудата на жените, че могат да променят мъжете си е огромна и често срещана. Нито можеш да промениш алкохолика, нито изневеряващия, нито несериозния и т.н.
Нещата отстрани изглеждат прости - след като авторката открива толкова негативи, които не би могла да преглътне и приеме, няма защо да се опитва да спасява нещо, което го няма.
Съответно - ако намира нещо, което й е важно и цени в този човек, защо пък да си разваля семейството?

Ние тук нищо няма да решим,то е ясно,но момичето си изля душата и понякога това си е облекчение и една малка стъпка напред.Мисля,че тя ще намери решение в скоро време,просто исе иска да го произнесе на глас.
От страни съвет как да ти дадем? Има семейства,ей да не ми се смеете,но само мъжът да е с добра душа и да не е пияница е достатъчно на жената да си изживее с него живота.Всеки преценя за себе си.Дано намериш решение,но ти мисля че вече си го взела.